Кои са стъпките към изграждане на самостоятелност в ранна възраст и какво се случва, когато детето расте с майка орлица?

Още от поредицата

Как се превръщаме в майки орлици и какви са последиците от това?
Кои са стъпките към изграждане на самостоятелност в ранна възраст и какво се случва, когато детето расте с майка орлица?

В предходната тема, посветена на майката орлица разгледахме периода на първите месеци, както и някои основни принципи, свързани с грижите за бебето, така че то да се чувства защитено и обгрижено и да заложим основи за по-нататъшното изграждане на самостоятелност. В настоящата тема ще разгледаме следващия период от развитието – когато бебето се превръща в дете и до какво води води наличието на свръхпротектвина и свръхгрижовна майка в този период.

Когато бебето става дете

Докато бебето е мъничко безпомощно вързопче, то често има нужда да сме край него – да го утешаваме, да го забавляваме и да задоволяваме различните му потребности, да реагираме на всичките му нужди веднага с готовност и внимание.

Много бързо обаче, бебето пораства и неусетно вече може да държи предмети в ръчичката си и да се забавлява самичко, може да фокусира добре зрението си, да дрънка с дрънкалки и да изучава различни предмети, които попаднат пред погледа му. На около три месечна възраст с изненада забелязваме, че малкото човече вече не се нуждае от някой, който постоянно да го забавлява. То вече може макар и за кратко, да се забавлява и утешава и самичко, като разглежда различни интересни предмети (включително собствените си ръце 🙂 ) стига да му дадем тази възможност!

Следващата стъпка е претъркалянето, което дава възможност на бебето да се перобръща от корем на гръб и от гръб на корем и с претъркаляне, много преди да се е научило да пълзи или ходи, бебето може да достигне до желан предмет, поставен наблизо, да го вземе и да играе с него! Следва и пълзене и след това прохождане и неусетно малкото човече от безпомощно вързопче се превръща в Малък Откривател, който иска да опознае всичко, което го заобикаля и гради с всеки изминал ден нови познания, умения и способности за справяне в този чуден свят.

Отдръпнете си и дайте възможност на детето си да се развива

За да се случи всичко това е нужно бебето да получи възможността да се развива. Това ще рече да бъде оставяно в началото за кратко, а постепенно и за малко по-дълго самичко, без мама постоянно да е залепена за него и да върши всичко вместо него. Ако мама постоянно е до него и размахва дрънкалки пред очите му, то как детето ще се научи добре да хваща самостоятелно предмети и да се забавлява с тях? Ако мама винаги се намесва, когато бебето е несокойно и бърза да го вземе на ръце или да отвлече вниманието му с играчка, то как бебето ще се научи само да преодолява дребните дискомфорти, тревоги и скука? Ако мама не остави бебето да играе на пода, когато дойде възрастта за пълзене (7-8 месечна възраст), то как в обятията й или в креватчето си бебето да се научи да се движи самостоятелно, като няма твърда земя под краката си? Как да се научи само да достига до предмети, ако постоянно някой му ги подава? Как да се научи да се справя с трудностите, ако при всяко прохленчване или недоволство от негова страна, мама се намесва и разрешава всичките му трудности?!

През първите месеци от живота си бебето е неспособно да се утешава самичко и е нужно да му помагаме да се справя с трудностите, през които преминава. Много скоро обаче, когато бебето се научи добре да фокусира зрението си и е способно да разглежда различни предмети, когато се научи да хваща в ръка играчки, нужно е да го оставяме за кратко самостоятелно да се заиграва и да се справя със скуката и дребите дискомфорти, като овладява все повече и ползва активно новите си умения – да вижда, да координира движенията си, да държи в ръчичка и в последствие да се превърта и движи в пространството.

Във възрастта след 3 месеца до 1 годинка, детето има нужда мама плавно да се отдръпне, да е все още наблизо и да се намесва в случай на нужда, но първо да изчаква и да дава възможност на детето се учи да играе само, да се движи само, да опознава света и да се справя с дребните фрустрации.

