Болести, нервност или поведенчески проблеми – как да се справим трайно с проблема?

Всеки един от нас понякога се чувства напрегнат, неспокоен, тревожен и понякога тези негативни емоции водят до нежелано поведение, което не успяваме да предотвратим. Всеки един от нас понякога страда от физически симптоми – от дребна настинка, до сериозни хронични заболявания, които медицината успява да тушира временно с лекарства, но не може да излекува трайно. Особено уязвими са децата, а понякога ние като родители, колкото и да се стараем не успяваме да се справим с непримливото поведение, вечното мрънкане или боледуването на детето. Като детски и семеен психолог и класически хомеопат ежедневно в кабинета ми се срещам с подобни проблеми и работата ми е да помагам на хората да ги разрешат.

Откъде започва всичко:

Емоционален дискомфорт

Човек, който не живее в хармония със себе си или с обкръжаващата го среда, изпитва негативни емоции – чувства се нещастен, огорчен, тревожен, раздразнен, гневен, тъжен… списъкът с негативни емоции е дълъг и несъмнено, когато не се чувстваме приети такива, каквито сме, когато нашите нужди са погазени, емоциите ни навлизат в някой отенък на негативния спектър. В зависимост от темперамента на човека, ситуацията, в която се намира и миналия му житейски опит някои в подобна ситуация се гневят, други тъжат, трети се тревожат, четвърти се чувстват разочаровани и т.н. Общото обаче е, че емоцията е негативна и води до усещане за нещастие в живота.

Нежелано поведение

Естественият път за излизане от негативните емоции е през поведението. С извършването на определени действия успяваме да се освободим от негативната емоция. Като сме тъжни плачем и като си поплачем ни олеква или търсим някой да ни гушне или да ни съчувства; когато сме гневни започваме да крещим или да бием, или да чупим и така се разтоварваме от гнева; като сме разочаровани се оттегляме или си отмъщаваме и т.н. Поведението е най-прекият път за освобождаване от натрупаните вътрешни негативи. В цивилизованият свят обаче този най-пряк път в повечето случаи се счита за неприемлив и се налага да търсим други пътища. Децата обаче, докато са все още малки и не до там усвоили цивилизованите похвати, спокойно прибягват до този най-лесен начин за освобождаване от вътрешното напрежение. Те без да се замислят плачат, пищят, крещят, рушат, удрят, чупят и т.н. В подобни ситуации родителите обикновено се карат и държат нравоучителни речи, което понякога има краткосрочен ефект, но дългосрочно не помага, защото с наказания или караница можем да спрем за момент детето, но скоро то отново ще започне да се държи неприемливо или ще намери друг разрушителен път за да се отърве от вътрешното си напрежение, просто защото вътре в него има напрежение, което търси отдушник. Затова вместо да укоряваме детето, вместо да го обвиняваме и да го считаме за лошо, ако искаме то да бъде спокойно и послушно е нужно да разберем кое му пречи да бъде в хармония със себе си и със заобикалящата го среда и да се погрижим да внесем промяна в ситуацията. Докато детето е малко, причината почти винаги е в семейството, защото малкото дете все още не се е отворило за света и функционира изцяло в семейството и колкото и да не ни се иска да си го признаем, ако детето се държи неприемливо, ако е грубо, агресивно, тревожно, нервно или неспокойно или пък ако боледува често, причината за това се дължи в някой аспект от взаимоотношенията в семейството и начинът, по който функционира то. Понякога родителите не се обичат и са в конфликт и детето изразява по детски натрупващото се семейно напрежение. Понякога родителите се обичат и са сплотени, но не успяват да се справят със собствената си неувереност, тревожности и трудности и детето улавя и изразява тяхното напрежение. Понякога родителите отправят към детето нереалистични очаквания да се държи като голямо – да се пази чисто, да не разхвърля, да изразява по адекватен начин емоциите си, да се занимава самичко и да не занимава никого, да се държи винаги зряло, което е непосилно за едно дете и то е принудено да живее под стрес, обременено с тези свръхочаквания, на които не може да отговори. Понякога родителите има своя представа за това какво трябва да бъде детето им и отказват да го приемат такова, каквото е, което го кара да се чувства необичано и неприето, колкото и да е задоволено и обгрижено.

