Физическата и психичната възраст понякога се разминават. Вие на каква психична възраст сте?

Физическо развитие

Физическото ни развитие, макар понякога да преминава през трудни етапи, следва ясна, еднаква за всички хора по света, видима линия на развитие. Независимо какви сме, всички се раждаме около 50 см. бебета, абсолютно безпомощни да управляваме тялото си; на около година прохождаме и проговаряме; в детството, изпълнени с енергия овладяваме все повече физически умения и растем на ръст и тегло; в пубертета тялото ни се променя и придобива ясни полови белези; в младоста си достигаме своя окончателен ръст и възможности; в старостта си вече имаме бели коси, кожата ни се сбръчква и имаме все по-малко енергия… Този път на физическо развитие е валиден за всеки здрав човек и каквото и да павим, не можем да го спрем или променим.

Психично развитие

В психичен план, обаче, нещата стоят другояче. За разлика от физическото развитие, което не може да спре на определен етап и да останем там завинаги, то в психичен план, ако животът ни поднесе тежки стресови събития и ежедневна липса на усещане за любов и сигурност и адекватно откликване на настоящите ни нужди, психичното ни развитие може да спре и да остане на етапа, в който психиката ни изпитва силни трусове и страдание и няма ресурса да продължи напред.

Тогава идва и разминаването. Физическото развитие следва своя ход,(както казахме то не може да спре, освен при определени аномалии), но в психичен план, човек може да остане закотвен някъде в незрелите етапи от развитието си. Гледаме голям човек, а се държи като бебе или гледаме ученик, а се тръшка и инати като малко дете. Гледаме интелигентен, образован и способен човек, а се държи безотговорно и не си дава никакъв труд да развива потенциала си, защото психиката му е закотвена в детството и той не е способен да поема отговорности и иска само да се забавлява…

Ако в живота ви нещата не се нареждат добре или изпитвате трудности във взаимоотношенията с околните, то замислете се на каква психическа възраст сте самите вие и на каква психическа възраст са близките ви, защото няма как, ако психиката на човек е на ниво бебе или малко дете, той да е способен да нареди добре живота си и няма как да имате хармонични взаимоотношения с някого, ако външно той изглежда пораснал човек, но психиката му функционира като на малко дете…

Физическата възраст е видна и ясна, но знаете ли на каква психична възраст сте?

Етапът на безпомощното бебе

Случвало ли ви се е да срещнете човек, който макар да е в зряла възраст, се държи като бебе и вечно мрънка и очаква другите да го обгрижват, а той само недоволства, без да му хрумва, че сам си е отговорен за живота и ако иска нещо, следва сам да запретне ръкави и да го постигне, вместо да очаква другите да го направят за него? Това е пример за това как физическото развитие си върви, а психичното е зациклило на модели от бебешка възраст и не е продължило напред. Както бебето, което е малко безпомощно вързопче, зависи от грижите на околните и не може нищо да направи само за себе си, а само мрънка и плаче, за да призове другите да се погрижат за него, така и много зрели хора в психичен план са на този най-ранен етап от развитието и не са успели да продължат напред – мрънкат и се оплакват и смятат, че животът им зависи от околните.

Как човек остава закотвен на психичното ниво на бебе?

Както казахме, психичното развитие на човек спира на етапа, в който не му достига усещане за сигурност и любов, за да продължи развитието си. За да се чувства сигурно и обичано едно бебе има нужда да бъде утешавано, когато страда безпомощно, да бъде гушкано, да бъде хранено, когато е гладно и да усеща, че не е само, а има възрастен до него, който откликва на неговите нужди. Ако в този най-ранен етап от развитието ви, родителите ви не са ви гушкали от страх да не ви разглезят или не са ви хранели, когато сте гладни, а са спазвали стриктен график за хранене под час и често сте ревали прегладнели и никой не е откликвал, ако сте имали тревожни родители и обладани от собстевните си тревоги и страхове и в общуването си с вас не са можели да ви предадат любов и сигурност, а до вас е достигала само тяхната тревожност или депресивност, това са предпоставки психиката ви да остане зациклила на този най-ранен етап в развитието и да няма ресурса да продължи напред.

