Защо е добре през първите месеци от живота си неспокойните бебета да спят с родителите си, до кога да се случва това и какви предпазни мерки да вземем?
0
12 минути
четене
Има бебета, които от раждането си са спокойни, плачат малко и бързо се успокояват и имат здрав нощен сън. Има и бебета, които след раждането си са силно неспокойни, нуждаят се от много гушкане и успокояване. Те обикновено не оставят цялото семейство да спи нощем, заради честото си нощно събуждане, плач и безпокойство. Тази статия се отнася за втория тип бебета.
Ако бебето ви спи спокойно нощем в креватчето си, то единственото, което е нужно да знаете е, че е изключително важно бебето да спи в стаята на родителите си, а не самичко в отделна стая през първите месеци от живота си с цел превенция на синдрома на внезапната детска смърт. Научно доказано е, че в началото на живота си, основните жизнени функции на бебето все още не са стабилизирани в периодите на дълбок сън и през 70те години на миналия век в САЩ, когато жизнения стандарт на населението се е вдигнал и хората започнали да отделят децата си в самостоятелна детска стая, настанал бум на внезапна смърт на здрави бебета, умиращи в съня си без видима причина. Нарекли го Синдром на внезапната детска смърт и започнали да проучват сериозно проблема.
От направените множество изследвания станало ясно, че в началото на живота си, по време на дълбок сън бебето регулира жизнените си показатели по ритъма на майка си или ако тя не е до него по ритъма на друг възрастен, който е до него в стаята. С прости думи това означава, че докато спи дълбоко, бебето ви диша заедно с вашия ритъм на дишане и няма опасност внезапно дишането му да спре и да се задуши, каквато опасност съществува, ако нощем във фазата на дълбокия сън е самичко в стая. Затова е важно през първите месеци от живота си бебето да спи в спалнята на родителите. Ако е спокойно, нека си спи в собствено легло, но това легло не бива да бъде в отделна стая, където бебето да е самичко.
Ако бебето ви спи спокойно и няма нужда от близост и утешение нощем, то нека спи в креватчето си, щом там се чувства добре, но е важно креватчето му да се намира в спалнята на родителите. Отделянето в самостоятелна стая не бива да се случва преди навършени 6 месеца!
Сега да поговорим за бебетата, които са тревожни нощем и не спят спокойно в креватчто си, а се нуждаят по много пъти на нощ от гушкане и успокоение. Такива са голяма част от новородените.
Съвместен сън, когато бебето е неспокойно нощем
Познато ли ви е многократното ставане нощем, гушкане, кърмене, утешаване, обратно връщане в леглото само, за да чуете след малко нов плач и изтощение от безсъние отново да станете, да гушкате, да утешавате и така до безкрай… Ако разпознавате себе си в този сценарий, то тази статия е за вас:
Когато бебето е силно неспокойно нощем, спокоен сън за цялото семейство се постига тогава, когато семейството започне да практикува съвместен сън. Защо съвместният сън в едно легло на бебето и родителите е полезен, как помага за разрешаването на проблема, до кога е уместно да го практикуваме, какви са дългосрочните последици от него и какви предпазни мерки е нужно да вземем, за да избегнем опасността от инциденти вижте по-долу:
1. Новороденото се нуждае от близост
Чували ли сте за експеримента с бебе маймунка, което изследователи отделят в отделна клетка далеч от майка му и поставят в тази клетка две неща. Едното е мекичка изкуствена майка маймуна с топла и уютна козина, която обаче не дава мляко, а другото е желязна изкуствена маймуна, която държи шише с мляко, от което маймунчето може да се храни. Всички били изненадани да видят, че мъничето предпочело топлата, козинка, в която се сгушило, пред студеното желязо, от което може да получи храна. Гушкало се уплашено в меката и топла изкуствена майка и предпочело глада, пред загубата на уютната прегръдка, наподобяваща тази на майка му. Този експеримент преобърнал представите на съвременните специалисти по ранно детско развитие. Последвалите множество наблюдения на деца показали, че наиситана за детето нуждата от близост, ласка и топлина стои пред нуждата от храна и бебето търси мама основно, заради тази най-важна в началото на живота му нужда от близост.
Бебетата и малките деца спят най-добре в близост до родители си. Когато бебето е уморено, в повечето случаи то ще се нуждае от близост и ще търси присъствието ви. Това е нормално и няма да доведе до бъдещи проблеми, а точно обратното – ще помогне на бебето по-бързо да се успокои и адаптира към живота извън утробата и ще създаде предпоставки за изграждане на спокоен характер и самостоятелност в бъдеще, ако знаете до кога да го практикувате. За това ще поговорим сега.
Поглед към човешката история обяснява защо това е така: Ако не са получавали защита от възрастните, бебетата е нямало да могат дълго да оцелеят – особено докато спят. През последните 10 000 години културата и условията на живот драматично са се променили, „но нуждите от грижи за бебето, от майчино мляко и телесна топлина, са останали същите”, коментира Никола Шмидт, автор на „Другата книга за бебето”.
