Основни етапи и задачи в развитието от 3 до 7 години

Възрастта от 3 до 7 години, наричана етапът на детската градина е един от най-леките и приятни етапи в живота ни с детето, ако всичко преди това в бебешка и ранна детска възраст е протекло добре. За да видите какви са стъпките, през които е нужно детето да е преминало успешно в предходните етапи от развитието си вижте: Етапи в развитието на детето от 0 до 1 година и Етапи в развитието на детето от 1 до 3 години. Ако детето ви преминава трудно и проблемно през възрастта от 3 до 7 години, то най-вероятно нещо не е протекло по здравословния начин в по-ранните етапи от развитието му и нужно с някои неща да наваксате. Ако не знаете как да наваксате сами, потърсете консултация с психолог, който ще ви насочи какви действия да предприемете за успешно разрешаване на трудностите, с които се сблъсквате.

Ако всичко в предходните етапи е минало успешно, то най-вероятно във възрастта от 3 до 7 години се наслаждавате на все по-самостоятелно малко човече, което вече говори добре, обслужва се само в битова план, ходи на детска градина, има си приятелчета там и грижите ви по отглеждане и обслужване на детето драстично са намалели. Време е да си отдъхнете и да си вземете заслужена почивка, за да съберете сили за новият етап, който предстои и в който ще се сблъсквате с нови теми и нови трудности – тръгването на училище.

Но преди да стигнем до училището нека проследим какво се случва в периода от 3 до 7 години и какво е нужно да се случи, така че детето да се подготви за следващите етапи от развитието си.

Отделяне от мама и изграждане на самостоятелност

Една от най-важните стъпки в този период е излизането на детето от семейния кръг и приобщаването му към по-голяма социална група и изграждане на умение за общуване с връстници и не толкова близки възрастни, което най-често и лесно се случва с тръгването на детето на детска градина. Ходенето на градина не е просто нещо, което децата правят, защото родителите им работят и защото няма кой да ги гледа. Ходенето на градина има далеч по-важна роля за развитието на детето. Детската градина е среда, в която детето прекарва ежедневието далеч от роднини и се научава да се справя с много чисто битови дейности самостоятелно и без да разчита на мама/татко/баба/ дядо. Единици са децата, отглеждани от близките си, които успяват да развият по адекватен начин своята самостоятелност – да се хранят сами и да си отсервират, да се обуват и събуват, да се обличат и събличат и да си сгъват дрехите и да ги поставят на адекватно място, да прибират играчките си и да почистват след игра. Когато близките са наблизо, обикновено волно или неволно обслужват детето, за да стане по-лесно и по-бързо, защото обикновено нямат търпение да изчакат малкият човек да си обува един чорап в продължение на пет минути, докато се научи да си нацелва крака и т.н. Наблюдавайте себе си в колко ситуации подпомагате детето, вместо да го оставите да тренира само и да се научи да се справя, само защото нямате време или губите търпение да го чакате? А това не е полезно. Помня мой съученик на училищна екскурзия в 8ми клас как се поряза с нож, защото се оказа, че за първи път в живота си сам си реже салам с нож – в осми клас! Никой през живота му не го беше оставял сам да си направи сандвич до момента. Не беше ходил на градина, баба му го беше гледала и явно цял живот до момента му беше рязала салама. Доста неадекватно се чувстваше това момче, а и ние го взехме на подбив, като го гледахме такъв непригоден за жовота…

В детската градина учителката и да иска не може да обслужва 30 деца. И вместо да ги обслужва, има цялото време на света да ги учи да се справят самостоятелно. Тя е цял ден с тях и за никъде не бърза. Не я чака куп домакинска работа, както родителите вкъщи.

Развиването на самостоятелност и увереност, че можеш да се справиш и без мама и баба е много ценно, но не това е основният плюс на ходенето на градина. Защото макар и по-трудно, ако близките, които отглеждат детето проявят здрава дисциплина към себе си и овладеят поривите си да обслужват детето, само защото им е по-лесно, то може и в домашни условия самостоятелността да бъде изграждана в чисто битова план.

