Какво да очакваме от детето в различни етапи от развитието му?

От наблюденията ми от практиката мисля, че една от големите грешки, които родителите допускат е това, че очакват повече от детето си, отколкото то е в състояние да направи. Завишените очаквания са причина за фрустации, недоволство, упреци към детето, наказания… Това освен проблеми във взаимоотношенията и излишни нерви, води и до създаване на чувство за малоценност в детето, на което внушаваме, че не се справя, че е лошо, непослушно и т.н. когато всъщност проблемът не е в него, а в нас, защото изискваме и очакваме от него непосилни за възрастта му неща. Нещата си идват по местата, когато родителите осъзнаят до къде е адекватно да простират очакванията си и за кои неща просто трябва да почакат детето да порасне още малко. Затова тук ще се опитам да систематизирам в отделните възрасти какво е нормално детето да може и какво не бива да очакваме и изискваме от него.

От 0 до 3 месеца

Учените наричат този период от живота на бебето „4ти триместър от бременността“ не случайно. Това е периодът, в който бебето се адаптира към живота извън утробата. Докато е било в майчината утроба за бебето не е имало ден и нощ (постоянно е било тъмно); не е имало самота и заедност – постоянно е било залепено за тялото на мама; не е имало хранене и огладняване – постоянно е получавало по венозен път хранителни вещества през пъпната връв. Затова нормално е през първите месеци от живота си, докато свикне на новия ритъм, детето да не може добре да регулира ритъма си на сън, на хранене и да не може да прекарва дълго време самичко.

Разбира се различните бебета се адаптират различно към живота извън утробата. Множество фактори влияят за това дали бебето ще е спокойно, дали ще спи добре, дали ще се храни добре…. Основни фактори за това са темепраментът на бебето, темпераментът на обгрижващите го фигури и способността им да се свържат с бебето; стресови фактори през бременността; стресово раждане; заболявания; стресове в семейството след раждането. Има бебета, които още от раждането са спокойни, спят добре, правят дълъг нощен сън и няколко по-кратки дневни съня; хранят се на балансирани интервали от време и могат да прекарват спокойно време самички без нужда от постоянно утешаване. Има обаче бебета, при които са се натрупали неблагоприятни фактори, които ги правят нервни и неспокойни, с нестабилен сън, с множество нощни и дневни будения, с непостоянен режим на хранене или отказ от храна, с нуждата постоянно да бъдат носени и утешавани. През първите месеци от живота на бебето, подобна картинка е нерядко срещана и се приема за нормална. Нужно е да проявите разбиране и да очаквате:

Бебето да се буди неколкократно нощем;
Бебето да има нужда от физическа близост с мама/друга обгрижваща фигура, за да спи спокойно, а оставено само, да се буди често и да няма здрав сън;
Бебето да се храни много често – през първите 2 седмици понякога през 30 мин. Затова най-удачно е храненето на поисване (когато бебето дава признаци на глад), а не под час, защото понякога бебето огладнява често, друг път по-рядко, докато съумее да изгради балансиран ритъм на хранене.
Бебето да е неспокойно, когато е оставено самичко и се успокоява единствено, ако го гушкаме.
Бебето да връща по малко мляко след хранене – ако наддава добре, това връщане на мляко не е притеснително.
Бебето да проявява поведение, сън, хранене различни през различните дни – бебето не е робот, така че всеки ден да се държи по един и същ начин. То е жив човек и като всеки човек има дни, в които е спокойно и дни, в които е напрегнато. Има дни, в които му се хапва повече и дни, в които хапва по-малко; дни, в които спи повече и дни, в които спи по-малко. Това е нормално за нас хората. Стига цялостно да се развива добре и да не преобладават дните с лошо настроение, слабо хранене и лош сън, то всичко е наред. Не се опитвайте да гледате бебето стриктно по учебник. Всички предписания са ориентировъчни, а не задължителни! Ако бебето в даден ден е по-неспокойно, не бързайте да ставате неспокойни и вие и да се тревожите, че нещо не е наред. Само, ако сте спокойни, ще успеете да успокоите и бебето си. Бебето просто е човек и има правото като всеки човек на своите по-криви дни понякога.

