Всички съвременни родители желаят да подпомагат ранното детско развитие. Искаме децата ни да растат зрави, умни, справящи се. Развитието на детето е сложен процес, който следва определени етапи и ако в един етап детето има пропуски, то в следващите етапи няма как нещата да се развиват гладко и успешно. Може например едно дете да има изключително висок коефициент на интелигентност, но да не успява да се справя с елементарни задачи по математика в училище, поради факта, че му липсва зрялост, което прави концентрацията трудно постижима. Какви са приоритетите, които децата е нужно да развиват в отделните етапи от израстването си, така че развитието им да протича успешно, гладко и без трудности, ще проследим в поредица от статии. Настоящата е посветена на най-ранния период – от 0 до 1 годинка. През какви етапи преминава този първи период от развитието и какво е важно да усвои детето през тези етапи, за да е в състояние след това да изгражда самостоятелност и да се отдели постепенно от мама, да учи, да развива талантите си и да общува добре с другите, ще проследим в долните редове:
Възрастта от 0 до 3 месеца
През този етап основното умение, което детето е важно да усвои е базова адаптация към живота извън утробата. Бебетата изживели стресово етапа на бременността и/или етапа на раждането през първите месеци от живота си имат нужда от специални грижи, за да се успокоят и да създадат спокоен ритъм на живот. Тревожните бебета в началото искат часове наред да бъдат гушкани и носени, да се усещат долепени до тялото на възрастния, така както е било в утробата. Носенето на бебето в слинг подпомага по-лесната и спокойна адаптация, подпомага успокояването и приспиването на бебето, облекчава коликите и благоприятства успешното кърмене.
Дори да имате тревожно бебе, ако го гушкате толкова, колкото то има нужда и не го оставяте да плаче самичко, ако самите вие сте спокойни и успявате да вдъхвате на детето си любов и увереност, то до края на третия месец, бебето ще се научи да спи спокойно без да е нужно да го гушкате постоянно; коликите ще престанат и периодите на бодърстване, хранене и сън ще се балансират.
До края на третия месец бебето вече е развило достатъчно сетивата и двигателните си умения, за да може да разглежда с интерес предметите от околното обкръжение, да се опитва да хваща дрънкалки, да задържа стабилно главата си и да движи активно ръчички и крачета във все по-координирани движения. Тримесечното бебе вече може да играе и може да общува с околните! Може да гука, да се усмихва и с гримасата на лицето си да показва ясно кога е доволно, кога е уплашено, кога е учудено…
Консултирайте се със специалист по ранно детско развитие, ако на 3-месечна възраст бебето:
- Все още не може да спи самичко и спи само, ако е долепено до тялото ви.
- Няма нито един по-дълъг сън в денонощието, с продължителност 5 часа и повече. Сънят му е накъсан от множество неспокойни пробуждания.
- Бебето отказва да се храни или връща много мляко или не наддава достатъчно.
- Бебето ви не може да задържа главата си.
- Тялото на бебето е вяло и отпуснато и не движи активно ръчички и крачета.
- Бебето не следи движещи се играчки с поглед.
- Бебето не посяга да хваща играчки.
- Бебето не гука и не се усмихва.
- Бебето не прави зрителен контакт с родителите си.
Възрастта от 3 до 6 месеца
В тази възраст основната задача на детето е да опознае собственото си тяло – да се научи да движи ръцете си все по-координирано и да хваща предмети с ръка, да се заиграва с различни предмети самостоятелно. В тази възраст бебето вече съвсем изразено общува социално макар и без думи – имитира физиономии, реагира с адекватна лицева експресия на случващото се в обкръжението му, гледа в очите и се усмихва на близките, които му се радват.
Консултирайте се със специалист по ранно детско развитие, ако на 6 месечна възраст:
- Бебето не прави зрителен контакт и не се усмихва на родителите си и близки познати хора, които му се радват;
- Бебето не може да държи предмети в ръка, не посяга да хваща играчки;
- Бебето не реагира с адекватни на случващото се около него лицеви експресии, не изразява емоции, не обръща внимание на опита на околните да общуват с него;
- Бебето не обръща внимание на играчки и други предмети от близкото му обкръжение;
- Бебето може да спи само, ако не усеща друго тяло долепено до своето и не може да спи самичко в леглото.
- Бебето няма нито един сън в денонощието с продължителност 5 и повече часа.
- Бебето не се храни достатъчно.
Възраст от 6 до 9 месеца
На тази възраст основната задача на бебето е да развива все по-добре движенията на тялото си – да се научи да седи, да се изправя, да се преобръща, да свиква с храненето с твърди храни и да прекарва време в самостоятелни игри.
