Нищо в този живот не идва случайно. В това число и болестите – дребните неразположения, както и хроничните заболявания и тежките състояния в живота ни. Не идват случайно и психичните и емоционалните проблеми като тревожност, депресия, паник атаки…
Медицината все повече обръща поглед отвъд физическото ни тяло, тъй като все повече състояния в човека не могат да бъдат обяснени просто с физика. Все по-често физически здрави жени не могат да забременеят – уж в тялото всичко е наред, а бебе не идва. Все повече хора се разболяват от автоимунни заболявания, при които няма външна причина – нито вирус, нито бактерия, които да атакуват тялото и да го разболяват, а собственият организъм на човека се саморазболява без физически причинител. Все по-често медицинските изследвания посочват стреса като основен причинител на заболяванията, от които страдаме. Знаем вече, че дори грипът ще ни хване, ако сме изложени на стрес и че хората, които живеят спокойно и уравновесено, дори да бъдат в контакт с болести, рискът да се заразят е минимален.
Психосоматика
Науката, която изследва връзката между начина на живот, емоционалното състояние и физическите проявления в тялото – Психосоматика – успява да достигне до взаимовръзки между физическите симптоми и причините, довели до тях. Много рядко причините са от физическо естество. По-лесно ни е да мислим, че физически причини водят до болестите, от които страдаме, защото не сме в състояние да видим и осмислим психоемоционалните причини и действаме на принципа „Око да види, ръка да пипне.“ Повечето проблеми в живота ни обаче не могат да бъдат „пипнати“ или „видени“ с просто око. Ако можехме да ги видим и пипнем, нямаше да ги допуснем в живота си и в живота на децата си. Съществуват именно, защото не ги виждаме и не си даваме сметка за тях.
Ако се изкушавате да отдавате дискомфорта в тялото само на физически причини, с проста логика бързо може да си дадете сметка, че нещата не са толкова прости. Ако си мислите, че страдате от алергии заради замърсения въздух, храна и среда на живот, то ако това беше основната причина за болестта, болни от алергия щяхме да сме всички – нали всички живеем в тази замърсена среда.
Ако причината за грипа бяха само вирусите наоколо, то всички щяхме да се разболеем от грип, а не само част от хората да са болни, а другите да остават здрави, при все, че и те дишат същия въздух и са в контакт с болни. Има хора, които всеки вирус ги разболява, а има хора, които са постоянно в контакт с болни, а самите те с години не се разболяват.
Подобни примери можете и сами да си дадете колкото искате. За всяка болест, за която побързате да обвините външни видими причини, запитайте се, ако обяснението ви е вярно, то нямаше ли да боледуват всички изложени на тези причини, а не някои да се разболяват, а други да остават здрави? Явно нещо друго в хората определя дали ще се разболеят, когато бъдат изложени на вредните фактори или няма да се разболеят. Причината е вътре в човека, а не във факторите от средата.
Психосоматичният подход при децата
Това разбиране за вътрешните фактори и за стреса като основен причинител на болести от всякакво естество ми помогна да отгледам и двете си деца без болести. Откакто започнах да вниквам в психосоматичните причини и двете ми деца започнаха да ходят целогодишно на детска градина без да отсъствия по болест.
Синът ми беше на 4 години, когато започнах да осъзнавам как работи психосоматиката и с него тогава смених подхода си. До този момент той вече беше изпил 3 антибиотика и беше отключил целогодишна алергия, „благодарение“ на която кашляше целогодишно и целогодишно пиеше лекарства. Бяхме го водили при най-добрият в страната детски алерголог, бяхме се консултирали и с други водещи специалисти и това беше положението – целогодишен прием на лекарства по схема. След като сменихме подхода и започнахме да лекуваме детето с класическа хомеопатия и да обръщаме внимание на психосоматичните причини за болестите, детето ни за по-малко от година спя да кашля, спря да се разболява често и от онзи момент вече 10 години бил болен само 2 пъти и то за седмица. Не пие никакви лекарства, от време на време има сополи като всеки човек, когато времето застуди, но нищо повече.
