Всяко нещо с времето си - кога и как въвеждаме правила и учим детето на самостоятелност

Всички искаме децата ни да са способни, възпитани, владеещи определни умения и спазващи определени норми в обществото. От страх да не остане детето невъзпитано или несправящо си, а от части и за да облекчим собствения си живот, започваме от рано да учим децата да се държат възпитано, да спазват определен етикет, да се справят самостоятелно с определени дейности. Това звучи чудесно, но само на пръв поглед. На практика има етапи от разивитието на детето, в които то е практически неспособно да се справя с определени изисквания, които му налагаме или ако сме много настоятелни, то полага извънредни усилия и се справя, но за сметка на други дейности и умения, които са важни в този етап и резултатите не закъсняват. Виждали сте предполагам много подредени, но в същото време и много плахи деца, а и възрастни. Виждали сте сигурно толкова възпитани хора, че чак възпитанието им стига до това да са будали, пренебрегващи собствените си нужди, за сметка на другите. А не са ли тези будали бивши дечица, които от невръстна възраст са били карани от родителите си да отстъпват на другите деца, да не би някой да ги помисли за невъзпитани? Не са ли онези подредени, но плахи хора бивши деца, които не са оставяни да играя на воля и да трупат увереност, защото мама е крещяла в истерия, когато види разхвърляни играчки?

Всяко нещо с времето си.

Знам, че за някои хора няма да прозвучи като добра новина, но децата не са умалени възрастни и не можем да изискваме от тях да се държат като възрастни, само защото вече са проходили и проговорили. Много неща е нужно да се случат първо, много неща децата е нужно да изживеят и опознаят преди да са в състояние да се държат като възрастни без това да им навреди.

Всяко умение, колкото и полезно и важно да е то, ако бъде налагано прекалено рано, по-рано отколкото детето е готово за него, в бъдеще ще има обратен ефект.

А кога е времето да учим децата на социално приемливо поведение и как да се ориентираме за какво е рано и за какво не? Да не изпуснем момента и после да се чудим как да се оправяме с едно „изпуснато дете“ ще опиша накратко в следващите редове:

От раждането до 6 месеца

Това е етапът, в който бебето има нужда да бъде гушкано и успокоявано винаги, когато е неспокойно. Не оставяйте бебето да плаче самичко. Прекалено рано е да очаквате бебето да се справя само със страховете си, със самотата, с новия начин на живот извън утробата, с болката и дискомфорта, та бебето все още не може дори ръцете и краката си да движи координирано и да задържа собствената си глава! Когато бебето е спокойно, оставете го на мира, но започне ли да плаче, обърнете му бързо внимание – погалете го, поговорете му ласкаво, гушнете го, разходете се с него из стаята, накърмете го. Бебето е твърде малко, за да очаквате да се справя само. Ако откликвате на нуждите му всеки път, когато е неспокойно, с времето детето ви ще изгради увереност и балансиран характер. Обратното, ако го оставяте да плаче самичко, то ще порасне тревожно и безпокойно, неуверено в себе си, с вътрешното усещане, че на никой не му пука за него. На тази възраст няма опасност да разглезите бебето. Бебето на този етап действа инстинктивно и най-доброто, което можем да направим за него е да му вдъхнем спокойствие и увереност, че има на кого да разчита.

От 6 месеца до 2 години

Това е възрастта на Малкия Откривател. На този етап бебето започва все по-координирано да се движи и да опознава света. Нормално и очаквано е да иска да пипа навсякъде, да разлива оставеното на масата кафе, да бърка в контакта, да се цапа и сее хаос вкъщи. Водещи в тази възраст са любознателността и любопитството. Именно заради тях детето за кратко време овладява множество нови знания и умения. Довчерашното безпомощно пашкулче вече уверено държи предмети в ръцете си, прохожда, проговаря, разбира много от нещата, които правим и говорим. Любознателността и любопитството обаче често водят до бели и безпорядък. За да цари мир и хармония вкъщи, сложете капаци на контактите, заключете шкафовете, в които има опасни за бебето предмети, вдигнете на високо и недостъпно за бебето място животозастрашаващи предмети като лекарства, битова химия, остри и опасни за здравето предмети, както и твърде дребни предмети, които бебето може да глътне, както и всички скъпи за вас вещи, които не искате да бъдат пипани и оставете Малкия Откривател да пипа и опознава всичко останало. Забрани и правила още е прекалено рано да въвеждате. Когато бебето пипа нещо, което не е за него или отива на място, където не бива да бъде, просто отвлечете вниманието му от опасното занимание и го насочете към друго интересно нещо, което веднага ще привлече любопитството на Малкия Откривател.

