Родителски подходи от 0 до 2 години

Още от поредицата

Родители, бъдете гъвкави! (част 1)
Научете детето да спазва правила (от 2 до 4 години)
Родителски подходи от 0 до 2 години

Родители, променяйте подхода си според възрастта на детето!

Една от най-често срещаните в практиката ми родителски грешки е липсата на умение в родителите да съобразяват подхода си с възрастта и етапа, в който се намира детето им. Често ме питат как да се държи родителят към детето си – по-строго или по-либреално, да го гушка ли постоянно или да го остави да свиква да бъде самостоятелно, да обяснява ли или да остави детето само да си вади поуки… На всички тези и още безброй въпроси правилният отговор е един: ЗАВИСИ в кой етап от развитието Ви се намира детето Ви. Това, което е добър подход при отглеждане на бебе, не е добър подход при отглеждане на ученик. Това, което е добър подход, ако детето Ви е тийнейджър, не е добър подход, ако детето Ви е в детската градина… С други думи няма един подход, който да научите и да свикнете с него и да си карате с него цял живот. Който се опитва да родителства така, рано или късно удря на камък и се сблъсква с непреодолими в неговите очи проблеми.

За да бъдеш успешен родител трябва да осъзнаеш, че детето ти постоянно се променя и е нужно да бъдеш в крак с тази промяна и да променяш и ти постоянно подхода си.

А промяната е нещо, на което ние човеците по природа се съпротивяваме. Иска ни се това, което познаваме и с което сме свикнали да трае, ако може вечно и да не ни се налага постоянно да се сблъскваме с нови и непознати ситуации, в които не знаем как да действаме. Неволно смятаме, че щом нещо е дало добри резултати в миналото, ще дава добри резултати и в бъдеще, но животът постоянно се променя, децата растат и се налага да бъдем гъвкави. Ще ни се нещата да си стоят в утъпкания познат коловоз, но така деца успешно не се гледат. Който иска да гледа деца, ще, не ще, ще трябва да се научи да бъде гъвкави и бързо да променя подхода си.

Ето как стоят нещата на практика:

Ако сте родители на новородено – гушкайте бебето и бъдете до него!

През първите шест месеца от живота на бебето, основната ни роля на родители е да подпомогнем детето си да се адаптира към живота извън утробата. Това означава в началото да се опитаме да създадем за бебето условия на живот максимално близки до тези в утробата, за да не изживее то силен стрес от промяната и да съумее лесно да се адаптира към новата среда. Живот близък до утробата означава бебето да усеща близък контакт – да бъде гушкано и носено, защото в утробата то постоянно е усещало контакт с тялото, в което се намира и никога не е било само, защото е свикнало винаги да чува друго сърце до своето.

Повечето бебета през този период обичат да се чувстват сгушени, както са се чувствали в утробата и им действа успокояващо, като ги увием в топла пелена или ги сложим в слинг до тялото си.

През първите месеци от живота си бебето е напълно неспособно да се погрижи за себе си в никой аспект – не може да управлява движенията си, не може да се погрижи за собственото си оцеляване – не може избяга от опасност, не може да се нахрани или почисти от изпражненията си и на практика бебето е изцяло зависимо от нас. В този период, ако се опитваме да развиваме самостоятелността на бебето като го оставяме само, докато плаче и ни търси, ще създадем висока тревожност в бебето, която ще остане трайна характерова черта в него и ще му прече за в бъдеще да бъде самостоятелен, спокоен и уверен човек. Първите преживявания в живота са решаващи и оставят несъзнавано следа завинаги.

Ролята ни на родители през първите месеци е да сме на разположение на бебето ден и нощ и да го гушкаме, винаги, когато е неспокойно, да го храним винаги, когато отваря устичка и показва, че търси храна, да го преобуваме винаги, когато памперсът е изцапан, да го забавляваме, когато мрънка, да го утешаваме, когато е тревожно и уплашено и с две думи ДА ОТКЛИКВАМЕ ВИНАГИ НА НУЖДИТЕ МУ.

Естествено не бива и да прекаляваме. Когато бебето си лежи спокойно е добре да го оставим на мира. Когато започне да се заглежда в ярки предмети и развие способност да хваща предмети в ръка е добре да не висим постоянно залепени за него, а да му дадем свободата да се забавлява и самичко и да започне постепенно да се отделя от нас. Когато обаче бебето се разплаче и не може да се успокои самичко, в тази ранна възраст е наша задача да го успокоим като отидем при него, като го гушнем, като му поговорим ласкаво, като го разходим, като му предложим да суче.

Между 6 месеца и 2 години – дайте свобода за движение и експериментиране!

Когато първите месеци на адаптация към външната среда преминат и бебето спре да бъде толкова безпомощно и започне да управлява все по-успешно тялото си – да се върти, да хваща предмети, да пълзи, да ходи, да говори, идва моментът да си припомним да бъдем гъвкави и да променим подхода. Освен двигателна активност в този период ни прави впечатление, че бебето вече става човек, който разбира, общува, шегува се.