Емоционалната интелигентност на помощ

Когато човек има развита емоционална интелигентност, той е в състояние да осъзнае каква точно емоция изпитва и да осмисли кое точно е предизвикало във вътрешния му свят тази емоция и как евентуално може да излезе от тази неприятна ситуация без да проявява нежелано поведение. Когато обаче човек няма високо ниво на емоционална интелигентност, той просто се чувства напрегнат, нервен и не може да дефинира откъде идва това вътрешно безпокойство и как да намери изход от ситуацията и рано или късно, колкото и да се старае да се държи добре стига до ситуация, в която се чува да крещи или прибягва до друг вид разрушително поведение…

Малките деца, поради своята незрялост не разполагат с нужното ниво на емоционална интелигентност, за да осъзнаят как точно се чувстват, защо се чувстват така и какво е нужно да направят, за да започнат да се чувстват по-добре. Обикновено в такава ситуация детето или е разрушително – гневно, раздразнително и недоволно и бие и руши и каквото и да направите, трудно можете да го успокоите, или е мрънкащо и изискващо постоянно обгрижване, или е затворено, срамежливо, неуверено или плахо. Често родителите се дразнят на тези прояви у детето и му се карат и се дразнят, но едничкото, което може да помогне в такава ситуация е ако родителят има добре развита емоционална интелигентност да приложи техниката на отразяването на чувствата и не да се дразни на детето и да го упреква за лошото му държание, а да помогне на детето си да разбере как се чувства, защо се чувства така и какво може да направи, за да се почувства по-добре. Например: Вместо да се дразним на детето си, когато то мрънка и нервничи, да кажем на детето: „В момента мрънкаш и нервничиш, защото сигурно ти е скучно и си недоволен, че не можем да отидем да играем, а се налага да стоим тихо и да чакаме в тази чакалня. Искаш ли да измислим забавна игра, която можем да играем тук, докато чакаме?” или „Сигурно си ядосан, защото трябва да делиш люлката и с другите деца и не можеш само ти да се люлееш на нея, но като блъскаш децата, няма да решиш проблема, само ще стане по-зле. Какво ще кажеш вместо това, докато се люлеят другите деца с теб да направим рицарски замък в пясъчника или да ти покажа каква забавна криеница можем да си спретнем тук – има толкова забавни места за криене или т.н. За да направи това обаче е нужно родителят да разпознава емоциите – както своите, така и в околните, за да може чрез тази техника за отразяване на чувствата да учи и детето си да разпознава своите емоции и да осмисля ситуацията и да намира работещ изход от нея. Ако темата Ви е трудна, потърсете подкрепа. Консултации с психолог ще Ви помогнат да опознаете емоциите си и да се научите да преминавате през тях по градивен начин, вместо да оставяте негативните емоции да Ви превземат и да действате неуместно или да ги потискате и да живеете в постоянно вътрешно напрежение. За да расте детето уравновесено е нужно първо родителят да е в състояние по градивен начин да преминава през негативните емоции, за да научи на това и детето си.

Когато емоциите и поведението се потискат се разболява тялото

В семействата, в които се счита за неприемливо да се изразяват негативни емоции и мрънкането, раздразнението, гневът, тъгата се считат за неприемливи за показване пред околните, хората се научават да крият тези неприемливи чувства, като ги потискат дълбоко в себе си. Понякога скриването на тези чувства е толкова дълбоко и толкова успешно, че хората започват да крият силните чувства не само от околните, а и от себе си и не осъзнават какво изпитват. В много семейства не само негативните емоции, но и силните позитивни емоции също се считат за неприемливи и се налага да бъдат потискани – за някои хора е неприемливо да скачаш от радост и да викаш от кеф, някои считат, че възпитаните хора се държат по-обрано и от малки дресират децата си да не изразяват външно никакви емоции. Като живеят в среда с такива разбирания, хората постепенно се адаптират и спират да изпитват силни емоции. Има хора, които никога няма да видите силно развълнувани, гневни или преливащи от любов – те са все умерени, каквото и да се случва. Как обаче постигат това, при положение, че биологично ние хората сме устроени така, че да винаги изпитваме емоции? Какво се случва в човека, ако той се научи да си налага толкова силен самоконтрол, че спре да изразява или да изпитва емоции?

Ако натрупващият се стрес не може да бъде изразен чрез емоции или поведение, той се проявява в тялото. Когато пътят към изразяване на емоциите е блокиран, вътрешното напрежение по чисто биохимичен път води до появата на симптоми в тялото. Когато сме напрегнати, тревожни, гневни, тъжни, виновни и не си позволяваме да изразим тези емоции, неизразените негативни емоции, които остават вътре в нас водят до образуване на повишени количества хормони на стреса, а хормоните са това, което направлява функционирането на всеки орган в тялото. При стрес сърцето ни започва да бие учестено, изпотяваме се или пребледняваме, мускулите ни се напрягат, променя се функционирането на бели дробове, далак, черен дроб, бъбреци, жлъчка и въобще цялото ни тяло преминава в авариен режим на работа. Ако това се случи за няколко минути, когато нещо ни стресне например, нищо негативно няма да последва от това. Когато обаче системно, често или дори ежедневно живеем под стрес и организмът ни дългосрочно функционира стресово и нездравословно, това неминуемо води до болести. В зависимост от възрастта си, от физиологичните си особености и миналия опит, във всеки човек се проявяват различни симптоми. При някои се появяват хронични болести, в тежките случаи се стига до нелечими автоимунни заболявания, а понякога човек се отървава просто с по-слаби съпротивителни сили на организма и чести настинки и вирусни инфекции, алергии. Често при децата наблюдаваме гризане на нокти, нощно напикаване, страхове, кошмари, дерматит, астма – всичко това са телесни и поведенчески прояви на стрес, на невъзможността на детето да се адаптира към живота, който води. При възрастните с напредване на възрастта последиците от натрупващия се и неизразен стрес водят до все по-сериозни хронични заболявания – хипертония, сърдечно-съдови заболявания, автоимунни болести…

