Основни етапи и задачи в развитието от 1 до 3 години

Периодът от 1 до 3 години е етапът на излизане от слятост с мама и изграждане на базова самостоятелност от една страна и на опознаване и ориентация в околния свят и изграждане на идентичност от друга страна. В този етап от развитието на детето все още физическото развитие върви ръка за ръка с психоемоционалното развитие и овладяването на нови физически умения е пряко свързано с адекватно развитие на психиката.

Големите нови умения, които децата овладяват в този период са: прохождане, проговаряне, тоалетни навици, самообслужване, общуване с другите. С помощта на тези нови умения и свързаното с тях психоемоционално развитие, малкият човек от бебе се превръща в дете. Какво е нужно да направим като родители, за да премине този етап от развитието благоприятно, ще поговорим сега.

1 годинка – етапът на малкия откривател

Свободни игри навън

В този етап, в който детето се научава да ходи, а след това и да се катери, промушва през тунели, скача и тича основна необходимост за здравословното развитие на малкия човек е свободно пространство, в което детето да може да се движи на воля и да тренира грубата си моторика – умението да владее собственото си тяло в пространството.

За целта детето има нужда от ежедневни игри навън, дори в лошо време, където да може да тича и скача на воля. Вкъщи колкото и пространство да има, за тази възраст не е достатъчно. Мебели с остри ръбове, забрани да не тропаме на съседите и т.н. действат ограничаващо и възпрепятстват оптималното развитие. Ако е студено или вали облечете малкият човек в топли непромукаеми дрехи и водоустойчиви ботушки и нека тича в снега и в локвите. Така се става човек!

Затворените между четири стени деца израстват плахи, с не добре развита груба моторика, което в последствие пречи на развитието и на фината моторика и възпрепятства изграждането на адекватна училищна готовност. Първата стъпка към превенция на дислексия и синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието е възможност за достатъчно физическо движение в открити пространства в ранна възраст.

Детето в тази възраст трябва да има свободата да тича, да скача, да се катери. Да овладее умението да ползва катерушки и парзалки. Да се търкаля в снега, да скача в локвите, да оставя следи в калта.

Отървете се от наследството на миналото, когато майките ни не са имали нито перални машини, нито добри прахове за пране, а често са имали и режим на водата или липса на топла вода и по чисто битови причини са ни дресирали да не смеем много много да играем на воля, защото приоритет е било да се пазим чисти. В днешно време подобна нужда няма.

Експерименти у дома

Не се изненадвайте, че Малкият откривател ще предпочита да играе с всевъзможни други предмети вместо с играчки. Играчките будят интерес в началото, но бързо омръзват, защото истинският стремеж на детето в тази възраст е да разбере как работи този свят и за какво служат всички неща, които ни заобикалят. То иска да се научи да ползва истинските предмети от бита. Затова е добре да дадем на детето достъп до предметите, които няма опасност да повреди или да се нарани с тях. Нека детето се учи да отваря и затваря капаците на кутиите, да завинтва капачките на бурканите, нека се учи да ползва прибори за хранене по предназначение, да изхвърля бокулка в кофата и да слага прането в пералнята; нека слага щипките на сушилника – и да си щипне пръста, няма проблем – ще мине бързо, а детето вече ще е разбрало какво е щипка и за какво служи.

Любимо занимание в тази възраст е играта с течности и за да не прави бели малкият ви наследник като излива кафето ви на дивана, добре е да давате възможност на детето да играе с вода, като например оставите детето в банята с леген с малко вода и две чашки – да си гребе от легена и да излива водата обратно или да прелива от чашка в чашка. Нужно е водата в легена да е малко, така че да няма опасност от удавяне дори детето да падне в легена. За децата течностите са нещо удивително, защото за разлика от твърдите тела, течностите могат да променят формата си малкият учен, който отглеждате у дома има нужда да опознае това явление. Поради същата причина децата обичат и да играят с пясък. Много важни за възрастта от 1 до 3 години са игрите в пясъчник, където детето може да придава на пясъка различни форми.

В тази възраст детето ви е не „непослушно“ и не ходи „от беля на беля“, а е малък учен откривател, който ползва всичко, което го заобикаля за своя лаборатория, в която има нуждата да провежда различни опити и експерименти, за да опознае основните закони на физиката и химията и да разбере как работи този свят, в който се намира. Ако детето няма възможността да експериментира в този период, това ще забави развитието му в следващите етапи, ще го направи плахо и нерешително, защото за него ще е истински трудно да действа в свят, който не познава достатъчно добре.