Човешките бебета се раждат по-рано във физиологичното си развитие. Те би трябвало да останат от 3 до 6 месеца повече в майчината утроба. Тогава обаче размерът на главата им няма да им позволи да излязат по естествен път на бял свят. Поради факта, че в еволюцията си човекът се е изправил на два крака, женският таз не може да бъде толкова широк, колкото е нужно, за да се роди доносено и готово за самостоятелен живот дете. Затова раждаме децата си преждевременно. Човешкото бебе е най-неподготвения за самостоятелен живот от бебетата на всички бозайници и изисква най-много грижи в месеците след раждането си.
В деветия месец те все още не са готови и трябва да „доузреят”. През първите месеци след раждането трябва да им дадем всичко, което са получавали в утробата, включително и близост – особено докато спят, когато губят контрол над тялото и сетивата си.
2. Родителите са по-отпочинали
„Не само бебетата се събуждат през нощта, за да се уверят, че не са сами. Майките също често се будят за кратко, за да проверят дали всичко с бебето им е наред. В общото легло сънят на бащата не се нарушава от ставането на майката през нощта, а майка и бебе спят далеч по спокойно и пълноценно, гушнати един в друг. Бебето, което е по-близо, по-малко се буди и по-лесно се успокоява, така родителите не рискуват сънят им да бъде многократно нарушаван. Цялото семейство получава повече сън”, обобщава британският експерт по детски сън Сара Шмидт, и допълва, че това е прекрасна възможност да се създадат силни връзки в семейството.
3. Децата, които спят с родителите си в последствие са по-зрели и интелигентни
Бебетата, които спят до майките си, по-често са кърмени, а това се отразява значително добре на здравето им.
Бебетата по природа са „замислени” за нощно кърмене, тъй като нашите прамайки само през нощта са имали време да кърмят. През нощта пролактинът е доста по-висок, отколкото през деня, а окситоцинът се влива по-добре”, обяснява консултантът по кърмене Елизабет Курт. Окситоцинът е един от хормоните, които засилват връзката с майката, а пролактинът е отговорен за производството на майчиното мляко.
В състояние на сигурност и спокойствие, детският мозък и нервна система имат оптимални условия за развитие. Ако обаче бебето системно бъде излагано на стрес, психичното му развитие се възпрепятства.
„Винаги казвам – вземете детето при себе си в леглото, така ще спестите пари за допълнителни училищни уроци. Децата, които са кърмени дълго и често, имат по-висок коефициент на интелигентност с до 10 точки. Ние не знаем защо това е така, но е факт”, коментира Сара Шмидт.
Сънят в общо легло с родителите благоприятства развитието на нервната система на детето. Това се дължи на феромоните, миризмата, дишането и движението на родителите.
Бебетата, които се оставят да плачат през нощта, „за да свикнат да спят сами”, са подложени на стрес. Измерване на хормона на стреса – кортизол, показва, че бебетата, които са оставени да плачат през нощта, сякаш са били подложени на токов удар.
Ако бебето е неспокойно нощем и многократно плаче и ходите да го успокоявате, но после пак го оставяте самичко в леглото му, при всяко събуждане изживява силен срес, който възпрепятства оптималното му психично и неврологично развитие и ви завърта в омагьосан кръг. В този омагьосан кръг бебето е все по-неспокойно, защото натрупва все повече стрес и изтощение и като е все по-неспокойно плаче все повече и няма изгледи за подобряване на ситуацията.
Родителите също с времето стават все по-изтощени и все по-неспособни да успокоят бебето, защото за да успокоиш бебе трябва първо ти да си спокоен… За да започне да спи спокойно, бебето има нуждата от здрава нервна система и спокойна психика. Докато е в състояние на дистрес обаче, нито неврната система, нито психиката могат да укрепнат достатъчно, за да спомогнат бебето да постигне емоционален баланс. Някои деца, заедно с целите им семейства остават в този омагьосан кръг с години. Нервната система и психиката на всички членове на семейстото стават все по-разстроени и нещата с времето се влошават, вместо да се подобрят.
За да излезете от омагьосания кръг, в който бебето не спи, защото е неспокойно и е неспокойно, защото не спи, като първа стъпка е важно да дадете близост и усещане за физическа топлина и подкрепа през първите месеци от живота. Така ще се намалят нивата на стрес в бебето и нервната му система и психиката ще имат благоприятни условия да укрепнат. А като укрепнат, бебето ще стане по-спокойно, самостоятелно и вече няма да се нуждае от подкрепа и ще спи спокойно самичко.
Препоръчително за неспокойните и многократно будещи се нощем бебета е съвместния сън в леглото на родителите. Сгушено до мама бебето се чувства спокойно, буди се по-малко и цялото семейство спи по-добре. Усещането за спокойствие, сигурност и здравия сън водят до укрепване на нервната система и психиката на бебето, намаляват нивата на стрес и след няколко месеца бебето вече е готово да спи в отделно легло без да се нуждае от постоянно успокояване нощем.
4. Детето развива позитивно отношение към съня
Когато малкото бебе спи, сгушено до мама, то свиква да свързва съня с положителни емоции като усещане за близост, взаимност, любов, ласки, топлина и сигурност. Това базово разбиране ще спомогне и в по-късна възраст детето да приема лягането вечер като нещо приятно, ще заспива лесно и ще спи спокойно.