Много често в кабинета хората ми разказват за нелеката си съдба, за това как им се налага ежедневно да живеят неудовлетворени и неспокойни и въпреки това като ги питам какви емоции изпитват при тези обстоятелства, те спокойно ми казват, че са добре, но се оплакват от физически проблеми и болежки. В тези случаи ясно се вижда как емоциите, които човек не си е позволил (съзнателно или несъзнавано) да изрази са довели до болест в тялото. Понякога не изразяваме емоциите си и се разболяваме, защото се страхуваме, че ако проявим слабост, околните ще ни отхвърлят или ще се възползват от слабостта ни, понякога ни е страх да не паднем в собствените си очи и със зъби и с нокти се стремим да поддържаме фалшивият имидж на това „Колко сме добре и колко сме силни и колко хубав е животът ни”. Добре е обаче да си дадем сметка колко висока цена плащаме за това.

При децата взаимовръзката неизразени емоции – болест е много явна, ако знае човек кое да гледа. Ако имате често боледуващо дете или дете с хронични заболявания, алергии, дерматит и т.н., виждате, че колкото и лекарства да давате, проблемът си остава. С лекарства успявате да туширате нещата, така че временно да се облекчат може би, но не успявате да излекувате трайно детето. Защото това, което има нужда да се случи, за да настъпи трайно излекуване е да се промени нещо в живота на детето, така че то да успее да постигне хармония със себе си и света и да спре да живее под стрес и едва тогава няма да назряват в него негативни емоции и няма да има нуждата да се държи неприемливо или да боледува. Когато става въпрос за деца, хората често реагират с насмешка „Какъв стрес може да има едно дете?! Та ние му осигуряваме всичко и на тепсия всичко му идва, кое да го стресира?!” Истината е, че има много фактори, които могат да предизвикат стрес в детската душа. Детето страда, когато в семейството цари напрежение, когато родителите са нервни или нещастни, когато към него се отправят прекомерни изисквания, несъобразени с възрастта му, когато родителите му искат от него да бъде такова, каквото те си мечтаят и не го приемат, каквото е. Ако Ви звучи абстрактно и не можете да осмислите във Вашата конкретна ситуация кое напряга детето и предизвиква стрес в душата му, въпреки старанието Ви да го отглеждате по най-добрия начин или си давате сметка кое натоварва детето, но не можете да промените ситуацията, консултирайте се с психолог. Решение винаги има, просто когато сме вътре в ситуацията ни е трудно да го видим.

Ако Вие сте този, който страда от негативни емоции или физически симптоми, то знайте, че докато не насочите усилията си в посока да промените нещо в живота си, проблемът не само, че няма да се реши, но и с времето ще се задълбочава. И тъй като е наивно да смятаме, че като барон Мюнхаузен можем сами да се хванем за косата и да се издърпаме от блатото, то поговорете с някой, който може обективно да види ситуацията отвън и да Ви помогне да намерите изход от проблема.

За да обобщим с две думи, ако наблюдавате в себе си или в детето си нежелано поведение, което не успявате да промените (крещите, действате разрушително или саморазрушително), живеете под стрес, напрегнати сте или тревожни или страдате от често боледуване или хронични болести, то проблемът може да бъде разрешен, ако успеете да осъзнаете кое в живота Ви пречи на това да живеете в хармония със себе си и със заобикалящата Ви среда и намерите подходящ за Вас начин да промените ситуацията. За целта почти винаги е нужен външен обективен наблюдател, който да Ви помогне да видите това, което не успявате, защото да си кажем честно, ако сте били в състояние да намерите решение, нямаше да се стигне до негативите, от които страдате. Този външен помощник е необходимо да е човек с високо ниво на емоционална интелигентност или специалист психолог, класически хомеопат, чиято професия е именно това – да помага на хората да възвърнат хармонията в живота си, да намерят възможен начин да се справят със стреса и да се чувстват добре в кожата си, дори когато това им изглежда невъзможно и да постигнат баланс в отношенията с децата си, така че всички в семейството да се чувстват щастливи и спокойни и да бъдат здрави. Това се нарича холистичен подход към здравето. Изисква осъзнаване и поемане на отговорност, но за разлика от хапчетата, които само временно успокояват нещата и с времето ситуацията се влошава, холистичният подход ни помага с времето да ставаме все по-балансирани и уравновесени и все по-здрави.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!