Как да помогнем на детето да преодолява трудностите?

Всеки родител се стреми да бъде идеалният родител за детето си, да го отгледа по най-добрия възможен начин, да му помогне да се чувства щастливо, обичано и доволно от живота, който му е дал. Когато децата ни са радостни, усмихнати, доволни, успешни, справящи се, тогава чувстваме, че сме изпълнили добре мисията си. Има обаче и много моменти, ситуации и цели периоди в живота, в които обаче нещата не вървят по мед и масло. Децата са кисели, неспокойни, страхливи, несправящи се, видимо неудовлетворени от живота. Как реагират родителите на това? А как е добре да реагират, ако искат да бъдат добри родители? За това ще поговорим в днешната статия:

Защо децата са неудовлетворени?

Детството е период на развитие. А всяко развитие означава излизане от зоната на комфорт и сблъскване с новото, непознатото, изграждане на нови умения, сблъскване с трудности… Развитието, колкото и градивно и положително да е, винаги е съпровождано с тревоги, несигурност и притеснения. Спомнете си как сте се чувствали, когато започвате нова работа. Сменяте работата си за добро. Новата ви работа обещава да е по-добре от старата, затова и правите промяната. Радвате се на повишението. Вълнувате се от новите хубави неща, които ще ви се случат. Но паралелно с това и изпитвате тревога от неизвестното, пред което ще се изправите – ще бъде ли лесно, ще се впишете ли в новия колектив, ще ви харесат ли колегите, ще се разбирате ли с шефа, ще се справяте ли с работата, бързо ли ще се ориентирате в обстановката, колко време ще ви трябва, за да навлезете в работата – все неизвестни, които ви създават притеснение, нарушават съня ви нощем и ви правят нервни и неспокойни. Същото се случва и с децата ви – когато се родят и се налага да свикват с тотално новия живот извън утробата; когато се учат да се движат координирано, когато прохождат, когато проговарят, когато се отделят от мама и се учат да се справят самостоятелно с битовите си дейности, когато се учат да общуват и играят с други деца, когато тръгват на училище, когато влязат в пубертета и се учат как да бъдат жени и мъже… Всяка за нас незначителна крачка в развитието, за децата е нещо ново, непознато, нещо с което не знаят дали ще се справят, защото им е за първи път, нещо, което крие за тях трудности и препятствия, които трябва да превъзмогнат. Ако си мислите, че преувеличавам, то някой с повече опит от вас сигурно и за вашите премеждия в живота гледа с насмешка и ги счита за детска игра, но вие си знаете, колко тревоги са ви коствали някои ситуации, през които сте преминали. Същото е и с децата ви. Това, което за вас е детска игра, за тяхната възраст, опит и умения си е сериозно и понякога тежко предизвикателство.

Казвам всичко това, за да си дадете сметка, че това, че децата ви мрънкат, недоволстват и не са вечно засмени, най-вероятно не е защото вие не сте добър родител и в повечето случаи няма нищо общо с вас – причината за детските тревоги в повечето случаи се дължи на новите и непознати трудности, с които децата се сблъскват в хода на развитието си. Не приемайте поведението им лично!

Най-честите родителски грешки при детските трудности

1. Родителите се опитват да спестят трудностите на детето

Както започнах в началото, родителите се стремят да дадат на детето си идеален живот с вечно щастие, а за да има вечно щастие, трудности не трябва да съществуват. Трудностите ни носят напрежение и тревожност. Този начин на мислене кара голяма част от родителите вместо да учат децата си да се справят с трудности, да отменят децата в трудностите. Например за детето е трудно да си връзва обувките: „Остави мама, не се мъчи, мама ще те завърже!“. Добрият родител е не този, който върши трудните неща вместо детето, а този, който насърчава детето си да се справя с трудностите. Само, ако детето се научи да се справя с трудности, ще има успешен и щастлив живот. Ако вършите трудните неща вместо детето, му правите мечешка услуга. Дете, което не се е научило да се справя с трудности в бъдеще колкото и умно и способно да е, ще се откаже пред първата трудност в живота си.

Затова, когато малкият ви наследник мрънка да стоите залепени за него, не се връзвайте, а насърчавайте детето да играе и да се занимава самостоятелно. Много по-ценно за детето е вместо да се стремите да е вечно усмихнато, да му покажете, че може да преодолее страховете си, трудностите и неизвестностите по пътя. Децата имат нужда да чуват от родителите си: „Давай! Ще се справиш! Аз вярвам в теб!“

2. Родителите критикуват детето за трудностите му

Втората често срещана грешка, която родителите допускат е, когато детето недоволства или не се справя по желания начин, родителите да приемат това лично. Този тип родители приемат, че щом наследникът им недоволства или не се справя, значи те не са си свършили добре работата като родители. А детското недоволство и трудности няма нищо общо с това какви родители сте! Детето няма как винаги да е доволно и няма как с всичко да се справя от първи път. Детството е период на развитие, а развитието е свързано с трудности, новости и несгоди. Наследникът ви страда, защото е  в трудност и последното, от което има нужда е да приемате лично и да го нападате в труден момент.