За да излезе бебето успешно от този първи период и развитието му за напред да протича гладко, то давайте нужното на малкото човече, докато се адаптира към живота извън утробата и се постарайте да направите тази адаптация колкото се може по-плавна и лека. Не оставяйте бебето да плаче самичко, за да се научи да остава само. Само като свикне към живота извън утробата, то ще може да свикне и да стои самичко. До тогава гушкайте го, когато е неспокойно, а когато е спокойно го оставяйте да се занимава самичко. Хранете го, когато показва, че е гладно, а не под час и ако не може да спи спокойно самичко, слагайте го да спи при вас, където ще усеща успокояващото ви присъствие и ще се научи да се отпуска и спи. За да премине по-щадящо за вас този период, носете бебето в слинг, когато то иска да бъде до вас, а вие искате да водите активен живот. В слинга бебето се чувства подобно на утробата, а вие сте свободни да вършите, каквото искате, докато гушкате и успокоявате бебето.

Ако оставяте бебето да плаче самичко „за да свиква“, то няма да свикне, защото е още твърде незряло за това. Бебето ще спре да плаче, но това е знак не за свикване, а за депресия, в която много малки бебета изпадат, когато усетят, че са изоставени безпомощни и никой не идва да се погрижи за тях.

От 3 до 9 месеца

В тази възраст, ако сте дали нужната подкрепа на бебето през периода му на новородено, би следвало да започнете да се радвате на все по-спокойно и самостоятелно бебе. Дори по-тревожните бебета в този период вече започват да се заглеждат по различни интересни предмети и картинки, да се заиграват с бебешки играчки и да са в състояние поне за малко да прекарат време самички без нуждата постоянно някой да ги гушка. Ако през първия период след раждането не сте откликвали на бебешките нужди и сте оставяли бебето да плаче самичко, ако сте го държали гладно в опита си да го храните под час и сте го държали да плаче в леглото му самичко, когато то е имало нужда да се гушне до вас, за да заспи, то в този период силната тревожност е очаквано да продължава и бебето все още да не е в състояние да се заиграва самичко, а от стрес да не бъде изоставено, да продължава постоянно да ви търси.

Също така, ако бебето има тревожна или депресивна майка, то очаквано е емоционалното състояние на майката да рефлектира върху него и то също да проявява признаци на тревожност или депресивност като или е твърде неспокойно или твърде апатично. Ако имате подобни притеснения, важно е майката да потърси помощ от специалист за преодоляване на собственото си състояние, за да бъде в състояние да се грижи адекватно за бебето. Първата стъпка в подобна ситуация е други близки фигури временно да помагат в грижите за бебето и общуването с бебето – татко, баба, леля и т.н.,докато майката преодолее собствените си проблеми, а на бебето в този момент може да бъде помогнато с класическа хомеопатия или друг холистичен подходящ за бебета подход.

Ако бебето е адекватно обргижвано през първите 3 месеца от живота си, през следващите месеци можем да очакваме в дома ни вече да има едно по-спокойно бебе, което знае кога е ден и кога нощ, храни се на предвидими сравнително равномерни интервали от време, усмихва се, заиграва се и активно общува с околните и вече може да спи оставено самичко (без да е долепено до тялото на мама) и да играе самичко за кратко, когато е будно без да търси постоянно някой да е до него.

Бебето вече може да се заиграва самичко, но за кратко, след което търси близки хора;
Бебето има по-дълга пауза на сън през нощта, но все още може да не е цяла нощ непробуден сън и да има нощно будене.
Бебето може да бъде оставено да спи самичко без пряк физически контакт с обгрижващата го фигура.
Бебето общува активно с близки, гука, усмихва се, стреми се да привлече вниманието в социални взаимодействия.
Бебето може още да не спи цяла нощ непробудно и все още има нужда някой да е наблизо и да е готов да откликне при нужда, защото самостоятелните игри и занимания бързо му омръзват.
В период на болест или зъбоникнене бебето може да има нарушен сън и хранене и неспокойно поведение, изискващо близост и обгрижване, както в периода след раждането.

В тази възраст не е полезно да продължите по цял ден да носите бебето и да го държите залепено за вас. не е полезно и постоянно да го занимаванете и да се грижите непрекъснато да не скучае и някой да е до него. Нужно е да му дадете пространство да се заиграва и успокоява само и да реагирате само, когато не успява да се справи. Когато бебето мрънка не бързайте да го вземете на ръце или да му дадете да суче, както сте правели в предходния период, а просто го ободрете с ласкава дума и усмивка и му предложете нова игра, която да активира любопитството и креативността му. Ако бебето отказва да се заиграва само, не бързайте да го обслужвате, а го оставете да помрънка, “да повика неволята и като види, че тя не идва” да се научи да се справя самостоятелно. Вредно е да се държите с порасналото бебе като с новородено. Така възпрепятствате развитието му! Ако виждате трудности и проблеми в тази посока, консултирайте се със специалист, който да ви насочи къде бъркате и какви стъпки е добре да предприемете, за да балансирате нещата.