Темата обаче касае не само битовото. Дори само да се облича и храни и т.н. детето отглеждано у дома знае, че ако нещо се обърка близките му са на една ръка разстояние и разчита на тях. За да се почувства истински самостоятелно детето има нужда да си повярва, че дори когато близките му са далеч, то пак може да се справи. В тази все още ранна възраст разбира се детето не може да се справя с живота съвсем самостоятелно, но във възрастта след 3 години би следвало детето да може да разчита на друг възрастен, който не му е близък да му помогне в случай на трудност. Затова независимо дали детето ходи на детска градина, където има учителка или го оставяме в детско клубче, където има какички, които да го наглеждат или го запишем на спорт, където има треньор, детето би следвало да се учи да остава с такъв непознат възрастен и да се обръща към него за съдействие в случай на трудност. А децата отглеждани у дома често изпитват паника от подобни ситуации. За тях е немислимо изобщо да останат насаме с непознат възрастен без близките си. Това ги прави зависими. Залепени за полата на мама или друг близък, от който не могат да се отделят. Така израстват несамостоятелни, колкото и добре да могат да се хранят и обличат сами. След време такива хора изпитват паника, ако се налага да обсъждат с шефа си проблем в работата или да си поискат повишение – как да го направят, като те само с близки хора могат да си общуват спокойно?!

Скоро едно дете в кабинета ми сподели колко тежко му е било на екскурзия от училище, защото не могло да заспи вечерта без близките си. Имало нужда мама или татко или баба или дядо или леля да са до него, за да се чувства добре. Това дете е на 9 години. Дъщеря ми на същата възраст ходеше с голям кеф на зелено училище и нямаше търпение да дойдат вечерите, защото с приятелките й си правели пижамено партни в стаята и с голяма радост и гордост разказваше какъв купон са си спретвали, когато са далеч от родителите. Кое дете се чувства по-добре според вас – това, което не може да заспи без мама или това, което се радва, че е с приятели на лагер и купонясва?

През първите месеци от живота си детето има нужда мама да бъде близо до него, за да изгради базова привързаност и сигурност. След това постепенно детето е добре да свикне да остава и с други близки хора и да не се разстройва, ако мама не е неотлъчно до него. Такива близки хора са най-близките роднини и приятели на семейството, с които детето е свикнало да общува често. По-трудно отделящите се от мама деца първо е нужно да свикнат да остават на саме с татко, след това с баба и постепенно и с други близки хора. Така плавно детето става готово на 3 години да тръгне на детска градина и остава спокойно и с непознат възрастен, към който да може да развие доверие и да се обръща към него в случай на нужда.

Ако можете да заведете детето си на детска градина или в детско клубче и да му кажете: „Аз отивам да свърша моята работа и те оставям тук, защото тук е хубаво и ще имаш много интересни игри. За теб ще се грижи Еди кой си (казваме името на човека и го представяме на детето) и можеш да се обръщаш към него/нея, ако имаш нужда от нещо. Той/тя ще се погрижи за теб, докато се върна.“ – Ако можете да кажете това и да оставите детето спокойно на съответното място, то значи детето ви е развило добра самостоятелност. Има разбира се по-плахи деца, за които е нужно повече време за адаптация и не можем да очакваме да останат веднага спокойни на ново място. Ако детето ви е от тях, то говорете му спокойно и му дайте нужното време, за да свикне с новото място, след което ако детето е развило достатъчна самостоятелност, то ще се чувства добре там и няма да страда.

Ако детето не може да свикне с отделянето от близките хора и не може да ходи спокойно на детска градина, то върнете се към предходната тема за Етапи в развитието на детето от 1 до 3 години и се опитайте първо сами да откриете кои стъпки не сте извършили тогава, че да срещате проблеми днес и се опитайте да наваксате пропуснатото. Ако не разбирате какво сте пропуснали или не знаете как да наваксате, то обърнете се към психолог, който да ви помогне да разрешите проблема.