Затова махнете всичко опасно, чупливо и неподходящо за деца и оставете детето да вади и разглежда, да сортира, да пресипва от съд в съд, да се катери и казано най-кратко да задоволи любопитството си, защото така учат малките деца.

Безопасна среда

За целта е изключително важно всичко отровно и опасно да бъде скрито нависоко, на недостъпно за детето място. Битова химия, лекарства, остри малки предмети трябва да няма в обсега на детето, защото поглъщането им е смъртоносно. Същото важи и за ножове и други опасни предмети. Махнете и всичко, което ви е ценно, така че да не се карате после на детето, ако ви го счупи или повреди. В тази възраст детето все още не разбира достатъчно, за да опазва вещите ви. Опазването на вещите е ваша задача и ако нещо бъде повредено, вредно е да се карате на детето за това. Ваша задача е да се грижите за вещите си, не е задача на детето в този ранен етап!

Махнете тежките килими, ако трудно се почистват, купете на детето гумирана престилка и покрийте пода/масата с мушама, която лесно се почиства и оставете детето да рисува с боички, да прелива течности, да мачка в ръцете си пластилин, да се учи да се храни само и т.н.

Личен пример

За да не доведе тази стиуация до поголовно цапане, защото да се прави бъркотия и мърсотия в очите на детето може да изглежда като голяма веселба е нужно да поставим граници и да дадем личен пример. За детето е важно да играе на воля, но също така важно е и да възпитаваме в него някакви навици за социално поведение, най-малкото защото утре ще тръгне на ясла или детска градина и там никой няма да го търпи да маже храна навсякъде вместо да я яде или да излива чая върху дрехите си, вместо да го изпие.

Във времето за игра, нека детето играе на воля. Когато дойде време обаче да седнем на масата да се храним например, обърнете внимание на детето, че големите хора не мажат храната, а я слагат в устата си и внимават храната да отива наистина в устата, а не да пада по пода или върху дрехите. В други ситуации, различни от храненето също покажете на детето как ние хората действаме. Всяко дете мечтае да бъде голям човек и се опитва всячески да следва примера на големите. Експериментите и свободните игри са много важни, но също толкова важно е да изгражда детето адекватни представи за основните процеси в живота. Нужно детето да разбере, че когато играем, можем да импровизираме колкото си искаме. Когато се храним обаче, не си играем с храната, както и когато се изходим на гърнето не бъркаме и не мажем навсякъде съдържанието му. Ако детето иска да играе с храната например, кажете му, че ако не я яде, а играе с храната, ще го свалите от масичката за хранене, защото храната е нужно да отиде в коремчето, за да е здраво коремчето и да не боли. Ако детето продължава да настоява да играе с храната или с други неща, които не са за игра, заведетето го на място, където може да играе, дайте му пясък или пластелин или вода и нека тогава маже и играе и експериментира на воля.

Граници

Поставете ясни граници – нека детето има свободата да играе на воля и да експериментира, но нека е ясно кои неща не са игра и към тях трябва да се подхожда като към важни теми. Не е игра храненето, ходенето до тоалетна, спането, защото от тях зависи живота и здравето ни, както и тичането на улицата, бъркане в контакта и т.н. действия, които застрашават живота и здравето. Важно е от самото начало да е ясно, че тези ситуации изискват специален подход, който вие ще покажете на детето и е важно да се спазва. За всичко останало нека детето бъде свободно.

Ако на детето не бъдат поставени граници и то маже храната по същия начин, по който маже пластилин и изскача на улицата пред колите по същия начин, по който скача и на детската площадка – това не само застрашава физическото развитие на детето, но води до сериозно забавяне в психичното му развитие. Само бебетата живеят в свят, в който всичко им е позволено и никой нищо не изисква от тях. За да съзрее психиката и да излезе човек от незрялата бебешка възраст нужно е да се сблъска с граници. Липсата на граници види до най-сериозните психични заболявания – психозите. Шизофрениците например са хора, които не могат да сложат граница между реалност и въображение. Темата за границите сериозно куца при тях. Изграждането на разбиране за граници е първата важна стъпка към изграждането на здрава и зряла психика.

