Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение

Да си родител освен безкрайна обич, щастие и гордост означава и да се сблъскваш с огромни отговорности и предизвикателства, с които често не знаеш как да се справиш. А залогът е голям – бъдещето на собственото ти дете. Робин Берман – авторка на книгата “Hate me now, thank mе later” (how to raise your child with love and limits) /или в превод “Мрази ме сега, благодари ми после (как да отгледате детето си с любов и граници”/, идва на помощ в трудни моменти с добре структурирани ценни напътствия за родители, които искат да намерят златната среда и да отгледат самостоятелни и уверени в себе си, но и уважаващи околните и адекватни в социални ситуации деца. Ето няколко важни насоки по темата:

1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето

“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Освен това може и да наложи твърда забрана, да не върви “по гайдата” на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.

2. Твърдо “не”

Детето се нуждае от отчетливи граници, които ще регулират неговото поведение. Важен момент: “Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение”. Задачата на родителя е да учи и да вдъхновява, но не и да засрамва и да наказва. Родителското “не” трябва да бъде закон, тоест, да носи смисъла на еднозначно “не”, а не да звучи размито и неясно като “може би”.

3. Позволете на детето да придобива опит

Полезно е няколко пъти да паднеш, да разбиеш коляното, да загубиш, да счупиш, за да се научиш самостоятелно да преживяваш негативните емоции и разочарованието. Ако се отнасяш с детето като с ваза от бохемско стъкло, то такова и ще порасне – крехко, неприспособено към реалния живот.

4. Хвалете с мярка

Бъдете искрени в похвалата си. Хвалете само за истинските заслуги и старания. Всичко трябва да е с мярка. Деца, които като малки са били хвалени за всякаква дреболия, лесно вдигат ръце пред трудностите, не възприемат критика и са зависими от чуждото мнение.

5. Пораснете сами

Нищо не разрушава детската психика толкова, колкото емоционалната незрялост на родителите. “Станете такъв родител, за който цял живот сте мечтали – първо, за самия себе си, а после и за децата” – съветва Берман.

6. Внимавайте с речника си

През първите години на живота детето не прави разлика между реалността и измислицата. Затова всичките ви думи се възприемат като истина. Ако наричате детето непослушно, непоносимо, мързеливо и т.п., има голяма вероятност то да ви повярва и… да бъде именно такова. “Тези думи ще бъдат вградени в личността му по-рано от появата на способността му да различи, дали това е истина или лъжа”, пише Робин Берман.

7. Позволете на детето да бъде дете

Не го карайте да бърза да пораства. Не го претоварвайте със занятията и кръжоците. Децата нямат време да скучаят – там се крие проблемът. “Скуката е източник на възможности. Как децата ще се научат на саморефлексия, ако нямат никакво време за поне малко усамотение?” Освен това, нито един кръжок не може да замени топлината на детско-родителското общуване!

8. Семейните традиции

Семейните вечери, съвместното гледане на филми, приготвянето на храна, пътуванията… Всичко това създава основата за базовата сигурност – онази почва, която ще подкрепя детето през целия му живот. “Детето с ясното усещане за “ние” става способен да развие в себе си отчетливо разбиране за собственото “Аз”.

9. Честност и последователност.

За да възпитаваме успешно, за да имаме истински контакт с детето, то трябва да ни има доверие. А това може да се постигне, само ако сме честни с него.

10. По-малко думи

“Стеснявайте пространството на избора (например, вместо “коя блуза си избираш?” питайте: “коя от двете блузи си избираш?”); приказвайте по-малко, ползвайте прости формулировки” – за да улесните разбирането на детето.

Доколко сте съгласни със съветите? Може да обсъдим в коментарите!

Превод: Ирина Янчева-Карагяур, Източник: obekti.bg и noviteroditeli.bg