Защо децата са по-непослушни, когато са с майките си?

Много майки се питат “Къде сбърках?” и “Защо не мога да овладея собственото си дете и когато е с мен се инати, лигави, не слуша, а когато е с някой друг е кротко ангелче?”

Много майки по време на консултациите ми споделят, че детето им се държи коренно различно, когато е с тях и когато е с друг възрастен. Тези майки направо недоумяват как бащата като каже нещо и то се случва без каквито и да било драми, как бабите се хвалят колко послушно е детето, как в градината спи, храни се и играе без никакви забележки от страна на учителката, а когато детето е с мама у дома често се инати, не чува, мрънка, недоволства, отказва да слуша…

Като говорим за тази тема в главата ми винаги изплуват думи на майка ми, от времето, когато децата ми бяха малки и й ги оставях да ги пази понякога. Когато идвах да си ги взема, бабата започваше да се хвали колко послушни са били и двамата, а те сякаш, за да я оборят често започваха да се карат помежду си, да мрънкат, да скачат по леглата и за миг в къщата наставаше олелия. В тези ситуации майка ми възкликваше: “Не разбирам защо като те видят децата пощуряват! До сега бяха толкова послушни, а виж ги сега, сякаш са други деца!”

 Мили майки, не се терзайте, че нещо не правите както трябва и затова децата ви са по-непослушни с вас. Причината детето да си показва всички лошотии, капризи и номера, когато е с мама и да пази добро поведение с другите хора е, че

Майчината любов е безусловна и мама всичко прощава и всичко може да понесе.

Ако детето ви пази поведение с другите хора, а пред вас сякаш си отпуска душата и изразява всичките си емоции, страхове, трудности, протести и негодувание, то е защото усеща безусловната ви любов и знае, че каквито и лошотии да направи, пак ще го обичате и пак ще сте до него, винаги и при всякакви обстоятелства.

Когато вземах децата от майка ми и те започваха с номерата си знаех, че им се е искало да правят тези номера и пред баба, но не им е стискало.  Страхували са се да не ядосат баба и тя да не ги остави, ако им се разсърди. Страхували са се какво ще се случи, ако ядосат възрастния, който ги пази и затова са кротували. С мама обаче е друго. С мама децата са сигурни, че каквото и да направят, тя никога няма да ги остави, никога няма да им се разсърди непоправимо, никога няма да спре да ги обича и да спре да се грижи за тях – това е безусловна любов. Такава е здравата майчина любов и е много важно детето да я изпита именно в този й вид.

Безусловната майчина любов е безкрайно важна за здравословното развитие на детето и на възрастния, в който то ще се превърне. Безусловната майчина любов заляга в основата на чувството за сигурност, самоуважението и умението да приемаме себе си, другите и живота такива, каквито сме, да преминаваме през трудности, да се развиваме и да се чувстваме щастливи.

Затова, когато виждате малкият ви наследник как прилежно изпълнява заръките на учителката, как слуша татко си или баба си, а с вас се пазари, мрънка или се лигави, то можете да се успокоите – направили сте най-важното – дали сте на детето усещането, че с вас може да бъде себе си, без да се страхува и няма нуждата да се прави на прилежно, послушно и изпълнително, за да го обичате и да получи одобрението ви. Показали сте му, че го обичате, каквото и да става и го приемате такова, каквото е. И това е най-големият дар, с който можете да го дарите като майка!

Детето ви е по-непослушно с вас, не защото не знаете как да го възпитавате, а защото с вас е най-свободно да изрази себе си без да се страхува. До тук чудесно. Изпълнили сте най-важното. Нещата обаче не свършват с това. И майката е човек и тя има нерви и праг на търпимост и не може постоянно да тича след децата и да повтаря едно и също нещо до припадък. Да не говорим, че като ако не слуша и прави, каквото си иска в някои ситуации детето може да пострада и затова освен безусловна любов е важно да научим децата си и да ни слушат в нужните моменти, защото имаме повече опит от тях.

Бащиният модел

Бащите, които четат тези редове вероятно ще възкликнат: “Защо говорите само за безкрайната майчина любов? Ние бащите също обичаме безкрайно децата си! Нима искате да кажете, че бащите обичаме и приемаме децата си по-малко?”

