Решението да имам дете

Отлагане в преследване на съвършенство

Решението да станем родители е едно от най-важните решения в живота, което променя не само нашия живот, но и живота на един нов човек, който в зависимост от нас ще се появи или не, ще порасте здрав или не, ще бъде щастлив и успешен или не… Много хора чакат да дойде подходящият момент за деца, а такъв понякога никога не идва. Никога не сме толкова съвършени, че да си кажем „вече знам и мога всичко, което е необходимо, за да създам, родя и отгледам съвършено дете”. Хората имаме недостатъка да сме несъвършени и колкото и да се стараем все не сме до край подготвени, дорасни, мъдри, търпеливи и готови за най-голямото приключение в живота – приключението да създадеш и отгледаш Човек…

Колкото повече отлагаме, с времето рискуваме да се чувстваме все по-неподготвени и все по-далеч от мечтаната идея за съвършеното дете и ние в ролята ни на съвършени родители. Все пак сме природни същества и както и да го погледнем, колкото повече години минават, толкова по-трудно се справяме с безсънието, с нарушаването на стереотипите ни на живот, с промяната…

Първо да спрем да се държим като деца и едва тогава да правим деца

Естествено не бива и да прибързваме и да раждаме деца, докато ние самите се чувстваме деца. Първо трябва да пораснем – не само на ръст, но и на акъл и най-вече да развием умението да носим отговорност за действията си и да не чакаме някой друг да решава и носи отговорността вместо нас, както правят децата. Ако все още слушате родителите си и се притеснявате дали ще получите тяхното одобрение, ако чакате близките Ви да вземат важни житейски решения вместо Вас и не Ви стиска и си нямате вяра да решавате самостоятелно и да носите последствията от решенията си, замислете се как ще понесете родителската отговорност и не е ли по-разумно първо да поработите върху изграждането на собствената си самостоятелност преди да се впуснете в сериозно изпитание, каквото е родителството. Възрастта не винаги е белег за зрялост. Има хора, които на 20 са узрели да поемат по пътя на живота си самостоятелно, да вземат решения и да носят последиците от тях, а има и хора, които и на 40 се държат за полата на мама, чакат нейното одобрение и безропотно следват напътствията й. Деца, родени от незрели родители, колкото и добър в материално отношение да е животът им, израстват тревожни и несигурни, с усещането, че няма кой да ги подкрепи в трудни моменти, защото родителите им не са зрели хора, способни да понасят трудности и да поемат отговорности.

Очакване детето да подобри живота ни

Ако не успявате все още да наредите собствения си живот и се люшкате между непреодолими препятствия не е ли разумно първо да се научите да се справяте със сегашното положение, преди още повече да го усложните? Детето няма да Ви помогне да си наредите живота, както мнозина мислят. Детето не е в състояние да заздрави разклатения Ви брак или да придаде смисъл на живота ви. Детето само по себе си е усложнение, което можем да приемем с лекота и уверено и умело да го отгледаме единствено, ако преди да го създадем вече имаме здрава почва под краката си и смисъл и хармония в живота си. Дете, родено с идеята не да бъде отгледано, а то да отгледа родителите си – да ги накара да се обичат, да ги накара да не се карат, да ги накара да поемат отговорност е обречено на тежък живот. По-добре се погрижете първо да си стъпите на краката и да заживеете в хармония със себе си и с околните. Детето Ви заслужава да живее в семейство, в което хората се обичат и имат куража да живеят живота си с уважение към себе си и околните. Не очаквайте, че крехката малка душица ще направи това, което Вие самите не можете. Ако Вие не можете да се разбирате със съпруга си, то детето няма как да подобри това. Не забравяйте, че то ще се учи от Вас и ако Вие не можете нещо, то и детето няма да има от къде да го научи и да го може. Ако Ви липсва смисъл в живота, то не очаквайте детето да осмисли живота Ви. То ще се чувства точно толкова безсмислено или смислено, колкото се чувствате Вие. Ако имате нужда от промяна, потърсете терапевт, вместо да раждате дете. Едва след като вземете живота си в ръце и се почувствате уверени и удовлетворени е удачно да родите дете. Вярвам, че всеки желае най-доброто за детето си. Дайте му дом, в който цари любов и родители, които умеят да живеят добре.