От 9 до 18 месеца

В тази възраст водещо е умението на детето да се движи самичко и да опознава света – първоначално с претъркаляне и приплъзване, после пълзене и накрая на два крака като голям човек. Вече нямате работа с безпомощно пашкулче, а със самостоятелен любопитен човек, който иска да навакса цялото това лежане, като опознае колкото може повече от този интересен свят, който го заобикаля. Това е възрастта на „Малкия откривател“. Детето постоянно е в движение, пипа всичко и от всичко иска да опита.

За да не стопирате постоянно развитието на детето с „Тука не!“, „Това не пипай!“ и т.н. обезопасете поне една стая в дома си и оставете детето на свобода да изследва. За целта в обсега му не бива да има нищо опасно, от което да може да се нарани – махнете всички лекарства, химикали, остри предмети, малки предмети, които може да глътне и т.н., махнете и всички скъпи неща, които не искате детето да повреди и оставете наследникът си на воля да изследва. Нека пипа, вади, мачка, чопли, хвърля, търкаля, лапа, разсипва… Нищо фатално няма да се случи, ако предварително сте обезопасили периметъра. Да, на вас ще ви се отвори сериозна работа да прибирате и подреждате след детето, но това е малка цена за безценния опит, който детето придобива в този период.

Не очаквайте, че като кажете на детето „Не!“, то ще ви послуша. Дори да разбира прекрасно какво му казвате, детето все още няма развита воля, когато да му помага да потиска вътрешните си импулси, така че да прави това, което „трябва“, а не това, което „иска“. В тази възраст, детето вероятно прекрасно разбира, че не позволявате да бърка в контакта, но няма воля, която да го възпре да не бръкне. Волята ще започне да се формира във възрастта след 3 години, а във възрастта на Малкия откривател водещо е любопитството и „забраненият плод е най-сладък.“ Не приемайте лично и не се дразнете, когато детето не ви слуша. Вместо това, използвайте водещото му любопитство да работи на ваша страна. Вместо да се карате да не бърка в контакта, бързо му покажете нещо друго интересно и детето веднага ще насочи вниманието си към новото нещо и ще забрави старото. Не е нужно всеки път да показвате нов предмет. Направете забавна физиономия. Вдигнете детето във въздуха и се престорете, че то е самолет, който лети, докато бръмчите с уста и т.н. Има хиляди интересни за малкия човек неща, с които лесно и бързо може да го отклоните от опасните за пипане места.
Не очаквайте детето да събира играчките си и да оправя хаоса, който е създало. В тази възраст децата създават безпорядък, а едва на 4 години ще са в състояние да оправят безпорядъка. Нормално е на тази възраст детето да създава хаос, а вместо да му се сърдите, ако осъзнаете, че това е нормално и полезно за бъдещото му изграждане на инициативност и самостоятелност, ще спрете на всяка крачка да му казвате „Не!‘, а вместо това, след това заедно можете на игра да приберете нещата. За децата е винаги любимо да прекарат време с мама и татко, когато възрастните са усмихнати и спокойни. Можете заедно с игри и закачки да върнете всичко разхвърляно по местата, като вие свършите почти цялата работа, а детето участва, за да се учи, че след разхвърлянето следва и прибиране. Ако прибирането не е съпроводено с крясъци и заплахи, а се случва приятно и на игра, като порасне още малко детето само ще започне да го прави.
Не очаквайте детето да не прави “бели”. Няма как детето да опознае света като стои мирно и нищо не пипа и нищо не прави. За да се научи, тряба да пробва и в тази възраст децата пробват всичко – разливат течности от чаши оставени на достъпно за тях място, драскат с пастели по стената, късат хартия, оставена под ръка. Ако с действията си детето нанесе сериозни щети, вината е не негова, а ваша, щом не сте обезопасили терена. Ако детето скъса документи, не му се карайте, защото не то е оставило интересните хартийки на достъпно за него място, не то е оставило пастела безстопанствен, така че да надраска с него стената, не то е оставило скъпите ви вещи там, където то може да ги счупи. Във възрастта под 3 годинки правилото е, ако не искате нещо да бъде пипано, прибирайте си го на място, където детето да не може да го вземе. Ако сте го оставили на достъпно за детето място, то не му се карайте, че е нанесло щети.
