Важно четиво за здравето, щастието и хармонията в живота

В живота на всеки от нас има моменти на дискомфорт, перипетии и физически или емоционални страдания. В живота на всеки от нас има моменти, в които живеем под стрес или тялото ни е болно. Ако сте от малцината, при които тези моменти са редки и преминават много бързо и излизате сами без лекарства от ситуациите, ако се радвате на трайно здраве, щастие и хармония в живота си и близките Ви хора около Вас също се радват на трайно здраве, щастие и хармония, то може да спрете да чете нататък.

Ако сте от хората, които често са напрегнати и водите стресов живот без да можете да промените ситуацията или ако тялото Ви често боледува, или страдате от хронична болест, или сте родител на често боледуващо или неспокойно малко човече, или някой от близките Ви е често болен или напрегнат и не знаете как да му помогнете, ако за Вас здравето и щастието са важни в живота и сте готови да се потрудите, за да ги постигнете, то тази статия е за Вас:

Интернет пространството в днешно време е залято от всякакви научно обосновани или конспиративни теории за това как да постигнем здраве и щастие в живота си. Сигурно Ви е писнало от подобни четива и все пак, въпреки морето от информация, хората се чувстват неудовлетворени, напрегнати и не успяват да постигнат хармония и здраве в живота си. Затова и отделих време, за да пиша отново в тази посока. Написаното по-долу е плод на изучаваното от мен в продължение на години в хода на следването ми на класическа хомеопатия, психология и семейна терапия и не просто съм го чела в дебелите книги и слушала на лекции, но и съм го виждала стотици пъти работещо в практиката при мои клиенти или при наблюдение на случаи на мои преподаватели, в собствения ми живот и в семейството ми. Изживяла съм го на собствен гръб и съм посветила професионалния си живот в това да подпомагам и други хора да го изживеят. И да, от личен опит и от това, което виждам ежедневно в кабинета ми мога да твърдя, че трайно здраве, щастие и хармония в живота са напълно постижими, но не стават с магическа пръчица и няма как да се случат само с пиене на хапчета и поддържане на стреса в живота. Нужен е друг подход:

Каква е разликата между лечение на болестта и потискане на симптомите?

За повечето хора болест това е наличието на неприятни за човека симптоми. Хората разбират, че са болни по симптомите в тялото, които усещат: болки, висока температура, възпаления, течащи секрети и т.н. И тъй като хората свързват болестта със симптома си мислят, че за да сме здрави е нужно да се отървем от симптомите. Тоест, ако човек е болен от вирусна инфекция, чиито симптоми са висока температура, кашлица и хрема, то много хора мислят, че ако успеем да махнем температурата, кашлицата и хремата, това означава, че сме оздравяли. Съвременната западна медицина е ориентирана към този подход. Затова при подобна ситуация, като отидете на лекар, той предписва панадол/нурофен, за да свалите температурата, капки за нос, за да спрете хремата и сироп, който цели да спре кашлицата. На пръв поглед този подход работи и скоро болният се отървава от неприятните симптоми и се чувства здрав. На втори поглед обаче, ако не гледаме повърхностно на нещата, а проследим ситуацията в по-продължителен период от време ще забележим, че този процес на премахване на симптомите води след себе си до често повтаряне на тези симптоми с тенденция на влошаване с времето или отключване на хронични болести. Това е особено очевидно при малките деца, хората изложени на стресов начин на живот и възрастните хора. Колкото повече потискаме симптомите – тоест колкото повече провеждаме лечение фокусирано в това да премахнем симптомите, толкова по-упорити и чести стават те. Ще чуете мнозина да казват как периодично страдат от синузит и че с лекарства потушават симптомите, но синузитът не изчезва трайно, а с времето се връща отново и отново или че имат слаб стомах и периодично страдат от стомашни проблеми, или че всеки вирус ги пипва, колкото и да се лекуват, а с времето различни хронични болести се настаняват трайно в човека и го правят вечен абонат на аптеката…

Защо се завъртаме в омагьосан кръг и как да постигнем трайно излекуване и баланс в живота?

Защото премахването на симптомите не е равносилно на оздравяване и ако само се стремим да махнем симптомите, без да се погрижим за самата болест, която предизвиква тези симптоми, симптомите ще се връщат отново и отново и оставената нелекувана болест с времето ще се влошава и хронифицира.