Възрастта от 6 до 9 месеца е възраст на сериозни промени: Бебето се научава да седи и започва да вижда света от съвсем нова перспектива – вече не гледа в тавана, а вижда света от високо и може да види за първи път собственото си тяло от положение на седеж. Тази променена перспектива дава нови познания за себе си и води до развитие на нови самостоятелни умения, свързани с движението на собственото тяло и активни самостоятелни игри.
В този етап от развитието си бебето се научава да се обръща умело по корем и по гръб и така претъркулвайки се настрани за първи път е в състояние да премести своето тяло от едно място на друго – претъркаляйки се от корем на гръб и отново на корем и на гръб бебето може да се движи странично. Това позволява на бебето само да достигне до желана играчка и желано място, вместо безпомощно да чака възрастните да го преместят. Следващото сериозно умение в тази възраст е пълзенето, което позволява на детето свободно да се движи е важна подготовка за безопасно прохождане. В този етап детето се научава и да се изправя хванато за опора и да стои изправено. Някои деца започват да правят и първите си стъпки, хванати за опора, а има и деца, макар и малко, които преди 9 месечна възраст успяват и да проходят самостоятелно.
В този етап от развитието си бебето вече умело държи предмети в ръце и с претъркаляне или пълзене може да достигне само до желан предмет. Този етап бележи началото на активното опознаване на околната среда. Нужно е да обезопасите поне една стая в дома си, където безопасно да може да оставяте бебето на пода без опасност от предмети, с които може да се нарани, да погълне, да счупи и да се нарани. След като обезопасите стаята, започнете да оставяте детето на пода, където твърдата повърхност ще благоприятства развиването на двигателни умения и ще му помогне да се научи да пълзи, да се изправя хванато за мебелите и да прави първите си крачки. Оставено само на пода, бебето няма опасност да падне от високо и да се нарани и може свободно да се върти, претъркаля и движи в опита си да достигне до нови предмети и да ги изследва. Оставете из стаята различни безопасни предмети и играчки и оставете бебето да се забавлява и развива самичко, като опитва да достигне до тях, да ги вземе и изследва.
В тази възраст е вредно да стоите неотлъчно до бебето и да му подавате вие всичко, което то иска! Вредно е също бебето да бъде държано в кошара, където движенията му са силно ограничени. Нужно е детето да почувства твърда свободна повърхност под краката си и свободата да изследва всичко, което вижда наоколо самостоятелно. Ако бебето отказва да играе на пода самичко, нужно е постепенно да го научите като се включвате, когато то е разстроено, но само, за да му покажете нова игра или предмет, след което се отдръпвайте и го оставяйте само да изследва новото нещо. Нуждата мама да бъде неотлъчно до детето и да го гушка и успокоява всеки път, когато е разстроено вече е време да бъде заменена от самостоятелно успокояване чрез игри и опознаване на новости.
Възрастта от 6 до 9 месеца бележи и началото на захранването с твърди храни. В този етап от развитието си детето се запознава с основните видове храни, с които се храним ние хората – плодове, зеленчуци, зърнени храни, месо, млечни храни. Все още основната храна в този период е кърма/адаптирано мляко, но постепенно бебето опознава и свиква с храната на възрастните.
Във възрастта 6 – 9 месеца бебето показва все по-развити социални умения, като умението да се шегува и да откликва на шеги, със звуци, жестове и гримаси да показва отношение, разбиране и участие в социални взаимодействия с близки хора. В този етап бебето започва да реагира с тревога при раздяла с мама и при контакт с непознати, което бележи началото на адекватното разграничаване на близки от непознати хора във възприятието на детето. Липсата на подобно разграничаване говори за проблеми в изграждането на привързаност между детето и значимите близки, които го отглеждат.
Консултирайте се със специалист по ранно детско развитие, ако във възрастта 6 – 9 месеца детето:
- Не прави зрителен контакт и не общува по адекватен начин с близките си с лицево изражение/жестове/звуци;
- Отказва да седи, да се обръща гръб-корем и обратното и предпочита да лежи отпуснато;
- Не желае да играе с играчки/предмети и да общува с хора;
- Буди се многократно през деня и нощта и спи неспокойно и кратко; не може да спи само и се нуждае близък човек да спи до него в леглото;
- Отказва твърди храни;
- Храни се малко и не се развива физически според очакваното за възрастта;
- Отказва да се заиграва само и разстроено изисква обгрижващия го възрастен винаги да участва в игрите с него.
Възраст от 9 до 12 месеца
В тази възраст детето активно се придвижва в пространството като пълзи или ходи хванато за опора или самостоятелно.
Детето умело, активно и с желание участва в социални взаимодействия с поглед, изражение на лицето, мимики, жестове и звуци, адекватни на случващото се. В този етап повечето деца казват и първите си думи – „ам”, „мама”, „дай”, „тата”, „баба” и т.н.