Граници означава не само правила, но и чисто физически граници. А те започват от осъзнаване на границите на собственото тяло – разбирането кой съм аз и до къде свършвам аз и къде започват другите. Разбирането, че аз съм нещо отделно от мама и мама е нещо отделно от мен. Тук идва и темата за отбиването и краят на кърменето. Не може детето пълноценно да излезе от бебешка възраст и да навлезе в детството, ако все още е кърмаче. Защото при кърмачето съществува в чисто психичен план разбирането за едно цяло с мама – „това тук е гърдата на мама, но тя е и моя гърда, защото аз си суча от нея и тя ми принадлежи“ – т.е. гърдата на мама е хем на мама, хем на детето – през гърдата майка и дете се сливат. Във възрастта преди 3 години е важно тази слятост да престане да съществува, за да може детето да изгради не само в битов план своята самостоятелност и да се научи да заспива без гърда, да се успокоява без гърда и да се храни без гърда – тоест да спре в битов план да е зависимо от мама, но по-важното – нужно е в психичен план да осъзнае себе си като личност и да уважава другите като отделни личности. Това няма как да стане, докато третира мама като своя собственот, защото смята, че нейната гърда му принадлежи. Мама е откликвала неотлъчно на всички нужди на детето си и го е хранела от тялото си и го е приспивала, и го е успокоявала, докато е било безпомощно, но за да спре детето да бъде безпомощно и да стане самостоятелна личност е важно мама да сложи граница и да спре да обгрижва детето така, както се обгрижва бебе. Това е важна граница!

Това важи не само за кърменето. Има деца, които никога не са били кърмени, но живеят с концепцията, че мама им принадлежи или, че те принадлежат на мама. Това е вредно и създава предпоставки за психоемоционални проблеми в бъдеще. Сигурно сте виждали не един и два примера за пораснали деца, които пищят и се мятат в истерия, сякаш са на две години? Или деца, които не могат да играят с други деца, защото очакват света да се върти около тях и не могат да се отнасят уважително към другите? Концепцията, че детето е отделна личност и не принадлежи на другите, но и другите са отделни личности и не принадлежат на детето е важно да бъде посята в този период! Мама завинаги ще бъде майка на детето си и винаги ще го обича и ще се грижи за него, но тя е отделна личност и не принадлежи на детето. То не може да я командва и следва да се научи да уважава нуждите й. Мама също следва да се научи, че детето й е отделна личност и не й принадлежи и следва тя да уважава неговите нужди. Без това няма как да има нито физическо, нито психично здраве.

2 години – Изграждане на базова идентичност

В този етап основен приоритет на детето е не да опознава околната среда, както беше във възрастта на 1 годинка, а да опознае себе си и да започне да възприема себе си като отделна от другите личност и да може самостоятелно да действа и да изрязява с думи себе си. Да си отделна личност означава да имаш свои мисли, чувства и желания, различни от мислите, чувствата и желанията на околните.

Не се учудвайте, че в един момент няма да можете да отвличате вниманието на малкият човек така лесно както преди. На 1 годинка, ако детето иска да бърка в контакта, достатъчно е да му покажем нещо интересно и то веднага забравя контакта и насочва вниманието си към новото интересно нещо. На 1 годинка детето действа водено от любопитството да опознава света, а не водено от своите желания. То още няма свои желания. Всичко му е интересно.

На 2 години детето вече започва да проявява свои желания и затова не можем да отвличаме вече вниманието му. То вече е станало отделна личност. Заедно с изграждането на базова идентичност идва и умението на детето да владее тялото си, което се изразява в умението да ползва тоалетна и да контролира изхожданията си, както и умението да ползва езика. Децата, които отказват да се научат да контролират изхожданията си и се напишкват и наакват, както и децата, които отказват да говорят са деца, при които изграждането на собствена идентичност не е било позволено. Нарочно или неволно родителите са задържали детето във фазата на бебе, в която детето няма контрол над тялото си и/или няма нуждата да ползва езика. Защото езикът е нашата връзка с другите. Ако детето няма разбирането, че е нещо отделно от другите и все още се чувства едно цяло с мама и със света, то няма да има и потребността да овладява език. Защо ми е да говоря, като с мама сме едно и се разбираме и без думи? Ако детето не бъде стимулирано да развива себе си като отделна личност, то няма да проявява разбиране и уважение към другите като към личности няма и да развива много от уменията за самостоятелност, които връстниците му развиват. Да имаш контрол над тялото си е свързано с това да имаш зрялост в психичен план. Децата, които растат в семесйтва, които не допускат изграждането на идентичност в детето имат проблеми със зачитането на граници и спазването на правила, с емоционалния самоконтрол, с умението да общуват с околните по уважителен начин.

