Как се превръщаме в майки орлици и какви са последиците от това?

Още от поредицата

Как се превръщаме в майки орлици и какви са последиците от това?
Кои са стъпките към изграждане на самостоятелност в ранна възраст и какво се случва, когато детето расте с майка орлица?

В практиката си често се натъквам на ситуации, в който майките се чувстват претоварени от непрекъснатите грижи за детето, от постоянните детски изисквания и прищявки, от това, че нямат никакво лично време и възможност да обърнат внимание на себе си… Трудни и изтощаващи ситуации, в които хората като че ли не виждат изход. Хем усещат, че така не са щастливи – нито те, нито децата им се чувстат добре в подобен житейски климат, хем не виждат, че промяна може да има, при това с простички стъпки, които всеки може да приложи в живота си.

Новороденото бебе има нужда от близък контакт

Всяко бебе иска да бъде винаги до мама. Девет месеца бебето е прекарало в тялото Ви и е нереалистично да очакваме, след като се роди, като с магическа пръчица изведнъж да се научи да му е добре самичко. Отделянето от мама е плавен процес, който изисква време, търпение и такт.

Ако искате да се сдобиете със самостоятелно дете за в бъдеще, то настройте се през първите месеци да сте близо до бебето, да откликвате на всичките му нужди, да му покажете, че макар да е излязло от тялото Ви, то не е само и докато е безпомощно, винаги ще има някой, който да се погрижи за него. През първите месеци от живота на бебето е препоръчително да го храните на поискване (когато е гладно, а не по часовник), да го гушкате и успокоявате, когато е неспокойно.

Обаче не прекалявайте!

Целта на близкия контакт през първите месеци е да даде на бебето възможност плавно и безстресово да се адаптира към живота извън утробата.

Важно е обаче да не забравяме каква е целта ни – да отгледаме самостоятелен, независим и уверен човек, който е в състояние да изгради за себе си щастлив живот. Поне това би следвало да бъде целта на всеки здрав родител, който иска да отгледа здраво дете. За да се случи това е нужно да не прекаляваме! Бъдете до детето и го подкрепяйте във всичко, което не може самичко, но не повече от това! Внимавайте да не се подхлъзнете чрез детето си да се опитате да удовлетворите свои нужди, а не негови. Това би го вкарало в капана да остане залепено за вас, вместо да изгражда самостоятелност и в бъдеще ще го превърне в неудачник, който въпреки големия си потенциал, не е в състояние да постига успехи и да се бори за личното си щастие.

На практика това означава, когато малкото бебе е неспокойно, да не бързате да го вземете в обятията си, само защото на вас Ви е приятно да го гушкате. Първо отидете при него. Кажете му няколко ласкави думи – нека ви види, усети и чуе топлия ви глас – това може да му е достатъчно, за да се успокои. Ако не е достатъчно и бебето продължи да е неспокойно, тогава го гушнете и се разходете с него из стаята. Ако и това не го успокои, едва тогава му дайте да суче. Ако бързате при всяко промрънкване на бебето да го вземате на ръце и да му давате да суче, то ще расте зависимо от допира на тялото ви и физическата връзка с вас и постепенно ще свикне да не може да се успокои или заспи, докато не го вземете на ръце и не сложите гърда в устата му. Тук не говорим за случаите, в които бебето е силно неспокойно и не можем да го успокоим по друг начин, освен като го взмем на ръце и му предложим да суче. Ако бебето не се успокоява по друг начин, значи има нужда от гушкане и кърмне. Важно е обаче преди да бързаме да вземем мъничето на ръце, да му дадем шанса и да го окуражим да се успокои и по друг начин. Да му покажем, че всъщност не е толкова безпомощно и може и в някои случаи да се справи и без да го разнасяме долепено до тялото си. Ако бебето не получи шанса постепенно да се учи да се справя самостоятелно с все повече ситуации, в които изпада, то ще расте зависимо от нашата намеса и с липса на увереност в собствените си сили.

С колкото по-малко наша намеса детето се научи да се справя, толкова по-добре за него. Това не означава, когато детето има нужда от помощ и не се справя самичко да не се намесваме и да го оставяме да страда самичко. Напротив – винаги, когато детето не се справя, намесете се, помогнете му, затова сте родители, но помагайте с мярка – само толкова, колкото е нужно, не повече! Ако помагате в повече, детето ще стане зависимо и няма да има пространството да изгражда собствените си умения и вяра в себе си.

Какво лошо има в зависимостта?

