Когато бебето заспива трудно

Сънят като базова човешка потребност е фактор, който не можем да игнорираме с лека ръка. Пълноценният сън е важна предпоставка за физическо и психично здраве. Какво да правим обаче, когато децата ни заспиват трудно и всяко приспиване е съпроводено с борба, увещания или плач?

Причини за трудно заспиване

Липса на сигурност

Човек може да се отпусне само и единствено в среда, която счита за сигурна и защитена. Ако си мислим или усещаме, че ни грози опасност, няма как да се отпуснем. Мозъкът ни ще алармира тялото да стои нащрек.

Както знаем бебетата и малките деца са напълно безпомощни да се справят сами с трудностите в живота. Те разчитат изцяло на грижещите се за тях възрастни. Ако грижещият се възрастен откликва на нуждите на детето всеки път, през първите месеци от живота на бебето, това бебе изгражда в себе си усещането, че каквото и да се случи, мама е до него и веднага ще се погрижи. Такова бебе няма проблем с това да се отпусне и да заспи, защото мама бди над неговата сигурност и безопасност.

Какво се случва обаче с бебета, отглеждани от възрастни, които не откликват на всичките им нужди? Логично можете да си отговорите сами… Ако мама не идва при бебето и не се опитва да го успокои, когато плаче, а го оставя в креватчето да свиква да се справя само; ако мама не храни бебето, когато то дава ясни сигнали, че е гладно, а чака да стане определен час, за да му предложи храна; ако мама се грижи за бебето тогава, когато тя реши, а не когато бебето има нужда от нея, тогава бебето изгражда недоверие, че възрастните се грижат за сигурността му и започва да се опитва само да бди над себе си. А да бдиш, означава да бодърстваш. И тогава идват проблемите със съня…

Бебетата изживели травмиращо раждането и стресова адаптация към новата среда имат по-голяма нужда от успокояване и грижа през първите месеци след раждането си, докато се успокоят и сдобият усещане за сигурност. Тези бебета понякога имат нужда дори, когато спят да бъдат близо до тялото на възрастния, за да усещат подкрепа и сигурност. Ако дадете на бебето този близък контакт през първите месеци, това ще му помогне да се успокои и в следващите месеци и години от живота си ще имате спокойно и самостоятелно бебе и дете. Ако обаче решите насила да приучвате бебето си да спи само и да стои само, въпреки явните му сигнали за тревожност и безпокойство, тогава ще се сдобиете с тревожно дете, което ако не се лекува след време ще стане тревожен възрастен… А тревожните хора, както знаем имат проблеми със съня…

Напрегната околна среда

Мнозина мислят, че за да спи бебето има нужда да му пазим тишина. Обичайните ежедневни шумове обаче рядко са смущаващ фактор. Детето може да спи прекрасно, когато по-големите му братя и сестри играят шумни игри или родителите вършат ежедневните си дейности или си говорят. Подобни ежедневни шумове, които са част от атмосферата в дома ви имат дори успокояващо действие, напомняйки на детето, че си е у дома, сред позната обстановка. Не е нужно да пазите тишина!

Това, което е нужно обаче е да избягвате напрежението. Не можем да очакваме едно дете да спи, докато родителите се карат или докато се мразят и се гледат враждебно или докато се кахърят как да свържат двата края… Напрежението, независимо дали е свързано със скандали или протича в пълна тишина заразява всички присъстващи. Ако вие сте напрегнати, дори да си мълчите и да се преструвате, че всичко е наред, детето ви също ще се напрегне. А напрежението пречи да се отпуснем и да заспим.

Ако майката страда от следродилна депресия или тревожност, емоциите й се предават на бебето и то най-вероятно ще има проблеми или с поведението или с храненето или със съня, а понякога с всички посочени. За да е спокойно едно бебе, то има нужда грижещите се за него да са спокойни.

Какво да направим?

Откликвайте на сигналите на бебето

През първите месеци откликвайте на всички сигнали на бебето. За да спи спокойно и да заспива лесно, бебето има нужда в моментите на бодърстване, да се чувства обгрижено. Ако плаче, това означава, че има нужда от нещо. Не е задължително постоянно да го носите на ръце, но ако е неспокойно, отидете при него, покажете му се, за да види, че не е самичко, поговорете му с нежен напевен тон, ако не се успокои от присъствието и гласа ви – погалете го, проверете дали има нужда да го преобуете, да го облечете или разсъблечете. Ако и това не е достатъчно – гушнете го, предложете му да суче, полюлейте го в обятията си, разходете го наоколо, поиграйте с него, внесете разнообразие в еднообразния му живот…

По-неспокойните бебета имат нужда понякога с часове да бъдат гушкани и да усещат физическа близост и подкрепа. Ако вашето бебе е от тях, през първите месеци от живота му, носете го в слинг. Слингът наподобява усещането от утробата и ще даде на бебето възможност за плавна адаптация към външната среда. Така бебето постепенно ще се успокои и ще изгради базова сигурност, а вие ще имате свободни ръце за останалите дейности от ежедневието си.

Ако бебето е болно, погрижете се да облекчите симптомите му. Ако има колики или растат зъбки, погрижете се да облекчите болката. През първите месеци от живота си бебето е напълно безпомощно и ако вие на реагирате на сигналите му, то ще изпадне в тревожност. А тревожните хора често имат трудности със съня.

Дръжте бебето далеч от тревоги

Дръжте бебето далеч от тревожни и напрегнати хора. Ако самите вие сте тревожни, вместо да гушкате бебето, за да го приспите, опитайте да го сложите в люлка или количка и да го люлеете или возите. Ще забележите, че когато няма пряк телесен контакт между вас и бебето, то се успокоява по-бързо. Бебетата попиват най-силно тревожността чрез пряк телесен контакт. Тревожността на майката е честа причина за проблеми със съня и храненето при бебето. Потърсете помощ в грижите за бебето, така че да се чувствате по-спокойна и се консултирайте със специалист, с който да работите в посока успокояване на тревожността си. Ако имате семейни проблеми, важно е да знаете, че те се отразяват пряко на бебето, нищо че още съзнателно нищо не разбира. Няма нерешими проблеми. Има хора, които се страхуват да направят промяна и затова остават в положение, което генерира тревожност. Ако сами не знаете как, консултирайте се със семеен терапевт, който ще ви помогне да преодолеете проблемите.

На какво се дължат трудностите в заспиването на по-големите деца и как да подходим, ще разгледаме в следващата част от статията.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!