Тръшкането при децата – полезни и грешни подходи от страна на родителя
0
6 минути
четене
Защо децата се тръшкат и как да подходим като родители?
Тръшкането на детето е често срещан проблем във възрастта 1 – 3 години, а при някои деца и в по-късна възраст. Детето се тръшка, за да покаже, че много силно желае нещо, което възрастните му забраняват или че не е съгласно с това, което възрастните искат от него. И в двата случая тръшкането се случва, когато детето иска да изрази личното си мнение и да постигне личните си желания, но все още не умее красноречиво да изрази и защити позицията си с думи и не разполага с нужните логически аргументи, за да убеди възрастният да отстъпи. И понеже не може да обясни / да се аргументира/ да се защити то изпада в гневни изблици, с които цели да покаже мнението и желанията си и да отстои своите позици.
От една страна е важно да насърчаваме детето да има собствено мнение, а не да следва винаги чуждо мнение. Важно е да подкрепим детето в това да се научи да изразява и отстоява мнението си. Ако не се научи на това в преходната възраст от бебе към дете, то през цялото му детство, както и през живота му като възрастен, по постоянно ще отстъпва пред мнението на другите и няма да може да заяви и отстои себе си. Предполагам познавате много такива възтастни – интелигентни, способни, но винаги водени за носа от някой по-оправен от тях.
Затова и не бива да пречупваме опитите на детето да изрази и отстои себе си и е важно да разберем, че проблемът не идва от това, че детето се опитва да отстои себе си. Проблемът е в начина, по който детето отстоява себе си и ролята на родителя е да насърчи детето да има собствено мнение и да го заявява и отстоява, но да научи детето как е уместно да става това. Крясъците и въргалянето по земята определено не са начин за заявяване и отстояване на себе си и детето е важно да научи това. Колкото по-рано го научи, толкова по-добре.
За целта не укорявайте детето, за това, че изразява мнение различно от Вашето. Напротив, окуражете го да споделя какво мисли и чувства, защото без да знаете какво се върти в малкта му главица и за какво копнее душата му, няма как да изпълнявате успешно ролята си на родител. Винаги насърчавайте детето да заявява и отстоява себе си, но му показвайте ясно и недвусмислено кои начини за изразяване на желанията и мнението му са уместни и кои не. Колкото по-бързо детето разбере, че с тръшкане и крясъци нищо няма да получи, толкова по-бързо то ще потърси други, по-цивилизовани методи, с които да заяви и остои себе си.
За да се отучи детето от тръшкането и гневните изблици е много важна Вашата реакция като родители. Не му се карайте, не го обвинявайте и не му се гневете – винаги помнете, че то е просто малко човече, което сега се учи и е нормално не всичко да се получава по най-добрия начи от първия път. Просто му покажете кое поведение толерирате и кое не и ако му подавате ясни и недвусмислени сигнали, детето бързо ще се ориентира и ще се поправи.
Ето най-разпространените погрешни родителски реакции на детските гневни изблици:
1. Говорите му успокоително, за да му мине. Грешка!
Изобщо няма да му мине от спокойния ви глас. Със същия успех можете да си мълчите – няма да е нито по-нещастно, нито ще допринесете по-малко за приключване на крясъците му, а дори има вероятност да сте по-ефективни, докато не говорите. Когато му говорите успокоително, детето разбира, че според вас то е в правото си да реве и крещи, и усеща, че ви е страх да реагирате по-твърдо. Това го кара да плаче по-дълго, понеже то вижда шанс да ви накара да направите това, което иска.
2. Опитвате се да го убедите, че не трябва да крещи, че не е в правото си, че това, което иска е забранено, защото…Грешка!
Детето въобще не се интересува защо е забранено нещо или какви са плановете на родителите му за прекарване на деня. То иска да получи веднага желаното (предмет или внимание) и въобще не се интересува какво мислите вие. Отново, ще допринесете повече ако мълчите. Обяснение трябва да се даде, но не по време на тръшкането, а едва когато детето се е успокоило напълно и е видяло, че тръшкането не дава резултата, който то желае. Най-добре е по-късно през деня да се обясни отказът.