Нарцистичната фаза

А случвало ли ви се е да попадате на властни и претенциозни хора, които очакват всички да ги слушат и да се съобразяват с тях, без самите те да са способни да се съобразяват с околните? Това е ситуация на зацикляне в нарцистичната фаза от развитието, в която детето (от 1,5 до 3 години) не е вече безпомощно пеленаче, а благодарение на новите си умения да ходи, да говори, да управлява тялото си, да се справя самостоятелно с много ситуации се чувства всевластно и всеможещо и настоява и изисква всичко да става по неговия начин.

Ако възрастен човек продължава да не умее да се съобразява с другите, а настоява всички да се съобразяват с него и всичко да става по неговия начин, то значи въпреки че тялото му е пораснало, той е останал в психичен план във възрастта на бебешкия пубертет. Ако срещате трудности във взаимоотношенията с другите хора и не успявате да изградите добри партньорски връзки, то много вероятно е да не сте преминали успешно в психичен план прехода от бебе към дете. Защото колкото и телата ни да са пораснали и развити, ако не умеем да общуваме адекватно с другите, да приемаме и да се съобразяваме с техните гледни точки и по уважителен начин да изразяваме нашето мнение, то значи не сме стигнали успешно до фазата на колективните игри и колективните занимания от етапа на детството.

Ако ходенето на градина е било мъка за вас, ако не сте имали истински приятели там и не сте се чувствали част от групата, а сте тъжали за мама, то явно в психичен план, съзнанието ви е закотвено в минали по-бебешки периоди и ви е трудно да се радвате на общуването с другите и вместо това копнеете да получите грижата, която сте получавали като бебе. Или ако не сте ходили на детска градина и мама или баба са ви гледали у дома и вместо да ви насърчават към самостоятелност, са ви третирали като бебе, което се нуждае от постоянно обгрижване, вероятно не сте успели да изградите нужната ви увереност в себе си и дори в зряла възраст продължавате да изисквате другите да са край вас и да ви обгрижват и подкрепят.

Този модел на поведение се среща и при зрели хора, които очакват от партньора им да се грижи за тях и смятат, че щом не откликва на техните нужди точно по начина, който те очакват, значи не ги обича. Това е психиката, характерна за етапа, в който детето вече има собствена гледна точка за това как иска да се случват нещата, но е още незряло и не може само да осъществи идеите си и затова очаква и изисква другите да задоволяват неговите желания. Ако откривате това у себе си или партньора си, то вътре в тялото ви на пораснал човек живее психика на малко и все още безпомощно дете, което още не се е научило да си взема живота в ръце и изразява това чрез прекомерни претенции към околните.

Как оставаме закотвени в етапа на нарцисизма?

Ако в най-ранното ви детство родителите ви са били погълнати от собствените си грижи и не са окуражавали и насърчавали достатъчно вашите нови и още крехки умения или обратното – твърде много са ви обгрижвали и не са ви оставяли да се справяте самостоятелно и да трупате увереност в собствените си способности, то резултатът в подобни ситуации е липса на увереност, която често човек прикрива под маската на прекомерно раздуто его, самохвалство и себенадценяване, съчетани винаги с прекомерни претенции и изисквания към околните, повишен контрол и желание целия свят да се върти около вас.

Също така, ако родителите ви не са гледали на вас като на отделна личност, а са ви считали са свое продължение и са очаквали да се държите точно както на тях им е угодно и да се превърнете точно в човека, който те искат да бъдете, а не който всъщност сте, то ествествено и вие ще развиете с времето подобно отношение към околните и ще считате тях за свое продължение и ще изисквате светът да се върти около вас и другите да изпълняват вашите прищевки и изисквания, вместо да живеят собствения си живот.

За да се избегне закотвянето в нарцистичната фаза детето има нужда да бъде оставяно само да се справя с дейности и ситуации, които са по силите му и да развива нови умения и увреност в собствените си сили, но мама и татко следва да бъдат наблизо и да окуражават и хвалят постиженията на малкия човек (“Браво на теб!”, “Ще се справиш, вярвам в теб!”). Нужно е родителите да опознаят детето си и да го насърчават да върви по своя път, а не да изискват от него да следва техния път и да прави неща, които те желаят, вместо да се развива в посоката, която то иска. Когато поради собствената си слабост детето се държи изискващо и претенциозно към другите, когато погазва правилата и навлиза грубо в чуждото лично пространство, родителите нежно и без грубости и упрек следва да помогнат на детето да разбере кое е приемливо и кое не, как се чувства другия, когато се държим неприятно с него и до къде можем да стигаме в отношенията си с другите и къде е редно да спрем. Това означава и самите родители да дават личен пример в отношенията си към детето като умеят да се поставят на негово място и го учат да осъзнава чувствата и желанията си и да ги изразява по уместен начин.

