Психосоматика - за болестта и здравето (част 2)

В първата част от статията Психосоматика – за болестта и здравето (част 1), стана ясно какво представлява науката психосоматика и какви са причините за болестите в тялото – независимо дали става въпрос за безобидни вирусни инфекции, тежки хронични заболявания, автоимунни болести или емоционални състояния като паник атаки, депресии и тревожности. Когато човек се разболее често се пита – защо точно на мен и защо точно сега се случва това и най-лесно е да си кажем, че няма определена причина, а просто сме извадили лош късмет, но истината е друга. Причини за болестите винаги има и те са вътрешни, не външни. Ако си дадем сметка за това коя е причината за състоянието ни, ще знаем и какво е нужно да направим, за да се излекуваме.

В първата част от статията разгледахме една от най-често срещаните причини за разболяване – нуждата на човек от внимание, от грижа за себе си, от чувство за собствена значимост. Днес ще разгледаме друга често срещана причина за възникване на заболяване – съпротивата към промяна, страхът от неизвестното и трудността на човек да излезе от зоната си на комфорт и да се развива.

Болестта като пречка пред собственото ни развитие, когато служим на страховете си

Понякога болестта не идва, за да ни помогне да се погрижим за себе си, а точно обратното. Идва, за да ни възпрепятства по пътя на собственото ни развитие. Идва, за да ни спре. Това се случва, когато вътрешните страхове са твърде силни и не позволяват на човека да върви напред. Тези силни страхове създават всякакъв вид блокажи и пречки пред промяната и развитието в живота. Често изживяваме тези блокажи като болести или психоемоционални проблеми.

Ще дам един лек пример: Младеж си харесва девойка, но много се притеснява да я заговори, защото чувства, че сърцето му ще бъде разбито, ако тя го отхвърли и се бои, че не е достатъчно добър за нея и шансовете му са малки. Дълго събира смелост и накрая отива и я заговаря, но в разговора с нея се държи като пълен идиот – пелтечи, губи си мисълта, изпотява се обилно – изобщо пълен провал. Собственото му тяло го саботира и не му позволява да реализира успешно това, за което копнее, от страх.

Заекването, изпотяването и т.н. са физически симптоми. В случая безобидни симптоми, но често хората си причиняват много по-сериозни симтоми в тялото само, за да си гарантират, че няма да реализират мечтите си и ще останат да живеят в плен на страха.

Наскоро разговарях с клиентка, младо момиче, което неочаквано се разболяло от разширени вени. Това, за което момичето подробно ми говори на консултацията ни беше страстта й към танците и как не може да си представи живота си без тях. А може ли човек да танцува с болки в краката и разширение вени – не може. Нещо в нея я самосаботираше. Вътрешните й убеждения не й даваха правото да бъде тази, която е.

Това са хора, които имат дълбок страх да изразят това, което вътрешно чувстват и желаят и пренебрегват себе си от страх – страхът да не бъдат отхвърлени, да не се провалят, да не развалят доброто си име… Имиджът за тези хора стои по-високо и е по-ценен от вътрешната им същност.

Хора започват да получат паник атаки, изпадат в депресия или придобиват всевъзможни физически оплаквания, заболявания и синдроми в моменти, в които са на път да реализират нещо, за което силно копнеят, но от което дълбоко се страхуват или когато си позволят да бъдат тези, които вътрешно са, но външно отхвърлят или смятат, че е опасно да бъдат. В почти всички случаи нищо фатално не би се случило, ако човек изрази себе си и следва вътрешния си порив. Проблемът е в главата, а не в реалността.

За да се преодолее този проблем е нужно човек да осъзнае какви консервативни и ограничаващи възгледи има и да съумее да ги надскочи. Това някои хора успяват да направят и сами с помощ от обкръжението си, а за повечето хора е нужна специализиана помощ, с която да осъзнаят ограничаващите си модели, да преодолеят страховете си и да ги заменят с по-широки възгледи, от които няма да се разболяват.

Ако водиш борба между това, за което копнееш и очакванията или изискванията на хората около теб, то знай, че може да е трудно и тежко да останеш верен на себе си, но това е здравият път. Дори да минеш през трудности, в дългосрочен план това е начинът да бъдеш здрав и щастлив. Да пренебрегваш себе си заради нещо, което би се котирало добре или което ще се понрави на околните ще те доведе рано или късно задължително до болести – било физически, било психоемоционални.

Ако вече страдаш от някакви неразположения или болести, то много вероятно е да не може да си дадеш сметка, какви свои нужди и копнежи си потиснал и това е довело до болестта. Човек, който вече е болен не може да усети по здрав начин вътрешните си копнежи и е загубил пълноценна връзка със себе си. Болестта е знак за това.Затова и често хора идват на консултация при мен и заявяват как животът им е хубав, как всичко и в семейството и в работата им е наред и не могат да си обяснят защо са болни. Явно е, че нещо не е наред. Избирайки несъзнавано пътят на болестта обаче, човек без да си даде сметка е избрал пътят на отчуждаване от себе си и затова и дори не може да си даде сметка какво не е наред и в каква посока е нужно да поеме.