Бъдете гъвкави и спрете да се държите с детето си както до сега. То вече не е безпомощно вързопче, което не може да координира дори собствените си ръце и гримаси на лицето си. То вече може да се движи и само да си вземе желана играчка (в началото с претъркаляне на страни, после с пълзене и накрая с ходене); само може да покаже кое му харесва и кое не, какво иска, кое го плаши…

Важно е в този период да спрете да третирате детето си като инвалид, който има нужда всичко да правите вместо него. То вече не е бебе, а малко дете! Спрете да угаждате на всяка негова прищявка и го поощрявайте да опитва нови неща и да се сравя самостоятелно. Насърчете го да играе самостоятелно, а не да чака да му подавате играчки и да му измисляте забавления; да опознава света, а не да стои вечно в ръцете Ви. Това е и периодът на захранването, когато детето спира да се храни само от мама и става далеч по-независимо. Насърчавайте детето да опитва нови храни, да опитва нови занимания, да дъвче, а не да гълта наготово само пасирано, да сдобива сръчност и самостоятелност, да се учи да се движи само, да се храни само, да опознава пъстротата на света, в който живее. А това може да стане само като спрете да правите всичко вместо него и да го носите постоянно на ръце.

Естествено не забравяйте, че детето е още малко и има нужда от Вашата подкрепа и активно участие. То все още не може за дълго да се забавлява самичко и има нужда да отидете при него, когато се разстрои и да му покажете, че не е самичко, само че не залагайте вече на гушкането и кърменето като основни средства за успокояване. Умът и тялото на детето Ви са вече достатъчно зрели, за да можете да го успокоите като му предложите нови интересни занимания, а не само с носене на ръце и кърмене.

Много родители се оплакват, че заради това, че са послушали съветите и са откликвали на всички нужди на малкото си бебе и са го гушкали всеки път, когато е разстроено, то е станало глезено и не слиза от ръцете им и е вечно залепено за мама. Проблемът не е в това, че тези родители са откликвали на нуждите на бебето си и са го гушкали. Проблемът е, че когато бебето им е пораснало и е спряло да бъде бебе, те не са били гъвкави и не са сменили подхода. Продължили са да вместо да подкрепят самостоятелността на детето, да го носят на ръде и да го кърмят за успокояване. Безспорно по-лесно е да вземеш на ръце мрънкащото човече и да му предложиш цица и повече да не се занимаваш. По-трудно е и повече усилия коства да измисляш разнообразни занимания, с които да провокираш малкото човече да се развива и да се пусне от полата на мама, да вдъхваш увереност на срамежливкото и да тичаш след палавия любознателко… Но кой е казъл, че хубавите неща стават винаги лесно?! Често, за да постигнем добър резултат е нужно да се потрудим за това. По-плахите деца имат нужда от спокойствие и търпение, от нежно насърчение и много деликатен подход и увереността, че мама няма да избяга и да ги остави сами в приключението, с което се захващат. Нужно е да бъдете наблизо, да насърчавате, да следите да не стане инцидент, да се намесвате светкавично при нужда… Къде, къде по-лесно е да вземеш детето на ръце и да му предложиш да суче и готово, но това е подход, който преди е работел успешно, но в този период ще Ви донесе само неприятности. Някои майки намират за неприемливо да пуснат детето да пълзи на пода, за да не се изцапа или защото смятат, че там е студено или ще се нарани и се опитват да го задържат в кошарата или в ръцете си, където според тях е по-сигурно, но така детето не се развива адекватно и няма условия да развива увереност и самостоятелност. Някои майки не смеят да дадат на детето да дъвче храната си, за да не се задави и не смеят да го оставят да се храни само, за да не цапа и до късна възраст пасират храната и кусат на детето с лъжица, в резултат на което много деца стават несамостоятелни, плахи, злояди, капризни…

Бъдете гъвкави. Щом бебето Ви започне да се преобръща от гръб на корем и от корем на гръб, значи вече не е бебе, а дете. Оставете го на пода (в началото може да постилате чисто одеяло, за да сте спокойни), където има твърда почва под краката си, а и няма как да падне от високо и да се нарании. Това ще го стимулира да се научи да пълзи и да ходи – без проходилки и без да го водите за ръце. Оставете на пода различни безопасни предмети и вдигнете всичко опасно извън досега на детето, запушете контактите и го оставете с любознателност да опознава света – да пипа, да лапа, да пробва да включва играчки, да отваря капаци, да пробва различни неща. В началото всяко занимание ще трае за кратко и ще се налага често да се намесвате, когато на детето му доскучее или се разстрои, че не се справя, но с времето то все по-самостоятелно ще се занимава и само. Когато детето играе оставете го и не стойте постоянно до него. То има нужда да развива своята самостоятелност, а когато Ви потърси, отидете при него, за да е спокойно, че сте наблизо и не сте го изоставили.

Когато детето прави нещо опасно или непозволено най-добрият подход в тази възраст е да отвлечете вниманието му, като му предложите друго интересно за него занимание. В този период всичко е интересно за малкия наблюдател и той лесно ще забрави нежеланото поведение и ще се насочи към това, което му предлагате. Нереалистично е да очаквате от толкова малко дете да има самодисциплината да спазва наложените от Вас правила и да се държи прилично. То е малко любопитно зверче, което има нужда от свободата да опознава света и от това да се сте наблизо, за да го предпазвате от опасности и да го насърчавате и подкрепяте по пътя му.

В следващата част от поредицата ще разгледаме родителството в периода от 2 до 3 години и как да научим детето да спазва правилата и да се отнася с уважение.