Много родители, тъй като на тях самите им липсва опитност по въпроса нямат адекватна представа какво означава да поставим здравословни граници (за което говорихме по-горе) и кое означава да потъпкаме изграждането на идентичност в детето. За някои хора нещата са бели и черни и виждат живота само в крайности. За такива хора е трудно хем да има правила, хем тези правила да не потъпкват самостоятелността. Това е трудна задача. В такава ситуация хората често погрешно решават, че за да изгради детето им идентичност и да се превърне в самостоятелна личност, то значи не трябва да му налагат правила, а трябва да оставят детето да се развива свободно. Напълно погрешно! Без правила, детето остава с психика на бебе. Без правила човек колкото и физически да порасне остава неспособен да се справя с живота самостоятелно и неспособен да владее себе си. Защото животът изисква да се съобразяваме с много фактори, за да оцелеем и за да постигаме целите си.

Да подкрепиш детето си в изграждането на самостоятелност и идентичност означава да научиш детето как функционира този свят и кои са принципите, с които е важно да се съобразяваме, но да не прекаляваш и да не караш детето да се съобразява прищевките ти. За да стане ясно ще дам пример: Нужно е да ядем пълноценна храна, за да оцелеем – това принцип в живота. За да е живо и здраво детето е нужно да научи, че не може да се изхранва само с бонбони. Какви дрехи ще носим обаче и как ще прекарваме свободното си време е въпрос на лично желание. Не добра идея да налагате на детето си стил на обличане, ако то има свои желания или да му налагате как да играе. Някои амбициозни майки решават, че децата им трябва да редят пъзели, докато на детето например може да му се търкалят камиончета по килима. От това с какво ще играе детето никой няма да умре или да се разболее. Затова оставете детето само да реши и да приложи на практика желанията си.

Може би имате прекрасни планове как бъдещият ви наследник ще стане лекар или адвокат, а него може да се окаже, че го влекат съвсем други неща в живота. Ако вас ви влече медицината или правото, то на всяка възраст можете да кандидатствате в университета и да изучите и след това да практикувате това, за което бленувате. Детето ви не е ваша патерица, че да следва вашия път в живота. Правилата, които е добре да налагате и принципите, в които ще възпитавате детето са свързани само с това то да се научи да живее по здравословен начин, всичко останало е въпрос на личен избор, който детето ще направи. Или поне така би следвало да бъде, ако целта ви е да отгледате здрав и пълноценен човек, а не невротик.

За много родители изграждането на идентичност в детето им е плашещо, защото осъзнават, че стане ли отделна личност детето им, вече няма да имат пълен контрол над него. И това е вярно. Когато човек стане личност, той вече има свой път в живота. Ако искаш да създадеш Човек, следва да уважаваш пътя на детето си и да го подкрепяш да върви по неговия си път. Да обичаш детето означава да му помогнеш да порасне и да стане личност, защото само така ще може да води успешен и щастлив живот. Да искаш да имаш пълен контрол над детето си означава, че не го обичаш, а искаш да го притежаваш. Няма по-пагубно за развитието на едно дете от това! Най-тежките психични заболявания са се зародили по този начин. В практиката си се сблъсквам често с такива хора. Нямате представа колко тежък е животът за тях.

Да си добър родител означава да не искаш детето си само за себе си, а да го родиш и отгледаш така, че да бъде самостоятелен човек и да следва неговия си път в живота, а не да обслужва теб. Да си здрав родител означава да даваш мило и драго детето ти да се превърне в свободна и щастлива личност. Могат да го направят само психично зрелите и здрави родители.

Ако детето ти не може да се отдели от теб или се държи като бебе като за всичко нервничи и истреясва, ако не стане неговото, ако не може да се научи да контролира тоалетните си нужди или не може да проговори или да се отдели от теб, то значи като родител вероятно неволно, някъде възпираш развитието му или не знаеш как да го подкрепиш в развитието му, така че трудностите да бъдат преодолени. Ако е така, имаш нужда да промениш подхода си. Консултирай се с психолог и разбери къде бъркаш в подхода си, защото когато нещо в развитието на детето в ранна възраст не протича по нужния начин, то причината трябва да търсим в хората, които отглеждат детето. Можеш да се научиш как да възпитаваш детето си по начин, който ще му помогне да излезе от бебешката и да навлезе в детската възраст, да владее тялото и емоциите си, да изразява желанията си, а ти да се научиш да приемаш детските желания и да ги насочваш в градивна посока, да поставяш здравословни граници и да показваш на детето си чрез личния си пример как се държат зрелите хора и как проявяват уважение към себе си и към околните. Това са нужните предпоставки, за да може в последствие детето да тръгне на детска градина, да има способността да учи и да изгражда пълноценни приятелства с връстниците си и да се справя самостоятелно с трудностите в живота си.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!