Често децата изразяват нашите емоции

Всички знаем клишето, че децата са „попивателна гъба“ за емоции, но даваме ли си сметка какво реално означава това?

Често родители се обръщат към мен с молба да съдействам за преодоляването на негативните емоции и поведение, които децата им изразяват. Най-честите теми са гняв и свързано с него агресивно поведение, нервност и истерични изблици, ревност, страхове… В повечето случаи родителите са опитали какви ли не подходи, без резултат. А опитите проблемът да бъде разрешен остават безрезултатни, защото проблемът често не е в детето и няма как да бъде разрешен в него.

Проблемът най-често е във възрастните, които отглеждат детето.

Като възрастни добре сме се научили да прикриваме чувствата си. Знаем кое е приемливо поведение и кое не. Знаем, че не е разумно да ударим шамар на шефа си, нито да му се разкрещим и често стискаме зъби и се стремим да останем спокойни, дори и положението да е нетърпимо.

Като възрастни знаем, че не е добре да избухваме срещу близките си си и е по-добре да поддържаме мир в отношенията ни. Знаем това, но понякога животът ни поставя в ситуации, които меко казано са нетърпими за нас. А ние търпим, защото вярваме, че така трябва. Търпим и запазваме социално приемливо поведение, усмихваме се, стремим се да изглеждаме външно непоклатими, дори, когато душата ни се е свила, дори, когато сме изпълнени със страхове, дори, когато гняв бушува в душите ни…. Преструваме се…. Защото така е прието.

Децата ни обаче са „гъба попивателна“ за нашите емоции. Децата ни още не знаят какво е прието и как трябва да се държат. А дори и да се опитваме да им налагаме социално приемливо поведение, те са още твърде малки, за да успяват да потискат силните си емоции и да се преструват така добре, както ние сме се научили.

Така нашата истина лъсва през тях. Ние можем да прикрием страховете си, гнева си, ревността си, нервността си, но те не могат да ги прикрият и всичко излиза наяве през тяхното поведение.

Вместо да си дадем сметка, че детето изразява нашите собствени чувства, ние му се ядосваме и се опитваме да го променим. А детето не е виновно. То е просто огледало. Показва това, което вижда в нас. Ако ние сме спокойни, ще е спокойно и то. Ако ние се опитваме всичко и всички да контролираме, то и детето няма да се подчинява, а ще бъде своенравно и нетърпящо критика. Ако ние сме нервни, нервно ще е и детето. Ако ние сме изпълнени със страхове, тези страхове ще проявяват и децата ни.

Няма как да променим емоциите и поведението на детето, ако преди това не се вгледаме честно в себе си и не разберем какво наше изразява детето и не започнем промяната от себе си. Знам, че не звучи приятно, но е факт.

Мога да дам много примери от моята практика и от книгите на международно признати учени.

Примери от живота

Малката Мария е на 6 месеца и страда от много лош сън. Родителите й смятали, че я мъчат зъбки и затова се буди на всеки час нощем, докато лятото не отпишли на гости при баба и дядо и като по чудо детето там започнало да спи спокойно още от първата нощ. Родителите дойдоха при мен, след като се прибрали обратно у дома след гостуването и нощните будения започнали отново. Явно нещо при баба и дядо е карало момиченцето да спи, а у дома нещо го тормози нощем и нарушава съня му и съня на цялото семейство заедно с него. След като поговорихме надълго и нашироко за живота им, отговорът се изясни. В началото на всички мои въпроси родителите отговоряха, че всичко им е наред и нямат никакви проблеми, но постепенно бариерите паднаха и споделиха, че живеят напрегнато, защото са сами в големия град, майката сама гледа по цял ден детето, а таткото по цял ден работи.

Това, което се беше променило при баба и дядо е, че и двамата родители са си отдъхнали са се отървали от собствените си тревоги и нарежение и в резултат и бебето им е спряло да бъде напрегнато и тревожно и е започнало да спи спокойно. При баба и дядо вече не се е налагало майката сама по цял ден да се грижи за детето, а е имало поне временно кой да я отмени, а бащата е бил в отпуск и не му се е налагало да мисли постоянно за работа и е можел да си отдъхне. За да започне Мария да спи спокойно у дома си и двамата родители осъзнаха, че е нужно да поработят върху собствените си тревоги, а не да правят нещо за съня на детето. Сънят сам се оправя, когато мама и татко вдъхват спокойствие, а не напрежение.