Не очаквайте подчинение от малкото човече в тази възраст. Детето не ви ходи на пук. То прекрасно разбира, когато му кажете „Не!“, но все още няма развита воля, която да го спре, а знаете, че „забранения плод е най-сладък“. Вместо да очаквате бебето да ви слуша, по-разумно е да си изградите реалистични очаквания. Макар все повече да разбира прекалено рано е за детето да спазва правила и да следва норми на поведение. То е просто един малък любознателен човек, който иска да опита от всичко. Да се карате, да крещите и да забранявате няма да има никакъв положителен ефект, а само ще внесе омраза и негодувание в общуването между вас и вашето дете и ще направи детето агресивно и раздразнително.

За да се развива здравословно детето в тази възраст има нуждата да бъде оставяно да опознава света на воля, без твърде много ограничения, а когато се насочи към нещо опасно проявете креативност и със закачлив тон го насочете към нещо ново, което да събуди интереса му.

Идеи за отвличане на вниманието: Когато детето пипа или прави нещо, от което искате да отвлечете вниманието му, вдигнете бързо детето във въздуха и въодушевено му кажете: „Искаш ли сега да полетиш като птичка“ и така вдигнато високо, започнете да разнасяте детето наоколо. Повечето деца изпадат в голямо въодушевление в такива моменти.

Друга идея е да предложите на вниманието на детето някой най-обикновено предмет от бита, с който детето все още не се е запознало. Когато детето пипа или прави нещо, от което искате да отвлечете вниманието му, можете да извади от шкафа най-обикновени пластмасови кутии с капаци на винт и с въодушевен тон да кажете на детето: „Ела да видиш какво намерих тук!“, след което започнете да отвинтвате и завинтвате капаците. За едно малко дете всички предмети, дори и най-баналните будят интерес и истинска възхита. Можете да тропате с лъжици, вместо палки на барабан, да поставите разни предмети в кутия и като клатите кутията те да започнат да дрънчат отвътре, да късате хартия или да мачкате хартия, да търкаля по пода пластмасови бутилки с вода и да гледа как водата вътре в шишето се движи. Или друга идея е да сипете в една чашка малко вода и да започнете да преливате в друга чашка течността. Преливането на течности, както и всякакъв друг вид игри с вода са особено пленителни за децата. Ще има измокрени накрая, но какво пък, преобличаме се и продължаваме напред.

Играчките бързо омръзват на децата и реалните предмети в едно домакинство винаги могат да бъдат включени по креативен начин в нови занимателни игри, с които в дома ви да цари радост и спокойствие.

Не очаквайте в този етап от развитието детето да осъзнава какви са нормите за благоприличие и да ги спазва, да подрежда след себе си и да спазва правила. Прекалено рано е за това.

От 2 до 4 години

Това е етапът, в който постепенно отвличането на вниманието спира да работи и малкият човек започва все по-осъзнато и категорично да действа фокусирано и непреклонно. В предишният етап всичко за детето е било интересно, докато сега то вече е опознало голяма част от заобикалящата го среда и за първи път си задава въпроса „От всичко, което ме заобикаля, какво аз искам?“ И след като си даде отговор на този въпрос, често няма сила, която да отклони детето от това, което то е решило, че иска. Това е периодът на така наречения „Бебешки пубертет“, на истеричните изблици, рев и тръшкане по пода. Това е етапът, в който за първи път малкият човек проявява воля и упорство за постигане на определени цели. Довчерашното ангелче, сякаш изведнъж започва да действа агресивно и непреклонно.

На тази възраст детето вече ходи и говори, разбира, когато му говорим и често родителите се изкушават да мислят за него, като за „голямо дете“. Само че детето все още никак не е голямо – нито на размери, а още по-малко на акъл. Нужно е да проявите разбиране към грубия и агресивен начин, по който детето се опитва да се заявява. Ще дойде момент, в който с вашия добър пример, детето ще се научи да се заявява по уважителен за другите начин. Това няма да се случи обаче, ако примерът, който му давате са крясъци, закани и сръдни. Няма кой да възпита вашето дете, ако вие крещите насреща му или го наказвате и не му говорите. За да се научи да заявява решенията си кротко и учтиво, нужно е вие да дадете пример за кротко и учтиво поведение. Не давайте на малкият човек всичко, което иска, само за да не истерясва. Това ще го научи, че с истерия всичко се постига и няма сила после, която да накара детето да спре с истериите.

