Научете детето да спазва правила (от 2 до 4 години)

В предходната част от поредицата разгледахме какви са уместните родителски подходи във възрастта от 0 до 2 години. В настоящата статия ще поговорим за задачата ни като родители на малчугани във възрастта от 2 до 4 години:

Започва периодът на бебешкия пубертет, в който отвличането на вниманието вече не работи. Довчерашното сговорчиво и добро дете сякаш изведнъж започва да се инати и да казва „НЕ” на всичко, да тропа с крак, да пищи, когато не получава, каквото иска, да се тръшка и въргаля по земята в знак на протест. Много родители се чудят къде са сбъркали, че детето им се държи по такъв неприемлив начин, но обикновено грешката не е в тях. Това е просто период, в който детето се опитва да покаже, че е пораснало и вече не е кукла на конци, която можем да управляваме, както на нас ни харесва, а отделна личност със свое мнение и свои желания и интереси.

Когато този период настъпи, припомнете си отново да бъдете гъвкави. Да, вече не можете с лекота да отвлечете внимането на детето си от нежелано поведение. В тази ситуация е добре да осъзнаете, че е дошъл моментът да бъдете принципни и да научите детето си да спазва правилата и да уважава другите. А как става това най-лесно? – Като дадете пример и самите Вие спазвате правилата и уважавате другите.

Правила

Първо помислете кои са най-важните правила, на които искате да научите детето и ги спазвайте ВИНАГИ. Не налагайте много правила, защото това само ще обърка детето и то няма да е в състояние да ги запомни и спазва. В тази възраст правилата е важно да са малко на брой, но да бъдат спазвани без изключение. Например едно от правилата е добре да бъде детето да не пресича улицата само, без да държи възрастен за ръка. Нужно е да обясните правилото на детето – с прости и ясни думи, които то може да разбере да му разкажете защо е важно малките деца да пресичат хванати за ръчичка. Никога не налагайте правила без обяснение – Вие не сте Гестапо и детето Ви не живее в концлагер. Важно е да му обяснявате как функционира този свят и кое е добро и кое не, защо нещо е нужно да правим, а друго не. Така детето с времето ще става все по-умно и съобразително и ще се държи все по-адекватно. Важно е и обясненията да не бъдат твърде многословни и сложни – детето няма да Ви разбере и само ще се обърка и ще спре да Ви слуша.

Следващата стъпка е да не си позволявате самите Вие да нарушите правилото, например докато се разхождате детето Ви да пресече само тиха и безопасна уличка и Вие да не реагирате, защото сте изморени или бързате и не Ви е до това сега, пък и улицата е тиха и безопасна и няма проблем с нея. Запомнете – ако искате детето да спазва правило, трябва и Вие ВИНАГИ да го спазвате! Независимо колко сте изморени, или заети, или нервни, или бързате, за да се научи детето да спазва правилото, то Вие трябва да настоявате правилото да бъде спазвано винаги, независимо от ситуацията и в конкретния пример трябва да спрете детето и да го хванете за ръка през улицата, колкото и да протестира, а ако то изтича напред и пресече само, да го настигнете и дори да нямате време за това сега, да спрете, да клекнете до него, на неговото ниво и строго да му напомните, че така не се пресича и ако пресича така няма следващия път да го изведете навън и ще си стои само вкъщи, защото навън се пресича само за ръка, иначе е опасно. Точка.

Ако понякога спазвате правилата, а понякога не, детето ще се обърка и няма да разбере, че правилата трябва винаги да се спазват и ще ги спазва и то само, когато си иска, а когато не иска, няма да ги спазва – та нали самите Вие му давате такъв пример! Детето ще се чувства много огорчено и несправедливо обвинявано, ако му се карате, че не спазва правилата, при положение, че самите Вие не ги спазвате!