Материалната страна на нещата

Много хора гледат на въпроса само в материален план и смятат, че времето за деца идва, когато напреднат в професията си, когато имат собствено жилище и достатъчен доход, за да отгледат спокойно едно дете, поне що се касае до материалното му благополучие. Този подход е и адекватен и не. Адекватен, защото безспорно труден и тежък ще е животът на едно дете, родено без покрив над главата си или принудено да живее в дядовата ръкавичка без лично пространство, място за игра и пълноценно развитие. Безспорно трудно ще е и за родителите и за детето, ако нямат пари за храна, облекло, книжки, играчки, ако не могат да го заведат на почивка… Безспорно материалното е важно, но не всичко се изчерпва с него. Все повече деца биват отглеждани в охолство, презадоволени и с храна, и с дрешки и с играчки, но въпреки това нервни, неспокойни, вечно боледуващи, с едничката надежда, че като са болни, мама и татко ще им обърнат малко внимание, ще вдигнат глава от работата, в която са забили нос денонощно и ще осъзнаят, че до тях има крехка душа, копнееща за човешко присъствие, за ласка, за взаимност, не за играчки, не за маркови дрешки, а за общуване и споделеност…

Материалното е само предпоставка за добър живот, но не е самият добър живот. Ако си сам, тънещ в охолство, ако няма кой да се радва и да скърби с теб, ако няма с кого да се пошегуваш и с кого да поспориш, то за какво ти е цялото това охолство?! За детето играчките се превръщат в куп досадни вехтории, ако мама и татко не са до него, за да поираят заедно с тях, ако за мама и татко играчките и собствената детска стая са извинението да бъдат далеч от детето, ако вечно чува „Иди да си играеш и ме остави да си довърша работата!”

Кога е удачното време за дете?

Виждате в колко сложни размисли може да се вкара човек и колко неща е важно да вземе предвид, като тръгне да разсъждава по темата. Неслучайно за мнозина решението за дете се оказва трудно решение. Та кой би могъл с увереност да знае дали е достатъчно зрял и готов за нещо, преди да го опита и да види как му понася? И все пак, когато биологичният часовник тиктака и едно гласче вътре във Вас започне да Ви говори за бебе или когато разумът Ви нашепва, че вече е подходящ момент за дете, направете следното:

• Помислете обективно в какъв етап от живота си се намирате и как би Ви се отразила на този етап появата на дете?

Разполагате ли с нужната психична зрялост, за да поемете отговорност за живота на човек – да го родите и отгледате? За да отговорите на този въпрос запитайте се кой взема решенията в живота Ви и кой носи отоговрност, когато нещо се обърка? Сами ли вземате решение къде да живеете, какво да работите, как да се държите и обличате, с кого да се срещате, в какво да влагате парите си или съпругът/родителите Ви или някой друг взема тези решения, а Вие покорно слушате, поради незрялост самостоятелно да решавате за важните неща в живота? Нормално е човек да взема предвид гледната точка на близките си, но когато човек е зрял има свое мнение и действа според собствените си принципи, дори когато гледната му точка противоречи на гледните точки на близките му. Хубаво е да обичаме близките си, но да обичаш не значи да се подчиняваш. Ако някой изисква от Вас подчинение и се обижда, когато не го получава, то този човек не Ви обича, а иска да властва над Вас – властта и любовта са много различни неща. Помислете сериозно над този въпрос, сложете нещата по местата и вземете живота си в свои ръце преди да започнете да мислите за деца.

Важно е да не пренебрегваме и материалната страна на нещата. Помислете имате ли свой дом, в който да отгледате детето си според Вашите принципи и ценности (не домът на родителите Ви, където не Вашата, а тяхната дума е водеща). Помислете имате ли работа, която да гарантира стабилен доход, необходим за покриване на нуждите на детето или ако родите сега ще трябва да разчитате на подаянията на други хора, за да отгледате детето си. Да създадеш дом и да изкарваш сам прехраната си са едни от първите стъпки по пътя на самостоятелния зрял живот. Да родите дете, преди да сте постигнали това първо ниво на независимост би Ви вкарало в ситуацията на „дете гледа дете”, в която и двете страни  – и родители и дете – са неудовлетворени и тревожни.

