Ранно детско развитие. Какво разбира бебето?

Ранното детско развитие е тема, която вълнува много родители и учени в днешно време. Изследванията, провеждани от редица водещи детски изследователи недвусмислено показват, че бебетата имат способности, които надхвърлят понякога и най-смелите ни представи.

Ако смятате, че малкото ви бебе нищо не разбира, дълбоко грешите! Редица научни изследвания на кърмачета твърдо опровергават битувалото в миналото схващане, че пеленачетата имат все още неразвит ум. Ето някои експерименти, проведени в тази сфера и резултатите от тях, които вярвам ще променят разбирането ви за бебетата и техните знания и способности.

Памет и учене

Знаете ли, че бебето учи още в утробата и има памет за събития, изживени в утробата?

Изследванията показват, че кърмачето чува и запомня гласа на майка си поне от 6ти месец от бременността. Експеримент проведен с новородени на 3 дни показва, че новородените реагират на гласа на майката като на нещо познато и го отличава от гласовете на другите хора край него.

Бебетата също така имат памет за истории, които са чували, докато са били в утробата. Експеримент показва, че ако някой чете на глас една и съща история всеки ден на бременната майка, след раждането си бебето разпознава тази история, която е чувало в утробата и реагира на нея по различен начин, в сравнение с различни други истории, които му четем.

Друго изследване на паметта на бебета между 3 и 7 седмици показва, че ако показваме на бебето прости стимули (предмети) едни и същи в продължение на две седмици, след това бебето реагира на това дали ще му покажем същия стимул или променен в даден аспект. Например, ако показваме едни и същи червени топки, с диаметър 5см. всеки ден в продължение на две седмици и след това покажем същата по размер топка, но в друг цвят, бебето реагира с повишен интерес на предмета в друг цвят, спрямо предмета, с който вече е свикнало. Същото се наблюдава, ако променим не цвета, а размера на топката остане същия или ако вместо топка покажем кубче в същия цвят и със същия размер. Това ще рече, че бебето на възраст под 3 месеца има разбиране за цвят, размер и форма и също така има памет за обектите, с които се запознава.

Способност за категоризация

Умението да категоризираме се свързва със способността за абстрактно мислене и умението ни да намираме общ признак между предмети/явления, които на пръв поглед изглеждат много различни един от друг. Например кукла, влакче, топка са все предмети, които спадат към общата категория „играчки”, въпреки че нито външно, нито функционално си приличат. До неотдавна се считаше, че умение да категоризират имат само възрастните и големите деца, докато при малките деца тази способност е силно ограничена, поради липсата на цялостно възприятие на обектите от заобикалящата ни среда.

Проведени експерименти с бебета на 3 и на 5 месеца опровергава това разбиране. Оказва се, че още на 3 месечна възраст бебето е способно да категоризира. В проведените експерименти показват на бебетата различни стимули от обща категория. След това показват два нови стимула – единият от вече познатата категория, а другия от различна контрастираща категория. Напимер показват на бебетата разични плодове и зеленчуци, след което показват друг плод или зеленчук (стимул от вече показваната категория) и показват книга (стимул от нова различна категория). Бебетата разпознават стимула от вече познатата категория като вече познат и не му обръщат особено внимание, а насочват вниманието си изцяло към стимула от новата различна категория. Това означава, че на 3 месечна възраст бебетата вече са в състояние да формират генерализирани представи – прототипи и да съотнасят нови непознати обекти към вече познати категории.

Символно мислене

До неотдавна се считаше, че бебетата развиват разбиране за постоянство на обекта на около 9 месечна възраст. Постоянство на обекта означава разбирането, че обектите не изчезват, когато са извън полезрението ни. Считаше се, че малкото бебе смята, че съществува само това, което може да види и пипне и в момента, в който нещо изчезне от погледа, бебето смята, че нещото е спряло да съществува. С това се обясняваше плачът на бебето, когато майката излезе от стаята – считаше се, че за бебето щом не вижда майка си, значи тя не съществува и то реагира с плач на нейното изчезване.

Постоянството на обекта е важен етап в когнитивното развитие на детето, защото то бележи появата на символно мислене. Знанието, че някои неща съществуват, дори да не можем да ги видим и пипнем, е предпоставка за развитието на човешката цивилизация, за мислене отвъд тук и сега, за осмисляне на абстрактното.

Съвременни изследвания показват удивителни резултати в тази посока. Един от проведените експерименти е следният: Показват на бебета на 3 месеца и половина анимация, в която се виждат голям морков и малка кутия и морковът отива зад кутията и тук има два варианта. В единия вариант е реалният, в който попадналия зад кутията морков се вижда как стърчи зад кутията (защото е по-голям от кутията и не успява да се скрие напълно зад нея), а вторият вариант е нереален, в който морковът напълно изчезва зад кутията и не се вижда повече. Познайте? Бебетата гледат с интерес дълго време нереалния вариант, в който големият морков изчезва напълно зад малката кутия, докато реалния вариант, при който морковът остава да стърчи зад кутията гледат за кратко без особен интерес. Това показва, че на крехката възраст от 3 месеца и половина бебето вече има разбиране за постоянство на обекта и разбиране за размер на обектите. Бебето осъзнава, че морковът не може изведнъж да изчезне и го търси зад кутията. Осъзнава също, че големият морков няма как да се скрие напълно зад малката кутия. Бебетата гледат дълго и с интерес невъзможното събитие в опит да си обяснят как така се случва това. На 3 месеца и половина умът на бебето вече разпознава този сценарий като странен и невероятен.

