С какво образователната система е ценна за децата, въпреки остарелите си похвати? За какво е нужно като родители да се погрижим, за да се чувства добре детето ни в училище? Кога е подходящият момент за детето да тръгне на училище и какво е нужно да знае и може преди това, за да се адаптира лесно и да се справя добре в училище?
Образователната ни система е като тромав мамут в сферата на свръхзвуковите самолети. Изисква от децата да наизустяват и да повтарят наученото без право на критично мислене и лично мнение по темата. Аналитичните способности се издигат в култ, а децата с креативно мислене и творчески наклонности често не се вписват и получават етикета „проблемни“. И за разкош макар да сме в 21 век по време на час масовата практика на учителите влиза в рамката на: „Като говориш с мен, ще мълчиш“. Още ли се чудите защо на хлапетата всичко това им идва в повече и оказват съпротиви?! И все пак ходенето на училище има своите големи позитиви, които няма как да компенсираме по друг начин. Важно е да работим в посока промяна на образователната ни система, но не можем с лека ръка да я отречем.
Позитиви от ходенето на училище
Детето се научва да общува с връстници с различни интереси, характери, статус
Както каза веднъж дъщеря ми: „Мразя уроците, но обичам да ходя на училище, защото училището е една голяма къща пълна с деца на моята възраст и това е много хубаво!“
С израстването за децата групата от връстници започва да играе все по-голяма роля, с пик на значимостта й в началото на пубертета. Именно групата от връстници помага на детето да се отдели по здравословен начин от семейството и да извърви пътя към изграждането на независимост.
Колкото по-разнообразна и многобройна група от връстници има около детето, толкова по-здравословно е за неговото развитие. С израстването си детето има нужда не от връстници, които родителите му считат за подходящи, а от връстници, които то самото избере, за да извърви нужния път към порастването. Детето има нужда от смели деца, от които да се учи на кураж, от мързеливи деца, които да му покажат нагледно, че без труд няма и успех; от груби деца, с които да тренира как да отвръща на нападки, как да не приема лично и да отстоява себе си; от нежни и мили деца, които да пълнят душата му с подкрепа и радост; от купонджии, от непукисти, от умни и от глупави и въобще от всякакъв тип хора – точно както е в реалния свят, за който детето се подготвя.
По примера на някои западни държави, някои родители в у нас започнаха да практикуват home schooling – домашно училище. Под предлог, че образователната ни система е остаряла и нищо добро не дава на децата, някои семейства решават да оставят децата си да учат у дома. Добре е преди да вземете такова решение да си дадете сметка, че ученето на уроци е само малка част от обучението, което детето преминава на тази възраст. Освен математика и история, много по-важно за детето в този етап от развитието му е да се научи да общува с връстници – всякакви връстници.
Математика, история и правопис може човек да усвои на всяка възраст. Ако не ги е научил в началното училище може да попълни пропуските в по-късна възраст. Социалните умения обаче са друга категория и имат своите сенситивни периоди за развитие. Ако пропуснем момента, после става изключително трудно наваксването и обикновено изисква години психотерапия.
Да оставим детето затворено у дома или да го запишем в частно училище, в което освен него ще има само още няколко дечица от избрани семейства, в психоемоционален и социален план е увреждащо и пречещо на детето да развие нужните му за живота умения.
Така че не се тревожете, че в училище ще има всякакви деца – колкото по-голямо разнообразие от характери, социален статус, интереси и личностни типове деца има наоколо, толкова по-добре.
Задачата на възрастните около детето – родители, учители и др. е да подпомага детето в това да изгради здравословни модели на взаимодействие с различните деца. Ако не знаете как да подкрепите детето си в трудностите, които среща при взаимодействието си с връстници, консултирайте се с психолог, който ще ви помогне да изградите добри модели, в които да възпитавате и подкрепяте детето си. Да обвинявате другите деца за проблемите, с които се сблъсква вашето, не е решение. Да не се намествате и да оставяте вашето дете да бъде тормозено от по-груби и буйни деца, също не е решение. Има си начини, проблемите да бъдат решавани и малкият човек да трупа опит и умения за справяне с трудни ситуации, които ще му вършат работа за цял живот.
Детето изгражда воля, дисциплина и умение за екипна работа
Характерно за малките деца е да очакват светът да се върти около тях и околните да изпълняват прищевките им. Също така малките деца правят само това, което им е приятно и няма сила, която да ги накара да проявят усърдие в занимание, което не им се нрави. Ако останем с психика на малки деца обаче, колкото и таланти да притежаваме, животът ни няма да се развие особено добре.