Уважение

За да уважава детето правилата, които налагате и да ги спазва е нужно да проявява уважение към Вас, а то ще проявява уважение към Вас отново, ако му дадете пример и Вие проявявате уважение към него. Това означава да обръщате внимание на това, което е важно за детето Ви и да се съобразявате с него. Ако ние възрастните не уважаваме детето и не се съобразяваме с него, то и детето няма да ни уважава и няма да се съобразява с нас и няма да изпълнява правилата, които му налагаме. Да уважавате детето означава да обръщате внимание на това, което харесва и на което държи винаги, когато е възможно да правите нещата така, както то желае, стига да е безопасно и безвредно за всички. Например, ако детето Ви предпочита една площадка за игра и не харесва друга, то водете го на тази, която харесва, а не на другата. Така му давате пример като се съобразявате с неговите предпочитания и то да се съобразява с Вашите. Когато сте решили да го изведете навън, но то в момента иска да рисува, нека да рисува сега, а излизането може да стане друг път, нали разходката навън е за развлечение и ако на детето му се развлича с рисуване, то нека рисува, това на никого не би навредило. Съвсем друго е, когато детето иска да прави нещо опасно или вредно (като примера с пресичането на улицата) – тогава е важно да се намесим строго и да не позволим на детето да изложи себе си или околните на опасност. В ситуациите, обаче, в които детето проявява желания и предпочитания, които на никого не биха навредили, съобразете се с тях – така давате пример на детето как да уважава другите и как да се съобразява с тях. Като се съобразявате с предпочитанията на детето и то ще се съобразява с Вашите предпочитания и ще Ви слуша. Ако Вие му давате пример, че не е важно какво иска то и настоявате винаги да следва Вашите предпочитания, резултатът ще е обратен, защото детето от Вас ще се учи да не се съобразва с другите и няма да се съобразява с това, което искате от него и няма да Ви слуша.

Уважение към детето е да си дадем сметка, че то кипи от енергия и има нужда да тича, да скача и да вика и не бива да го караме постоянно да стои мирно и тихо – това е убийствено за едно дете. Естестевено има ситуации и места, където е неуместно да се скача и вика, но след като детето е прекарало известно време в такава ситуация, следва да го заведем на място, където да може да играе, тича и вика на воля. Няма как детето да ни слуша, ако искаме от него постоянно да кротува. Съвсем друго е, ако поискаме от него да покротува малко, докато си свършим работата и веднага след това го изведем на площадката, където може да вилнее на воля. Уважение към детето е ако например искаме то да стои кротко докато пазаруваме или вършим друга работа, преди това да сме му дали възможност да повилнее на воля, така че да е изразходило вече кипящата в него енергия и да съумее да направи това, което искаме от него – да стои кротко. Уважение към детето е като се налага да мирува, да съобразим предварително и да вземем играчки и книжки, с които да се занимава, а не просто да му кажем стой мирно и да го поставим в невъзможност да изпълни искането ни, след което да му се накараме и да го накажем. Едно малко дете не може да стои мирно и нищо да не прави. То има нужда постоянно да се занимава с нещо и ние като възрастни е нужно да предвидим с какво можем да го занимаем, така че да не нарушава правилата. Не забравяйте, че ние възрастните сме тези, които следва да са по-умни и да планираме ситуациите така, че да не протичат по изнервящ начин, нито за нас, нито за децата ни. Помнете, че децата правят това, което виждат.

Ако Вие уважавате детето си и сте готови да спазвате правилата винаги и при всякакви обстоятелства и показвате уважение към детето като се съобразявате с неговите нужди и предпочитания, то и детето Ви бързо и лесно ще излезе от възрастта на бебешкия пубертет и ще се научи да спазва правилата и да уважава околните.

Няма нужда предполагам да добавям, че родителските подходи, удачни за първите шест месеца от възрастта на детето или за периода от 6 месеца до 2 години вече са крайно неуместни. Още във възрастта над 6 месечна възраст е време да спрете за щяло и нещяло да носите на ръце и кърмите, а сега над 2 години този подход би довел само до едно много нервно и постоянно нервничащо дете. Неуместно е също така и да се правите на маймуни и да се опитвате постоянно да отвличате вниманието на детето си, а бъдете гъвкави и осъзнайте, че малкото човече вече не е бебе, а дете, което има нужда да се  учи на постоянство, търпение и уважение и не забравяйте, че това може да стане само, ако му давате личен пример в тази посока.