С дъщеря ми започнах да прилагам психосоматичния подход към здравето и лечение с класическа хомеопатия, когато се налага още от раждането й. като бебе вдигаше температура при никненето на всеки зъб и тогава подпомагах организма с класическа хомеопатия, но освен това не е боледувала. Тя тръгна на ясла на 1 година и 7 месеца и до тръгването си на училище имаше общо за всичките години отсъствия по болест две седмици заради Варицела, която изкара изключително леко, една седмица заради обострен атопичен дерматит и два пъти по 1 ден заради възпалено ухо. Толкова. Никога не съм ограничавала играта й със сополиви и кашлящи деца. Никога не съм я спирала от градина заради грипни епидемии. Никога не съм я ограничавала да не яде сладолед, за да не я заболи гърло и не съм я карала да си обува пантофи или да слага шапка, за да не настине. Случвало се е да потече сопол или да запуши нос през зимата, както и да покашля малко, заради стичащи се на гърлото секрети, но винаги е минавало в движение за няколко дни, без специално лечение, само класическа хомеопатия в по-сериозните случаи. Дъщеря ми никога не е пила сироп за клашлица, панадол или каквито и да било други лекарства, нито веднъж. С порастването в прехода към пубертета в момента е в етап, в който прави от време на време главоболия, изкара един ларингит и като цяло усещам, че не е толкова балансирана, но отново подхождам психосоматично и знам, че е въпрос на време в този преходен етап за нея да намери баланса си отново.
Истинското лечение в основата си е психоемоционално, а не физическо. Физическите белези, които виждаме са просто проявления на по-дълбоки причини, които често остават скрити. Ако работим само върху външните проявления, няма да решим въпроса. Нужно е да се вгледаме по-дълбоко и да обърнем внимание на това, което се случва с човека на по-дълбоко ниво. Тръгване на градина, раждане на по-малко братче/сестриче, развод на родителите, смяна на средата, влизане в пубертета са все дълбоко разтърсващи фактори, които е нормално да нарушат баланса в детето и може да станат причина за болести… Ако само третираме симптомите, а оставим детето само с дълбоките проблеми, които изживява, нищо няма да се подобри.
Затова и винаги, когато съм виждала оклюмало малко човече или запушен нос или покашляне или нервност в детето, първата ми работа е била да се погрижа детето да се почувства добре, да се запитам какво не е наред в момента при него, да го попитам, да го погушкам, да му обърна внимание. Малките деца не могат да кажат какво ги мъчи, но открито и ясно показват с поведението си, че имат незадоволени нужди.
Човек се разболява, защото е под стрес в този момент. А стресът се причинява от различни фактори – от това, че човекът се е почувствал изоставен или пренебрегнат; от това, че се е почувствал подигран или осмян; от грубо отношение проявено към него; от неспособност да се справи с дадена ситуация и липса на подкрепа от околните; от обида; от угризения на съвестта… Като обърнете внимание на детето и го накарате да се чувства обичано, подкрепено, харесвано и ценено, стресът намалява. Ако детето ви усеща като здрава опора, ако знае, че каквото и да се случва, вие сте до него и ще му помогнете, тогава се успокоява и всичко се намества.
Всеки човек има разбира се освен различен характер и различни чисто физически характеристики. При някои хора в определени органи и системи в тялото още по рождение се наблюдава слабост и склонност към проблеми. Редки са обаче ситуациите, в които нищо не може да бъде направено и човекът по рождение носи заболяване, което е практически нелечимо. В повечето случаи ситуациите могат с времето да бъдат балансирани или както се казва „детето да го израстне“.
За да може детето да надскочи даден физически проблем с израстването си, а не да го задълбочи, е нужно да подходим психосоматично и да обърнем внимание на преживяванията и нуждите на детето.
Преди време имах случай да наблюдавам близко детенце на собствения му рожден ден. Родителите бяха организирали голямо парти в детски кът. Детето ставаше на 3. Беше още малко и непозната обстановка, шумното парти, аниматорите и многото деца, не само, че не го правеха щастливо, а видимо се виждаше, че детето е напрегнато от случващото се и има нужда от мама и татко, от близка спокойна среда. Гледаше объркано, изнервено в цялата шумотевица, постоянно си лапаше ръцете за утеха. Никой обаче не му обърна внимание. Родителите бяха залисани да обръщат внимание на многото гости, които бяха поканили. На следващия ден, майката ми се обади да благодари за подаръка и между другото ми каза, че половин ден са чакали пред лекарския кабинет, защото детето цяла нощ след празника кашляло и на следващия ден се събудило с лоша кашлица. Мъчно ми стана за мъничето. Ясно беше, че кашля, за да привлече вниманието на майка си и да я накара да се погрижи за него. Мама обаче нямаше поглед върху психоемоционалните причини за болестите и вместо да остане с детето у дома и да му даде 100% от вниманието си, да се погушкат, да му направи топъл чай с мед, за да успокоят гърлото и да поиграят заедно на любими игри, мама беше хукнала с детето по доктори и то отново беше оставено на заден план. Мама е била заета да шофира, да чакат в някакъв неприятен коридор с часове лекарят да ги приеме, да обсъждат с лекаря състоянието на детето и естествено кашлицата не се беше успокоила от всички тези действия, които само влошават нещата. А нуждата на детето е била съвсем друга и при правилен подход и без лекарства, може и ситуацията да се успокои и да мине бързо.