Защото в живота освен забавление е нужно да вършим и определени задължения, за да се радваме на благините на живота. Ако правехме само това, което ни харесва, подозирам, че нямаше да имаме топла вода на чешмите, нито хляб сутрин в магазина, нито ток, градски транспорт или каквито и да било други блага, защото хората биха предпочели сутрин да се излежават на топло в леглото, вместо да отидат на работа и нито ТЕЦът, нито хлебозаводът, нито градският транспорт или елетроразпределителното дружество или каквото и да било нямаше да работи. Ние самите нямаше да работим, ако търсехме само кеф и забавления и нямаше да имаме и стотинка в джоба, с която да се погрижим за живота си. Ясно ни е като възрастни, че без работа, само с развлечение не може. Нужно е в живота да има и забавления, но и работа. За децата това не е добра новина, но с тръгването на училище, важно е да осъзнаят този факт.
За да не изпуши главата на бъдещия ви наследник е важно като родители да се погрижите в дневния ритъм на детето ви да присъстват балансирано както задължения, така и забавления – само едното не води на добър път. Тъй като училището, както казахме е остаряло като система и набляга основно на задълженията, обмислете какви забавления можете да включите в дневната програма на детето ви, така че то да живее балансирано. Подходящи са игри навън след училище, когато времето е хубаво и спорт на закрито при лошо време. Също така достатъчно почивка, игри с приятели. Ако детето е целодневно на училище, то в занималнята поговорете с учителката какви игри и играчки е подходящо да си носят децата, така че като приключат с домашните да разполагат с варианти за забавление.
Ако очаквате наследникът ви само да учи, то откажете се. Много скоро дете, накарано да се занимава само със задължения, вместо да развие воля и дисциплина, намразва задълженията, развива тревожност, нервност, хиперактивност или депресивност. Всичко е нужно да бъде в баланс, за да има добър ефект.
А балансът обикновено не коства много. Златната формула е колкото учене, толкова и игра, колкото седене мирно, толкова и тичане, скачане, танцуване. Вижте какви интереси и таланти има детето ви и го подкрепете да ги развива в игрова форма, без стрес и напрежение. За някои деца удачни са занимания с приложни изкуства, в които детето да развихри въображението си, за други деца подходящи са силови спортове, за трети – танци. Ако детето ви не желае да го запишете на извънредни спортове и кръжоци след училище, съобразете се с него. Може би организираните занимания му идват в повече и има нужда от самостоятелни занимания без твърд график. Осигурете възможности за физически игри, както и материали за ръчен труд и подтиквайте детето да ги използва.
Важно
Важно е и да ограничите до минимум времето пред телевизора и таблета. Едно филче от 30мин. на ден е допустимо, но прекарване на часове пред екрана е пагубно за детския мозък! Екраните вредят на умственото развитие, водят до свръхвъзбуда и нарушена концентрация при децата.
Важно е здравословното хранене, със сведени до минимум изкуствени съставки. Ежедневно детето е нужно да приема сурови плодове и зеленчуци, домашно приготвена храна, достатъчно количество вода. Многото захар и сладки храни води до хиперактивност и нарушения в концентрацията. Затова ограничете лакомствата и нека доброто настроение на детето не идва от пакетирани вредни храни, а от приятни игри и изживявания.
От чисто когнитивна гледна точка в предучилищните групи, които по закон децата у нас е задължително да посещават преди да тръгнат в първи клас, детето ще научи всички основни базови знания и умения, нужни му за успешно справяне в училище. Затова съветът ми е не се опитвайте да спестите на детето предучилищната и не мислете, че му правите добро, ако го оставите вкъщи да го гледа баба. Умението да седи мирно и да внимава, докато учителката обяснява, да работи фокусирано върху поставени задачи, да не шуми и да не пречи на другите деца трудно се придобива у дома. Умението на детето да се отделя от дома си, от близките си и да учи и да се развива в среда от връстници няма как да бъде придобито у дома. Относно чисто когнитивните умения като разпознаване и извършване на прости операции с числа, букви и геометрични форми също е предмет на подготовка в предучилищната група преди тръгване на училище.
Ако детето ви среща трудности в предучилищната – било в усвояването на материала, било в умението да се концентрира, било в дисциплината и във взаимоотношенията с другите деца или учителите, потърсете своевременно консултация с психолог, за да може трудностите и проблемите да бъдат отстранени преди постъпване в училище.