Детски съпротиви и родителско постоянство

Естесетвено една част от детето ще се бори да си остане бебе и няма с готовност да се съгласи да спазва правилата и да проявява постоянство. Много по-лесно е да те носят на ръце и да те кърмят и успокояват, отколкото да си отговорен и самостоятелен. Не мислете, че детето с готовност ще върви по пътя на порастването и няма да Ви поставя пред предизвикателства. Напротив! Като възрастни и осъзнати хора обаче е важно да си давате сметка кое е най-добро за детето – да го гушнете и да му дадете, каквото иска, само за да не плаче и да Ви остави на мира или да проявите постоянство и да научите детето кое в живота е добро и кое лошо и как да се справя самостоятелно в трудни моменти. В някои моменти родителството е трудно, но само тези, на които им стиска да извървят този труден път и да устояват на изкушенията и да действат с постоянство, съумяват да отгледат осъзнати, отговорни и самостоятелни Човеци.

Окуражаване, подкрепа, близост

Разбира се във всяка възраст на детето (а и на живота ни на възрастни) всеки човек има нужда от близост, ласка, гушкане и утеха. Не очаквайте детето Ви, макар да не е вече бебе да се справя с всичко само. То все още, а и през целия си живот ще има моменти, в които близките му ще е нужно да са край него, да го окуражават, да го прегръщат и да му показват любовта си. Колкото повече пораства детето, толкова повече е нужно ние като родители да бъдем гъвкави и да осъзнаваме кога какво е нужно. При малкото бебе е лесно – просто гушкаме и носим на ръце. При порастващото дете обаче има моменти, когато детето има нужда да бъде прегърнато и утешено в обятията ни, но истинската дългосрочна утеха и увереност вече не идва от прегръдките на мама, а от увереността, която детето развива в себе си, защото е все по-способно и може с куп ситуации да се справи самостоятелно, защото чувства, че родителите му го уважават и се учи и то да ги уважава, защото научава все по-добре как фунционира този свят и разбира и следва все повече принципи, които действат в него.

Не допускайте насилие

В този период е важно детето да разбере, че не бива да причинява болка на другите като ги удря, хапе, блъска и когато го прави, незабавно трябва да го отдалечите от ситуацията и да му обясните защо така не бива, да се извините заедно с него на потърпевшия и ако детето продължава с нежеланото поведение да го приберете и да му обясните, че няма да играе с други деца, освен, ако не се отнася внимателно с тях. Същото важи и когато детето проявява агресия към възрастни. Важно е и да не прекалявате – малчуганите са все още неумели в игрите си и е нормално да се сбутат или сдърпат за играчка и ако успеят да се помирят без външна намеса и да продължат играта си не бива да се намесвате и да се карате на детето. Научете се да различавате кога децата се бутат и дърпат, защото са все още неумели и се учат да играят заедно и кога ситуацията излиза от контрол и детето има нужда от Вашата намеса, за да регулира поведението си.

Изразяване на негативните емоции

В ранна възраст, когато за детето е още трудно да владее импулсите си и да изразява с думи това, което го вълнува много деца посягат да удрят, когато нещо ги е ядосало. Често родителите силно се разстройват от тези ситуации, страдайки за това, че дават мило и драго за детето си, а то ги удря и се питат “Къде сбъркахме?!” – Никъде не сте сбъркали. Детето е просто още малко и му е трудно да се владее. Ако съумеете да налагате ясни правила и да действате уважително, то детето бързо ще се научи да се владее по-добре и агресивните прояви ще престанат. Нужно е да покажете на детето, че така не може без драми, без скандали, уважително, но строго като всеки път, в който то посегне да удари му напомняте, че има правило да не се удряте помежду си и това правило е нужно да се спазва. Поговорете с детето и изразете с думи това, което то все още не умее – кажете:

“Виждам, че си много ядосан и за това искаш да ме удариш, но ние сме семейство и не се удряме, когато се ядосаме. Можеш да ми покажеш колко си сърдит, като тропнеш силно с краче или като се престориш на страшен дракон например”.

