Знаем, че има деца, които тръгват на ясла/детска градина спокойно и без усложнения, адаптират се с лекота и ходят спокойни, хранят се, спят, играят и се чувстват добре. А има и деца, които пищят истерично на раздяла и не могат да се откъснат от родителите си, не се хранят добре, не спят добре и не играят спокойни, а цял ден страдат за родителите си или ходят и прекарват времето си в градината относително спокойно и добре, но на всеки няколко дни ходене на ясла/градина се разболяват и уж ходят на градина, но на практика прекарват поне половината от времето си у дома в лечение.
От какво зависи дали детето ви ще е от първия тип деца, които с лекота и без проблеми посещават ясла/детска градина или от вторият тип ревящи, несправящи се или вечно боледуващи? И не мислете, че е въпрос на късмет. Има си ясни показатели, които определят как ще протече адаптацията в детска градина. Някои от тези показатели са вродени, но повечето зависят от начина на отглеждане на детето, възпитанието, което получава и отношението на възрастните. Ето кои са тези фактори и как е нужно да ги направляваме, така че да се озовем в решителния момент с лесно адаптиращо се и безпроблемно посещаващо детска градина малко човече:
Основният фактор, който е нужно детето да е усвоило, за да може да тръгне спокойно и безпроблемно на ясла/детска градина е навика да се разделя с мама и да остава с други хора.
Навици за разделяне с мама
Има деца, които от малки общуват с голям брой близки хора, а има и деца залепени за мама, които никога не са се отделяли от нея. Няма как да очаквате детето ви да тръгне безстресово на градина, ако до момента никога не се е отделяло от мама.
Преди започването на ясла/детска градина е нужно да научите детето първо да се отделя от мама като остава с друг доверен възрастен в позната обстановка.
Насаме с татко
Първи подходящ кандидат за тази роля е татко. За повечето хора е съвсем естествено още от бебешка възраст детето да прекарва време с баща си – нали и той му е родител и е очаквано и той да поема грижи за детето – да играе с него, да го води на разходка, да се грижи за него, за да може мама да свърши някои свои задачи или да си почине… За много хора е естествено и те го правят без някой да им каже специално, но има и доста семейства, в които детето на практика не прекарва време насаме с баща си без присъствието на мама. В тези семейства под предлог, че бащата много работи или под предлог, че бащата не знае как да се грижи за детето (а как да знае, като не получава възможност да се научи), на практика майката поема изцяло грижите за детето. Понякога това се случва поради нежеланието на бащата да се грижи за собственото си дете. Друг път се случва поради прекомерната тревожност на майката, която не й позволява да се отдели от детето и да го повери на грижите на някой друг, пък било то и собствения му родител.
Бащите имат друг подход, различен от майчиния и много майки това ги притеснява. Смятат, че бащта е не достатъчно нежен и внимателен с детето, но това за децата е полезно. В яслата/градината никой няма да гушка детето по цял ден и да му чурулика с напевен глас. За детето е важно да свикне да общува с татко си, защото именно той ще го подготви най-добре за общуването с другите хора.
От практиката ми мога да кажа, че деца, които не са оставяни на грижите на бащите си в 99,9% от случаите се сблъскват с трудна адаптация при тръгването в ясла/детска градина с цял набор от екстри – непрестанен рев, проблемен сън, проблеми с храненето, често боледуване.
Насаме с баба и дадо или други познати хора
След като детето е свикнало да прекарва време не само с мама, но и с татко, следващата стъпка е да започнете да оставяте детето с баба и дядо, а ако нямате баби и дядовци на разположение, то с друг близък човек – друг роднина, приятели, бавачка.
Тази стъпка е важно да направим внимателно, така че детето да не се травмира от раздялата с родителите си, а да съумее да изгради доверие в хората, с които го оставяме и увереност, че мама и татко ще се върнат да го вземат.
За целта не бързайте да оставите детето на грижите на други хора без първо то добре да е опознало тези хора и да е видяло как вие с доверие общувате с тях. Ако баба и дядо не живеят на близо и детето не е свикнало да ги вижда често или ако решите да оставите детето на грижите на други хора, които то не познава добре, първо прекарайте известно време заедно с тези хора и дайте възможност на детето да ги опознае и да види как вие общувате свободно и спокойно с тях. След това докато още сте там нека хората, които ще се грижат за детето да поиграят с детето и едва тогава е добре да излезете.