Ако родителите не успеят да изпълнят тази роля, детето макар да пораства и да се превръща в голям човек физически, психически може завинаги да остане в крехката фаза на нарцисизма, в която му се иска да е голямо и значимо, но вътрешно се чувства неуверено, когато му се иска да общува с другите, но не знае как да го прави и често прекрачва допустимите граници и се държи себично и с прекомерни очаквания към околните.

Етапът на детството

Някои хора физически достигат зряла и дори старческа възраст, а в психичен план остават в детството. Те са преминали успешно през бебешката възраст и не се държат като вечно хленчещи и зависими от другите индивиди. Успешно са преминали и нарцистичната фаза на прхода от бебешка към детска възраст и не се опитват да командват другите и да изискват света да се върти около тях, но не са успели да станат зрели индивиди и можем да забележим в поведението им избягване на отговорности и стремеж само към забавления и удоволствия.

Колкото и голям потенциал да има такъв човек, той няма да стигне далеч, защото не иска да полага усилия, не иска да поема отговорности и да прекарва часове в усилен труд, а вместо това предпочита да прекара живота си в дребни удоволствия – да пийне бира, вместо да работи над нов проект; да отиде на кино, вместо да кандидатства за нова по-добре платена, но и по-отговорна работа и т.н. Такива хора често не се женят и не раждат деца, защото бракът и децата са отговорност, която не искат да поемат и предпочитат и на 40 и на 50 и на 60 да се изживяват като безгрижни деца, въпреки че вътре в себе си се чувстват самотни без семейство и копнеят и те да станат родители.

В някои отношения такива хора се чувстат добре, в други виждат, че изостават от връсниците си и в професионален и в личен план и се лишават от куп житейски моменти, само, защото не им стиска да поемат отговорност. Виждат, че другите постигат повече, а те си остават посредствени, защото не им стиска истински да се потрудят за успеха си. Познавате ли такива хора?

Как човек остава закотвен в етапа на детството?

За да може бебето да стане дете, то се нуждае от безрезервна любов и подкрепа; за да може обаче детето да стане юноша и след това възрастен, то безрезервната подкрепа е нужно да намалее и детето да бъде оставено само да се справя с дребните трудности и огорчения в живота си, да се научи ежедневно да полага усилия и да носи отговорности, съобразени с възрастта му. Майките орлици и въобще родителите, които се стремят да отгледат деата си под стъклен похлупак и са готови да свършат работата на детето си и да поемат неговите отговорности, само и само детето да е доволно и да не се товари, всъщост пречат на децат си да изградят здрава и устойчива психика на пораснал човек и умения за справяне с трудностите в живота.

Неслучайно още в детската градина учителите учат децата сами да си прибират играчките, сами да отсервират чиниите след хранене, да си подреждат дрешките на столчето, сами да се успокояват, когато някой ги удари или им вземе играчка и сами да защитават играчките си, а не да разчитат постоянно мама да кръжи над тях и да прави всичко вместо тях.

Родители, които се стремят да подсигурят в живота на децата си само лекота и удоволствия, вместо добро, създават проблем на децата си като им пречат да се научат да се справят с трудности, да полагат усилия, да вършат неща, които са трудни, досадни или скучни, но са нужни за живота им. Ако детето получава винаги всичко, което поиска, за да не се разстройва, ако когато нещо му е трудно, то го зарязва и разчита мама да го свърши вместо него, то как очакваме то да се научи да спазва правилата, да преодолява трудостите и да има вяра в собствените си сили?