Обяснете му кротко и спокойно защо не може да получи, каквото иска и след като то изпадне в истерия, изчакайте спокойно да излее напрежението си в рев, след което ще можете да го успокоите. Не му се сърдете. Да го пречупите и да му покажете, че няма право да заявява мнението си е начинът да го превърнете в човек под чехъл за цял живот. Ако искате детето ви да порасне борбена, уверена и успешна личност, то ще е нужно да преглътнете малко писъци сега. Просто не отстъпвайте, останете спокойни, обяснете с две изречения защо детето не може да получи, каквото иска, винаги обяснявайте, нищо, че детето пищи в истерия, за него е важно, че общувате с него по човешки, а не се държите с него като с безмозъчна кукла. След няколко минути, като истерията премине и плачът започне да се успокоява, гушнете детето и предложете алтернативи – например: Не можем да отидем на люлките сега, но искаш ли да извадим боичките и да порисуваме или да си подаваме топка. Или друг пример: Не можем сега да купим тази кукла, но искаш ли като се приберем да извадим нашите кукли и да поиграем с тях на мама и бебе.

Ако постъпвате така – кротко и спокойно, без да отстъпвате пред детските истерии, но и без да истерясвате самите вие, всичко много бързо ще отшуми и детето ще разбере, че няма смисъл от истерии, защото и колкото и да истерясва не получава, каквото иска, а и мама и тате му дават пример как хората не си крещим и не изпадаме в истерия, а кротко и по уважителен начин общуваме по между си. (Ако самите вие изпадате в истерия и в подобни ситуации започвате да крещите, то ще е нужно първо да овладеете своето поведение, за да сте в състояние да дадете добър пример на детето си и то на свой ред да се научи как да преодолява истериите. Работата с психолог, ще ви помогне в тази посока. )

Това е възрастта, в която вече е време да започнете да учите детето да спазва правила. В началото е нужно правилата да бъдат само няколко основни като например: 1) Не изскачаме на улицата сами, а само хванати за ръка; 2) Мием задължително ръцете, когато се приберем вкъщи от игра и преди хранене; 3) Вечер лягаме в леглото и слушаме песнички и/или приказка; 4) Не удряме, не хапем, не щипем и не скубем другите хора. Ако в дома ви има опасни предмети като например нагорещена печка, която детето не бива да пипа включваме и нея към правилата. Това са добри правила като за начало. Не бива правилата да бъдат повече от 5-6 на брой, защото многото правила само ще объркат детето и ще го накарат да се откаже да ги спазва.

Въвеждаме правилата като обясняваме кратко и с прости думи защо е важно да се спазва правилото. След това, когато възниква ситуация, в която правилото трябва да бъде спазено, напомняме на детето за правилото и ако детето доброволно отказва да го спази, правим нужното правилото да бъде спазено. Например: Хващаме, ако трябва насила ръката на детето и в никакъв случай не го оставяме да пресича само улицата или Ако детето удря другите деца на площадката му напомняме за правилото, но ако детето отказва да се поправи, моментално си тръгваме от площадката, обяснявайки, че ако бием децата, не можем да стоим при тях. При децата ще бъдем само, ако не ги бием. Ако сме постоянни и не допускаме детето да действа против правилата и стопираме всеки негов опит да нарушава правило, ако правим това спокойно без да крещим и укоряваме детето, то много скоро детето ще свикне да спазва правилото. Ако крещим на детето и го укоряваме, то няма да може да си извади поука от случващото се, защото единственото, което ще изпълва цялото му съзнание е страхът дали мама не го мрази, щом му говори така? Нужно е да запазим спокойствие и да си напомняме, че то е просто дете, което сега се учи и ще му помогнем да се научи бързо и лесно, като правим така, че правилата да се спазват, без нерви, без напрежение, без истерии. Само така и детето ще се научи да спазва правилата.