В никакъв случай! И двамата родители обичат децата си повече от всичко на света или поне така би следвало да бъде, но жените и мъжете изразяват любовта си по различен начин. Има съществена разлика между майчината и бащината любов и тази разлика е много важна за детето. Именно защото мъжете и жените обичат различно и се държат различно, затова всяко дете, за да се развива здравословно, има нужда да получи и майчина и бащина любов и да общува и с мъжкия и с женския модел. Ако поради някаква причина детето бъде отглеждано само от един родител и не общува с другия си родител, то важно е липсата на други родител да бъде покрита с друг възрастен от съответния пол – ако детето не общува с баща си, то важно е да общува активно с дядо, чичо, вуйчо, треньор, учител от мъжки пол, чрез който до детето да достигне мъжкия модел. Ако детето поради някаква причина не общува с майка си, то важно е тази липса да бъде покрита с активно общуване с друг възрастен от женски пол – баба, леля, учителка, треньорка, които да запълнят липсата на женския модел. Темата за мъжкия и женския модел ще разгледаме подробно в отделна тема.

Тук само ще отбележим, че за разлика от майчината любов, която е безусловна, бащината любов е условната любов. Мъжкият модел е  по-прагматичен и ориентиран не толкова към съчувствие и емоционална близост, колкото към постигане на цели и справяне с проблеми. Разбира се и мъжете носят в себе си своята нежна същност, която е емоционална, емпатираща и съчувстваща, но в основата си мъжът е повече ориентиран към прагматичното в живота. Затова бащата макар да съчувства на детето си, изисква с по-голяма твърдост и постоянство спазването на правилата и е по-малко склонен да емпатира, когато малкият човек проявява несъгласие.

В психичен план бащата е този, който поставя правила и изисква спазването им, а мама е тази която дава утеха и съчувствие в трудни моменти.

И детето прекрасно усеща това без да му казвате, каквото и да било.

В миналото жените са се грижели за децата, но бащите им са ги възпитавали. В днешно време повечето бащи са фокусирани в работата си и върху жената пада отговорността и да се грижи и да възпитава. А това са две понякога противоречащи си роли. Майчината грижа иска да прегърне и да утеши, а нуждата от възпитание изисква да сме строги и неотстъпчиви. Жените в днешно време сме изправени пред това противоречие всеки ден. Нужно е всяка майка да намери своя вътрешен баланс и да се научи да бъде едновременно мека и твърда, съчувстваща и изискваща и това за някои е задача с повишена трудност.

Изводът: Не се нагърбвайте еднолично с отглеждането и възпитанието на детето. Знайте, че за да се развива хармонично детето има нужда и от женския и от мъжкия модел и колкото повече общува с баща си и колкото по-активно се ангажира таткото с развитието и възпитанието на детето си, колкото по-добре го познава и повече време прекарва с него, толкова по-добре. За да расте здраво и добре възпитано, едно дете има нужда и от майка си, и от баща си, само с единия не става.

Поставяне на  здрави граници

Не бива да разчитаме само бащата да поставя граници и правила. Майката, като човек, който прекарва в повечето семейства повече време с детето е нужно освен безусловната майчина любов, да се научи и да поставя здравословни граници и да научи детето да се съобразява с правилата в този свят.

Нужно е да научите малкото човече, че въпреки че ще го обичате винаги, независимо какво прави, ако не се съобразява с околните и с реалността може да пострадата или да нарани другите. Затова именно сме създали правила и всички ги спазваме – защото правилата гарантират сигурността и благоденствието на всички ни. Малкото дете не разбира това и е нужно да проявите усърдие и постоянство и да го научите.

Малките деца все още не са достатъчно зрели, че да могат да се поставят на мястото на другия и да разберат какво чувства той. Затова и няма как да очаквате детето да разбере как се чувствате и да щади чувствата ви. Това е извън възможностите му. За да се държи по начин, който не ви изтощава или напряга е нужно просто да научите детето да спазва простички правила за поведение. Как става това можете да научите подробно тук.