Затова започнахме работа с двамата партньори и потърсихме начини, да преодолеем напрежението им – развлечения и почивка, които да си дават, подкрепа, която да си оказват един на друг. В началото им изглеждаше невъзможно този въпрос да бъде решен, постоянно повтаряха, че са сами в големия град и няма кой да им помогне и не могат да си дадат почивка, но с желание всичко се постига. След няколко разговора, постепенно набелязахме конкретни промени, които да направят в ежедневието си, малки стъпки, които не ги затрудниха, но доведоха до голям спад в напрежението.

Една от тези стъпки беше всеки от партньорите да има по една свободна вечер в седмицата, в която другият партньор да гледа детето, докато единият се забавлява, както намери за добре – може да се разходи, да почете книга, да излезе с приятели – каквото му душа иска. Друга стъпка беше всяка вечер да си лягат прегърнати, както са правили едно време и да се гушкат и да си разказват неща от изминалия ден. Друга стъпка беше единият ден от уикенда да излизат заедно на различни и разнообразни разходки, които да са приятни за всички. Ето такива прости малки стъпки продължихме да набелязваме, а те постепенно внедриха в живота си. Продължавахме да се срещаме и да си говорим и в разговорите ни излизаха идеи за още такива полезни стъпки, докато не се похвалиха, че и у дома им вече бебето спи спокойно нощем. Въпросът беше решен не като прилагаме разни подходи върху бебето, а като заздравим връзката между родителите му и създадем за тях спокоен и изпълнен с радости живот.

Друг пример, съвсем различен описва в една от книгите си Йеспер Юл – известен детски психолог. В бежански лагер, в който живее майка с двамата си синове, избягали от войната, едното от момчетата започва да се държи агресивно. Не стига, че за цялото семейство моментът е тежък и едва преживяват, а детето създава с поведението си допълнителни проблеми, с които майката сама не успява да се справи. Психологът на лагера вика майката на среща. За нейно учудване след като изслушва нейните оплаквания от момчето, той я пита „Вие на кого и за какво се гневите?“

Майката не очаква този въпрос. Че какво общо има нейният гняв с поведението на сина й? Оказва се обаче, че има много общо. Приканена още веднъж да сподели, жената започнва да разказва това, което до момента ревностно е криела в душата си:

Останала вдовица в тази война. Мъжът й загинал, а тя едва се спасила с децата си. Много ужаси преживели всички. Срам я било, че след всичко преживяно душата й била пълна не с тъга, а с гняв. Гневна била на мъжа си, че я оставил в тези тежки времена сама с двете момчета. Гневна била на тази война, която й отнела най-скъпото. Гневна била на целия свят. До този момент таяла всичко в себе си. Нямало с кого да сподели, а я било и срам. Като заговорила сега обаче сама осъзнала, че детето й излива нейния гняв. Мислела си, че е успяла да скрие гнева си дълбоко в душата, но от собствените си деца, скривалище не можем да намерим. Те всичко усещат. И чисто по детски дават израз на това, което на нас не ни стиска да изразим.

Разбрали се жената и психолога да идва тя при него да си говорят, да излее душата си, да се помири с това, което е преживяла и да настрои психиката си за това, което й предстои да прежиевее. Само ако тя намери мир в себе си и детето й ще намери мир и ще започне да се държи добре. Така и направили и поведенческите проблеми на детето спрели.

Промяната е възможна

Всеки от нас крие в душата си неща, от които се страхува или срамува или не знае как да преодолее и предпочита да ги държи скрити. Децата ни за добро или зло са най-добрия детектор на лъжата. От тях нищо скрито не можем да оставим. Пътят към промяната понякога изглежда невъзможен или непосилно труден или изпълнен със задънени улици, но за този, които иска да освободи душата си, невъзможни неща няма. Сам може да ти е трудно да се справиш, но за това има хора, които знаят как да съдействат в такива ситуации и промяната става възможна. За да живеят и децата ни спокойни и щастливи, промяната започва от нас.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!