Самостоятелност и включване в домашните задължения
0
7 минути
четене
От времето, когато детето Ви е било безпомощно вързопче, сте свикнали безропотно да го обслужвате и винаги да удовлетворявате възникващите му нужди, защото то не може самичко. Неусетно, бебето става дете, което вече е в състояние да заодоволи доста свои нужди, но по стар навик вие продъжавате да вършите вместо него това, което то би могло чудесно да прави и само.
Понякога си давате сметка, че детето няма нужда да бъде вече обслужвано, но ако го оставите да действа само, то е бавно, несръчно и вие нямате търпението да изчакате да се справи самичко, а и понякога като го оставите да се справя само такива бели стават, че предпочитате да свършите всичко вместо него вместо да го оставите и след това да се налага да поправяте щетите… Разбираемо е, но ако дейставате така, как детето ви ще се научи да се справя? Как ще придобие нужните умения, ако няма възможност да практикува и как ще се чувства уверено, самостоятелно и спокойно, като уж е дете, а го третират като бебе? Статистиката сочи, че децата, придобили умения за самообслужване се адаптират много по-лесно в ясла, в детска градина и в училище, в сравнение с децата, които се чувстват зависими дори на чисто битово ниво от възрастните.
„Дай ми вода!“
Сякаш неусетно двечерашното бебе вече е дете и може само да върши сума неща. Но вие и баща му продължавате да го обслужвате като малко бебе. Често си казвате: „Толкова малко часове сме заедно, нека му обърна повече внимание.“ А това вече е опасно! Нали не искате цял живот да го носите на гърба си. Проходилото дете вече е състояние да отиде до шкафа и да вземе чашката си за пиене и да се напие самично. Ествествено мама предварително трябва да е поставила чашката с вода на достатъчно ниско, че детето да я достига само без помощ от възрастен и да е наляла вода в нея, защото малкото дете не може само да си налее. Малкото дете обаче може само да отиде до чашата и да пие, без да очаква някой да му я донесе и даде в ръцете.
Ако това не се случи и детето се научи, че ние му носим всичко, обличаме го, храним го и почистваме след него без негово участие, неусетно същото това човече ще стане на 5 и дори на 10 и пак по стар навик ще казва “Искам вода!”. На тази възраст би следавало то не само да може да отиде и да си вземе чашата, но и да я напълни, когато е празна, но ако го научим, че не се налага да прави това, защото мама винаги изпълнява желанията му като войник, детето ще капризничи и ще настоява да бъде обслужвано независимо то възрастта и уменията си. Промяната няма да стане с „Марш, веднага си налей чашата!“ или нещо подобно. Нека детето не мисли, че на всяка цена искате да надделеете, но пък и да усеща, че не капитулирате лесно. Като начало обяснете на детето, че може да си налее вода и само и че не искате да го превръщате в бебе, като го обслужвате. Вероятно няма да приеме с охота новината, че следва да се справя самостоятелно, но ако не остъпите, вероятно ще започне да се обслужва само – все пак никой не е умрял от жажда заради мързел. Ще се посърди, ще понастоява, ще потропа с крак и като види, че не му носите вода, ще отиде накрая да си налее самостоятелно. Естествено това не важи само за водата, а за всичко, с което детето може да се справя самостоятелно.
Ако смятате, че детето се обръща към вас за съдействие, защото си търси внимание и като иска вода, то не е защото е жадно, а защото иска мама да му обърне малко внимание и да прекара малко време с него, то вместо да го отпращате да се справя само, помислете за друг подход. Често, когато родителите са твърде заети, децата само и само да привлекат вниманието им, измислят всевъзможни начини да ги повикат при себе си. Не е добра идея да отпращате жадното за внимание дете, но можете спокойно да му кажете, че водата е ей там, в кухнята и то може прекрасно да си сипе и пие само, а след това ще го чакате, за да си поиграете заедно. В такива ситуации, дори да сте много заети, отделете на детето поне 15 мин. Работата няма да избяга, а детето ще се почувства обичано и обгрижено и спокойно, че може да разчита на вас.
Не очаквайте детето да е сръчно, колкото вас. Дайте му шанс да се учи.