Представете си колко тежки би ви било, когато сте в труден момент, най-близките ви хора вместо да ви подкрепят и окуражат, ви нападат. Като че ли трудността, в която се намирате не стига, а и допълнително някой при това не кой и да е, а най-близкият ви човек да ви забива нож в гърба точно, когато сте в премеждие – как ще се чувствате?

Родителския гняв, оттегляне и упреци от рода: „Не се глези!“, „Ти да не си бебе!“, „Как не те е срам, да се държиш така!“ , „Как може да си толкова смотан?“ и квалификации като: „лигльо“, „глезльо“, „страхливец“, „бебе“, „женчо“ и т.н. до нищо добро не водят. Това си е чиста проба забиване на нож в гърба на близък човек, който е в трудност и има нужда от насърчаване и окуражаване, за да се справи, а не от упреци и нападки.

Децата, особено, когато са малки не могат с думи да ни разкажат през каква трудност преминават. Разбираме, че детето е в трудност, когато мрънка без причина, когато е агресивно или прекалено затворено и срамежливо, когато прави безсмислени бели, когато е нервно и неспокойно. В такива моменти много по-голяма полза ще има, ако изоставим заплахите, обидите и недоволството и предложим окуражаване и подкрепа. Когато сме най-невъзможни за понасяне имаме най-голяма нужда някой да се застъпи за нас и да ни окуражи, че всичко ще се оправи и че можем да се справим с това, през което преминаваме.  Дори да нямате идея каква трудност пречи на детето да се държи спокойно, много по-ценно е вместо да се карате, да кажете просто: „Разбирам, че нещо те мъчи. Не се тревожи, скоро ще мине. Ти можеш да се справиш и аз съм до теб и ще ти помогна, ако е нужно.“

3. Родителите се преструват, че трудността не съществува

Друга често срещана грешка е, когато детето е в трудности, родителите да неглижират проблема и да се държат така, сякаш всичко е наред и детето си въобразява проблема. Това се случва поради две причини:

• Проблемът на детето се струва за родителите дреболия.

Нормално е ние възрастните като хора с голям опит и познания за живота да възприемаме детските проблеми като дреболии, които за нас не будят тревога. Това, че за вас нещо е дребна работа, не означава, че и за детето е дреболия. Когато си безпомощен да оцелееш без мама, естествено е, нейното излизане да буди страх в теб дали ще оцелееш, ако тя не се върне. Когато за първи път отиваш на детска градина, естествено е да се тревожиш дали ще се справиш съвсем сам без семейството си. Когато каниш гадже на среща за първи път, естествено е да се тревожиш дали няма да изглеждаш нелепо в очите й… И ние сме били малки и малките неща са ни се стрували страшни и трудни. Вместо да убеждавате детето, че проблем не съществува, дайте си сметка, че за него проблем има и то се нуждае от вашето окуражаване, че може да се справи с проблема си и вие сте насреща да го подкрепите, ако нужно.

• Проблемът на детето е проблем и за родителите и ги плаши

Когато нещо създава трудност не само на детето, но е трудност и за родителите, често родителите предпочитат да не го коментират, за да не се изложат пред детето и то да разбере, че и те се страхуват и че и те нямат представа как да решат проблема. Да си зариваме глава в пясъка обаче не върши работа. Дори да не знаете как да преодолеете трудността, важно е като родители да бъдете до детето си в този момент. Ако не знаете как да се справите, то поне не се преструвайте, че детето си измисля проблема, защото така не само, че не помагате на детето си, но го карате да се чувства лудо и невменяемо, ако ви се върже, че проблем няма и то си го фантазира. Ако не знаете как да се справите с нещо, не започвайте да викате по детето, само защото повдига тема, която ви тревожи и изнервя. Детето не е виновно, че не можете да се справите.

Полезно в такава ситуация е чистосърдечно да си признаете, че и вие не знаете как да се справите в тази ситуация и че в живота има трудни ситуации, за които не знаем решения, но в такива моменти, хубавото е, че сте заедно и заедно ще се подкрепяте и ще бъдете до детето си, независимо какво се случва. Децата често нямат нужда да им даваме готови решения или да се правим на Супермен, а простичко и по човешки да им покажем, че е нормално да се страхуваш понякога и нормално понякога да не знаеш как да се справиш, но в такива ситуации не си сам и имаш семейство, на което да се опреш и хора, които те обичат и подкрепят.

Какво да направим, когато детето преживява трудност?

• Не се опитвайте да предпазвате детето си от всички трудности.

Детето е нужно да премине през естествените трудности в живота си и да се научи да ги преодолява. Ако го спасявате от всичко в детството, ще го превърнете в зависим и безпомощен възрастен.

• Не позволявайте собствената ви тревога от трудността да ви доведе до крясъци и нападки към детето.