Докато детето е малко можете да го избавите от трудностите в живота му и да поемете всичко на свой гръб, но кой ще го избявя от трудностите в живота му, когато порасне? Кой ще се погрижи то да расте в кариерата си и да носи принос на обществото, да си отгледа собствените деца, да се справя с трудностите във взаимоотношенията с партньора си? Животът в саксия е направил много съвременни хора неспособни възрастни, талантливи, но абсолютно неспособни да се развиват, неспособни да родителстват и неспособни да изграждат здрави парньорски връзки. Тези хора искат само забавления и чакат някой друг да им поднесе успеха на тепсия. В живота на възрастни, обаче нещата не идват наготово.

Етапът на юношеството

Познавате ли хора, които оставят вечно сърдити на родителите си, защото не са ги отгледали по подходящ според тях начин? Познавате ли хора, които вечно се бият в гърдите, колко свободолюбиви са, а в същото време още живеят при родителите си или зависят материално от тях? Познавате ли хора, които са вечни бунтари и сякаш нямат идея на какво си струва да посветят живота си, но винаги намират нещо, срещу което да се бунтуват? Хора, които търсейки себе си не се вглеждат навътре в душата си, а смятат, че изразяването на индвидуалността става с външни средства и затова си слагат татуировки, пиърсинги, обличат се предизвикателно – нещо характерно за юношеската фаза от развитието, но се среща и при пораснали и зрели хора? Познавате ли хора, които вечно воюват с партньора си и хем се чувстват достатъчно дорасли и зрели за партньорство, хем си ходят на пук и не успяват да се разберат цивилизовано?

Това са хора зациклили във възрастта на пубертета, а това е преходът от детска към зряла възраст, в която човек намира отговорите на екзистенциални въпроси като “Кой съм аз?”, “Какво правя на този свят?”, “Кои са моите силни и слаби страни?”. Ако човек не е намерил верните отговори на тези въпроси за себе си, той не може да намери истинска опора в себе си, не знае как да изрази своята индивидуалност по здравословен начин и прибягва до бунтарство и крещящо поведение. Това обаче няма да донесе отговорите, които търси и определено не носи ползи в живота.

Как човек остава закотвен в етапа на юношеството?

Юношеството е период на съзряване и отделяне – отделяне от родителското семейство и поемане по собствен път в живота. За да поеме по собствен път, човек е нужно да знае какво иска от живота, какъв човек е кой път е неговият всъщност. За да се случи това юношата следва да бъде оставен да експериментира – на принципа на проба и грешка да открие кой е неговия път, кои са неговите способности, желания и цели в живота.

Ако родителите не искат да оставят детето им да се отдели и се опитват да го оставят залепено до полата си, от страх да не му се случи нещо или от егоистичното чувство да не ги изостави, то те волно или неволно не позволяват на юношата да извърви своя път и от дете да се превърне в зрял човек. Този стремеж на родителите да ограничат свободата на порасналото си дете и да го затворят в златна клетка като го лишат от правото му да има свой живот и очакват той да следва техния живот и техните принципи и цели, предизвиква нуждата от бунт срещу опита свободата в живота на юношата да бъде отнета.

Този бунт често се изразява в обществено неприемливо поведение, което има за цел да изрази недоволството от факта, че близките не допускат младия човек да живее живота си. Ако видите зрял човек, който върши неприемливи неща, може би той все още изживява фазата на юношеството и се бунтува срещу натиска на околните да дирижират живота му…

Как психичната ни възраст да се изравни с физическата?

Как да преодолеем закотвянето в минали етапи от психичното ни развитие и да се превърнем в зрели не само във физически, но и в психичен план човеци? Отговорът е прост – като си дадем това, което ни е липсвало в момента, в който психиката ни е спряла своето развитие и имаме куража да извървим пътя от момента, в който сме зациклили до етапа на зрелия човек. Какво имам предвид:

Ако сте зациклили на етапа на бебето,

значи ви е липсвала сигурност и любов, които понятия в бебешка възраст се изразяват в простички чисто материални неща. Бебето няма все още развито абстрактно мислене и гледа на света от чисто битовата му страна. Ако имате нужда някой да се погрижи за вас, то в психичен план в етапа, в който се намирате, това означава нужда от прегръдка, от топла окуражаваща дума, нужда от храна, от топлина и сигурна среда. Когато сте били бебе, не сте можели да си дадете сами това, но сега, като пораснал човек вече не се нуждаете от някой, който да задоволи тези основни човешки нужди.