Дори когато бебето недоволства, защото не може да се справи само и ви вика, не бързайте да се намесите, изчакайте малко и му дайте възможност да се опита да се справи самичко. Ако не успее да се спави, пак не бързайте да се намесите, а изчакайте и му дайте възможност да се научи да се справя с неуспехите. Окуражете го от разстояние, като весело и нежно с думи го насърчите да опита да се справи самичко. Ако му е трудно и не успява, елате при него, погалете го и пак не бързайте да свършите работа вместо него, а го насърчете отново да опита, дайте му идея как може да се справи (посочете му къде да натисне бутончето, за да запее играчката, как да се превърти, за да достигне до желания предмет, как да хване дрънкалката, за да я задържи стабилно в ръчичка и т.н.) – научете го то да се справя, вместо да действате вместо него. Бебето ще се разстрои, но ако не го саботирате, ще се научи и само да преодолява миговете на фрустрация и ще става все по-опитно, самостоятелно и уверено в себе си. Ако не бързате да се намесите, то ще похленчи или ще повика малко и след това само ще си намири друго занимание или отново ще се опита да постигне това, в което преди малко не е успяло и с постоянство и нови опити ще се научи! Всяка малка крачка, която бебето прави само, всеки неуспех, след който само се възстановява, всеки път, в който успява добавят по малко към върешната му увереност, воля и способности. А колко често родителите лишават децата си от това, в опита им постоянно да ги обгрижват и да им спестят всяка трудност!

Ако всеки път, когато бебето се изправи пред нещо ново, с което не знае как да се справи вие се намесвате и правите нещата вместо него, то няма как да се научи. Няма как да се научи да се утешава, ако вие бързате да го утешите. Няма как да се научи чрез претъркаляне или пълзене да достигне до желан предмет, ако вие бързате да му го подадете. Няма как да тренира ума си и само да отгатне как да включи музикалната играчка или как да пъхне топчето в дупката, ако бързате да му покажете как става. Не бързайте! Дайте възможност на детето да се пробва, да се провали, да се научи да се справя с провалите, да се научи да се утешава, да се научи да пробва пак, да мисли, да се движи самичко и да се научи да успява, да се справя, да вярва в себе си!

Някои дечица са по-спокойни и по търпеливи и имат търпението и волята да опитват сами, да се справят с фрустрацията от неуспеха и да пробват пак, докато успеят. Други дечица нямат волята и търпението да опитват, а веднага търсят помощ, веднага се фрустрират силно, когато нещо не стане, плачат, крещят и търсят помощ. Ако имате от втория тип деца, ще ви е много по-трудно да устоите и да не се намесвате, а да дадете възможност на детето да се учи да се справя. Тези нетърпеливи дечица с нисък праг на фрустрация обаче имат още по-голяма нужда от останалите да развиват търпение, самостоятелност и умение за преодоляване на фрустрации. Ако се намесвате и вършите всичко, вместо детето или висите над главата му постоянно, само и само мир да не, не му правите услуга с това, даже напротив! В този свят мечтите си постигат не най-талантливите или най-интелигентните, а тези, които не се предават и имат силата да преминават през трудности и да не се предават.

Ако всеки път, когато детето ви се ядосва или натъжава, че не може да се справи от първи път, вие успеете търпеливо да го насърчите да опита пак и останете спокойни без да се намесвате, дори да си имате малък сръдльо в началото, стига вие да удържите да не се месите и да не влагате тревога в неуспехите му, а напротив спокойно и ведро да му казвате, че ще се справи и самичко, нека да опита пак, то детето ще ви инзенада приятно и скоро ще се превърне в спокойно, ведро и справящо се по ваш пример. Ако обартното, вие с тревога и нетърпение бързате да поправите ситуацията, като направите всичко, с което детето не се справя, то също по ваш пример, ще продължи да подхожда с тревога и нетърпение и ще продължи да вика, да се ядосва и да плаче тревожно в очакване на друг да го спасява всеки път. И ще си остане залепен за полата на мама глезльо и заслугата за това няма да бъде негова, а ваша, та нали детето следва просто вашия модел, нищо повече.

Окуражавайте детето и му дайте шанс да преодолява трудностите

Ако детето тотално отказва да се справя самостоятелно, то в началото бъдете до него, но не правете нещата вместо него. Насърчете го и го окуражете, че може да се справи самичко, а като наистина се справи го похвалете много и след това разкажете и на другите си близки и нека и те го похвалят. Нетърпеливото и силно фрустриращо се дете, може да ви изглежда, че се държи шефски и властно и много уверено, но всъщност, под тази властна маска то крие своята силна неувереност и неспособност да се справя самостоятелно с това, с което връстиците му могат.

Ваша задача на родители е да подпомогнете детето си в нещата, които за него са трудни, така че да не изостава от връсниците си и да расте уверено и способно. Насърчавайте детето, включвайте се за кратко, ако то настоява, в началото може да започнете заедно, но после се отстъпете и го оставете да се справя само, не бързайте да го обслужвате или да правите нещата вместо него. То може и ще се справи. Може да е по-плахо, може бързо да се фустрира, но ще се научи да се справя с това, ако му дадете шанс. Просто го окуражете и след това го оставете да опитва, да се сърди, да се плаши,да поплаче, ако е нужно и после да пробва пак и така докато успее. Ако детето е много неспокойно и има нужда от Вашата подкрепа, останете край него и го насърчавайте. Ако като сте край него се ядосва, че не се намесвате, то излезте от стаята и му дайте възможност да се срещне с фрустрацията си и да се научи да я преодолява. Порастването изисква да се научим да се справяме с трудностите си, по един или друг начин, без насилие, плавно и стъпка по стъпка, през игра.