Деца, чиито родители вникват в детските преживявания и осъзнават какви са реалните нужди на детето, рядко боледуват и дори да хванат някой вирус, минава за ден-два неусетно без специално лечение, защото родителят знае как да върне баланса в живота на детето си.
Всички родители си обичат децата, но за съжаление много родители не знаят как истински да се погрижат за детето. Много родители си мислят, че грижа за детето е да му купят скъпи играчки и дрешки, а за детето това не е истински важно. Много родители си мислят, грижа за детето е да му се карат, когато не се държи добре, за да го направят добре възпитано, но именно, когато се държи най-невъзможно детето има нужда не от каране, упреци и наставления, а от близост и внимание, защото зле се държим, когато се чувстваме зле и повече от всичко се нуждаем някой да ни каже в този момент „Обичам те безкрайно, ела да те гушна! Искаш ли да поиграем?“ Много родители не могат да направят това или ако се насилят да го направят, то ще е изкуствено и няма да проработи. Целта не е да се насилим да окажем подкрепа, когато вътрешно сме гневни или объркани или извън кожата си. Няма как да подкрепим някого, когато самите ние имаме нужда от подкрепа. Няма как да успокоим някого, ако самите ние сме неспокойни. Няма как да дадем любов, а вътре в себе си не сме изпълнени с любов в този момент, а сме изпълнени с критичност, негодувание, безпомощност или безсилие…
Ако детето знае, че сте до него, каквото и да се случва и вместо да му се карате, ще му помогнете да се справи с трудностите, които среща, ако знае, че няма да побързате да го обвинявате, а ще намерите заедно решение и ще бъдете до него, когато има нужда от вас, ако детето усеща, че е на първо място в живота ви и получава от вас нужната грижа и внимание (а внимание за детето не е да му организирате скъпо парти, а да поиграете вие с него и да бъдете заедно), ако детето вижда вас уверени, спокойни и сигурни в действията си, тогава ще успявате да се справяте с проблемите преди още да са довели до болести или ако настъпи болест, бързо ще доведете тялото до баланс и болестта отшуми още в зародиш.
3 прости правила за здрави деца
- Детето е човек като нас и е нужно да проявяваме към него уважение. То не е кученце на каишка, а личност със свое светоусещане, макар все още да му липсва опит. Когато правите забележка, когато възпитавате, правете го така, както очаквате да подходят към вас, когато сте сбъркали – с уважение и зачитане на човешкото достойнство.
- Детето има нужди различни от нашите. За да бъде здраво и щастливо то, нужно е нуждите му да бъдат удовлетворявани. Нужно е да опознаем детето си и да общуваме ежедневно с него, за да бъдем наясно какви са нуждите му в този момент, а не да удовлетворяваме нужди, които ние си представяме, че детето има.
Има деца, отглеждани в златна клетка – родителите им се хвалят колко много правят за децата си и те наистина правят, но правят не това, от което се нуждае детето, а това, от което се нуждае родителят и ефектът за детето е силно негативен. Ако детето има нужда от физическа активност, но вие му забранявате да тича вкъщи и не го извеждате навън, защото е кално, но вместо това сте му купили скъпа интерактивна играчка, то нищо хубаво не сте сторили. Интерактивната играчка не може да замени физическата активност, от която детето се нуждае в този момент. Или ако детето ви страда от липса на внимание, но за да не ви досажда го оставяте да гледа клипчета на смартфона, не се чудете, че ще започне да боледува. Машината не може да накара детето да се почувства обичано и обгрижено. Нужно е да забелязваме реалните нужди на детето и да се грижим те да бъдат посрещани, а не да компенсираме с други дейности или скъпи вещи.