Ако искаме да постигнем трайно здраве, целта ни следва да е насочена не към премахване на симптомите, а към преодоляване на болестта. Ако се справим с болестта, тя ще спре да генерира симптоми и ще бъдем здрави. За целта обаче е нужно да се фокусираме не в симптомите и да се стремим час по-скоро да се избавим от тях, а е нужно да се фокусираме върху това, което е довело до болестта и случващите се симптоми и да променим нещо в живота на човека, така че той да възстанови изгубения си баланс и да се избави трайно от болестта.

Представете си дете, което плаче за мама и плаче толкова силно и продължително, че ни проглушава ушите. Симптомът, който ни тормози в този случай е силният плач. Ако мислим повърхностно просто ще решим, че като се погрижим за плача, ще решим въпроса. Ще тикнем в устата на детето биберон, ако е малко или ще му купим бонбони, само, за да млъкне, ако е по-голямо или ако не помогне, ще го заплашим, че ако не млъкне, ще го напердашим, или ще прибегнем до друг начин, само и само да спрем този рев. И ще успеем по един или друг начин. Детето ще млъкне. За известно време. Бебето за малко ще посуче биберона, но като осъзнае, че това е просто гума, а не мамината гърда, ще го изплюе и отново ще се разплаче. Детето ще се зарадва на бонбоните, но като ги изяде, отново ще си спомни, че има нужда от мама и отново ще се разплаче за нея. Ако го заплашим с наказание, още малко ще помълчи от страх, но нуждата от мама ще се окаже по-силна и то отново ще зареве за нея. Така разбираме, че ако насочим вниманието си само към симптома, не решаваме проблема. Симптомът, който ни тормози, в случая силен детски рев, ще продължи да ни спохожда, докато не разберем защо всъщност плаче детето и от какво се нуждае и не му го подсигурим. Защо детето плаче за мама – може би е гладно, може би е тъжно, може би е самотно. Ако детето плаче и търси мама, защото е гладно, ако успеем да го нахраним така, както го храни мама, то ще се успокои и проблемът ще бъде решен. Ако детето е тъжно и търси мама, за да го утеши, ако успеем да го утешим и да го накараме да се чувства спокойно и в безопасност с нас, проблемът ще е решен. Ако детето е самотно и търси мама, ако му предложим близост, внимание и любов, проблемът ще е решен… Ако обаче мислим само за симптома и пренебрегваме болестта, тя не само ще се проявява отново и отново, но и с времето ще се усложни. Ако през цялото си детство, в миговете, когато детето е имало нужда от майчина прегръдка, вместо майчина близост, ние сме му предлагали биберони, после бонбони и накрая и заплахи, за да не плаче, с времето това порасващо дете няма само да плаче, а ще започне да проявява все по-тежки симптоми. Децата, които са се чувствали лишени от близост и обич в ранна възраст, в последствие са склонни да прибегнат към дрога, противообществени прояви или дори да посегнат на живота си един ден. Виждате как като просто някога сме се опитали да потиснем симптома, в случая детски рев, с времето този симптом не само ще се повтаря, но и ще се усложнява и влошава и може да стигне до страшни последици като наркомания, алкохолизъм, самоубийство…

Същото се случва и с болестите в тялото. Докато се опитваме да премахнем симптомите, без да се замисляме за това, което ги провокира, тези симптоми ще се връщат отново и отново и колкото повече се опитваме да ги премахнем, толкова повече ще се усложняват, довеждайки постепенно организма то тежки и хронични увреждания.

Ако здравето е сред нещата, които считате за важни, не мислете повърхностно. Какво като временно премахнете симптомите? Какъв е смисълът да премахнете временно симптомите, като те ще се завърнат отново и с времето ще се влошават? И как ще се погледнете в очите, като си дадете сметка, че сами сте провокирали тежката болест, от която страдате Вие или детето Ви, като многократно преди това сте потискали симптомите на наглед безобидни неразположения, докато не сте ги довели до наистина сериозни заболявания? Никоя болест не идва внезапно и случайно. Ако Вие или някой от близките Ви страда от хронична болест, ако Ви се е налагало да лежите в болница от тежка инфекция, то е важно да си дадете сметка, че много преди това сте имали дребни симптоми,на които вместо да обърнете внимание, сте предпочели да ги потиснете и те с времето са се повтаряли и вие сте продължавали да ги потискате, докато не са се усложнили и не са се превърнали в сериозна болест и вероятно и сега продължавате с лекарства да потискате и сегашното състояние в очакване на още по-голямо усложнение и влошаване.

Първоначалните симптоми, които идват да покажат, че сме изгубили баланс в живота си може да са физически като хрема, спорадични болки тук-там, леки или не толкова леки неразположения, а може и да не са физически, а емоционални като усещане за напрегнатост, нервност, тревожност или апатия, усещане за безсилие, тъга, усещане за загуба на щастие и здрава почва под краката.

