Как редът, в който си роден, определя характера?

Голяма роля за формирането на характера на човек изиграва средата, в която човекът израства и условията, в които с развива. Наред с другите важни фактори като вроденият темперамент на детето, стилът на родителство и възпитание, сред водещите фактори, влияещи на характера е редът на раждане на детето в семейството. Провежданите изследвания и емпиричните наблюдения показват еднозначно, че не е все едно дали си само дете или растеш с много братя и сестри, дали се раждаш първи, по средата или последен в семейството. Разбира се винаги има изключения от правилото, но ето какво показват изследванията по темата:

Първородното дете в семейството

Децата, които се раждат първи в семейството получават особено внимание. Те имат честта да бъдат единственото дете в семейството и всичко се върти около тях. Особено ако се случи детето да бъде и първо внуче, ефектът се засилва. Около малкият „престолонаследник“ обикновено кръжи ято от придворни дами и пажове, готови да бъдат на негово разположение 24/7. Това често създава по-силна егоцентрична нагласа в характера на детето, в сравнение с децата, които от рано се научават да делят вниманието с другите деца в семейството.

Медалът има разбира се и друга страна. Първите деца често сварват родителите неподготвени и за разлика от по-малките си братя и сестри се натъкват на родители новаци. А като си новобранец в дадена област си склонен често да се тревожиш повече от необходимото за неща, които по-късно си даваш сметка, че са незначителни. С първите си деца родителите са по-несигурни и за да успокоят тревогите си са склонни да проявят повишен контрол, перфекционизъм, вглеждане в детайлите и стремеж всичко да е като по учебник. Неопитният родител, за да се успокои, че се справя добре често неволно изисква от себе си и от детето си да се справят идеално. Тази нагласа създава и в детето стремеж към високи постижения, перфекционизъм и повишен контрол и самоконтрол.

Ако първото дете се сдобие с по-малки братя и сестри, това е предпоставка за развитие на лидерски качества – „аз съм големият, който дава пример и когото малките следват“ или качества на тартор или шеф – ако детето няма заложби на лидер, ще се опита да надделее със сила. Има големи предпоставки първородните деца да станат добри ръководители – те по природа са дошли първи и естествено застават на чело сред децата в семейството. Първородното дете в сравнение с по-малките деца в семейството се чувства във водеща позиция – по-голямо, по-опитно, по-добре справящо се. Сравнявайки се с по-малките, първото дете развива увереност и висока самооценка.

Положението на най-голямото дете в семейството им дава възможност да развият качества като надеждност, отговорност, грижовност, тъй като с израстването им често се налага да поемат повече отговорности от по-малките, да дават пример, да помагат на родителите си в грижата за останалите деца в семейството и от рано да поемат грижата за себе си, тъй като често родителите са заети с по-малките. Това ги прави рано съзряващи, съзнателни и отговорни хора. Първото дете, ако има по-малки деца след него става отговорен, самостоятелен, дисциплиниран, организиран, грижовен към другите надежден човек. Тези качества му помагат да изгради успешен живот в бъдеще.

На кратко: Първо дете – перфекционист, победител, лидер, шеф, отговорен, организиран, съзнателен, внимателен, надежден, справящ се.

Към родителите:

Внимавайте да не стоварите върху детето всичките си очаквания и тревоги. Често това е твърде голямо бреме за едно дете. Отминаха времената, в които от първородният се очкаваше да наследи бизнеса на баща си и да го гледа на старини. За да отгледате здраво и щастливо дете и да се превърне то в пълноценен възрастен, оставете настрана своите очаквания и тревоги и оставете детето да ви води. То само ще покаже какви нужди има. Не бъдете свръхамбициозни и го оставете да се радва на своето детство. Не го третирайте като бавачка на по-малките ви деца. Най-големият естестевно ще помага в домашните задължения, но той не е нито заместител на бавачка, нито заместител на партньор. Той/тя е дете и има правото на своето детство!

Единственото дете в семейството

Ако първото дете в семейството остане единствено дете, егоцентричната нагласа, че светът се върти около него има опасност да остане негова трайна черта. Този тип хора очакват околните да се съобразят с тях. Свикнали са да са център на внимание и търсят постоянно одобрение. Склонни са към перфекционизъм и засилен контрол и самоконтрол в повече от първите деца, които имат по-малки братя и сестри, защото при единственото дете вниманието и надеждите на родителите са изцяло вперени в него и от него се изисква да бъде „на мама надеждата“ и „на татко опората“ и „на баба слънчицето“, т.е. очакванията към детето са много и няма с кого да ги подели, нужно е да се нагърби само с тях. Това създава предпоставка за живот, подчинен на чуждите очаквания и твърде малко пространство за следване на лични цели, стремежи, мечти.

Ако семейната среда не толерира прекаленото внимание и грижи към детето и растящото само сред възрастни дете бъде третирано като възрастен, това е предпоставка да развие от рано съзнателност, чувство за отговорност, самостоятелност, увереност, умения за самоконтрол.

