Вирусът на цифровото слабоумие или как въздействат съвременните технологии върху изграждането на детския мозък

Днес целият свят ползва смартфони, таблети, лаптопи, комютри, а заедно с тях се разпространява и нов „вирус” – „вирусът” на цифровото слабоумие. Това не е шега, а диагноза. През 2007г. невролозите установяват, че с всяка следваща година все повече деца, представители на цифровото поколение, страдат от хиперактивност и дефицит на вниманието, нарушения в паметта, понижен самоконтрол, когнитивни нарушения, депресии. Изследванията показват, че в мозъка на представителите на цифровото поколение се наблюдават изменения, наподобяващи измененията на пострадали от черепно-мозъчна травма или ранен стадий на деменция – слабоумие, което обичайно се развива в старческа възраст.

Средностатистическият европеец до навършване на 18 годишна възраст прекарва пред екрана 4 години от своя живот!

Ще кажете, че днешните деца са различни. Да различни са, но мозъкът е устроен така, както е бил устроен човешкия мозък и преди четиридесет години – 100 милиарда неврони, свързани в невронни вериги. Мозъкът има нужда да се развива и подхранва. Всички наши мисли, действия, решения и дълбоки размишления оставят следи в мозъка.

„Нищо не може да замени това, което децата получават от собствените си, свободни и независими размишления, когато изследват физическия свят и се сблъскват с нещо ново.” – утвърждава британският професор по психология Таня Байрон.

Ще се шокирате, но от 1970г. радиусът на детска активност (пространството около дома, в което детето може свободно да изследва заобикалящата го среда) се е съкратило с 90%! Светът за днешните деца се ограничава до екрана на смартфона, пред който те стоят безжизнено неподвижни и наготово наливат в главите си чужди разсъждения, опит и познания без възможност да създадат свои собствени, без преживяване, без осмисляне, без личен опит …

Много деца не знаят какво е да тичаш под дъжда, да пускаш корабчета в реката или в локвите, да се катериш по дървета или просто да се шляеш с приятели навън. Днешните деца седят мирно с часове, вглъбени в екрана на смартфона/таблета/ телевизора… А сега е моментът да развиват телата и умовете си, да опознаят рисковете, които светът е подготвил за тях, да общуват с приятели.

„Удивително е как бързо се сформира съвършено нов тип среда, в която вкус, обоняние и допир не са стимули, в която в повечето време седим безжизнено пред екран, вместо да се движим на свеж въздух, лишени от близък контакт с други хора.” – споделя Сюзън Грийнфилд , световно известен психолог и невролог от университета в Оксфорд.

Темата е сериозна имаме повод да ни вълнува.

Мозъкът се формира под влиянието на външни стимули и колкото по-разнообразни са те, толкова по-добре. Затова е много важно децата да изследват физическия свят, а не виртуалния. Само така развиващият се детски мозък може да се оформи адекватно.

Също така децата се нуждаят от здрав и пълноценен сън. Съвременните деца обаче не могат да излязат от Интернет и да се откъснат от компютърните игри. Това води до съкращаване на времето за сън и неврологични нарушения в следствие на това. Как очаквате да се развива един подрастващ мозък, когато детето ежедневно недоспива, в желанието си да прекарва още и още часове пред екрана и се събужда с боляща глава и в училище не успява да се съсредоточи и уроците не му влизат в главата?! Процесът на пристрастяване към виртуалната реалност започва от най-ранна възраст и с времето се задълбочава до нива, с които често родителите са безсилни да се справят…

Как дигиталните технологии могат да доведат до нарушения в мозъка на детето?

Първо, видът външни стимули силно се ограничава до еднообразното взиране в екрана и натискане на бутон с един пръст. Детето не получава необходимия му опит, за да развие важни зони в мозъка, които отговарят за двигателната активност, самоконтрол, вземане на решения, преживяване… А това, което не се ползва, с времето атрофира. Ако човек спре да ходи, краката му за броени месеци атрофират и след това дори да поиска да ходи отново, ще установи, че краката не го държат и нямат силата да крачат… Същото е с мозъка.

Съвременните деца се лишават от личен опит, а за сметка на това биват бомбардирани от хиляди движещи се картинки и послания наготово от екрана, без нужда от влагане на въображение, преживяване, вземане на решения и разсъждение. Дигиталната информация е толкова много, че детският мозък не е в състояние да я запомни и се научава да я пропуска през себе си без опит да я запамети. За съвременните деца нужда от запаметяване няма – всичко е в Интернет и може да бъде намерено при нужда, но това води до все повече деца с хиперактивност и дефицит на вниманието и с нарушения на паметовите функции. Като непрекъснато си облъчван от ярки, движещи се стимули как да не развиеш проблеми с вниманието и паметта?!

Смятате, че днешните деца са по-умни в сравнение с предходните поколения, благодарение на Интернет? А знаете ли, че днешните единадесетгодишни с мъка се справят със задачи по писане и математика, с които преди тридесет години с лекота са се справяли девет годишните? Като основна причина за това изследванията отбелязват живеенето във вирутална реалност, вместо във физическия свят, в който детето развива своята фина моторика и трупа опит за размери, количества и сравнения – абстрактни понятия, които изглеждат все по-непонятни за живеещите пред екрана съвременни деца…

„Опасявам се, че цифровите технологии правят мозъка инфантилен, превръщайки го в подобие на мозъка на малко дете, привлечено от жужащите звуци и ярки светлини, което не може да се концентрира в настоящия момент”, казва Сюзън Грийнфилд.

Как да предпазим детето си?

Можете да спасите децата си! Достатъчно е просто да ограничите времето, което прекарват пред екрана на телевизора, смартфона или таблета. Стив Джобс, един от гениите на нашето време, създал едни от най-модерните дигитални устройства е правел именно така! Неговите деца не са ползвали iPad изобщо вечер и през почивните дни, а през деня ползването на дигитални джаджи било ограничено до минимум.

Крис Андерсън, главен редактор на американсното списание „Weird”, един от основателните на 3D Robotics, също ограничава своите деца в използването на дигитални устройства. Правилото на Андерън е „никакви екрани в спалнята!” „Аз като никой друг виждам опасността в прекомерното използване на Интернет”, казва Андерсън. „Сам съм изживял този проблем и не искам и децата ми да се сблъскат с него.”

Синовете на създателите на Blogger и Twitter могат да полват смартфоните си по не повече от 1 час на ден, а директорът на OutCast Agency ограничава ползването на дигитални джаджи в дома си до 30 минути на ден, а малките му деца нямат изобщо достъп до екрана на модерните технологии.

Помислете за мозъка и живота на подрастващото си дете, помислете какво бъдеще го очаква след 10 – 20 години, ако днес прекарва по половин ден пред екрана на смартфона, таблета и телевизора…

Ако приятелите Ви имат деца, разкажете за това какво се случва с малките развиващи се мозъци, израстващи пред екраните на съвременните цифрови технологии!

Източник: http://econet.ru/, превод: Нели Василева-Стефанова

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!