Същото е като с малкото дете от примера, за което никой не се замисля защо плаче, а гледат да му натикат биберон или бонбони в устата, за да млъкне без никой да се замисля защо всъщност плаче това дете и да се погрижи то да получи това, което предизвиква плача му. И това привидно работи. Само че, това дете пораства и понеже никой не му е показал здравословен подход към живота, в който човек се грижи нуждите му да бъдат задоволени и животът му да тече балансирано, като поотрасне детето, чиито симптоми просто са били потискани, продължава да следва подхода, с който е свикнало – и то си забива игла с дрога във вената, за да заглуши вътрешния си плач или се напива с алкохол, вместо да предприеме реални стъпки, към връщане на щастието в живота си. И тогава всички цъкат с език и се чудят как се стигна дотук. По същия начин всички цъкат с език и се чудят как се стигна дотук, когато лекарят им каже, че са сериозно болни и е нужно да бъдат хоспитализирани. Цъкат с език и се чудят как се стигна дотук, когато им поставят тежка и сериозна диагноза на болест, която западната медицина не може да лекува и са обречени да живеят с тази болест доживот… А много преди това са се чувствали тревожни и напрегнати, или са получвали главоболие или стомашни болки или чести вирусни инфекции или други симптоми, които са били индикация, че вътре в човека се развива болест, която има нужда от това да бъде разпозната и животът на човека да бъде променен така, че тази болест да бъде преодоляна, а не просто симптомите да бъдат потискани, докато не се стигне до сериозно усложнение.

Болестите в организма не падат като гръм от ясно небе. Всичко в организма се случва постепенно и плавно и се развива и усложнява във времето. Ако вместо да се фокусирате в симптомите и да се стремите да ги премахнете, се фокусирате в това да се замислите за стреса, който отключва болестта и предизвиква тези симптоми и се насочите към това да осмислите как провокирате и подхранвате този стрес и да промените нещо в себе си и в живота си, с помощта на което да възвърнете баланса си, вместо усложняване във времето, организмът ще става все по-здрав и вместо напрежение ще започнете да изпитвате щастие от живота.

Най-честата причина за болестите е стресът, който се причинява от липсата на баланс и хармония в живота. Стресът променя хормоналния баланс в организма и кара органите да функционират по начин, който, ако продължава дълго във времето води до заболявания.

Когато детето е с хрема, вместо да бързаме да капем капки, за да махнем сополите е добре да се замислим какво в живота на детето го тормози, че нослето така тече – може би се е родило по-малко братче или сестриче и детето се страхува, че мама и татко си имат ново бебе и ще спрат да го обичат? – Ако е така, то с думи и действия помогнете на детето да се успокои и да осъзнае, че нищо и никой не може да го измести от сърцата на мама и татко. Може би детето вече ходи на ясла/детска градина и се чувства самотно и незащитено цял ден без обичта и закрилата на мама? – Ако е така то с думи и действия, помогнете на детето да изгради вътрешна увереност, за да не се чувства така зависимо от мама и да осъзнае, че може да играе щастливо и да се чувства добре, дори когато тя не е постоянно до него. Важно е детето да се чувства уверено, че мама винаги го обича и всеки ден ще го взема от градина и че то е пораснало и може прекрасно да се справя и само, когато нея я няма. Може би детето живее в семейство, в което мама и татко са в постоянни разпри помежду си или са в стрес дали ще успеят да си покрият сметките за месеца или има други семейни проблеми, които носят напрежение и тревога и детето реагира на тях. Ако е така, потърсете начин да разрешите проблемите на възрастните и да не ги прехвърляте върху детето. За да е здраво, всяко дете има нужда да вярва, че е обичано, че е добро и никога да не бъде заплашвано, че ако не слуша, няма да го обичат или ще го оставят в детската градина и т.н.