Ако се колебаете дали да запишете детето си в първи клас на 6 или на 7 години, като психолог бих ви посъветвала, че на 7 е по-добре, за да бъде детето не само когнитивно, но и психоемоционално по-зряло за и без това тежката форма на училищна среда, в която децата у нас попадат. В повечето случаи по-големите на възраст деца показват не само по-зряло поведение, но и по-добри академични постижения, макар това да не е общовалидно правило. Ако все пак се колебаете, може да направим с детето ви тестове за училищна готовност и да преценим дали за него е удачно да тръгне на този етап на училище или има нужда от още подготовка преди да навлезе в този нов етап от развитието си.
Често срещани проблеми в училище
Хиперактивност с дефицит на внимание
Един от често срещаните проблеми в училище е хиперактивно поведение с нарушено внимание. Това са деца, които не могат да стоят мирно на чина, шават, вдигат шум, не внимават, много лесно се разсейват, непостоянни са в изпълнението на поставените задачи и често пречат на целия клас в учебния процес.
Този тип поведение може да се дължи на синдрома ХАДВ – хиперактивност с дефицит на внимание, но подобно поведение се среща и при деца с нормални функции в мозъка, които страдат от тревожност. Подобна тревожност често бива продиктувана от трудната адаптация на детето в новата среда – особено при деца, които трудно свикват с новостите, трудно приемат нови хора и нови процеси в обкръжението си. Друга група деца, податливи на подобно поведение, в резултат от повишена тревожност са деца, които не са свикнали да спазват правила и да изпълняват поставени задачи, а до постъпването си в училище са били отглеждани в среда, в която всички са се съобразявали с тях и всичко е ставало, както детето иска. Затова и децата отглеждани вкъщи, които не са посещавали детска градина и предучилищна група са потенциално рискова група при адаптацията в училище и често проявяват поведенчески проблеми.
Ако детето ви среща подобни проблеми, първата ви работа е да направите консултация с психолог, за да се установи дали детето има синдрома ХАДВ или проявява тревожност, за да се прецени как да бъде третиран проблема и от каква помощ се нуждае детето.
Нежелание на детето да посещава училище
Много деца започват открито да се бунтуват срещу училището. Както казах и в началото, има достатъчно причини, детето да оказва съпротива, но има и достатъчно причини, детето да ходи с желание на училище. Ако детето се бунтува и не желае да ходи на училище, вероятно детето не успява да се впише в кръга от връстници, няма приятели в училище, с които да истински да се радва да общува, не успява да се впише в колектива или страда от свръхамбициозност и се товари от прекомерни амбиции във всичко да бъде пръв или е твърде стеснително и чувствително и преживява дълбоко всяка забележка от учителката или всеки коментар, подхвърлен от връстници, или за детето е шок нуждата да се съобразява с околните и да спазва ред и правила… Има много причини, детето да оказва сериозни съпротиви и тези причини не са резултат само от остарелите методи на преподаване. В повечето случаи в подобни ситуации се намесват слабости и трудности на детето, които ако бъдат дефинирани и работим с тях, от дефицити ще се превърнат в силни страни, които ще бъдат в помощ на детето цял живот.
Ако се опитвате да отглеждате детето си под похлупак, не му правите услуга. В реалния живот, детето ще попада различни ситуации и е важно да разполага с нужните му качества, за да се справя с трудностите, които среща, а не да обвинява винаги другите и да бяга от проблемите. Затова, ако детето ви има трудности в адаптацията, наблюдавайте и се запитайте какви умения липсват на детето, че не може да се справи с възникващите ситуации и как да възпитате тези умения. Ако ви е трудно да прецените или не знаете как да подходите, консултацията с психолог, ще ви помогне.
Детето има трудности в овладяването на материала
Трудностите в ученето може да се дължат на по-ниски когнитивни умения, но може и да са в резултат от стрес, който детето изживява поради трудностите му да се адаптира в училище или дислексия или друг тип фактори, които е важно да бъдат изследвани, за да се прецени от каква помощ има нужда детето, за да се справи с възникващите проблеми. Да се карате на детето, че не учи достатъчно НЕ е решение! Тревожните деца, колкото и да учат, няма да запомнят наученото и все грешки ще правят. Ако детето не успява да учи добре, нужно е да направите консултация с психолог, за да се прецени от къде идва проблемът и да се вземат нужните мерки за преодоляването му.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!