Развитието е труден процес и изисква да се научим да се спавяме с трудности. А трудностите ни разстройват, плашат, натъжават. Ще има плач понякога, ще има и съредене, неизбежно. Когато започваме нова работа сме притеснени, но не се отказваме, защото тя ни предага по-големи възможности от старата. Когато родим дете преминаваме през трудности, но не се отказваме, защото децата са безценно богатство. Всяко важно нещо, крие в себе си и трудности, през които трябва да преминем, за да го имаме. Същото и с детското развитие. Ако очаквате, че детето ще порасне само с усмивка на уста, то се лъжете. Ако искате то вечно да е доволно и сте готови да правите всичко вместо него и да задоволявате всеки негов каприз, само за да не му е трудно и да не страда, то ще си отгледате лигльо, неспособен да се справя с живота. Ако искате да отгледате здраво дете, трябва да се приготвите, че понякога ще му е трудно и е важно в тези моменти да вярвате в него и да му дадете шанса да се учи от трудностите си, да си поплаче, да се посърди и после да си намери начин да се справи, вместо да го третирате като безмозъчен инвалид, който не може нищо сам и е нужно да го обслужвате на всяка крачка. Не подценявайте детето си! То може много повече, отколкото Ви се иска да си признаете, стига да му дадете възможността да се развива и да преминава през трудностите си, без да го спасявате, сякаш е инвалид.

Когато детето проходи

Когато детето проходи майката орлица е тази, която не му позволява да ходи самичко, а настоява да го води за ръка, не му позволява да тича, не му позволява да се катери, не му позволва да обикаля на воля в дома си и навън и да опознава средата – за да не падне и да не се удари, за да не се изцапа, за да не направи беля… По този начин детето в повечето случаи пада по-лошо и по-често от връсниците си и се удря по-опасно, защото не получава възможност да овладее тялото си и е по-несръчно. По този начин детето и не получава възможност да опознае света и да трупа опитност и умения. Докато връсниците му се катерят вече безпроблемно по катерушки и парзалки, детето на майката орлица стои мирно до нея, за да не пострада и да не се изпоти или дърпа майка си да го държи за ръка, докато то се катери по пързалката. А знаете ли, че развитието на грубата моторика е пряко свързано с развитието на фината моторика в последствие? С други думи децата, които не са имали възможността да се катерят, скачат и премятат на воля, след това по-трудно се учат да пишат и да извършват прецизни движения с ръцете си? Да не говориме, че в повечето случаи израстват с усещането, че са тромави слонове, които за нищо не ги бива, защото не са имали възможността да овладеят тялото си и имат ниска самооценка, която често прикриват под властно отношение към близките си, точно както и близките им прикриват собствените си тревожности, под маската на загрижени родители.

Знаете ли, че децата, които трудно се адаптират в ясла/детска градина и които до късно не могат да спят без някой да ги приспива и да е до тях и не могат да се разделят до късна възраст с родителите си са деца на “майки орлици”, които попиват тревожностите и нуждата от контрол от родителите си и настояват близките им да са край тях и да ги обгрижват, защото родителите им не са били достатъчно спокойни и търпеливи и не са им дали възможност, когато е било времето да развиват своята самостоятелност и да се научат да се справят сами в различни ситуации.

Знаете ли, че в 99% от случаите родителите, които се оплакват, че децата им са силно изискващи, несамостоятелни и ги изтощват с много грижи имат такива взискателни, капризни и изискващи деца, защото самите те са ги отгледали и продължават да отглеждат децата си по начин, който не насърчава самостоятелността и развитието в детето на увереност и способност за справяне с фрустрации.

Често това е, защото самият родител не може да устоява на фрустрации и да се справя с трудности и затова не е способен да устои да гледа как детето му преминава през фрустрации и трудности. Развитието обаче, неминуемо минава през моменти на фрустрации и трудности. Ако някой иска да се научи да ходи, трябва да е готов и да пада и да го боли. Ако Ви е трудно да овладееете собствената си тревожност и да пуснете прекомерния контрол, за да дадете на детето си правото и възможността да расте и да става самостоятелен, уверен и способен индивид, то потърсете помощ, преди върху детето Ви да са нанесени трайни и сериозни вреди.

Какви умения е нормално детето да развие до 3 години?

