Родителството е една от най-отговорните задачи в живота ни, даже най-отговорната. Ако в работата нещо не се получи, можем да започнем нова работа. Ако връзката ни с партньора не се окаже най-сполучливата, бихме могли да се разделим и да потърсим друг партньор. С децата обаче не можем да започнем от начало. Веднъж станали родители се свързваме с тези деца завинаги и това, което посеем днес, ще пожънем утре – с всичките ни успехи и провали. Доста плашеща понякога мисъл, но медалът винаги има и друга страна. Да си родител е най-отговорната мисия, която може да поеме човек в живота си, но и най-възнаграждаващата. Не само заради безкрайната любов, с която всяко дете дарява родителите си дори, когато му се карат, когато го пренебрегват и когато са нервни и неразбиращи. А има и още! Децата са най-големите учители по позитивно отношение, смелост, креативност, любознателност, решителност, обич и прошка. Те са безценен дар за нас възрасните и ще спечелим много, ако наред с готевенето, прането, подреждането и въобще битовите грижи, свързани с отглеждането на децата, отделяме ежедневно време просто да бъдем близо до тях, да ги наблюдаваме и да общуваме, без да си поставяте конкретни задачи. Да отворим пространство, в което да се докоснем до детското без претенция да възпитаваме, за да си спомним това, което и ние някога сме били, но с времето сме загубили в себе си, да си върнем живеца, искреността, смелостта и радостта от живота. Прекрасно е и много зареждащо изживяване и за двете страни!
Малки, любопитни, усмихнати и позитивни, задаващи въпроси и упорито търсещи отговори, изследващи света около себе си, без предрасъдъци, изобретателни, оценяващи абсурдността на живота – децата. Защо забравяме да бъдем такива, когато порасваме?
-
Децата правят неща без предварителна подготовка
Независимо от факта, че децата нямат умствената и физическата зрялост на възрастните, те са майстори на скоковете в непознати води. Те могат да са добър пример за нас в това отношение. Не е задължително да сме напълно подготвени, за да действаме и да се придвижваме напред.
Общуването с децата може да ни помогне да станем по-решителни и активни в нови начинания.
-
Децата задават въпроси
Понякога може да е изключително досадно, когато четиригодишно дете непрекъснато пита възрастните около себе си „Защо …”, но със сигурност то научава много повече за света от нас, които си мислим, че познаваме отлично света и нищо вече не може да ни изненада.
Опитайте да задавате повече въпроси. Това няма да Ви изложи и да Ви представи като незнаещи. Напротив, ще Ви помогне да научите неподозирани до този момент неща, да разширите кръгозора си и да намирате нестандартни решения за нерешими до този момент казуси в живота Ви.
-
Децата сами измислят решения, когато не могат да намерят готови
Ако поставите две деца, говорещи различни езици, в една стая, след няколко минути те ще намерят начин да общуват по между си – дали чрез жестове, дали чрез невербални игри. Ако това обаче се случи на двама възрастни, то е много вероятно след няколко минути те да се откажат да търсят контакт един с друг и да се заровят в телефоните си.
Повечето възрастни се отказват от дадено предизивикателство, ако нямат в съзнанието си готов модел за справяне с проблема. За децата обаче това не е пречка, тъй като по природа те са по-изобретателни и намират нови креативни и нестандартни решения, често по метода на пробата и грешката.
Общуването с децата и съвместните игри помагат на нас възрастните да се избавим от страха си от грешки и да се научим да експериментираме – необходимо умение за успех в живота.
-
Децата не се оповават на имиджа си
Децата възприемат своето тяло и ум като кораб, който са получили, за да изследват света около себе си. В изследователската си мисия те се стремят да научат, опитат и разберат колкото се може повече. Докато възрастните предпочитат да се подложат на терапия и дълго да анализират защо не могат да намерят радост в живота си, децата са в света и опознават радостта от първа ръка. Те все още не се оповават на имидж и как изглеждат за околните, не съсредоточават вниманието си върху социалното положение, и поради тази причина те са значително по-щастливи и уверени.
Децата са най-добрия учител за всеки, който иска да се избави от “какво ще си кажат хората” и да замени плащането на данък обществено мнение с искрено забавление, наслада от живота и преследване на собствените си мечти. Ако имиджът, който сте градили с години Ви е много скъп, не е нужно да се отказвате от него изцяло. В офиса носете строгия си костюм и се изживявайте като голям експерт. У дома обаче ще се почувствате много по-добре, ако започнете да се търкаляте с децата на пода, да се смеете на глас и да правите, каквото Ви душа иска, независимо колко причудливо Ви изглежда! Не само е здравословно, но и изключително приятно! Постепенно ще забележите, че дори, когато се опитавате да подържате имидж сте станали по-креативни и успявате да се справяте по-добре от колегите си в нови ситуации.