3. Опитвате се да залъжете детето като забранявайки му нещо, му предлагате друго на негово място (играчка например). Грешка!
Детето трябва да разбере, че тръшкането не е приемлив вариант на реакция, и да му дадете играчка (само и само да се успокои) е равносилно на награда, за това, че се е тръшкало. А то отлично знае, че му давате не каквото иска, затова често не приема поднесения подарък. А вие го поднасяте едва ли не като извинение, че сте разстроили детенцето. Не го залъгвайте с нищо друго. Вниманието му трябва да остане върху първоначално желаното нещо. По този начин, комбинирайки съсредоточеността му върху исканото с липсата на резултат от тръшкането му ще го научите, че тръшкането няма да доведе до желаните резултати.
4. Детето се тръшка известно време (5 секунди или 20 минути) и накрая му давате каквото иска. Грешка!
Най-голямата ви грешка! По-лоша трудно ще допуснете в подобна ситуация. Да, вие си мислите „Детето толкова крещя, плака, толкова е нещастно…горкото! Аз съм ужасен родител, че така го карам да страда, а то само искаше…. И за да се покажете добри, давате на детето това, за което е плакало. Какво разбира детето от това? Разбира, че ако плаче достатъчно дълго, ще получи каквото иска, независимо какво иска. Тук вече родителите стават лоши, а не когато му забраняват. Важна задача на родителя е да определя правилата и да поставя необходимите ограничения, за да научи детето на това кое е добро и кое не, кое е опасно и кое не. Ако родителят не си върши добре работата в тази посока, детето израства тревожно и несигурно, без да знае до къде всъщност е уместно да стигне и без увереността, че родителите му го предпазват от грешки. Правите мечешка услуга на детето, ако гоучите, че ако крещи и плаче, ще получава каквото иска в живота.
Не се мислите за лоши родители, само защото възпитавате детето си и се стараете да направите разумна личност от него. Много родители правят най-голямата грешка при възпитанието именно с позволяването на абсурдни неща, само и само то да не плаче. Не може да се съгласявате с всичките му желания, особено след като сте наясно, че на 2-3 годишна възраст желанията на детето се сменят непрекъснато.
Ние сме израстнали във времена, в които децата бяха дресирани като малки войничета и никой не се интересуваше от детските чувства. За да изтрият болката от спомените си и да не повторят грешката на предходните поколения, много родители днес не се осмеляват да поставят ограничения пред децата си и от страх да не наранят чувстата им, ги оставят да правят, каквото си искат. В резултат отглежадт тревожни, нервни и несигурни деца, които никой не е научил кое е уместно и кое не и които вечно мрънкат и се тръшкат не само на 2 -3 години, но и на 7 и на 17, та дори и на 27, защото просто не са научили от родителите си един от най-важните уроци в живота:
Не винаги може да стане това, което човек желае и ако иска да получи желаното, шансовете се увеличават, когато човек подходи разумно и спокойно, а не когато се тръшка и крещи. Не винаги човек може да получи на секундата желаното и с това не свършва светът. Само страхливците и неудачниците с крясъци и нервничене си мислят, че ще постигнат нещо – и нищо не постигат. Успешните хора имат куража и силата да намерят точният подход и да проявят търпение, докато постигнат желаното.
И за финал – не забравяйте, че детето Ви е дете, а не възрастен човек и няма как да очакваме да подхожда разумно и осъзнато като възрастен. Сега му е позволено да поплаче и да се поинати. Ако не го направи сега, то кога – като порасне ли? 🙂 Не се сърдете не детето и не го укорявайте. Просто спокойно му покажете, че така не става и с рев и тръшкане нищо полезно няма да получи. Като се успокои го гушнете и си поговорете и имайте търпение, докато то се научи. Успех!
В статията са използвани материали от: roditel.bg
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