Не очаквайте детето да играе само с играчки. Тъкмо обратното. Играчките бързо стават безинтересни и далеч по-вълнуващо и любопитно за детето е да пипа и изследва предметите от света на възрастните. За това преценете кои предмети от бита не е опасно детето да пипа и го оставете да играе с тях. Например нормално е докато вие готвите, детето да рови из кухненските шкафове и да изследва какво има там и за какво служи. Обезопасете шкафа с ножовете и чупливите съдове, така че детето да не може само да ги отвори и го оставете да вади тенжерите и да тропа с тях. Няма да ги повреди, а и то няма да пострада, а ще настане радост и изследователски ентусиазъм за малчугана и гарантирано свободно в реме за вас, за да свършите домакинската си работа.
Не очаквайте детето да стои мирно и пасивно да чака вие да го преобувате, храните и т.н. Нормално и очаквано е в тази възраст да се опитва да се справя в битов план самостоятелно. В началото няма да може, но ако не тренира как ще се научи? Въоръжете се с търпение, застелете мушама и голям лигавник и оставете малкият човек да се храни сам, доколото може с ръце/прибори, а вие се включвайте в процеса, когато е необходимо. Не стопирайте опитите на детето да се облича само, а го насърчавайте да опитва, като без да му го набивате в очите, помагайте в това, с което то не се справя самичко. Нека то прави, колкото може, а останалото направете вие. Детето ще е доволно, че се е включило в процеса и е дало всичко от себе си. Не му набивайте в очите грешките, които допуска, нормално е да греши, докато се учи. Вместо да му натрапвате “Не така!”, деликатно и незабележимо коригирайте това, което е нужно. Важното за този етап е не детето да се справя правилно или безупречно, а да се учи да се справя и да свиква да действа само, а не да чака постоянно някой да го обслужва наготово.
Не очаквайте детето с радост да се разделя с вас. Въпреки че е вече много по-самостоятелно, в тази възраст детето има нуждата мама да е наблизо, за да може при нужда да се обърне към нея за помощ. Очаквано е детето да отказва да остане само с чужди хора, а да иска да сте край него. Очаквано е също да иска да игра е стаята, в която се намирате вие, а не отделено само в друга стая. Има по-инровертни деца, за които не е проблем да си играят сами в стая, но голяма част от децата на тази възраст искат, докато играят мама да е наблизо и са готови да ви следват като сянка из къщата. Стига детето да може да играе и самичко, а не да чака вие да го заигравате и да играете постоянно с него, то няма проблем да е близо до вас в игрите си и да очаква от време на време да се включите за малко. Ако детето в тази възраст отказва да изследва света, а по-скоро иска вие да изследвате, а то да ви гледа или да играе второстепенна роля в игрите, тогава значи в предходния период сте прекалили с бебешкото обгрижване и детето не е изградило навици за самостоятелни игри. Важно в този период е, въпреки недоволството на детето, да не се хващате на хорото постоянно да го заигравате. Обезопасете периметъра, оставете го на пода, останете наблизо, но не играйте постоянно с него, а го оставете „Да повика Неволята и като види, че тя не идва“ да се научи да действа самостоятелно. Всяко здраво дете на тази възраст иска да отвори шкафа и да извади всичко от него, да види кое се лапа, кое тропа, да се опита да види кое как работи, след което да се прехвърли към други предмети, да изследва и тях…. Ако вашето дете отказва да прави това и иска вие да го забавлявате, то откажете да го правите постоянно. Нека има моменти, в които играете заедно и му показвате някои неща, но нека има и моменти, в които детето само действа. Ако не иска да действа, нека си поплаче, нека се посърди, нека поскучае, докато не се реши да действа. Ако постоянно действате вместо него, му правите мечешка услуга. Животът обича инициативните и решителните. Детето ви има нуждата да развива тези качества. А основата им се полага именно през този период.

За да отгледате инициативно и решително дете не казвайте на всяка крачка ‚НЕ!“ и го оставяйте да изследва света самичко, вместо постоянно да го заигравате вие. Не наричайте детето “лошо” или “непослушно” и не му се ядосвайте, само защото разхвърля и пипа навсякъде – това е нормално и здравословно през този период. Ако сега детето стои пасивно, след време няма да може да проявява инициативност, ще се бои от новости и няма да смее да търси решения в непознати ситуации, независимо колко умно е и ще му е трудно да разгърне потенциала си. Затова, преглътнете бъркотията, заслужава си!

В следващата част от статията ще разгледаме следващите периоди, в които вече имаме не бебе, а дете: бебешкият пубертет, възрастта на детската градина и предучилищната до момента на тръгване на училище, а в третата част от статията предстои да разгледаме какво да очакваме в различните етапи от развитието на най-големите – децата в ученическа възраст до периода на юношеството.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!