Да търпите детските капризи и бели не е добре нито за вас, нито за детето. Когато детето е малко и плаче и има нужда от близост, естествената реакция на мама е да откликва на нуждите му. Когато обаче детето пораства и вече може да играе и самичко, да се развлича и да опознава света и без постоянната намеса на възрастен, време е да започнете да го напътствате как да развива своята самостоятелност и как да прави това по безопасен и уважителен начин. Не е добра идея да позволявате на детето да ви се качи на главата, само защото то настоява. С порастването идва момента да кажете “Обичам те безкрайно и именно защото толкова много те обичам, няма да стоя постоянно до теб, защото ако стоя до теб, ще си останеш бебе, а ти искаш да растеш и аз ще ти помогна в това. Дори да се сърдиш, аз нежно ще те напътствам как да правиш нещата сам(а).“

Именно защото сте майка и детето усеща безусловната ви любов, може би на вас ще е най-трудно да поставяте граници и да отстоявате правилата, които въвеждате. Знам, че любящото майчино сърце ви нашепва да бъдете по-снизходителна, да не мъчите детето, а да му позволите нещата да станат по неговия начин, за да не се разстройва. Майчиното сърце има навика да нашепва подобни неща. Като възрастен човек обаче вие виждате, че ако само проявяваме снизхождение, задържаме детето в бебешка възраст, насърчаваме го да чака наготово, да не е самостоятелно, да капризничи и да не може да се справя с елементарните изисквания на живота. Нима искате това за детето си?

Когато вътрешното ви гласче ви нашепва да сте по-мека и щадяща, напомнете си, че можете да покажете любовта си и по по-градивен начин. Можете да погледнете детето си с любов и със спокоен тон, без да му крещите и без да го упреквате, да му обясните какво е важно да прави, за да расте и да развива потенциала си и да остави бебешките навици в миналото. Как да поставяте здравословни граници и как да възпитавате с любов и постоянство вижте тук.

 Към майките с послушни деца

Ако тази статия не се отнася за вас, защото вас детето ви ви слуша, то вероятно сте от майките, които са постигнали баланс между безусловна любов и ясни правила и граници. Това е чудесно!

Има обаче и категория майки, които макар безкрайно да обичат децата си, не умеят да изразят безусловна любов към детето си и децата им растат с усещането, че са обичани само, когато са послушни, само когато са такива, каквито възрастните искат от тях. А това е пагубно за детското развитие. Тези деца имат майки, за които женският модел е чужд и които следват мъжкия модел. Това са майки, които проявяват по-малко съчувствие и поставят повече изисквания и очаквания нещата да се случват по определен начин, мислейки че така учат децата си кое е правилно и кое не. До някъде е така. Децата на взискателните майки от рано научават кое е правилно и как да се държат прилично, но не научават нещо изключително важно и основополагащо, без което всичко друго губи смисъл – не се научават да се чувстват обичани и щастливи, не се научват да бъдат себе си и не могат да изпитват истинско щастие в живота. Те постоянно се стремят да отговорят на изискванията на другите, поставят си амбиционзни цели, критични и самокритични са, неудовлетворени и в постоянната надпревара към перфекционизъм губят спокойствието и радостта от живота.

Тези майки самите те са израсли с майки, които не умеят да дават безусловна любов и имат множество изисквания. Затова и те са се превърнали в изискващи хора, в хора перфекционисти, в хора постигащи много и следащи амбициите си, но в хора с трудности да приемат себе си и околните такива, каквито са, с трудности да се радват на живота и да дават безусловна любов. Ако разпознавате себе си в този образ, заемете се с въпроса, докато не е късно. Има време цял живот детето ви да усвоява правила и да се учи да се държи прилежно. Усещането за вътрешна липса обаче, надяването на маски от рано и загубата на себе си с времето не може да бъде компенсирана. За това ще са нужни години психотерапия, ако изобщо човекът се осмели да работи за себе си.

Ако темата ви е накарала да се замислите и да разпознаете себе си, ако срещате трудности в това да балансирате между безусловната си любов и нуждата от строгост и постоянство или сте си дали сметка, че не можете да изразите безусловна любов и поставяте постоянни условия на детето, за да получи вашето одобрение и благоразположение, насреща съм за консултации и подкрепа.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!