Разбиране за основните закони на физиката

Експеримент, при който отново има един реален вариант и един невъзможен, противоречащ на законите на физиката вариант показва, че на 4 месечна възраст бебетата имат разбиране за гравитация и опора. Експериментът е следния: Показват на бебетата картинка на кутия, поставена върху платформа и друга картинка на кутия, която левитира във въздуха без опора, допряна странично до платформата. Тоест в единият вариант кутията е върху платформата, а в другия е във въздуха допряна странично до платформата. Бебетата гледат за кратко възможния вариант и дълго и любопитно се взират в невъзможния, при който кутията левитира във въздуха. Същият експеримент, проведен с 9 месечни бебета показва още по-прецизно разбиране на законите на физиката. 9 месечните бебета, за разлика от по-малките вече могат да преценят какъв процент от площта на кутията е нужно да е стабилно стъпил върху платформата, за да стои кутията стабилно без да падне. Когато по-голямата част от кутията е стъпила върху платформата, а по-малка част от нея стърчи свободно във въздуха, бебетата разглеждат този вариант за кратко без особен интерес и се заглеждат очудени върху невъзможния вариант, при който голяма част от кутията стърчи във въздуха и само малка част от дъното й е стъпила върху платформата, а кутията не пада.

Бебета на 2 месеца и половина имат разбиране за явлението сблъсък и гледат по-дълго и с интерес невъзможното събитие, при което движеща се топка удря друга топка, която остава неподвижна, отколкото възможното събитие, в което движещия се обект задвижва неподвижния след сблъсъка. На 6 месеца и половина бебетата вече съобразяват, че размерът на движещия се обект, който удря статичен обект има значение – изненадани са, че голямата топка измества кубчето до средата на трасето, а малката топка го измества до края на трасето.

Учене чрез имитация

Кърмачетата използват имитацията както за учене, така и за социално свързване. Имитацията е основен метод за социализация и развитие в ранна възраст. Бебетата имитират още от самото си раждане – действия, звуци, в последствие и мимики на лицето.

На 12 месечна възраст бебетата вече имат наченки на причинно следствено мислене и могат да имитират действие, което при показването му не е доведено до успешен край, тоест разбират намерение, цел. Децата имитират повече преднамерени действия отколкото инцидентни.

Учене чрез аналогии

Откриване на общото между две събития/области и пренасяне на познание от едното в другото. До неотдавна се считаше, че боравенето с аналогии е привилегия само на зрелия ум, но съвременни експерименти с малки деца опровергават това схващане. Оказва се, че на 13 месеца, след като веднъж разберат модел за решаване на определена задача, децата могат да ползват този модел за решаване на други задачи, които на пръв поглед изглеждат много различни. На 10 месеца имат трудности. Аналогиите включват разсъждение за релации и причинно-следствени връзки. Над 1 годинка, ако помогнем на детето да овладее сложната последователност от стъпки в справянето с един казус, след това, детето само може да съобрази как да ползва успешно наученото при справяне с други, различни казуси и ситуации.

Заключение

Умът на кърмачето е много по-развит, отколкото до скоро се е смятало. В най-ранна възраст детето черпи знания и разбиране за заобикалящата го среда, физичните закони и причинно-следствени връзки и релации посредством движение, игри, наблюдение и експерименти с предметите и явленията от прякото му обкръжение. Давайте възможност на децата да се движат и да боравят с различни предмети, да лапат, пипат, хвърлят, блъскат и чрез действията и сетивата си да развиват разбирането си за себе си и света, в който живеят. Детето играе не само, за да се забавлява, а чрез играта си то е един малък учен, който открива важни истини за живота и развива в мозъка си фукции, които ще му служат цял живот.

Говорете с децата, не мислете, че не разбират. От най-ранна възраст те разбират повече, отколкото си мислим, макар да не могат да ни отговорят насреща. Наслаждавайте се на своите малки откриватели и се погрижете в обкръжението им да има не само пластмасови бебешки играчки, които бързо омръзват на децата, поради ограничените си функции. Позволявайте на децата да играят с различни безопасни предмети от бита от различни материали – гъвкави и твърди, гладки и груби, движещи се и неподвижни, издаващи различни звуци. И най-важното, дайте на детето обезопасено пространство, в което да може то самото да се движи и да изучава тялото си и взаимодействието на тялото с околните предмети.

Важно е малкото бебе да не прекарва целия си ден самичко в креватчето, а да бъде край възрастните и да наблюдава действията им в ежедневието. Така не само се социализира, а придобива важни знания за света, който го заобикаля. Нужно е обаче да пазим и малките бебета от свръхстимулация – затрупване с прекалено много нови неща. Важно е да редуваме време за активни занимания и социални контакти с време за почивка, в който бебето не заливаме бебето с нова информация и оставяме мозъкът му да структурира вече придобитите знания и да си почине, а бебето се учи да прекарва време самичко.

След 6 месечна възраст е важно да създадем безопасна среда за детето на пода и да го оставяме всеки ден извън кошарата или шезлонга, на пода, като поставим интересни за него предмети на малки разстояния, които да стимулират бебето да се движи – да се претъркаля, да пълзи и координирайки собственото си тяло да достига до предметите и да ги изучава. За тази цел приберете всичко опасно от пода и оставете малкият откривател да опознава нови територии.

Какви знания и умения владее бебето на различни етапи през първата година и какви занимания можем да прилагаме, за да стимулираме и подпомагаме детското развитие вижте тук.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!