Съпругът ви е страшно сръчен. Сам е наредил паркета, сам е излял гипсовите тавани и от време на време взима момчето в работилницата, която си е струпал в мазето. Той си кове, работи, прави нещо, а на детето не дава нищо да пипа. За да не се удари или да не му пречи. А когато реши заедно да направят нещо, непрекъснато се ядосва, че момчето не е сръчно като него. И така задълго връзва двете му, наистина може би, малко „по-ле-ви“ ръце. Значи трябва да се намесите. Трябва да го убедите, че е истински щастливец, че синът ви майстори нещо заедно с него. Успешната тактика е да хвалите и двамата.
Очаквате детето с порастването си да ви помага в домакинството и да не се налага вечно да вършите всичко сама, но всеки път, когато то понечи да подреди масата, да прибере чиниите, да простре прането, вие не му давате, защото не се справя по желания начин – или ще разлее нещо, или ще счупи чиния, или ще наметка дрехите по безумен начин, така че да не могат да изсъхнат добре… Естествено е всеки начинаещ да не се спарвя добре, но как ще се научи, ако не тренира? Вместо да осуетявате опитите на малкия помощник, дайте му възможност да се изяви и го насочвайте и помагайте деликатно. Окуражавайте детето и го хвалете колко добре се е справило, а след това, когато то не гледа, ако се налага преправете нещата. Постепенно, то ще се научи и ще стане все по-сръчно, а фактът, че помага и че мама го хвали и одобрява работата му ще му даде увереност и смелост и за в бъдеще да се захваща с трудни и отговорни задачи и да дерзае смело, докато не ги доведе до успешен край. Нужно е да бъдете окуражаващи и подкрепящи и търпеливи с малките несръчни ръчички и нежната детска психика.
Създайте позитивно отношение към труда
Вероятно ежедневните грижи понякога ви изтощават и Ви идва да мрънкате и да се оплаквате колко досадни са домашните задължения и как сте изтощени до смърт от тях. Разбираемо е да се чувствате така, но внимавайте какво говорите пред детето и какво отношение към работата създавате в него. Кое дете ще иска в бъдеще да свърши нещо, ако от малко всеки ден го убеждавате, че трудът винаги е само бреме, което изцежда силите и разваля настроението.
Разказвайте му за работата си, за хубавите моменти в нея, за малките успехи. Убеждавайте го, че това е като да надплуваш всички в басейна или да вкараш гол в играта на мач. Не се впускайте задължително да му помагате при всяка трудност. Защото винаги в подобна ситуация то ще очаква някой да му се притече на помощ. А в живота рядко се случва точно така. Достатъчно е да знае, че сте край него. Справяйки се само, то ще бъде много по-уверено. Няма да се бои, когато един ден започва някаква работа, че тя може и да се провали. В края на краищата на всеки се случва и няма нищо толкова страшно, ако знае как да понася неуспехите.
Домашните задачи
С какво може да се справи двегодишно дете или порасналият ви десетгодишен син? Дори ако се наложи после да поправяте свършеното, не отнемайте инициативата на малкия си помощник
На 2 години детето може:
– да се храни и пие само
– да се облича само (без сложни закопчалки)
– да прибере играчките, с които е играло (с помощ от възрастен)
– да избърше петно на пода или масата
– с малка метличка да измете пода
– да донесе по молба на възрастните неща от съседната стая
– да намери на пода нещо паднало – копче, стотинки, ключове
На 3-4:
– да прецени дали му е топло или студено и да се съблече/облече
– да сложи сгънатите си дрехи в гардероба
– да реди масата за хранене, без вилиците и ножовете
– да измие плодове
– да полее цветята
– да нахрани домашното животно
На 5-6:
– да си оправи леглото
– да участва в домашното чистене -да бърше прах и да отнася или донася дребни вещи
– да налее безалкохолното в чашите
– ако имате градина, може да участва в засаждането на цветя и при почистването на плевели
– да сложи и раздигне масата за хранене (все още не му давайте ножовете)
На 7-9:
– да изхвърли боклука
– да си избере дрехите за следващия ден
– в градината може да събира листата, да чисти тревата и да боядиса пейката
– да поддържа ред в къта, където подготвя уроците си
– да изпере петно от дреха, което е направило
На 10-12:
– да чисти с прахосмукачката
– да пусне пералнята и да простре прането
– да приготви лесни манджи
– да разходи кучето
– да следи за чистотата на обувките и дрехите си.
В статията са използвани материали от: www.jenatadnes.com
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