Общуване с връстници

Другата основна задача във възрастта от 3 до 7 години, която също е пряко свързана с ходенето на детска градина е изграждането на умение детето да общува с връстници. Ако детето играе на детската площадка за кратко и след това прекара цялата останала част от деня в компанията на възрастни, не можем да очакваме от него да изгради адекватни социални умения. Общуването с възрастни включва общуване между неравностойни участници – възрастните са по-умни от детето и имат повече житейски опит и в контактите си с тях то или се чувства като подчинено, несправящо се, глупаво или за да не се чувства по този начин възрастните често му отстъпват и се съобразяват с него и в този случай детето свиква останалите постоянно да се съобразяват с него и нещата да се случват по неговия начин. При общуването с връстници детето общува с равни. И тези равни нито му нареждат какво да прави, нито се съобразяват с него. Не го командват, но и не му отстъпват. Децата, които растат сред възрастни срещат сериозни трудности в това да общуват с равни. Просто им липсва опит. Ако не натрупат опит, след време трудно ще се вписват както в приятелска компания, така и в бизнес екип.

Ще си кажете вероятно, че дори детето да го гледа баба му или майка му у дома, то нали излиза навън и се среща с връстници или каните у дома гости с деца, с които вашето дете общува. Тези контакти обаче рядко могат да бъдат равностоен заместител на ежедневното общуване с връстници без участие на възрастни. Когато детето общува с други деца на детската площадка или когато каним гости, много често възрастните се намесват, за да регулират взаимоотношенията между децата. Рядко възрастните оставят да влязат в конфликт, а бързат да се намесят и да ги помирят, не ги оставят да постъпят погрешно като веднага се намесват „Не, не така!“. Бързат да успокоят детето, когато някое приятелче го засегне и бързат да му дават напътствия как да се справя в различни социални ситуации. Това често има обратен ефект.

За да се научи детето да общува адекватно с връстници е нужно възрастните да се намесват само в краен случай, ако има опасност за здравето на някое от децата. Във всички останали случаи оставете децата да се учат от естествените последици от действията си. Когато детето бута и удря другите деца, те ще започнат да го избягват и детето само ще осъзнае, че с грубост нещата не се случват и ще потърси друг подход. Да назидавате и да поучавате не само че не подпомага, но вреди на процеса. Най-добрият учител са собствените ни грешки. Ако детето ходи на градина, то ежедневно ще има десетки ситуации с други деца, в които възрастен не участва. Просто, защото и да иска, учителката не може да огрее навсякъде. За да се чувства добре в ежедневието си детето само ще бъде подтиквано да намери подход към другите деца, за да има с кого да играе, с кого да се забавлява, с кого да бъде близко. А тези умения ще му бъдат безценни цял живот. Защото човекът е социално животно и ако не може да общува адекватно с околните, ако се държи като малко дете и постоянно оставя другите да го командват или пък иска светът да се върти около него, то в бъдеще сериозно ще страда.

Умението да общуваме с околните като с равни включва това да се научим да изразяваме собственото си мнение по уважителен за другите начин и да чуваме и вземаме предвид мнението на околните. Включва да отстояваме позициите си и да не оставяме другите да ни водят за носа, но и ние самите да не очакваме, че ще водим другите за носа и те ще ни се подчиняват. Децата, прекарващи ежедневието си предимно сред възрастни често срещат трудности в тази посока.

