Психосоматика - за болестта и здравето (част 1)

В първата част от статията разгледахме психосоматичният подход към здравето и преодоляването на болестите при децата. В настоящата статия ще поговорим за нас възрастните и за това как да откриваме и преодоляваме причините, водещи до болестите, от които страдаме, а също и да си дадем сметка коя е най-добрата превенция, която ако прилагаме ще си гарантираме здрав и щастлив живот.

Какво е психосоматика?

Психосоматиката е наука, която изучава връзката между нашите мисли, разбирания за живота, чувства и преживявания с това, което се случва в тялото ни. Учените все повече обръщат внимание на факторите отвъд физическото тяло, които оказват влияние върху функционирането на органите и системите в тялото ни. Доказано вече стресът е сред основните фактори, които дестабилизират тялото и отключват заболяване. А стрес означава дългосрочно изживяване на негативни емоции, което пък значи дългосрочно погазване на важни за човек нужди. А човек погазва нуждите си, защото не вижда начин да ги удовлетвори или намира удовлетворяването им за срамно или опасно. А какво е срамно, опасно, трудно? – няма еднозначно определение. Зависи от гледната точна на човек и от разбиранията, с които живее. Промяната в гледната точка често отваря врати и води до преодоляване на много проблеми.

Казахме, че за да бъде едно дете здраво и да преодолява по-бързо неразположенията, с които се сблъсква е важно възрастните да се погрижат основните нужди на детето да бъдат удовлетворявани – а това са нуждата от сигурност, от защита, от любов, от приемане, от право на развитие. Същото важи и за възрастните, с тази разлика, че възрастният човек не бива да очаква някой друг да задоволи нуждите му, а е негова собствена отговорност да стори това. Не можем да очакваме друг да ни успокои и да разреши проблемите в живота ни. Този, който е нужно да се погрижи за нас сме самите ние. Не можем да чакаме някой друг да си даде сметка какво чувстваме, за какво копнеем и от какво се нуждаем в живота си и да ни го даде. Нужно е сами да направим това.

Човек, който страда от физически или психоемоционален дискомфорт или по-сериозно заболяване е човек, пренебрегвал вътрешните си потребности. Ако е пренебрегнал нуждите си за кратко, то и дискомфортът, който изпитва е повърхностен и бързо преодолим. Ако е пренебрегвал нуждите си системно и дългосрочно, то и резултатът ще е хроничен и по-дълбок.

За да излекуваш високото си кръвно или алергията си, или автоимунното си заболяване, или тревожността, или депресията, или зависимостите ти е нужно да се погрижиш за себе си. Не за това, което останалите смятат, че трябва да бъдеш, а това, за което душата ти копнее, за истинската ти същност. Нужно е да си дадеш сметка какви са вътрешните ти копнежи и да започнеш стъпка по стъпка да ги реализираш, колкото и да не пасват на общоприетите норми и очаквания. Нужно е да спреш да погазваш себе си и да спреш да слагаш приоритет върху маската и имиджа, които градиш. Душата ти е по-красива от всяка маска! Дори да изградиш най-великият имидж пак ще си болен, нещастен и нищо и никой не може да ти помогне, докато не се решиш да бъдеш себе си и да живееш така, както вътрешният ти глас насочва.

Никой от вън, колкото и способен, властен или обичащ те да е, няма как да удовлетвори твоите собствени нужди. Това е личен процес и не може да бъде свършен от външни хора, дори и да имат силно желание за това.

Нужно е да спреш да се осъждаш за вътрешните си копнежи, да спреш да отхвърляш истинската си същност. Нужно е да прегърнеш себе си и воден от вътрешния си глас да започнеш процес на осъществяване на това, което напира от душата ти, колкото и ирационално или нелепо да изглежда на пръв поглед. Всички велики хора в началото са били считани за безумци, но това не ги е отказало и благодарение на вярата им във вътрешния им глас човечеството върви напред. Не пренебрегвай себе си и не се отказвай! Животът става невъзможен единствено, ако предадем себе си и решим да следваме чужд път, не собствения.