Кажете на детето, че сега ще отидете да купите хляб (или някакво друго разбираемо за малкото дете обяснение) и след това ще се върнете при детето. Обяснете му подробно какво ще прави то през това време – напр. „Аз отивам да купя хляб, а ти през това време ще си играеш с баба тук – ще строите кубчетата и ще четет приказка на мечо и после аз ще си дойда при вас.“ Или „Аз оставам у дома да сготвя манджичка, а вие с баба и дядо през това време ще направите една разходка в парка. Ще отидете на люлките и на пързалката и след това ще си дойдете при мен у дома.“
Ако детето да се разстрои от обясненията, му кажете, че най-много го обичате и ще му е хубаво да поиграе с баба и дядо (или с когото го оставяте). Избройте му какви интересни игри ще играят и на какви хубави места ще ходят и непременно му кажете, че бързо ще се видите пак и ще си бъдете после пак заедно.
Дори детето да се разплаче, след като сте направили тези стъпки, погушкайте го за кратко, но ако не се успокоява, дори да плаче, не се разколебавайте и осъществете раздялата. Емоциите при децата са бурни, но ако не ги подклаждаме бързо се успокояват. Не правете дълги и сърцераздирателни раздели!
Представете си, ако на вас се налага да се разделите с човек, когото много обичате – например ваш близък заминава за чужбина и знаете, че много дълго няма да го видите. Вероятно ще се разстроите, може и да се разплачете, но това не означава човекът да си изпусне полета в дълги и сърцераздирателни раздели на летището и в леене на сълзи. Таква трягостна и дълга раздяла само ще разстрои и двама ви повече. По-добре за всички ще е, ако трудната раздяла продължи кратко, защото щом като раздялата приключи и човекът замине, ще се върнем към останалите неща в живота си и по-бързо ще се успокоим. Така е и с децата.
Не бива да игнорирате разстройването на детето, все едно нищо не се е случило. Обърнете му внимание, гушнете го. Успокойте го, че само малко ще поиграе и после ще се видите, целунете го и след това дори да не се е успокоило, направете раздялата без да чакате повече. Протакането на сбогуването прави нещата само по-мъчителни.
Някои близки хора, с които оставяме детето бързат веднага да ни го доведат, ако то плаче. А има и майки, които като оставят детето си при други хора, постоянно звънят да питат как е, искат да говорят с детето и така само го разстройват. Проявете търпение! И да плаче детето, това не е повод веднага да го вреъщате при мама, както и мама не трябва час по час да проверява детето и да му пречи да се научи да се отделя. И да плаче в началото детето, това е нормално и задача на възрастните, които се грижат за него в този момент е да намерят нещо приятно за детето, с което да му помогнат да се успокои и да преодолее раздялата с мама. Най-често това са любими или нови и интересни за детето игри и занимания, приказки, песнички, разходки до детската площадка.
След като детето свикне да остава с други хора за кратко, постепенно увеличавайте времето на раздяла. Нека в началото да е час-два, след това половин ден, после цял ден и накрая уикенд с преспиване.
Подходящ момент да започнете да оставяте детето с татко му или с баба и дядо или друг доверен човек за период до 2-3 часа е още от раждането. И мама е човек и има своите нужди, а за детето това е безценна възможност да изгради връзка с повече от един близки хора и да се предпази от болезнена зависимост от мама. След 6 месечна възраст можете да увеличите времето на раздяла и постепенно детето да се научи да остава на гости на баба с приспиване или с бавачка у дома, когато мама и татко са на уикенд почивка. Важно е и да не прекалявате.
За да се развива здравословно детето се нуждае през първите три години от живота си да има една основна обгрижваща фигура (обикновено мама), на която детето да може да разчита. Не бива всякакви различни хора да си предават един на друг грижите за детето и то постоянно да е с различен човек! Не бива обаче и детето да е болезнено залепено за мама, само защото му е отказана възможността да получава грижи от други хора!