Обратното, ако бебето свикне да свързва съня с моменти на самота, изоставеност и страхове и многократни случаи на плач в креватчето, то и в по-късна възраст детето ще отказва да си ляга, ще се опитва да стои колкото може по-до късно будно, за да се спаси от неприятните емоции, с които свързва нощния сън. Такива деца заспиват трудно и често до късна възраст се будят нощем и търсят родителите си за утеха.
Предпазни мерки за сигурност
Много родители се страхуват спането с детето им да не доведе до опасни инциденти. Множество изследвания обаче показват, че този страх е неоснователен. Ако се избягват всички рискови фактори – като големи възглавници, прекалено мек матрак, водни легла, родители, страдащи от депресия, зависимости или екстремно свръхнаднормено тегло, опасност няма.
Бебето трябва да спи от външната страна на леглото, до майка си, на височината на гърдите й. Дългите коси трябва да са вързани, а пижамите да бъдат без връзки, съветват специалистите. Ако тези условия са съобразени безопасността за бебето е по-голямо, отколкото ако спи в самостоятелна стая. Установено е, че рискът за кърмените бебета е още по-малък.
До каква възраст съвместен сън?
Ако подсигурим здравословно развитие за бебето през първите месеци, което ще рече да откликваме на нуждите му от храна, близост и сигурност и да не го оставяме да плаче самичко и често да изпада в състояния на дистрес, то на 6 – 7 месечна възраст ще забележим, че бебето вече е навлязло в нов етап от развитието си, в който вече демонстрира далеч по-голяма самостоятелност от преди. Бебето вече е способно да прекара известно време с играчки и да се забавлява самичко, вместо постоянно да търси близък контакт с мама. Добре е в този етап да дадем възможност на бебето да свикне да спи в отделно легло. Най-подходящо е да направим прехода плавно, като поставим детското креватче до леглото на родителите. Някои бебета с готовност започват лесно и бързо да заспиват в легото си. Други в началото реагират на промяната с тревога, но ако утешавате разстроеното бебе и му вдъхнете увереност, то ще приеме добре промяната.
Добре обгрижените бебета, които живеят с щастиви родители, сами показват готовност да се преместят в отделно легло. Бебетата, които обаче не са получили достатъчно успокоение през първите си месеци и/или които живеят с неспокойни и неудовлетворени родители до много късна възраст настояват да спят с родителите си. Понякога това е нужда на детето, неуспяло да изгради в себе си базово усещане за сигурност и балансирана нервна система. Много често обаче детското поведение е в отклик на нуждата на родителя от сигурност, топлина и любов. В работата ми често успяваме да постигнем спящо спокойно и самостоятелно дете не с работа с детето, а с разрешаване на проблемите на родителите, които неволно, без да си дават сметка впримчват в трудностите си малката душица, която се опитва оставайки залепена за тях да им дава грижа, сигурност и любов, от които те се нуждаят.
Разглезват ли се децата, спящи в едно легло с родителите си?
Бебетата, спящи в едно легло с родителите си изграждат по-здрава нервна система, по-зряла психика и стават самостоятелни, спокойни и уверени деца.
Ако обаче детето продължи да спи с родителите си след края на бебешкия период с напредването на възрастта съвместният сън от позитиви, започва да носи негативи. Има си време за всичко и е важно да даваме нужното на детето си, съобразно етапа от развитието, на който се намира. След 3 годишна възраст, в етапа не на бебешката възраст, а на детството системният съвместен сън вещае не позитиви, а настоящи и бъдещи проблеми. В психоемоционалното развитие на детето ще започнат да се появяват издайнически признаци, че нещо не е наред. Най-често това са страхове – от тъмното, от кучета и т.н. без причина (тоест без наистина куче да е плашило детето или да е било наказвано само на тъмно, така че да развие подобни страхове). Детето остава закотвено в бебешкия период от разавитието си и започва да проявява разнообразни признаци на незряло поведение, което в разговорния език хората наричат разглезване. Най-често детето се фрустрира по-често от връстниците си, силно зависимо е от близостта с родителите си. Нормално е като всеки човек детето да има емоционални дни и нощем да прескача до родителското легло за утеха. Ако обаче системно детето не съумява да спи спокойно отделно и настоява и в детска възраст да спи с родителите си,
вместо да подържаме бебешкия модел, важно е да потърсим причините за повишената тревожност и да ги отстраним, преди детето да развие невроза.
Ако бебето ви е малко и нощем е неспокойно, съвместният сън ще помогне най-много за балансиране на психоемоциналното му развитие и изграждането на здрава нервна система – предпоставки за успешно оптимално развитие в бъдеще. Ако обаче имате пораснало човече, надхвърлило първите месеци от развитието си и нощите ви са все още неспокойни или детето спи спокойно само, когато е във вашето легло, това е признак за незрялост и повишена тревожност в детето, които изискват консултация със специалист.
В статията са използвани материали от mama24.bg
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