Самостоятелността и увереността са качества, които се изграждат плавно и постепенно. Не става от раз. Здравословното и очаквано развитие предполага на 3 години детето Ви вече да може да заспива самичко, след като му пожелаете лека нощ и да не изисква да го приспивате и да спите до него през нощта. Очаква се също детето на 3 години да прекарва значителна част от времето си в колектив с връсници (в детска градина или на детската площадка) и да се чувства спокойно и щастливо там – да има приятели, да може да се обърне към учителката в случай, че има нужда от съдействие от възрастен, да може да се справя само без постоянно да търси съдействие от възрастен с дребни проблеми, с които се среща в ежедневието си (например да може да си опази играчка, която друго дете иска да му вземе, самото то да може да поиска и получи играчка, която желае, да си каже, когато нещо го боли, когато е гладно, да може да се съблече, ако му е топло, да си каже, ако му е студено, да си вземе само водата и да пие, когато е жадно и т.н.), да владее добре тялото си и да може да се качи само на пързалката и да се парзаля по нея. На три години детето следва вече да е до толкова пораснало и развито, че да може да се разделя с родителите си за кратко и да остане при познати възрастни в позната среда без стрес – например да остане за уикенда с баба и дядо, както и да ходи спокойно на детска градина. Би трябвало да може да се храни само, да се облича само, да усеща кога му е топло и студено и да сигнализира. На три години би следвало детето да не боледува и да не губи съня и апетита си само, защото мама не е постоянно край него. Често обаче на три години децата са далеч от това. И не само, че не са достигнали нужното ниво на самостоятленост и трудно се адаптират в детска градина и т.н., но и липсата на адекватно развитие винаги носи със себе си и други негативи:

Проблеми, свързани с липсата на самостоятелност

Най-често родителите се оплакват от поведенчески проблеми. Детето, отглеждано от майка орлица, на което не е е позволено да се развива самостоятелно, най-често компенсира липсата си на увереност или с регрес към бебешкото поведение “Носи ме!”, “Храни ме!”, “Обуй ме!”, “Спи с мен, не искам сам!”, а също и неспособност за съобразяване с нуждите на другите (такива деца понякога хапят, удрят, вдигат шум, не могат да спазват правилата) или демострират прекалено изискващо, надменно и често стигащо до истерично поведение като се държат шефски и командват родителите си, а ако не получат подчинение стигат до истерични кризи, пред които цялото семейство кляка и козирува. Най-чето реакциите са смесени – липсата на възможност детето да развива своята самостоятелност и способност да се справя с фрустрации от ранна възраст кулминират в регрсиращо бебешко поведение, желание детето да бъде обгрижвано за неща, които би следвало вече да върши само, неспособност да се справя с фрустрации и чести стигащи до истерични изблици, когато детето не получи желаното и неспособност за съобразяване с правилата.

Обикновено лепват на такива деца етикета “трудно дете”, а всъщност детето си е нормално дете, но родителите му имат трудности в това да подпомагат развитието на детето по адекватен начин. Родителите, които интиутивно усещат, че те самите стоят в основата на проблема не бързат да обвиняват децата си и благосклонно ги наричат “палави” или “прекалено чувствителни”. А децата са си просто деца и като всички деца откликват на начина, по който ги отглеждаме и следват нашия пример.

Майката орилица не оставя свободно пространство за развитие в детето си и настоява всичко да се случва с нейно участие. По нейния пример и детето й израствайки не се справя самостоятелно, а настоява за участието на мама във всичко – да го облича, да е до него, да го обслужва, да спи до него… По същия начин майката орлица е прекалено тревожна, за да понесе дори леки фрустрации и предпочита да изпълни всяка прищявка на детето си, само и само да не го слуша да плаче и да не го вижда нещастно. По нейния пример и детето не се научава да се справя с дребните несгоди, фрустрации и трудности и изпада в истерия и силна тревожност всеки път, когато нещата не се развият, както то иска. Не се сърдете на детето, ако е прекалено изискващо и неспособно да понася фурстрации. Променете подхода си и детето само ще се промени.

Ако се опитвате, но не можете да промените себе си, защото да промени подхода си е трудно за всеки човек, за някои дори непосилно, то потърсете консултация със специалист – психолог, психотерапевт и с малки стъпки ще се удивите колко големи промени могат да се случат, стига човек да го желае и да е готов да работи за това. Децата са наше огледало и ако искаме да отгледаме щастливи и успешно справящи се със живота хора промяната започва от нас самите.

В следващата част от статията, ще разгледаме майката орлица при деца в предучилищна и училищна възраст – до какво води прекалено обгрижващото поведение в тази възраст и за какво е нужно да бъдем внимателни, за да отгледаме здраво, уравновесено и уверено дете.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!