Спазване на правила

Друго важно умение, което се развива в градината по-добре отколкото можем да го развием у дома е умението да спазваме правила. Без правила светът не може да съществува. Ако не спазваме основните принципи на живота, ще просто няма да ни има скоро. У дома, макар да въвеждаме правила, често се изкушаваме да ги нарушаваме. Когатко сме умирени и нямаме сили да слушаме плачът на детето сме склонни да му позволим да получи, каквото иска, само и само мир да е. У дома можем да си позволим да въвеждаме правила, които ни устройват нас, без да ни пука дали тези правила са добри и за околните. Нали това си е нашия дом и можем да правим нещата по нашия си начин. Навън в живота обаче нещата са различни. Там не сме сами. Ако искаме да живеем добре, ще се наложи да можем да се съобразяваме с околните. Да уважаваме техните правила и принципи и да ги запознаваме с нашите правила по начин, който да ги накара да ни разберат и уважат. В детската градина учителката и да иска не може да си позволи лукса да върви по гайдата на децата, защото всяко дете иска нещо различно и тя чисто физически не може да угоди на всеки. В детската градина децата научават от личен опит, че правилата освен да ни ограничават имат и хубавата страна да ни предпазват от хаос и да внасят ред и сигурност в живота ни. За децата яснотата, че като отидат на градина ще правят гимнастика и след това ще закусват и след това ще играят и после ще седнат на столчетата и учителката ще ги учи на нови неща и после ще обядват и ще спят и после ще рисуват или апликират и т.н. внася усещане за предсказуемост и спокойствие. За да има общество и цивилизация е нужно да има правила. Едва след като попаднат в обществото децата истински разбират това. Колкото и да им обяснявате нуждата от правилата, докато са у дома, децата си мислят, че им налагате правила, просто защото сте по-силни и ги командвате. За да усетят нуждата от правилата е нужно да разширят контекста си на възприятие и преживяване. Ходенето на детска градина по естествен начин съдейства в тази посока.

Проблеми в детската градина

Важно е обаче преди да поверите детето си на грижите на детската градина да се уверите, че то ще попадне на адекватно за отглеждане на деца място. Ако учителката крещи истерично и няма добър подход за работа с деца, то ефектът може и да е обратен. В повечето детски градини, както частни, така и държавни се следват добри утвърдени практики за ранно детско развитие и възпитание. Моите деца и двете ходиха в държавна градина и като цяло съм без забележки. Всички си спомняме с носталгия и радост за периода на детската градина и те и двамата биха дали мило и драго да се върнат обратно там. Хубаво им беше и много ценни уроци за живота научиха. Ако обаче попаднете в детска градина, в която учителката крещи истерично и обижда или унижава децата или ако попаднете в частна градина с малки групи, в които учителката облича децата и ги храни, защото са малко деца в група и така си мисли, че ги обгрижва по-добре, то не оставяйте детето си да расте в такава вредна среда! Поговорете с учителката, с директорката и ако ситуацията не може да се промени, преместете детето в друга градина. В тази възраст децата все още са малки и не могат да се справят с неадекватно държащ се възрастен. Това може да им нанесе травми! Не е решение обаче да оставите детето у дома, защото това също ще навреди на детето! Ако с градината нещо не се получи, знайте, че има и други градини и в повечето от тях ситуацията е добра. Може би просто сте изтеглили късата клечка.

Преди обаче да обвините учителката за проблемите, с които се сблъсква детето ви, поговорете и с други родители. Имат ли и техните деца проблем в градината или само за вашето ситуацията създава трудности. Ако само вашето дете има проблеми, а останалите деца се чувстват добре, то потърсете какво в развитието на детето ви до момента има нужда да наваксате, така че детето ви да стане годно да развива своята самостоятелност, да се отдели от мама и да общува адекватно с учители и с връстници. Ако детето не навакса своите липси, няма след това да може да тръгне успешно на училище и ще се наруши цялото му по-нататъшно развитие.

Децата, които не са изградили базови умения за самостоятелност и общуване с вреъстници и учители, често нарушават дисциплината в училище или имат проблеми с овладяването на учебния материал, не защото не са умни, а защото са тревожни поради социалните трудности, които изпитват. А тревожните деца не могат да учат. Затова основната стъпка към по-нататъшното развитие в живота е изграждането на адекватни социални умения, чиято основа се полага в етапа на детската градина.

Ако срещате трудности в отглеждането на детето си в този период или детето ви е вече ученик, но виждате пропуски и трудности, които не знаете как да наваксате, насреща съм за консултация, насоки и подкрепа.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!