Симптомите ни насочват за промяната в живота, от която се нуждаем

Ако има болест, има и нарушена връзка с вътрешната същност. В тези случаи се налага по косвени знаци да възстановим вътрешния си копнеж, от който сами сме избягали. Проявлението на болестта може ясно да ни покаже кои са мечтите, които сме отказали да последваме (и дори сме се заставили да забравим).

Една от тези косвени знаци е ясната връзка, която съществува между симптомите, от които страдаме и причините за възникването им. От това кой орган и коя система в тялото има увреда и от какви точно симптоми страдаме може ясно да се разбере в коя сфера на живота ни нещо не е наред и има нужда от промяна, както и какво точно не е наред и в каква посока е нужно да осъществим промяната. В живота нищо не се случва на случаен принцип. Всяка болест е свързана с определен начин на мислене и начин на живеене, който дългосрочно болният е следвал в погрешна посока.

Например: Рак на гърдата означава, че жената се държи крайно майчински обгрижващо към околните до степен да забрави напълно за себе си и собствените си нужди (основната функция на гърдата е кърменето). Тежко възпаление на бъбрек е знак, че човекът не дава израз на истинските си чувства и живее през маска – потиска в себе си страховете си и се преструва на смел, потиска негодуванието си и се преструва на доволен и т.н. (ролята на бъбреците е изхвърляне на токсични вещества от организма и страдащият от проблеми с бъбреците не умее да изразява негативните си чувства, а ги задържа в себе си). Проблеми с коленете е израз на горедливост и трудност на човек да се подчини или да се примири с нещо. Неслоучайно актът на подчинени и примирение е да коленичиш – човекът с болно коляно не може да направи това дори чисто физически. Подобна е връзката между всяко неразположение в тялото и мирогледа ни и начина ни на живот.

Насочващи въпроси

Ако ви е трудно да разберете какъв урок иска да ви даде болестта/неразположението, от което страдате, отговорете на въпросите по-долу и те ще ви дадат ясна насока. Отговорете на посочените по-долу въпроси писмено и колкото можете по-подробно и изчерпателно без да се цензурирате. Напишете всичко, което ви идва наум, независимо как ви звучи:

На какво в живота ми пречи неразположението (болестта)? Какъв/каква ми пречи да бъда?
Ако си позволявах в живота ми да бъда… (описваш това, което си дал като отговор на въпрос 1 – Какъв ми пречи да бъда), какво неприятно или неприемливо би могло да ми се случи? И какво биха си мислили другите за мен или какво аз бих си мислил за себе си, ако си позволявах в живота си да бъда такъв?

Отговорите на въпрос 1 представляват това, което истински желаеш да имаш в живота си, но не си го позволяваш. Вътрешно жадуваш за него, но съзнателно го осъждаш или се страхуваш от него и се възпираш да го имаш. В себе си носиш енергия, която вместо да реализира желаното, остава блокирана в теб и те разболява.

Отговорът на въпроса Какъв/каква ми пречи да бъда болестта показва основната нужда на твоето същество и тази нужда е блокирана от представата, която си описал(а) в отговора си на въпрос 2.

Отговорът на въпрос 2 показва каква е блокиращата представа, която носиш в ума си и която те възпира да бъдеш този/тази, която копнееш да бъдеш и да живееш живота, за който жадуваш. Тази блокираща представа ти пречи да задоволиш твоите нужди и е причина за болестта ти. Тази блокираща представа те възпира да живееш така, както вътрешно копнееш да живееш и в резултат от това възпиране се разболяваш.

Много хора ги е страх дори да си зададат правилните въпроси, защото се страхуват от отговорите, които ще получат. Страх ги е, че знаейки тези отговори, ще им се наложи да преосмислят кардинално живота си и да преобърнат личния си живот, или кариерата си или взаимоотношенията с близките си с главата надолу. Страхът от промяна е нещо, което всички носим. Дори да не ни устройва сегашното положение, страх ни е да го променим, защото не сме готови да се откажем от живота, с който сме свикнали, не сме готови да разочароваме близките си или да се впуснем в рисковани от наша гледна точка начинания.

Нормално е да се чувстваш така. Всички хора имаме подобни чувства. Истината е, че дългосрочните промени не стават рязко и не обръщат живота ни с главата надоу. Истинските промени стават стъпка по стъпка, плавно и последователно. В природата няма резки завои и в живота ни, ако искаме една промяна да е устойчива, тя трябва да дойде плавно и естествено. Ако не знаеш от къде да подхванеш нещата или всичко, което ти идва на ум би било рязко и би довело до каша след себе си, то обърни се към специалист, с който заедно да обмислите нещата и да подходиш към промяната разумно по здравословен начин. С радост мога да те подкрепя в този процес.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!