На вас гушкането на бебето вероятно Ви носи наслада, но задачата на родителя е не да мисли за собствените си егоистични потребности и за собствената си наслада, а да мисли преди всичко за детето си. На детето също гушкането му носи наслада и затова и то с готовност ще се остави да бъде постоянно в обятията ви, стига вие да сте готови да му предоставите това. Освен наслада обаче, детето има нуждата и да се развива и да гради умения и увереност в себе си. Помислете си чисто хипотетично какво би станало, ако една майка държи в обятията си детето си до навършване на 20 години? Естествено, това в живота не би се случило, освен при хора с тежка психична патология, но за целите на темата ни, нека само си представим как би израснал един човек и в какво би се превърнал, ако майка му го носи на ръце непрестанно от раждането му до съзряването му? – Този човек няма да проходи – защото, за да се научи да ходи, детето има нужда от твърда земя под краката си, ако го носим на ръце, то няма как да се научи да ходи. Също така няма да се научи да борави с различни предмети от заобикалящата го среда – няма да се научи да се катери, да скача, да тича, да владее тялото си казано най-просто. Няма да се научи да общува с други деца и да играе с тях. Няма да си хване гадже, няма да овладее хиляди умения, които децата и юношите владеят. Няма да се научи да се справя с трудности… Ще остане инвалид. Това е цената от прекомерната близост и грижа.

В реалността, такива драстични примери не се срещат, но по-меки примери на прекомерна, вредна за развитието на детето близост, срещам много често. В кабинета ми идват изтощени от прекомерни грижи за децата си майки, водещи нервни деца с различни поведенчески проблеми. Майките с готовност ми разказват колко всеотдайни майки са и колко много се грижат за децата си, как им помагат във всичко и колко много ги гушкат и как за миг не ги оставят сами, като мислят, че това е похвално и искат да покажат колко много се стараят, а въпреки това детето има проблеми. Тези майки не осъзнават, че детето им има проблеми именно заради тях, заради тяхното отношение и поведение спрямо детето. Именно това постоянно обгрижване и липса свободно пространство, в което детето да се развива адекватно води до развитието на невротични деца с различни емоционални, поведенчески, а понякога и физически проблеми.

Без да съзнават много майки товарят децата си със собствените си тревожности и нужда от контол, компенсират чрез тях собствените си липси от обич, ласка, близост и нежност… Ако сте прекомерно тревожна, то инстинктивно ще искате постоянно детето да е до вас, за да се успокоявате, че всичко с него е наред. Ще искате да Ви е в ръцете и пред очите. Как обаче то да гради самостоятелност и увереност, при положение, че майка му непрестанно е залепена за него, диша му във врата и му предава тревогите си? Ако разпознавате себе си в този пример, потърсете помощ, за да се справите с тревогите си и да сте в състояние да дадете нужната на детето Ви подкрепа, без да прекалявате. Ако се разпознаете в образа на майката, на която липсва обич, ласка и нежност, потърсете здравословен начин да си набавите липсващото Ви, защото в противен случай ролите неминуемо ще се обърнат и ще се окаже, че не вие се грижите за детето си, а то за вас, стараейки се да задоволи нуждите ви. Подобни обърнати отношения нанасят сериозни вреди върху психоемоционалното развитие на детето, лишавайки го от детство и превръщайки го в много ранна възраст в обгрижваща фигура. Затова, ако се разпознаете в ролята на майка орлица, водена от желанието си да получи нежнност, ласки и любов, потърсете помощ. Консултациите с психолог, могат да ви помогнат да намерите здравословен източник за задоволяване на вашите нужди, така че да можете от своя страна да се погрижите за нуждите на бебето си.

В началото бебето Ви ще изглежда като безпомощно пашкулче и в много отношения то наистина ще бъде безпомощно и ще разчита на това вие да сте край него и да откликвате на всичките му нужди. Но не прекалено. Когато бебето е спокойно и показва, че всичко му е наред, не се месете. Не привиквайте бебето постоянно да бъде залепено за вас, ако то се чувства спокойно, когато се отделите. Оставете и близките Ви да се грижат за бебето, не само вие. Има майки, които не дават никой да се доближи до бебето и да се грижи за него, от страх, че другите не правят нещата по най-правилния начин. Дайте възможност на бебето да свикне със себе си, с различни хора и ситуации. В противен случай, рано или късно ще срещнете проблеми със залепеното за вас бебе, което никой и нищо не може да успокои. Да си майка орлица освен положителни има и своите отрицателни и вредни за развитието на детето аспекти. Постарайте се да ги избегнете.

В следващата част от темата ще разгледаме подробно родителската роля във възрастта от 6 месеца до 3 години и до какво води поведението на “майката орлица” в този период от развитието.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!