В тази възраст детето вече е захранено с всички основни групи твърди храни и постепенно храненето с мляко започва да намалява, за сметка на храненето с твърди храни.
Детето вече умело играе с предмети и играчки и любознателно се впуска да опознава всички непознати предмети/обекти от обкръжението му като ги пипа, лапа, опитва да вземе в ръце, хвърля, търкаля и т.н, в стремежа си да се научи да борави с тях. В подобни занимания детето все по-малко търси помощ от възрастен и с желание експериментира и прекарва време в самостоятелни игри и експерименти.
В този период децата овладяват важно когнитивно умение – „постоянство на обекта” – разбирането, че нещата не изчезват, когато не са пред погледа ни. В този период с удоволствие и голямо желание детето играе игри на криеница като „Дзак” и когато вземем играчка и я скрием под одеало, детето започва да търси играчката, като с това демонстрира разбирането, че дори да не я вижда, знае, че играчката е там и не е изчезнала. Разбирането, че нещата не изчезват, когато не са пред погледа ни помага на детето да се учи да се разделя с мама и да не плаче, когато тя излиза от стаята, защото вече осъзнава, че дори, когато не я вижда, тя не изчезва и ще се върне. Това ново умение в следващи етапи от развитието на детето ще послужи за база за развитието на абстрактно мислене, отвъд конкретиката тук и сега.
В тази възраст много деца се чувстват вече достатъчно самостоятелни и отделени от мама и могат да заспят сами, без нужда от приспиване от възрастен, когато се почувстват уморени.
Потърсете консултация със специалист по ранно детско развитие, ако на възраст 9-12 месеца:
- Детето не проявява желание да се движи като нито пълзи, нито се претъркаля, нито се опитва да ходи на два крака, хванато за опора, а вместо това предпочита да лежи/седи статично и отказва да се движи;
- Детето не общува с поглед, лицево изражение, звуци и жестове изобщо или го прави, но по неадекватен на ситуацията начин;
- Детето не желае да изследва околните предмети/играчки/обекти и проявява безразличие и пасивност;
- Детето отказва да опознава околната среда самостоятелно и настоява мама (обгрижващата го фигура) прави всичко вместо него – например вместо то да посегне и хване в ръка нов предмет, да натисне бутона на играчката, да подхвърли топката, да удари барабана с палката и т.н., то настоява мама да вземе в ръка предмета и да му го покаже, мама да натисне бутона, мама да подхвърли топката, мама да бие барабана и т.н.
- Детето отказва да се храни или настоява да се храни само с мляко;
- Детето отказва да спи само в легло и спи само, ако близък човек спи до него в легото; детето се буди многократно нощем и няма здрав продължителен сън.
В заключение можем да кажем, че първата година от живота на детето е възраст на огромни промени и бързо развитие, в което от безпомощно пашкулче детето се научава да се движи самичко, да борави с ръцете и краката си по все по-сръчен начин; научава се в игри и експериментаторски начинания да се ориентира все по-умело в пространството и да знае кой предмет за какво служи, как се ползва, от какво трябва да се пази, как да се забавлява самичко. Така от пълна зависимост от мама постепенно детето достига да относителна самостоятелност, при която то може само да си вземе предмет, само да разучи как да го ползва, само да се забавлява и развлича и да общува по адекватен начин с околните, макар и все още без думи. Ако тази самостоятелност не се случва при вашето дете, то потърсете къде в описаните периоди имате пропуск и заедно можем да помислим как да наваксаме пропуските, за да не попречат те на адекватното протичане на следващите етапи в развитието.
В следващите години от живота си, детето следва да се отдели от мама и семейната среда и да се чувства щастливо в среда от връсници, справяйки се самостоятелно с хранене, приспиване, обличане, ходене до тоалетна; да се научи да изразява желанията си и да се съборазява с желанията на околните; да придобива академични знания и да развива интелекта и творческите си заложби. Всичко това няма да се сучи по удовлетворителен начин, ако през първата година има сериозни липси.
Много деца, диагностицирани като хиперактивни с дефицит на внимание или деца, проявяващи агресия или прекомерна плахост и невъзможност да общуват с връсници, както и много деца със засилен тревожен синдром при раздяла с близките си не успяват да посещават детска градина, да се справят самостоятелно, да общуват с връстници и да учат, само защото през първата година от живота им има ненаваксани дефицити, които носят със себе си в годините и те повличат на опашка след себе си нови проблеми и непреодолими за детето трудности. Затова е нужно всяко нещо да се случва с времето си.
Във втората част от тази поредица предстои да продължим с етапите в развитието на детето до достигане на 3 годишна възраст. В третата статия по темата ще проследим етапите на детскоградинската възраст от 3 до 6 години. А последната ни сататия ще бъде посветена на предучилищната възраст и етапа на изграждане на училищна готовност и тръгването на училище. Очаквайте скоро!
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!