Вече не сте бебе и можете сами да обвиете ръце около тялото си и да се прегърнете и да си кажете наум че ще се погрижите за себе си и няа да позволите нищо лошо да ви се случи; можете да се завиете с мекичко и топло одеало и с книжка в ръка да се отдадете на приятни моменти без да разчитате на някой друг да се погрижи за вас. Можете да си приготвите вкусна храна и сами да се нахраните. Можете да си намерите работа, без значение каква и сами да изкарвате средства, с които да си подсигурите покрив над главата и храна на трапезата и ако вече ходите на работа да си дадете сметка, че вие успявате да се погрижите за основното и не разчитате за оцеляването си на другите. Ако направите тази основна крачка, останалото само ще се нареди постепенно в живота ви.

В момента, в който спрете да разчитате другите да се погрижат за вас и започнете да разчитате на себе си, животът ви без да правите каквито и да било големи промени, ще стане по-щастлив и по-успешен. Нужни са само малки прости крачки и вие можете да ги направите!

Ако сте зациклили в нарцистичната фаза,

значи ви липсва вярва в собствените сили и положителна самооценка. Колкото и да не ви стиска, вместо да отправяте претенции и изисквания към другите, започнете да действате самите вие – да правите стъпки, които преди не сте се осмелявали да направите, да пробвате нови неща, да опитвате неща, които не ви е стискало да правите преди. Няма страшно, дори да не се получи от първия път. Едисон преди да изобрети електрическата крушка е направил хиляди неуспешни опити, но не се е отказал и сега е един от най-известните личности на нашето време.

Имайте вяра в себе си! Ще се справите. Вие можете да постигате успехи и без да зависите от това околните да ви следват и обслужват. Оставете другите да живеят техните си животи и вие се заемете с вашия. Ако започнете вместо изисквания към другите, да гледате собствените си действия и да правите все повече неща, които преди не сте се осмелявали, ще видите колко бързо ще достигнете до успеха, за който мечтаете и колко по-щастливи ще се чувствате.

Ако сте зациклили в етапа на детството,

то нужно е да се научите да поемате отговорности. Всички обичаме забавленията, но освен забавления, в живота има работа, която всеки е нужно да свърши, за да се дари с още по-големи наслади в живота си. Колкото и да не ви се иска, за да постигнете щастие, ще е нужно временно да следвате поговорката: ‘Първо работата, после удоволствието” и да се заемете отговорно с всички дейности, които отглагате, но ясно знаете, че са ви нужни, за да получите това, което ви липсва в живота. Наградата си заслужава, затова струва си да опитате! С времето сами ще усетите как привидно по-трудния живот на отговорности и задължения е всъщност по лек и щастлив всъщност. Пробвайте и сами ще усетите!

Ако сте зациклили в етапа на юношеството,

то нужно е най-после да се отделите от родителите си и всички други авторитети, които следвате в живота и да насочите вниманието си към себе си – какво искате Вие от живота, кое е ценно за вас, какви са вашите желания – не на родителите ви, не на обществото, а на самите вас за вашия собствен живот и да имате куража да кажете “Стоп!” на всички, които се опитват да насочват живота ви в тяхната посока и да започнете да следвате свой собствен път.

Заменете думата “Трябва” с “Искам” и се запитайте не какво другите очакват от вас, а какво вие желаете за себес си. Може би не знаете кой е вашия път и се чувствате изгубени. Това е нормално. Как да познавате собствените си таланти и желания, като цял живот сте следвали не себе си, а другите. Когато съберете кураж да се отделите от чужди влияния, може би с малко лутане, с малко търсене, ще откриете себе си и своята житейска посока.

Само така ще се превърнете в зрял индивид, способен да развие потенциала си и да му се наслади, способен да създаде трайни и хармонични отношения с партньор и да отгледа здрави деца. Докато живеете в сянката на родителите и менторите си, ще се чувствате неосъществен бунтар, на който успехът и щастието все се изплъзват. Затова действайте, дори в момента да не ви е ясно точно как, като решите да действате сами, животът ще ви даде нужните отговори в нужните моменти. Успех!

Ако ви е трудно да извървите този път сами, тук съм за до помогна със знания, разбиране, опора и насоки в трудни моменти. Миналото може да остане в миналото, а тук в настоящето животът може да бъде това, за което мечтаете!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!