Вместо да бързаме да даваме лекарства за потискане на симптомите, първо е нужно да се запитаме какво тормози човека, че се е разболял, с кое в живота си не може да се справи и да му помогнем да преосмисли ситуацията и да намери изход от нея. Вместо вдигащият високо кръвно доживот да пие лекарства е нужно да се научи да се справя със стреса в живота си; астматикът е нужно да заживее свободно живота си, за да спре да губи способността си да диша свободно; постоянно боледуващото дете е нужно да заживее в по-хармонична среда, в която ще се чувства обичано, уверено и спокойно. Ще кажете, все трудно постижими задачи. Много по-лесно е просто да потиснем симптомите с хапче и да се преструваме, че не виждаме, че те се връщат отново и се усложняват с времето. Всеки сам избира как да живее живота си. Който търси лесното и не е готов да се изправи пред предизвикателствата по пътя на живота си, рано или късно получава това, което си е надробил. Жалко само за децата, защото те получават това, което родителите им са им надробили, без да имат никаква вина за ситуацията. Едни се изправят пред проблемите и стъпка по стъпка ги разрешават, колкото и нерешими да изглеждат в началото – с постоянство, със смелост, с упорство и вяра, с помощ от квалифицирани специалисти, докато други се крият от проблемите и се самозаблуждават, че нищо не може да се направи.

Ако не можете да откриете в какво се състои проблема, който Ви разболява или Ви кара да се чувствате напрегнати, то потърсете отговор на въпроса „Защо съм надянал розови очила и не мога дори да видя какъв е проблемът ми? От какво се страхувам толкова, че ме е страх да видя истината за живота си?” Ако сами не можете да намерите отговор на този въпрос, то потърсете специалист – малко по-долу ще разберете кой може да Ви помогне в тази ситуация.

Ако виждате в какво се състои проблемът, но се чувствате, че не е по силите Ви да го решите, то отново – консултирайте се със специалист (вижте по-долу). Няма нерешими проблеми. След като има хора, които живеят без Вашите проблеми, то значи и Вие можете да живеете без тях. Винаги има начин и често този начин е достъпен, прост и напълно реалистичен, въпреки че в момента проблемите Ви може би изглеждат неразрешими. Щом на човек му се случва нещо, то е напълно по силите му да го преодолее – дали проблемът Ви изглежда финансов или сте подложени на насилие или тежки взаимоотношения с близките Ви или Ви липсва увереност в себе си и не успявате да уредите по адекватен начин живота си – за всяко нещо има решение, което е напълно по силите Ви да реализирате.

Ако детето Ви често боледува, а Ви се струва, че се грижите прекрасно за него, то със сигурност някъде под повърхността има причина за това боледуване. Явно нещата не са толкова идеални, колкото Ви се иска да си мислите и не говоря тук за финансовата страна на нещата. На децата не им пука колко скъпи са панталонките, които носят, друго е от значение. Ако детето боледува, то значи нещо внася стрес в живота му. Важно да откриете какво и да промените ситуацията. Може би обгрижвате детето прекалено и му пречите да развива собствената си увереност и способност да се справя самостоятелно. Деца, на които всичко им се поднася наготово се чувстват подложени на силен стрес поради чувството, че не могат да се справят сами в живота си. А може би има нещо друго, което натоварва детето и с което то само не успява да се справи. Консултирайте се със специалист (вижте по-долу), за да намерите корена на проблема и да намерите решение.

Ако човек живее живота си хармонично, той се чувства щастлив и тялото му е здраво, както и ако липсва хармония в живота на човек, той боледува и ако не преосмисли нещата и не се погрижи да възстанови изгубената хармония, а само потиска симптомите на болестта, с времето болестта се усложнява.

Кой има нужната квалификация да помогне за трайно възстановяване на здравето и постигане на баланс в живота ни?

Ако искате не просто да премахвате симптомите, а да се вгледате по-дълбоко и да преодолеете болестите и да възстановите хармонията в живота си, но Ви е трудно сами да осмислите и намерите път към преодоляване на стреса и проблемите в живота си, то нужен Ви е класически хомеопат или психотерапевт, които могат да подпомогнат процеса.

Ако често се чувствате напрегнати и подложени на стрес или тревоги, ако често боледувате или страдате от хронични болести и сами не успявате да решите проблема, то имате нужда от външен компетентен наблюдател, който да Ви помогне да сложите нещата по местата си и да видите решенията, които за момента Ви е трудно да откриете или не си давате сметка как можете да осъществите.

КЛАСИЧЕСКИ ХОМЕОПАТ

Класическият хомеопат е специалист учил 4 години, след което преминал и практически стаж в това как да подпомага хората да постигат траен физически и емоционален баланс. Класическият хомеопат изследва всички процеси, които протичат в човека – и физически, и емоционални, и умствени, намира взаимовръзките между живота, който води човек и симптомите, които измъчват тялото и емоциите му и знае как да подпомага постигането на промени в живота и в организма, които ще доведат до трайно излекуване и постигане на баланс на всички нива. За разлика от специалистите от съвременната западна медицина, които гледат на човека на парче и лекувайки едно, увреждат друго и се интересуват единствено да премахнат симпомите, заради които човек ги е потърсил, без значение, че начинът, по който ги премахват води до нови болести и по-сериозни симптоми, класическият хомеопат се грижи за цялостния човек и следва неотлъчно първият принцип от Хипократовата клетва: „Първо не вреди!”. Да пиеш тежки химически лекарства, да потискаш естествените процеси в организма не е лечение, защото уврежда цялостния организъм и причинява вреди.