Запитайте се дали желанието за дете в ситуацията, в която се намирате е градивно решение на зрял човек, развиващ се в живота си или е опит да запълните Ваша вътрешна липса – дали не Ви липсва любов и да мислите, че след появата на дете най-сетне някой ще Ви обича; дали не е липса на близост с партньора и да мислите, че след появата на дете най-после някой ще Ви е близък; дали не е ниска самооценка и чувство за безполезност и да мислите, че като се появи дете най-сетне ще докажете на света колко сте способни, като създадете цял човек и най-после ще има някой, на когото ще сте му нужни и ще осмислите живота си. Запомнете, че запълването на вътрешни липси в живота с дете е първата стъпка към създаването на нещастен живот. Няма по-тежко бреме от това да те създадат на бял свят, за да попълваш нечии дупки. Няма как детето да Ви даде любов, смисъл или близост, защото Вашето дете ще се учи от Вас на любов, смисъл и близост и Вие ако ги нямате, няма да ги има и то и няма да може да Ви ги даде. Това, което ще се случи е Вашите липси да се прехвърлят и на него и от един страдащ (Вие) да се прояви и втори страдащ (детето). Едва, когато си вземете живота в ръце и се научите да обичате, да се свързвате с околните и да живеете живота си така, че да виждате смисъл от него, едва тогава ще можете да създадете здраво и щастливо дете и Вие самите да се чувствате щастливи в ролята си на родители.

• Вслушайте се в сърцето си

Как се чувствате, когато мислите за дете – желание, копнеж, нетърпение и сладостна тръпка ли преминава през гърдите Ви или обратното потръпвате от страх, ужас и се опитвате бързо да смените темата?

Опитайте да си представите, че вече сте родители. Какви образи и сюжети минават през главата Ви? Представяте си сладко бебе сгушено в обятията Ви или усмихнат палавник с рошави къдрици, който изпълва цялата Ви душа с умиление, обич и гордост или си представяте истерично пищящо бебе, домът Ви в пълен безпорядък от белите на едно малко изчадие, а Вие с подпухнали очи от недоспиване и изтощение покрай грижите за детето? Въздъхвате с копнеж или потръпвате от ужас, когато мислите за дете?

Истината е, че колкото и да се опитаме да се подготвим рационално за родителската си роля, колкото да се стремим да бъдем материално осигурени, зрели и осъзнати индивиди, ще имаме волята, силата и готовността да се отдадем на родителската роля едва, когато вътрешното ни Аз започне да копнее за бебе.

Ако не сме настроени на вълна бебе, безсънните нощи, коликите, никнещите зъби, белите и тръшкането ще ни се сторят огромна тегоба и тежест, на която трудно ще издържим. Обратното, ако цялото ни същество копнее за бебе, това вътрешно чувство ще ни пренесе през всички изпитания на родителството с лекота и без излишно напрежение.

Когато бебето се буди по 4 пъти на нощ за една майка това е кошмар и тя се чувства изтощена, с изопнати нерви и физически изнемогваща, докато друга майка в същата ситуация цъфти и споделя, че вярно малко недоспала се чувства, но толкова й е хубаво, когато си гушка бебето, че дори безсънните нощи приема с лекота и щастие, че й дават възможност да бъде до това прекрасно същество, за което цялото й същество копнее.

По същия начин за едни родители бебешкия пубертет с цялото инатене и тръшкане на малкия бунтар предизвикват нервни кризи в родителите, докато за други са трогателен опит на малкият Човек да отвоюва своите позиции… Всичко е въпрос на вътрешна нагласа. Ако копнееш за нещо, то си готов да приемеш трудностите, пред които това нещо те изправя и да преминеш през тях. Ако не копнееш истински за нещо, не си готов да платиш цената му и страдаш и се оплакваш и не успяваш да се справиш с усложненията.

Затова мислете с разума и със сърцето си. Стъпили ли сте си на краката и държите ли животът си в свои ръце, както и за какво копнее сърцето Ви в този момент? Ако живеете самостоятелно живота си и не оставяте околните да Ви командват, ако имате свой дом и собствен доход, ако се чувствате обичани и има кого да обичате в живота си и не живеете в постоянен страх и тревожност какво ще Ви поднесе утрешния ден, ако сърцето Ви копнее за бебе и не Ви плаши мисълта за ставането нощем и грижите зо бебето, а напротив, изпълвате се от копнеж и желание да споделите всеки миг от живота на детето си, то дори да не сте постигнали висок пост в кариерата си, дори да живеете в малко жилище, а не в палата, за който си мечаете и да изкарвате скромен месечен доход и да не сте толкова съвършени, колкото Ви се иска, Вие вече сте готови да бъдете родители, ще се справили прекрасно с тази роля и можете да отгледате щастлив и достоен бъдещ Човек!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!