Самостоятелност в ранна възраст – първи стъпки в отделянето на детето
0
10 минути
четене
За да може успешно и спокойно да се адаптира детето в ясла/детска градина освен основната стъпка – да се научи да се отделя от мама и да се доверява на друг възрастен да поема грижи за него, другото нужно и важно умение е детето да има базови навици за самостоятелност за съответната възраст. Някои деца сами инициират изграждането на своята самостоятелност, докато при други е нужно възрастните да положат доста усилия и търпение в този процес.
Първи стъпки на самостоятелност
Умения за самостоятелна игра
След навършване на третия месец е добре детето да може да прекарва будно самостоятелно време от минимум 15 минути в наблюдаване и игра с интересни безопасни предмети. Например: детето наблюдава играчки закачени на кошарката и ги изучава любопитно с поглед, посяга към тях с ръчички и постепенно се научава да държи играчки и различни безопасни предмети в ръчички и да ги изследва с интерес. С нарастване на възрастта, нарастват и уменията на детето да координира движенията на тялото си, нарастват и интелектуалните възможности и детето става все по-способно да се занимава самичко. Малкото дете често ще търси мама, защото играчката, която държи вече му е омръзнала и мама е нужно да подаде нова. По-голямото дете вече ще може само да допълзи до нов предмет, който да изследва с любопитство и времето в самостоятелни игри с времето би следвало да нараства.
Не бива да отиваме в крайност и да караме децата по цял ден да се занимават самички, за да развиват самостоятелност. Децата, лишени от внимание и общуване със значимите им близки в последствие стават неуверени личности. Като всеки човек, детето има нужда от социално общуване, от близост и прояви на любов и е нормално да търси мама, да иска да се гушка, да има нужда от внимание. За здравословно развитие е нужно детето да прекарва както време в самостоятелни занимания, така и време с близките му хора, в които да се радва на взаимно общуване, ласки и общи игри, в които детето да научава нови умения от възрастните като им подражава.
Някои деца сами изграждат добър баланс между самостоятелни занимания и търсене на близост. За други обаче темата е истинско предизвикателство. Ако детето ви отказва да се занимава самичко дори за кратко и настоява вие постоянно да сте до него, здравословно е вместо да му угаждате, вие да инициирате и насърчавате изграждането на самостоятелност в детето.
Как да изградим базова самостоятелност?
Ваша задача като родители е не да угаждате на всяка прищявка на детето си и да се стремите то винаги да е доволно, а да подготвите детето за живота. Ако детето самичко не пожелае да гради самостоятелност и се чувства добре до полата на мама, не е здравословно да подкрепяте този модел. Приемете съпротивата на детето като знак, че му е трудно и има нужда от вашата огромна подкрепа и постоянство в изграждането на самостоятелност, а не като знак да се откажете.
Ако детето е силно тревожно и не може да се отдели от вас, започнете като начало с много малки стъпки. Оставете детето самичко в позната безопасна среда с интересни предмети, които да изследва само за 2-3 минути, след което се върнете при детето и останете заедно. След няколко часа повторете заниманието и правете така в продължение на 2-3 дни. След това увеличете времето на самостоятелност с няколко минути и така увеличавайте постепенно и плавно без резки промени, които да притеснят детето.
Ако детето не може да остане дори няколко минути самичко е важно да подходим с много търпение и разбиране и когато започне да ни вика, спокойно да се обадим, без да идваме, като се провикнем от другата стая с успокоителни думи с ведър тон, за да чуе, че сме там и не сме изчезнали. Кажете на детето, че сте тук и го насочете към игра, с която да се занимава, докато дойдете, например: „Тука съм. Я виж Мечо какво има на крачето и аз ще дойда след малко.“
Ако детето не се успокои само от гласа ни и напътствията за игра, които му даваме е нужно да дойдем при него и да се включим за миг в играта му, с усмивка и ведър тон, без упреци и нападки. След кратко включване е добре отново да оставим детето да се занимава самичко.
Така стъпка по стъпка повечето тревожни деца свикват с отделянето и самостоятелните игри. Ако детето не свиква и продължава да плаче за вас и да не може да се заиграва самичко дори за малко, то първо дайте си сметка за вашето собствено състояние:
- Вие готови ли сте да се отделите от детето или му давате двойнствени сигнали и то затова реагира с тревожност? Много майки споделят колко им е мило да са си до детето и как не искат то да порасне бързо, защото им е мило да гушкат бебе. Много жени се чувстват самотни и си дават сметка, че като детето им се отдели от тях те отново ще останат сами, без нежността и ласките, от които се нуждаят. Ако Вие имате нужда от близост с детето си, то усеща това и ще му е трудно да се отдели. Такива деца израстват невротично свързани с близките си, нервни, неспокойни и неспособни за балансиран живот. Добре е да поработите върху собствените си нагласи, за да не вкарате детето си в капана на неврозата. Ще помогне, ако поработите с психотерапевт за разрешаването на проблема.
- Вие как реагирате на трудността на детето да бъде самостоятелно? Някои родители се ядосват на детето, за това, че постоянно ги търси и не може да се справя самостоятелно. В тона на гласа им, в погледа им и в цялото им отношение към детето се чете недоволство и упрек. Подобна реакция е смазваща за детето и му пречи да се успокои и да гради самостоятелност. Ако за детето е трудно да бъде самостоятелно, то повече от всичко на света се нуждае от вашата подкрепа и окуражаване. Като го упреквате и се гневите, то чувства, че не го обичате и още повече се вкопчва във вас от страх, че ще ви загуби. Поработете със собствените си чувства и се постарайте да промените начина, по който реагирате. Детето не се държи така нарочно. Не иска да ви тормози. Трудно му е и има нужда да усеща, че го обичате и подкрепяте, за да се справи с този процес. Ако не съумеете да преработите реакцията си ще помогне консултирането с психотерапевт.