Класическият хомеопат, за разлика от самозванци псевдохомеопати изписва само по едно хомеопатично лекарство, насочено към причините за болестта, а не множество лекарства за всеки отделен симптом и предписва прием на лекарството винаги в течна форма, в минимална доза, а не на гранули. Класическият хомеопат се интересува не само от симптомите, но и от това как живеете, как се чувствате, какъв човек сте, за да Ви помогне да намерите изход от трудностите в живота Ви и да постигнете баланс и трайно здраве.

ПСИХОТЕРАПЕВТ

Психотерапевтът е специалист учил също четири години след завършване на психология, за това как да подпомага хората да променят начина си на мислене и живот, така че да постигнат хармония в живота си и да намерят изход от ситуациите, които ги тревожат. Ако животът Ви е изпълнен с напрежение и стрес, ако изживявате тежки моменти и не знаете как да излезете от това състояние, ако Ви изглежда, че изход няма и не се чувствате в състояние самостоятелно да промените живота си към по-добро, ако като родители сте напрегнати и изнервени и децата Ви реагират на това с поведенчески проблеми и често боледуване, ако срещате проблеми в живота Ви или не виждате проблеми, но въпреки това сте напрегнати или изтощени и апатични и в живота ви липсва здраве, то консултациите с психотерапевт могат да помогнат в тези ситуации да сложите нещата на място и да намерите изход и баланс в живота си. Мнозина мислят погрешно, че психотерапията е за лудите. Напротив! За лудите има лудници и психиатри. Психотерапията е за нормалните хора, в съвременния динамичен и стресов свят, в помощ на търсещите, отговорните и желаещите да постигнат хармония и щастие, тогава, когато то липсва в живота им.

Много често за излизане от трудни житейски ситуации и преодоляване на сериозни или често повтарящи се болести е нужно съвместно прилагане на класическа хомеопатия, която да подпомогне цялостното стабилизиране на организма, емоциите и ума, съвместно с психотерапия, за да успее човекът да намери изход от стресиращите ситуации и да постигне хармония в живота си. Когато болният е дете, процесът преминава не самото то, а съвместно с родителите си, които са отговорни за живота, който детето води и формират неговите възгледи и модели на поведение.

За съжаление се навъдиха много самозванци и това да си хомеопат или психолог се счита за модерно в наши дни и много псевдо специалисти подвеждат хората с псевдолечение и почти всеки личен лекар изкара едномесечен курс по хомеопатия и предписва хомеопатични лекарстава, което кара хората да си мислят, че като пият хомеопатия, те провеждат здрасвословно лечение, а не потискане на симптомите, но това не е така. Самозвани псевдоспецилисти в повечето случаи потискат симптомите с хомеопатични средства и водят до влошаване на цялостното състояние на организма и живота на индивида. Затова е нужно всеки, който смята здравето за важно нещо, да има глава на раменете си и да се вглежда под повърхността. Няма как да сме здрави, ако мислим повърхностно. Ако с течение на времето започнете да боледувате все по-рядко и по-леко, то значи предприетото лечение е пълноценно и води до трайно оздравяване. Ако с течение на времето се чувствате по-уверени и по-щастливи, то значи сте на прав път. Ако обаче с течение на времето болестта се връща отново и отново във все по-тежка форма, ако се чувствате все потиснати, тревожни и напрегнати, то значи вместо лечение, до момента сте провеждали потискане на болестта, което води до нейното усложнение. Ако с времето нещата се влошават, то не губете време и не се самозаблуждавайте, че можете да се справите и сами – ако можехте, щяхте да сте го направили до момента. Помислите защо към момента при Вас липсва подобрение и дали това се дължи на Вашето несериозно отношение към въпроса или до момента сте се лекували при неточния специалист или вероятно комбинация от двете. Обърнете се към истински специалист, чиято работа е да подпомага хората в състояние като Вашето и задвижете нещата в правилната за Вас посока. За постигане на трайни истински резултати често е нужно време, но колкото по-рано стартирате процеса, толкова по-скоро ще живеете така, както Ви се иска – здрави и щастливи.