Болестта като начин да обърнем внимание на себе си

Най-ценното, с което разполагаме е правото на пълноценен живот. А за да живеем пълноценно е нужно да обърнем внимание на себе си, а не само да следваме целите поставени ни от шефа, не само да обслужваме общественото мнение и да се грижим всички да са доволни. Важно е да се погрижим и собствената ни душа да изпитва удовлетворение. А често хората служат на всичко друго, но не и на себе си.

И често блестите идват, за да ни върнат обратно към същността – към нас самите. Като си болен няма как да пренебрегваш себе си. Болният има повишени нужди – изпитва болки, нуждае се от специално лечение и терапии, често болестта изисква специална диета или дневен режим, кара болният да се открои от останалите. Близките на болния оказват съпричастност, грижат се за болния, мислят го и се вълнуват за състоянието…

За много хора именно това е причината да се разболеят – да получат внимание, да получат правото да се погрижат за себе си, а не само да се грижат за околните и за работата си. Много хора единствено в болестта успяват да изпъкнат като личности, а допреди това са живели безлично, сливащи се с тълпата, поради невъзможността да изразят своята индивидуалност. А душата копнее да бъде видяна, да получи внимание и грижа – често не от другите, а от самите нас. Много хора обаче не си дават грижа, не си дават внимание, докато не дойде болестта. И тогава се започва ходене по доктори, а докторът обръща внимание. И близките започват да обръщат внимание и се сещат, че болният е човек и започват да го мислят, започват да казват „Ти си почини, аз ще сготвя днес“ и болният изведнъж получава грижите, за които вероятно цял живот е копнял, но не си е позволявал да си даде.

Един простичък пример, от клиентка, която споделя, че е изкарала грипа, но нарочно не ми се е обадила за насоки за лечение, защото: „Имах нужда да остана болна. Толкова много ми се насъбра напоследък и толкова голяма нужда имах да си полежа в леглото без да трябва аз да тичам за всичко, че не исках да се лекувам. Исках да остана болна, защото така имах причина да си почина малко и да се погрижа за себе си.“ – простичък пример, но много показателен. Болестта идва, когато не си даваме правото да се погрижим за себе си и понякога чрез болестта сякаш имаме извинение да се обърнем към себе си и да поставим себе си във фокус.

Често примерите за съжаление не са така безобидни като боледуване от грип. Има и много по-тежки варианти, които за жалост се случват все по-често. За някои хората трудността да сложат фокус върху собствените си нужди е толкова голяма, че се нуждаят от много силна външна причина, за да го сторят. Говорих с жена, болна от рак, която след тежката диагноза осъзнала, че болестта й е дошла при нея, защото допреди това тя тотално е пренебрегвала себе си. Грижела се е за всички останали, но не и за себе си. Сега, въоръжена с тежката диагноза като щит, тази жена използваше заболяването като оправдание пред близките си за нуждата си да промени живота си. И от разказа й ставаше ясно, че дори такава тежка диагноза не беше достатъчна, за да промени мисленето на семейството й и да ги направи по-разбиращи и подкрепящи.

Близките й искаха тя да оздравее, тревожеха се за нея, но недоволстваха от промените, които тя беше започнала да прави в живота си. Недоволстваха от това, че тя вече не беше човекът, който живее само заради тях и като сянка обслужва техните нужди. Не им харесваше, че се налага да се съобразяват и с нейни нужди. За тази жена се налагаше да се бори едновременно и с болестта, и с обкръжението си. И нейният случай не е изолиран, а много често срещан. Близките ни хем искат да сме здрави и щастливи, хем често без да си дават сметка искат да живеем не собствения ни живот, а техния. Искат да следваме не нашите мечти, а техните. И понякога и болестта не помага хората да променят мирогледа си и да се осъзнаят.

