Има ли по-престижно от това да отгледаш живот?

В какво общество общество живеем, зависи от това какви деца отглеждаме и как ги отглеждаме, защото те са тези, които ще определят бъдещото на този свят. Да отглеждаш дете в този ред на мисли е сред най-отговорните, креативни, стресови и изискващи здрави нерви и солидни умения дейности, но сякаш в съвременното общество остава недооценена и често пренебрегвана. Жадуваме да живеем в по-добро общество, но май не ни стиска много да съсредоточим вниманието си върху това какви личности отглеждаме, които утре ще съставляват обществото ни и ще определят бъдещето ни.
Публикувам текста по-долу, представляващ истинска история, с благодарност към всички хора, посвещаващи времето си на това да отглеждат деца с любов, с желание и с разбирането колко важна роля имат в създаването на нашето бъдеще! Знам колко е трудно понякога, но всеки миг време, посветено с любов на децата си струва повече от всичко друго, което правим на този свят! Продължавайте и бъдете здрави!

Автор: Сияна Брайтън

“Днес пазарувах и в един от известните магазини в Лондон. Влязох, за да пробвам едно яке, което видях на витрината, на която висеше табелка 75% оф!
Имах среща на близо и докато чакам, реших да поогледам 🙂
Внезапно, в магазина влезе жена, с пищящо като лунапарк бебе и точно, когато застанах пред огледалото, за да се огледам, тя ми бутна количката си заедно с пищящото си бебе под носа и започна със светкавична скорост да сваля дрехите, които явно си бе набелязала предварително.
Изглеждаше много слаба, много уморена и в много скъп вид.
Продължих да се оглеждам, но това малко зверче започна да ме следи с поглед и да реве с всичка сила.
Познавам този вид рев и докато си помисля, дали да споделя с майката или не, вече го бях взела на ръце и го уговарях да разгледа всички забележителности по щандовете на скъпия бутик. Бях сторила нещо инстинктивно и необмислено, но когато видях отражението си с чуждото дете в ръце се уплаших. Огледах се. Потърсих с поглед майката, за да й се извиня, че съм взела бебка без позволение, но не я видях.

Бебето плачеше и аз, някак инстинктивно започнах да й пея и успокоявам.
Докато тя ревеше, видях че венците й са подути и розови, вероятно и растат зъбки.
Поогледах се и намерих в скъпата количка една от онези играчи със силиконов пълнеж и макар да не бе замразена ( както обикновено действа) я поставих в устата й.
Милото, веднага я хвана с две ръце и динозавърската я захапа за меката й част.
Тогава майката се появи стресирана и викна:” Тя как спря да вика? Какво й направихте?”
Отговорих й, че просто я взех на ръце и й дадох играчка.
Тя замълча, погледна ме и каза: “Вие детегледачка ли сте?”
Отвърнах й, че не съм и работя в адвокатска кантора.
Тя ме огледа и отвърна: ” Знаете ли, това дете не млъква, не знам вие как я успокоихте, но това е странно . Тя не харесва никого”.
После продължи – “Сигурно звуча лудо, но бихте ли се съгласили да работите за нас? Бихте ли я гледали?
Ще ви платим толкова, колкото ви плащат в кантората. “
В този момент, вече се виждах как хвърлям документи си за отпуск на бюрото на шефа.
После тя каза, че живеят в много известна ерия, която е на другия край на Лондон и това ме извади от рекламата на Нивея :), в която бях влязла за миг.
Изведнъж, сякаш отрезнях и докато се опитвах да й обясня, че това е невъзможно, се случи нещо странно с мен.
Осъзнах, че това е нещото, което винаги съм искала да правя. Знам колко ” страшно” звучи за колегите ми юристи, но това няма никакво значение за мен!
В него момент, аз осъзнах, че това е моята сила, моята страст и моята дарба.
Останалото е просто работа.
Обадих се на приятелката ми й разказах, а тя ми отвърна – ” Какво?Луда ли си ? Учи толкова много , за да стигнеш до тук! Детегледачките са прости и неуки хора, нямаш място сред тях!”
Признавам, че след разговора ми с нея се обърках още повече.
Не, не че бях приела идеята да си сменя професията на сериозно, но ми стана странно, защо хората имат подобно отношение към подобен род дейност?
Та нали навсякъде тръбим, колко велико чувство е да станеш родител, да създадеш живот и да му вдъхнеш такъв.
А в същото време излиза, че сме готови да го оставим (съкровището си) в ръцете на неуки хора.
Защо хората смятат, че отглеждането на дете е “проста работа”?
Защо мислим, че да похарчим солидна сума пари за скъпа кола е добра инвестиция, а да предоставим качествена грижа на детето си е по- маловажно и трябва да го минем по “тънката лайсна “?
Излиза, че да подготвяш еднотипни документи е доста по-престижно, отколкото да отглеждаш живот!
Луд свят!”
Източник: kristaltoys.blogspot.bg