То не е виновно, че е трудност. Няма как да порасне, без да преминава през трудности. Нужно е да запазите спокойствие и да го окуражите, че може да се справи и че трудностите са нормална част от живота, през която всички от време на време преминаваме. Кажете му, че това е нормално и скоро само ще намери как да излезе от трудността. А докато намери решение, вие сте до него и го подкрепяте. Друго не е нужно.

• Не давайте на децата си готови решения.

Не казвайте на детето как да преодолява трудностите, с които се сблъсква. Детето ви е различен от вас човек и вашите работещи решения, може да не се окажат работещи за него. По-ценно е вместо да му казвате как да се справи, просто да го окуражите, че може да се справи и вярвате в него. Оставете го само да намери решение и след това не му се карайте за решението, дори да не е най-доброто. Най-ценно е детето само да се учи от опита си, от грешките и от последиците. Ако детето не може само да намери решение, едва тогава може да му предложите различни подходи, които то да изпробва и да реши кое му върши най-добра работа, но дори алтернативи давайте едва в краен случай. Като първа стъпка запазете спокойствие и окуражете детето, че ще се справи и сте до него и го оставете само да се ориентира в ситуацията и да измисли собствен подход за справяне.

• Не се правете, че проблемите не съществуват. Говорете за тях.

Независимо дали проблемите са лично детски или са проблеми, касаещи цялото семейство, не си мислете, че децата са „малки и не разбират е по-добре се преструваме пред тях, че всичко е наред“. Ако детето стане свидетел на семеен скандал, важно е след това да отидете при детето и да му кажете, че с татко си крещите, защото и двамата сте ядосани, но скоро ще ви мине и ще се разберете. Или ако детето става свидетел на несправедливост или изживява трудности, независимо от какво естество, детинско е да мислите, че то само, защото е дете не ги усеща. Влошава нещата да се преструвате, че всичко е наред. Когато душата ви се е свила на буца и сълзите напират на очите ви, не се правете пред детето, че всичко е наред. Не е добра е другата крайност – да изливате всичките си проблеми пред детето и да го ползвате за кошче за душевни отпадъци, но не бива и да премълчавате.

В такава ситуация достатъчно е да кажете на детето, че сте притеснени, защото имате проблем, но няма да оставите нещата така и ще намерите решение. Това е достатъчно. Подробности не са нужни. Важно е да споделим, че проблем има и че търсим решение и няма да оставим нещата така. Детето усеща проблема и без да му го казвате, но ако не му кажете, че търсите решение, то си мисли, че нещата може и завинаги да останат в това положение, а тази мисъл е ужасяваща.

Ако проблемите да чисто детски, не ги неглижирайте, защото това, което за големите е дреболия, за малкия човек може да е много сериозно. Вместо да твърдите, че детето се лигави, спомнете си вие как сте се чувствали, когато сте били млади и неопитни и за какви глупости сте се тревожили. Детето в такава ситуация има нуждата да не неглижирате проблема му, а да го окуражите, че ще се справи и може да разчита на вас за подкрепа.

• Окуражавайте детето и му кажете, че вярвате в него и ще се справи!

Дори в момента да няма идея как да се справи, решение ще дойде. Решения винаги идват, когато човек не се предава и когато вярва, че може да се справи. А за да вярва в себе си детето ви, то има нужда вие да вярвате в него и да го окуражавате на думи и на дела. Показвайте му и му разказвайте, че всики среща трудности и смелите хора не се отказват, а рано или късно намират решения и се справят. Кажете му, че сте до него и ще му помагате, когато е нужно. И не забравяйте, че най-важен е личният пример. Каквото и да говорите на детето си, ако вие самите се огъвате пред всяка трудност, ако обвинявате всички и всичко за несгодите си, вместо да запретнете ръкави и да намерите решение за проблемите си, тогава не очаквайте и детето ви да се справя. Напротив, ако сте борбени хора, които отстовяват себе си и правото си на щастие и наследникът ви, каквито и трудности да среща, ще ги преодолява и ще върви напред.

Трудностите са естествен спътник в хода на развитието ни. Няма развитие без трудности. Вместо да изпадаме в паника от тях, вместо да се нервираме, а упрекваме и нападаме или да се правим, че нищо не се случва, това, от което имат нужда децата ни, особено докато са малки, крехки и зависими от нас е да им вдъхнем спокойствие, че трудностите не са нещо извънредно, а са нормална част от живота и увереност, че могат да преминат през тях, куража да се научат да се справят и подкрепата, че сме до тях и няма да им обърнем гръб в трудни моменти.

Ако срещате трудности в преодоляването на трудностите или в това да подкрепите детето си да преодолява трудности, ако имате мрънкащо, изискващо и вечно недоволно дете и се чувствате изтощени от начина, по който протича ежедневието ви, насреща съм за консултация и подкрепа в намирането на работещи решения, с които да излезете от ситуацията.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!