Погрижи се за себе си, преди да е станало късно!

Да се погрижиш за децата и за дома отнема много време, знам, а ако наред с това и ходиш на работа по цял ден, за теб вече съвсем не остава време. Децата не спират със своето „Мамо, мамо, мамо, виж ме, ела, гледай!“, домашните задължения никога не свършват, а ти оставаш често на заден план. За теб време не стига. Вечер, когато успееш да приключиш с всички задачи и сложиш децата да спят вече си напълно изтощена и нямаш и капка сила за себе си.

Понякога си толкова изтощена, че дори нямаш сили да мечтаеш, да се запиташ какво искаш, какво ти е интересно и забавно. Нямаш сили дори за това. Просто бързаш да нахраниш детето, да го изведеш навън, да събереш прането, да заредиш следващото в пералнята, да сготвиш, да почистиш и така до безкрай.

Помниш ли кога за последно си даде почивка? Помниш ли кога излезе да се разходиш – сама, без постоянно да буташ бебешка количка или да тичаш след малко дете? Кога за последно даде време за хобито си? Кога се видя с приятелка без да бързаш? Кога?

Ще кажеш: „Аз съм майка и майките нямат време за такива неща. Няма как да имам хоби, защото денят ми отива в грижи за детето. Няма как да се разхождам сама, защото съм заета да разхождам детето. Няма как.“ – А може би грешиш?

Пиша тези редове, защото всекидневно в кабинета ми се срещам с изтощени жени в майчинство и работещи майки, изтерзани от жонглирането между работа, дом и деца. Всички тези жени, макар да са различни по характер и житейска история, имат едно общо нещо – пропуснали са момента да се погрижат за себе си и идват, когато е станало вече твърде късно. Ще попитате „Късно за какво?“ и „Как човек разбира, че е станало късно?“, „Нима има срокове за това човек да се погрижи за себе си?“

Има.

Когато стане твърде късно, жената започва да звучи така: „Не мога да го понасям. Постоянно ме вика за нещо. И миг не може да си играе сам. Едни чинии не мога да измия, без постоянно да ме вика. Не издържам вече!!! Не го понасям! Не мога да се сдържам вече и му крещя. Знам, че не трябва, но не мога повече! (отчаяна ярост)… (след миг очите се пълнят със сълзи и гневът отстъпва на огромната болка скрита под него): „Аз всъщност много си обичам детето (гласът й трепери)… „Просто не издържам вече. Сигурно си мислите, че си мразя детето, че не съм нормална…. Аз просто не мога повече…“ (разплаква се).

Това са реални думи на реални жени. Думи, които често чувам в различни вариации. Гняв и безсилие, болка и отчаяние…

Спри, преди да стигнеш до тук. А ако разпознаваш себе си в тази картина, вземи мерки сега, не чакай повече. С времето нещата няма да се оправят сами. Имат нужда ти да вземеш юздите на живота си и да го подкараш в друга посока. Не само заради теб, но и заради детето ти. То стои до теб, вижда гнева, болката и отчаянието в погледа ти и неговите малки очички се изпълват със същото – гняв и безсилие, отчаяна нужда. Колкото повече потъваш в това, толкова по-дълбоко потъва и то, заедно с теб. И ще бъде вечно мрънкащо, изискващо, ненаситно на внимание; ще ходи от беля на беля или няма да смее да се пусне от полата ти като гербова марка, защото е отчаяно, точно толкова отчаяно, колкото си ти. То няма друг избор. Зависимо е, зависимо от теб.

Ти обаче имаш избор! Ти можеш да направиш нещо различно. Можеш да си дадеш радост и тази радост като огледало ще затрепти в погледа и на детето ти и ще засияе в душичката му. Можеш да му покажеш, че животът е хубав и тогава и то ще се осмели да го живее и да му се радва и ще си отдъхнете и двамата/двете.

Детето все пак си има и баща, не забравяй това. Бащата дори да не бъде особено ентусиазиран да гледа малко дете, това си е неговото дете и той дори да не знае как, с времето ще се научи. Дай му шанс, да бъде родител. Нищо фатално няма да стане. За малкото човече това ще е безценна възможност да се свърже и с другия си родител. А ако искате да отидете двамата някъде с партньора ти, да прекарате малко време заедно като партньори, винаги наоколо има хора, които с радост биха прекарали малко време с едно малко човече. Просто се осмели!