От 4 до 12 години

В тази възраст продължаваме да въвеждаме нови правила, които целят запознаване на детето с начинът, по който е прието да се държим и общуваме, като например: „Не е възпитано да говорим, докато устата ни е пълна с храна“ или „Не прекъсваме другите, когато говорят, а ги изчакваме да свършат и тогава говорим ние“. Не прекалявайте с това да дресирате детето си да бъде социално приемливо! Важно е за всеки човек, живеещ в общество, а не в гората да спазва определени социални норми, но не бива спазването на норми да превзема цялото поведение на детето. Нужно е да оставим достатъчно много свободно пространство, в което детето да има свободата да се държи както си иска. Не ограничавайте детето в игрите му – нека тича и скача на воля, нека вика с пълно гърло, когато сте навън, нека джапа в локви. Прекалената цивилизованост, която убива свободния дух, води до множество неврози. Затова да не прекаляваме! Свободното пространство в детството трябва да бъде повече от следването на норми и правила.

В този етап е важно детето да ходи на детска градина и предучилищна група, а след това и на училище, за да се социализира и да се научи да общува свободно с връстници, да учи в колектив и да общува с учители. Едно е да учиш на дивана у дома и съвсем друго е да седиш на чин с други деца и да изпълняваш задачите, които учителят поставя. За да може да прави това, детето е важно вече да се е научило да следва правила.

В тази възраст е важно да включим детето и в изпълняването на домашни задължения. Нека играе на воля, но след това само да прибере играчките си. Нека само отсервира съдовете си след хранене. Нека само си прибере в шкафа дрешките, след като ги съблече. Когато детето тръгне на училище, нека домашните му бъдат негова грижа и само да се сеща да ги пише и да подготвя чантата си. Не му правите услуга, като стоите над главата му и вършите половината от работата му! Не очаквайте от детето прецизност като на възрастен. Много от домашните задължения детето ще върши неумело в началото, но важно е само да има грижата да се грижи за своите вещи и задължения. Хвалете го и го насърчавайте и не го укорявайте, че не се е справило добре. Никой не се ражда научен. В началото ще върши нещата зле, но с времето ще става все по-добре, ако го насърчавате и оставяте само да се справя.

В тази възраст децата вече имат способността да проявяват емпатия към другите. Емпатия означава да се поставиш на мястото на другия и да изпиташ чувствата, които той изпитва. В по-ранна възраст, колкото и да говорите на детето, че не бива да удря другите, защото ги боли, то истински не може да им съчувства. Сега вече детето може да се постави на мястото на другия. Използвайте този похват във възпитанието. Когато детето не се държи добре, вместо да му се накарате и да го накажете, поговорете си с него и го подтикнете да се постави на мястото на другарчето, което обидило или на мястото на учителката, на която е пречело да проведе часа или на мястото на баба си, която е оставило да свърши неговата работа…

Колкото и голямо да ви се вижда вече детето, не забравяйте, че то е още дете и има нужда освен от правила и норми и от свободно пространство, в което да щурее и да се забавлява на воля. Ако детето получава нужната му доза свободни игри и забавления, то ще бъде много по-склонно да изпълнява нормите и правилата, които му налагате. Ако детето е заобиколено само от правила и изисквания без свободно пространство, рано или късно, то ще се възпротиви и ще възроптае, отказвайки да спазва правилата ви. Ако обаче вие проявявате разбиране към него и го оставяте да бъде шумно и диво като дете, то и детето по ваш пример ще проявява разбиране към вас и ще се съобразява с правилата ви.

Нужно е да давате пример на детето по отношение на това какво означава да проявяваш уважение към другите като вие самите проявявате уважение към него, а не го третирате като кученце на каишка. Питайте детето за мнението му и когато е възможно съобразявайте се с неговото мнение. Когато мнението му е неуместно, не го пренебрегвайте, а използвайте това за повод за разговор, в който да си поговорите за това какво е подходящо и какво не в дадената ситуация и защо. Задавайте въпроси на детето и го провокирайте само да осъзнае как е добре да се случват нещата, а не му давайте готови отговори, които то на сляпо да следва и да се подчинява. Така не се възпитават мислещи и можещи личности, а хора с робска психика. За да ви слуша детето ви, нужно е и вие да сте готови да чуете него, да говорите с него и заедно да разсъждавате, а не само да раздавате заповеди.

Ако се чудите до каква степен е уместно налагането на правила и как да изградите баланс между правила и лична свобода, ако не успявате да запазите спокойствие и изпадате в крясъци или силно раздразнение от непослушанието на детето, ако детето отказва да спазва правилата и срещате трудности във възпитанието, ако не успявате да водите контруктивен диалог с порасналото ви дете, насреща съм за консултации и подкрепа за преодоляване на проблемите, които срещате.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!