На една годинка детето би трябвало да може да се занимава самичко поне 15-20 мин, след което да дойде при вас и да потърси внимание и като го получи отново да е в състояние да поиграе самичко. Ако имате вече проходило дете, което стои залепено за вас, значи имате проблем, който е важно да започнете да разрешавате, докато е време. Освен промяна на собственото ви отношение и подход, друг метод, който помага в такива ситуации е класическата хомеопатия. Ако не се справяте със ситуацията, потърсете помощ.
Хранене, сън, самообслужване
Постепенно с порастването освен самостоятелна игра, детето има нуждата да се учи да се храни самичко, да спи самичко и лека полека да се оправя самичко в битов план. С началото на захранването стимулирайте детето да се храни само, а не да разчита само вие да му кусате в устата с лъжицата. Методът на захранване „Захранване водено от бебето“ включва самостоятелно хранене още от първия ден. При метода на захранване с бебешки пюрета и каши в началото бебето няма сръчността само да си куса с лъжицата полутечната храна, но е добре да практикувате хранене с две лъжици – с едната да кусате вие, а другата да държи детето и да се опитва само да се храни с нея, а също и да давате храна на парченца, които детето да държи с ръчичка.
Независимо какъв метод на захранване практикувате и какъв е темепраментът на вашето дете на 1 год. и 3-4 месеца вече всяко дете би трябвало да може да се храни самостоятелно и не бива повече да бъде хранено от възрастен. Знам, че е по-бързо да нахраните детето и повече да не се занимавате с хранене, но е вредно за цялостното развитие на детето, поради липса на търпение да пречим на изграждането на базови навици за самостоятелност, а храненето е основно жизнено умение. Въоръжете се с лигавници и мушама, дайте нужното време, купете си удобно столче за хранене и оставете детето да се храни самичко.
Освен хранене, детето би следвало да има свое шише или чашка за вода на достъпно място и да може само да пие вода, когато ожаднее, а не да чака вие да го поите. Това също става при някои деца с упражнение и търпение и насърчаване от страна на родителите.
След захранването идва и стъпката на отбиване. Ако до този момент сте кърмили бебето си, време е да се замислите за плавно намаляване на броя на кърменията и постепенно отбиване. Няма единно мнение кога е добре да отбиете детето, но след навършване на две годинки от психоемоционална гледна точка кърменето от благо се превръща в бреме, което връща детето назад в развитието му и му пречи да изгради по-зрели модели за справяне с трудностите, които среща. Кърменето дете ще се изкушава да суче за приспиване, вместо да се научи да заспива като дете; да суче, когато му е скучно, вместо да се научи да се забавлява; да суче, когато е разстроено, вместо да се учи да преодолява трудностите и да се справя. Не е добре за детето за всичко да разчита на гърдата, все едно, че е бебе.
Около първата година – при някои деца по-рано, при други по-късно е добър момент за овладяване на умението за самостоятелен сън без мама и друг близък, който да приспива детето и да лежи до него. Периодите на болезнено зъбоникнене са изключение, в което детето може да има нужда от активно успокояване, особено нощем. В спокойни периоди обаче, в които не никнат зъби и детето е здраво, добре е да преминете от заспиване на гърда или заспиване с дондуркане, към оставяне на детето в кошарката му, когато му се спи, където то да има възможността да поиграе малко и постепенно да се унесе в сън.
Около две години децата вече са готови и за тоалетни навици. Приучването на гърне е последният навик от детството, който бележи промяната от бебе към дете. Бавно, спокойно, без излишни нерви, очаквания и терзания, обяснете на детето за какво е гърнето и му дайте времето да свикне, като го слагате редовно и реагирате спокойно и позитивно, независимо от резултата.
Около две години и половина – при някои деца и по-рано, детето вече има сръчността да се облича и съблича (тук не включвам закопчаване на ципове, копчета и други тънкости), а простото нахлузване на лесни за обличане, съобразени с възрастта дрехи. Тук важат същите принципи, както и с храненето – ще става бавно и не особено прецизно, но си струва усилията. Насърчавайте и хвалете детето, показвайте му тънкостите за това как да си нахлузи дрехата през главата или как да вкара крака в крачола и ще видите какво удовлетворение изпитва наследникът ви от това, че може да се погрижи сам за себе си!
Знам, че е по-лесно да храним, обличаме и т.н. детето, но ако правим така му вършим „Мечешка услуга“. Гледането на дете не е бърза работа. Имате цялото време на деня да окуражавате, насърчавате и учите наследника си да се храни, да си играе, да се облича. Не гоните норматив и не търсете нещата да са свършени перфектно. В кабинета си ежедневно срещам родители с деца на 4 и дори 5 години, които не могат да си играят самички, а държат мама и татко да са вечно до тях, спят само, в леглото на родителите си залепени за тях отказват да се хранят сами. Животът на цялото семейство се превръща в кълбо от нерви, а най-потърпевши са не родителите, превърнали се в роби на децата си, а самите деца, развили неврози от най-ранна възраст. Не се подхлъзвайте в този модел, а ако вече сте влезли в него, потърсете помощ, докато нещата не са се задълбочили.
За да тръгне детето ви спокойно на ясла/детска градина, за да общува адекватно с други деца и да има зрели за възрастта си реакции и поведение, то нужно е да овладее базови умения и от бебе постепенно да се превърне в дете. Ако срещате трудности в този процес, насреща съм за консултация и насоки за преодоляване на трудностите, които срещате.
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