Винаги има някой наоколо, с когото да оставиш детето за един-два часа. Някой, който ще му се радва и ще се наслади детските закачки и нужда от внимание, ще се порадва да поседи на килима и да поиграе. Това може да е пенсионирана съседка или приятелка, или някой роднина или колега. Огледай се и ще видиш подходящи хора. Мантрата, която си повтаряш „По цял ден съм сама с детето и нямам и за 5 мин. на кого да го оставя“ НЕ е вярна!!! Не се самозалъгвай!

Опитваш се да се правиш на герой като не откъсваш детето си и за миг от себе си, но всъщност, просто те е страх да потърсиш помощ. Трудно ти е да се довериш на хората и не смееш да им повериш детето си или пък се мислиш за безсмъртна и геройски изцеждаш и последните си сили.

Ако си мислиш, че е геройство, че сама си гледаш детето – НЕ е! Не е геройство детето ти да прекарва 24/7 с изтощена, изтерзана, гневна, отчаяна жена, която едва го издържа. Травмиращо е и много тежко за детето. И ще остави белези за цял живот. Можеш да направиш нещо по въпроса. Можеш да си признаеш, че не си Супермен и че не си безсмъртна, да приемеш, че си просто човек и да си спомниш какъв човек си всъщност.

Може би си човек, който обича да танцува? – Ако е така, чудесно – иди на танци! Може би си човек, който обича да се разхожда сред природата или човек, който обича да чете романи, или човек, който обича да …. – спомни си коя си!

Ако не можеш да си спомниш или това, което помниш ти се струва отдавна изчезнало, сякаш е било в някой минал живот – всичко е наред. Прегърни се с двете си ръце и си дай просто почивка. И тишина. Отпусни се и всичко ще започне да си идва на мястото. Просто остави всички задължения за малко и остани със себе си. Душата ти постепенно ще заговори отново, когато си починеш. И мечтите ще се завърнат. И пеперудите в стомаха ще запърхат отново. Не се тревожи! Не е страшно! Напротив, ще бъде прекрасно!

А домашните задължения няма да избягат. Досега не съм чувала за избягало пране. Ти си по-важна от куп мръсни чинии и кош с пране. И малко прах на никого не е навредил. И детето има нужд ада се калява, а не да живее в стерилна епруветка с изтрещяла майка. Ти си най-важното нещо за теб самата и за детето, което си създала. Ти можеш да се изпълниш с живот и да предадеш своята радост на малкото човече, което те гледа с обожание и очакване. Можеш да покажеш на детето си колко хубаво нещо е животът.

Едва тогава детето ще се пусне от полата ти и ще спре да нервничи и да изисква постоянно внимание. Едва тогава ще започне и то да се радва на живота и да се учи да го живее самостоятелно. Нужно е първа да дадеш пример. То без теб няма как да се справи.

Естествено като майка няма как постоянно да си почиваш и да се забавляваш, но на теб и не ти трябва да е постоянно. Нужно е по малко, но редовно да поставяш на първо място себе си. Да си напомняш, че си човек, а ние хората освен работа и задължения имаме нужда от мечти, които да следваме, от почивка, от приятели и хобита, които да ни вдъхновяват. Карай колело, запиши се на уроци по рисуване, разхождай се сама в парка и се наслаждавай на гледките и ароматите около теб. Купи си нова рокля и я носи, не чакай повод! Направи си чаша ароматно кафе и я изпий с наслада на слънце на терасата. Животът е изпълнен с очарования и вдъхновяващи радости. И повечето от тях са на една ръка разстояние! Повечето от тях не изискват нито много пари, нито нещо друго непостижимо.

Нужно е само да се погрижиш за себе си, преди да е станало късно. След като си починеш и си дадеш радост, много по-бързо и лесно ще свършиш всичко останало, което те чака. И ще се чувстваш добре. И всички у дома ще се чувстват добре. Може промяната да не бъде възприета с ентусиазъм от партньора или роднините ти, но ако им дадеш време ще свикнат и за всички ви ще е по-добре. Просто не се отказвай! И ти, и детето ти имате огромна нужда от това!

Няма как да дадеш на детето си и на близките си нещо, което нямаш. Ако не дариш себе си с любов и грижа, то за никого другиго няма да можеш да се погрижиш и никого няма да си в състояние истински да обичаш. Просто такъв е законът в природата. Дай на себе си, за да можеш след това да дадеш и на близките си хора. Без да се погрижиш за себе си е невъзможно да се грижиш адекватно и за детето си. Остави вината, която някога са ти вменили, остави угризенията и стани жената, която можеш да бъдеш и майката, която детето ти заслужава – щастлива, сияеща, изпълнена с любов! Дай пример на детето си как се живее. Ти можеш!

Ако имаш нужда от подкрепа по пътя, на разположение съм. Не си сама.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!