-
Децата се забавляват от това, че животът е абсурден
Децата се смеят по-често от възрастните не защото си разказват по-забавни шеги. Просто малчуганите успяват да намерят забавната страна във всяка ситуация, докато ние възрастните сме подвластни на стреса и се приемаме много на сериозно. Децата се смеят, когато ситуацията има различен изход от очаквания. Намират забавление в абсурдността на това, което не разбират.
Светът е оцелял, защото се е смял! Стресът е част от живота ни и не можем да ги избегнем изцяло. Можем обаче да променим собственото си отношение към ситуациите, които ни причиняват стрес. Това не означава да омаловажаваме нещата, но не бива и излишно да драматизираме.
-
Децата пречупват всичко през чувствата си
През очите на децата нещата са простички. Те получават шамар и плачат, някой ги обижда и те се ядосват, чувстват въодушевление и подскачат от радост. Те се разсмиват лесно и обикват силно. Пречупват всичко през своите собствени чувства и емоции. Не задълбават в самоанализи и самокритичност. Преминават бързо през душевните турбуленции и забравят лошите емоции.
Потискането на емоциите, което всеки възрастен владее добре е една от най-честите причини за възникване на тревожност, депресия, хронични болести. Емоциите ни са не наш враг, от който трябва да се пазим, а нашият барометър, който безпогрешно ни насочва в живота. Да си позволим да изразяваме повече емоции, ще ни направи по-здрави, повече човеци и по-малко роботи и ще ни помогне по-лесно да се свързваме с другите и да изживяваме предизвикателствата на живота.
-
Децата са настоятелни за нещата, които искат
Децата най-вероятно чуват думата „не” за един ден по-често, отколкото ние възрастните за цяла година. Но въпреки това упоритостта, с която преследват целите си, е удивителна. Децата знаят, че ако искат нещо, трябва да настояват за него – дори да се наложи да помолят 70 пъти. Те смятат, че това е пътят към постигането на успеха – колкото повече не-та получават, толкова по-близо е заветното да. Възрастните обаче правят всичко възможно, за да избегнат евентуално отхвърляне, и често се примиряват с отказа, без да се борят докрай.
Ако искате да се научите да проявявате повече упоритост в преследване на целите си и да не се отказвате при първото “Не”, децата Ви могат да бъдат безценни учители в тази посока. Не забравяйте, че постига целите си не най-умният или най-талантливият, а този, който не се отказва, незавивсимо от обстоятелствата.
-
Децата имат нужда от връзка с хората около себе си
Децата постоянно търсят близък контакт, когато се чувстват наранени или самотни, докато възрастните сме изтъкани от предрасъдъци и най-често се самовглъбяваме в собствената си болка и проблеми. Децата разбират необходимостта от поддържане на отношения с хората около себе си и не намират нищо нередно в търсенето на близост.
Следащият път, когато сте самотни, спомнете си как детето просто идва и се сгушва в обятията ни без предварителна покана или обяснения. А защо ние възрастните не последваме примера му? Винаги има някой, който ще се зарадва да си побъбри с нас над чаша ароматен чай, а защо не и да ни прегърне и избърше сълзите ни? Само роботите никога не плачат и нямат нужда от споделяне и утеха. Роботите обаче не са нито секси, нито приятни за компания, нито постигат успехи в живота си. Ако искаме да сме човеци, а не роботи, можем да почерпим опит от децата си!
-
Децата винаги гледат напред
Децата понякога са значително по-устойчиви психически от възрастните. Децата таят трайно убеждение, че бъдещето ще е по-добро от миналото и те се предвижват към бъдещето с огромен ентусиазъм. Оптимизмът им дава инерция, с която да вървят в правилната посока. Възрастните често се вторачват в миналото и не могат да се освободят от „бивши” връзки, проблеми, провали – това често им пречи да продължат напред и така преповтарят многократно грешките си.
Миналото понякога е много болезнено, но ако искаме да се избавим от него е нужно просто да сложим точка. Било каквото било. Днес е нов ден и ние можем да постъпим по нов начин, ако си дадем шанса да не мислим за това, което е било и да се концентрираме върху това, което е в момента. Децата се радват по неповторим начин на живота именно, защото са концентрирани в настоящето, а не в миналото. Опититайте и Вие, какво губите?
-
Децата приемат нещата такива, каквито са
Децата не са обременени от предварително изградена представа за това, как трябва да изглеждат нещата около тях. Те нямат очаквания и именно поради тази причина за тях всичко идва като приятна изненада. Ние възрастните забравяме да се наслаждаваме на новостите в живота си и постоянно имаме очаквания за нещата и правим сравнения.
Общуването с децата е много полезно в тази посока. Отделяйте време просто да седнете на пода с децата си и да оставите въображението Ви да се вихри. Без очаквания. Без планове. Без поставени цели. Просто живейте. Ще се удивите колко прекрасно и ползотворно е това занимание!
„Докато опитваме да научим децата си всичко за живота, те ни учат какво всъщност е той.”
Автор: Ангела Швиндт. Източник: gnezdoto.net
Съмишленици и подкрепа по пътя на осъзнатото родителство ще намерите в Спомнилище за родители.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!