- Когато на детето не му е добре, не е тогава моментът да възпитавате строго. Детето, което се разболява, което е омърлушено или напрегнато има нужда от специално внимание, близост и грижа. Има нужда от повече гушкане, от повече време заедно, от това някой да го поглези. Когато видите, че на детето не му е добре –ако добре познавате детето си по поведението му, по погледа веднага ще забележите, че нещо не е наред преди симптомите на болестта да се проявят – и тогава е моментът детето да бъде поглезено. Обикновено в тези моменти вместо допълнителни грижи децата отнасят най-много караници и упреци – защото са нервни, шумни, непослушни, защото не спазват правилата, защото не се хранят добре, защото проявяват капризи и т.н. А те се държат така, защото не им е добре, защото са загубили баланс. Гушнете ги, приласкайте ги, поиграйте с тях, направете нещо забавно, нещо шеговито и се посмейте заедно. Смехът е сред най-добрите лекарства! Спрете неприемливото поведение с нежност или с шеги. Направете и любимо ястие, разкажете любима на детето приказка, поиграйте любима на детето игра. Ако имате планове да излизате и да поверите грижите на детето на друг човек, сменете си плана. Останете с детето в такъв момент. По-добре да останете сега и да се погрижите детето да се стабилизира, преди да е станало късно, отколкото да го оставите сега и утре то да е болно и да се налага да оставате у дома да го лекувате.
Има семейства, в които нещата не са толкова лесни. Ако родителите не се обичат, а живеят в постоянни войни, ако родителите не се чувстват способни собствения си живот да уредят и самите те се чувстват изоставени или обидени или притиснати от трудности в живота си, ако живеят разочаровани или гневни, защото не успяват да следват мечтите си и живеят живот, който не им харесва, тогава няма как да бъдат здрава опора за децата си и да окажат адекватна подкрепа в трудни за детето моменти. Няма как да успокоим някого, ако самите ние сме неспокойни. Проблемите за възрастните се явяват непосилно бреме и за детето и се стоварват върху него без да може нищо да направи. Дори да си мислим, че детето нищо не знае и пред него да се усмихваме и преструваме, то ни усеща и си дава сметка, че нещата не са добре и живее в напрежение. Някои деца имат шанса да изкарват това напрежение през поведението си като се държат буйно, невъзпитано, шумно, агресивно и т.н., но изискванията към други деца или собствения им темперамент не допускат това и детето преживява всичко вътрешно и в този случай болестите са неизбежни.
Има и семейства, в които възрастните са толкова залисани в собствените си проблеми, че не искат дори да си дадат сметка какво преживява детето. Сякаш личните им проблеми са толкова много, че не могат да понесат и проблемите на детето. Не си дават сметка, че когато гледа унило или пък нагло, малкото човече има нужда от любов, а бързат да го сгълчат, че не се е нахранило достатъчно или че вдига много шум или че се бие с брат си. А отказът от храна, боят и шумът са достъпен начин на детето да привлече вниманието, от което се нуждае. Внимание не за назидания, а за да си даде сметка някой, какво носи то в душичката си и да го подкрепи. Много хора нямат време за това или по-правилно е да се каже – нямат сили. Нямат сили, защото собствените им души имат нужда от подкрепа и са свити и изнурени, и изнервени и просто нямат капацитет. И се завърта колелото на възрастни, които не се чувстват добре и отглеждат деца, които не се чувстват добре. С времето това води до възрастни, които страдат от разни болести – кой алергии, кой Хашимото, кой високо кръвно, кой дерматит и т.н., които отглеждат деца, които също страдат от болести – неизбежно е.
За да сте в състояние да подкрепите децата си, първо трябва да започнете от себе си. И все пак, не можем да замразим детето, докато се погрижим за себе си. То живее паралелно с нас. Колкото и да ви е трудно, прочетете отново написаното по-горе и насочете вниманието си, колкото можете да давате на децата си в трудни моменти. Дори и малко нежност и внимание понякога върши чудеса. Ако вместо укор, в трудни моменти детето види поглед, насочен към него с любов, всичко ще бъде различно. Ако вместо да изливаме поредния сироп в устата на детето, започнем повече да се съобразяваме с неговите нужди, а не постоянно да искаме то да се съобразява с нашите, животът ще стане далеч по-лек.
В следващата част от статията ще поговорим за психосоматичния подход при възрастните.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!