За да се държи едно дете добре е нужно да му дадем възможност по приемлив начин да изразява негативните си чувства, а не да искаме то да ги потиска в себе си и да се преструва, че ги няма. Потисканите чувства рано или късно изригват като бомба със закъснител, затова умните родители знаят, че е по-добре да изведат детето да потича навън, макар да е студено или да поиграят с него на топка и да го оставят силно да удря топката, или да поръмжи като мечка, или да бълва огън като дракон или да изреве като тигър (наушким) и да “уплаши мама и татко”- и така на игра да изрази натрупалото се в него напрежение, вместо това напрежение да прерасне в неуместна агресия.

Може би си мислите, че децата нямат причина да изпитват напрежение, та нали всичко в живота им идва наготово, но ако малко се замислите, ще видите, че не е така. Детето ежедневно се сблъска с нови и трудни за него ситуации, постоянно расте и животът му се променя и се натрупват все повече изисквания има към него. Всичко това го напряга понякога и е нужно да дадем възможност на детето да се разтоварва от напрежението с подходящи игри.

Естествено няма как да научите детето си да не проявява насилие, ако самите Вие проявявате насилие към него като го възпитавате с крясъци и шамари. Боят, крясъците и обидите са неуместна част от общуването между цивилизовани хора. Ако искате детето Ви да стане цивилизован човек, не го удряйте и не го обиждайте по никакъв повод. Ако имате проблем с овладяването на собствените си агресивни импулси и гнева си, то потърсете помощ и се научете да се владеете, за да можете строго, но спокойно да учите детето си кое е уместно и кое не без насилие. Отнасяйте се уважително, за да се научи и детето да се държи уважително.

Самостоятелност

Важно е детето на тази възраст вече да се храни и облича само (като му помагате за копчета, връзки и т.н.). Важно е да може да играе само, а и с други деца. Всичко това ще се случи, ако родителите се държат адекватно през предходните и настоящия етап от развитието на детето си. Ако детето Ви не се справя добре на този етап, това означава, че през този или през някой от предходните етапи от развитието му най-вероятно не е получило това, от което се е нуждаело за здравословно развитие – не е било гушкано и утешавано като бебе и не е било кърмено, когато е гладно, а може би хранено под час и оставяно да плаче гладно; или в следващия период не сте оставили детето да изследва света, а сте го държали до полата си и не сте успели да насърчите изследователския му дух и сте продължавали да се държите с него като с бебе; или в настоящия период не съумявате да му дадете пример как да спазва правилата и не се отнасяте към него с уважение… Помислете и коригирайте подхода си и бъдете гъвкави! Ако сами не се справите, консултирайте се със специалист, за да преодолеете навреме проблемите, които срещате и да не ги задълбочавате с времето.

Не очаквайте чудеса

Бъдете реалисти и си дайте сметка, че отглеждате малко дете, което тепърва ще с учи на постоянство, ще развива своята самостоятелност и умения да изразява себе си и общува адекватно. Сега Вие посявате едни много важни семенца и започвате да ги поливате и отгледжате в ума и сърцето на детето си и не очаквайте тези семенца да дадат плод за седмица или месец, нужно е време. Всичко описано по-горе в статията касае процеси, които ще се развиват през цялото детство до съзряването на детето. Важно е да стартираме тези процеси сега, защото “желязото се кове, докато е горещо”, но не очаквайте детето Ви да се държи като възрастен и да се справя идеално със спазването на правила и уважителното общуване. Та нима ние възрастните се справяме идеално? Бъдете търпеливи и поливайте семенцата, които сте посели грижливо и с любов и постоянство и знайте, че ако Вие вършите Вашата част от задачата, то и детето ще свърши своята. Може би не толкова бързо, колкото Ви се иска, все пак някой трябва да върши бели от време на време и да подлага нервите Ви на изпитания :). Ако обаче сега имате куража и търпението да възпитавате детето си с постоянство и уважение, то един ден ще се превърне в достоен човек!

В следващата част от статията ще разгледаме етапите от развитието на по-големите деца в предучилищна, училищна възраст и пубертета.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!