Основни причини за проблеми при раздяла
Ако детето е твърде тревожно и не позволява да преминете през стъпките за плавно отделяне от мама описани по-горе като плаче безутешно и не се успокоява, когато го оставим с човек, различен от мама или винаги след подобна раздяла след това се разболява, или когато е поверено на грижите на друг е унило и не играе, отказва да бъде хранено и/или приспивано от друг човек и на практика, когато не е с мама гладува и не спи и по този начин саботира процеса на отделяне. Та кой ще си остави детето, ако знае, че то реве постоянно, гладува и не спи или се разболява, когато мама я няма?
Често майките при консултации с мен казват „Детето ми не позволява да го оставя“ или „Детето ми реагира много тежко при раздяла“ или „Детето ми е силно тревожно“
Причината обаче не е в детето. Децата в ранна възраст нямат критерии за това кое е добре и кое не, кое е опасно и кое безопасно и в реакциите си те се насочват от усещането за ситуацията, което долавят от грижещия се за тях възрастен. С други думи, детето смята, че нещо е проблем, ако ние излъчваме, че това е проблем.
Децата с проблеми при раздяла са деца на много тревожни родители. Родители, които се боят, че нещо лошо ще се случи с детето им, ако не са до него. Родители, които нямат доверие в света и в другите хора и не са спокойни да си оставят детето на грижите на друг. Родители, които често без да си дават сметка са болезнено привързани към децата си и не могат да се отделят от тях.
Често в консултации с подобни родители като ги питам защо никога не са се разделяли с детето си започват с обяснения от рода на: „Няма на кого да го оставя. Сама си го гледам. Баща му много работи. Бабите и дядовците ни са далеч“ и т.н., но като продължим да си говорим на яве излиза:
„Не ми е спокойно като е с баща му, защото той не знае как да го гледа и гледа и аз да съм там.“ Или „Като бяхме при бабите пак аз си го гледах, защото така ми е по-спокойно.“ Или „Той си е свикнал с мен и не ще да ходи при бабите и аз и не го карам, защото ми е хубаво да си е с мен.“ – обърнете внимание на удебелените изрази – всички те говорят за две неща – майка, която се тревожи от раздяла и иска да няма раздяла, въпреки че в същото време се оплаква колко тежко й е сама с детето.
На такива майки децата реагират проблемно при раздяла, защото волно или неволно, често несъзнателно майката излъчва към детето посланието: „Не е безопасно да се разделяме. Стой до мен и не се отделяй.“ – И детето, за което мама е човекът, на когото вярва безрезервно безропотно изпълнява това, което мама излъчва. Как го изпълнява ли: като плаче и не ще да остава при никого, освен при мама; като боледува често, така че да не ходи на градина, а да си е у дома при мама; като се отказва дори от сън и храна, вярвайки че без мама не може да оцелее.
Какво е нужно да се направи?
Ако разпознавате своите тревоги в описаното или не усещате да излъчвате тревога, но детето ви плаче и не може да остава с други хора или боледува и не може да се адаптира в ясла/детска градина, то имате нужда от работа с терапевт за преодоляване на нагласата, която предавате на детето. Често нагласите ни са несъзнавани. Иска ни се детето да ходи спокойно на ясла/детска градина, до гуша ни е дошло да нямаме миг свободен, изнервени сме от постоянното тичане след детето, когато сме 24/7 с него у дома и бихме дали мило и драго детето да се научи да се отделя и да не боледува и за всички ни да дойдат по-добри времена. Е, пътят за това минава през терапия не на детето, а на мама, защото неговите нагласи и реакции идват от нея – съзнавано или несъзнавано мама му внушава, че е тревожно да се отделя от нея и че е най-хубаво да са си заедно. Ако търсите промяна, потърсете консултация и знайте, че не детето, а вие е нужно да поработите, за да се случат нещата.
Ако детето се научи да се разделя с мама и да остава с други познати хора, след това ще бъде много по-лесно и най-вероятно без трудности ще се научи да остава и в ясла/детска градина и да се чувства добре там. Какви са и другите фактори, от които зависи добрата адаптация на детето в ясла/детска градина, ще разберете в следващите статии по темата.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!