Какъв е изходът? – спри да робуваш на другите и обърни внимание себе си и собствените си нужди! Дори смъртоностна болест понякога не е достатъчна причина за някои хора да осъзнаят, че и ти си човек, не разчитай болестта да ти бъде патерица! Добрата новина в случая е, че не си бебе и животът ти не зависи от другите. Ако си малко дете и възрастните, които те отглеждат не ти дават право да бъдеш себе си – това е голям проблем. Ако обаче си пораснал човек, то в твои ръце е да си подредиш живота и да не плащаш данък обществено мнение. Хората, които истински те обичат, ще останат до теб. Хората, които само са те използвали, ще те обвинят в егоизъм и коравосърдечие и ще те напуснат, с което само ще ти направят услуга. Никой няма нужда в живота си от псевдо любов, от псевдо близки и псевдо подкрепа. Който истински ти е близък, дори да се разсърди от промените, които правиш, дори да те упрекне, с времето ще свикне и ще остане до теб. До истинският теб. До здравият теб, по здрав начин.

Малцина го осъзнават, но в практиката си съм срещата много хора, които дълбоко в себе си не искат да се излекуват, защото за тях болестта е единственият начин да се погрижат за себе си, да получат внимание и да се почувстват специални. Тъжно, но факт.

А не можем ли да направим това без болест? Можеш ли без да си болен да си дадеш сметка, че си единствен и неповторим в този свят? Не е нужна гръмка диагноза, с която да се определяш. Ти си достатъчен. Носиш в себе си таланти, които копнеят да се разгърнат и не, не е късно за това! Имаш правото на лично време и лично пространство. Имаш правото на почивка. Имаш правото да се погрижиш за себе си. Имаш правото да следваш мечтите си и ако се решиш да го направиш, ще станеш част от хората, които превръщат този свят във все по-добро място за живеене.

Малцина са тези, които се осмеляват да излязат извън утъпканият път, но именно благодарение на тях животът ни се развива. Да бъдеш верен на себе си не е егоизъм, нищо че така настояват страхливите, на които не им стиска да следват мечтите си и се опитват да накарат теб да осъществиш техните мечти. Ако всички слугувахме на общественото мнение, щяхме още да живеем в праисторията в пещери. Именно хората, верни на себе си, вслушващи се във вътрешния си глас тласкат човечеството напред и ти избираш дали да бъдеш част от тях или да си просто сянка на човек, отглеждаща бъдещи сенки.

Насочващи въпроси:

За да си дадеш ясно сметка от какво в живота си се лишаваш и какво не си позволяваш да бъдеш и разчиташ на болестта, за да ти помогне, отговори писмено и колкото можеш по-подробно на следните въпроси:

На какво в живота ми помага неразположението*, от което страдам? Какъв/каква ми помага да бъда?
Какво неприемливо или неприятно би се случило, ако без болестта, в състояние на здраве, си позволя да се държа така, както се държа сега, докато съм болен?

*Под термина „неразположение“ в първият въпрос се има предвид всякакъв тип болест или дискомфорт, от които страдаш хронично или често, или имаш в момента – може да касае физическо състояние – болест или физически дискомфорт или психоемоционално състояние – депресия, тревожност, зависимости и т.н.

Отговорът на въпрос 1 ще ти даде яснота кои са сферите или поведенията в живота, за които копнееш, но не си позволяваш, когато си здрав.

Отговорът на въпрос 2 ще ти даде информация защо не си посоляваш това, което е важно за теб? Ако преразгледаш убежденията, довели до този отговор или промениш по някакъв начин ситуацията, би могъл да постигнеш желаното без да е нужно да се разболееш за целта.

Ако ти е трудно да извървиш този път сам – да осъзнаеш ограничаващите си убеждения и да ги преработиш или да промениш ситуацията по градивен начин, обърни се към специалист, с чиято помощ ще може да преминеш през процеса. С радост мога да помогна в това.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!