На кратко: Единствено дете – егоцентризъм, нужда от внимание, търсене на одобрение, перфекционизъм, самоконтрол, съзнателност, отговорност, увереност, самостоятелност.

Към родителите:

В още по-голяма степен, отколкото при първородното дете тук е важно да внимавате да НЕ стоварвате вашите стремежи и амбиции върху детето. То не е дошло на този свят, за да следва вашите мечти, а за да разгърне и осъществи собствените си.

Опознайте детето, не го третирайте като умален възрастен, а му дайте правото да действа по детски, а вие бъдете до него и го подкрепяйте, без да прекалявате.

Важно е с порастването да пуснете единственото си дете да върви по неговия път и да не се стремите да ги задържате до себе си. Трудно е, когато имаш само едно дете да го пуснеш на свобода, но изграждането на златна клетка, в която да го държите до себе си е най-лошото, което може да направите за него. Радвайте му се, докато е малко, с порастването му дайте самостоятелност да съзрее и не изисквайте нито прекалено много от него, нито го обгрижвайте и глезете прекалено, а в пубертета го оставете да намери себе си и да тръгне по своя собствен път.

Средните деца в семейството

Средните деца в семейството от психологическа гледна точка остават до някъде най-ощетени. Те не са нито първите, така че да получат персонално внимание и да бъдат водещи сред децата в семейството. Нито са последните, на които като на най-малки всички се радват и всички глезят. Затова често средните деца се чувстват пренебрегнати и ощетени. Това е предпоставка често да развиват бунтарско поведение в опита си да бъдат забелязани.

Добрата страна на медала е, че средните деца най-често развиват добри социални умения и са силни адаптивни, тъй като от рано в живота им се налага да се напасват към сложната семейна среда, в която е нужно да извоюват своето място както сред по-големи, така и сред по-малки от тях. От рано развиват самостоятелност, тъй като нямат лукса нито да са първите, получили особено внимание, нито да са най-малките, които получават повече грижи.

На кратко: Средните деца – социални, адаптивни, медиатори, самостоятелни, бунтари, чувство за изоставеност, угодническо поведение.

Към родителите:

Нужно катое родителите да осъзнаете трудната позиция на средните ви деца и да ги подкрепите в това да намерят своята уникалност и да развиват потенциала си. Това може да стане като получават достатъчно лично внимание и отношение от вас. В противен случай има опасност от тях да се развият вечно неудовлетворени хора, за които сякаш никъде няма място, които по никакъв начин не се чувстват специални. Това може да бъде изразявано чрез бунта на „черната овца в семейството“ или чрез напасване „между чука и наковалнята“, потиснато угодническо поведение и постоянно съобразяване с околните. Внимавайте средните ви деца да не остават незабелязани, потиснати от първородните и изместени от най-малките. Осигурете им тяхно пространство и лично внимание, защото те са уникални и имат правото да се почувстват специални. Това е важно, за да израстат хармонични личности.

Най-малкото дете в семейството

Най-малкото дете в семейството обикновено най-дълго ( а понякога и завинаги) остава в детска роля. Тъй като след него не идват други деца, които да заемат грижите и вниманието на родителите, а и понеже е най-малко в сравнение с по-големите си братя и сестри, несъзнателно до късна възраст родителите го третират като „малкото“ и го обгрижват повече от останалите деца.

Това създава предпоставка малкото дете да остане и в зряла възраст несамостоятелно, нерешително и нуждаещо се от външна подкрепа. Такива хора срещат повече трудности с поемането на отговорности, справянето с изпитания, липса им организираност, решителност, умения за контрол и самоконтрол, тъй като в рожденото им семейство те винаги са били „малкото, което другите обгрижват“ и не са се научили да се справят с изпитанията на живота.

Хората, които са били най-малкото дете в семейството по-често от останалите създават в себе си нагласата, че всичко им е простено, че е достатъчно да са чаровни и останалите ще се погрижат за тях. Развиват по-често от останалите манипулативно поведение, с което вместо сами да се справят с трудностите , подтикват околните да поемат и тяхната роля. Склонни са да търсят много внимание и да останат вечното дете.

Добрата страна на медала е, че най-малкото дете попада на вече опитни родители, които не се тревожат за дреболии и дават на детето повече свобода. Също така най-малкото дете има възможност да общува и да взема пример не само от двамата си родители, но и от по-големите братя и сестри и това разширява кръгозора му. Расте общително и има възможността да разгърне потенциала си от рано.

На кратко: Най-малкото дете –нерешително, нужда от подкрепа, манипулативно, чаровно, забавно, общително, търси внимание.

Към родителите:

внимавайте да НЕ третирате най-малките си деца като вечното бебе. Спомнете си колко самостоятелни са били по-големите ви деца на 2, на 5, на 10 години и позволете това да се случи и с най-малкото ви дете. На фона на по-големите то винаги ще ви изглежда малко, но ако попаднете в капана да го третирате като вечното бебе, това ще го осакати и ще му попречи да порасне. Оставете го да се справя самостоятелно, не го третирайте по-различно от това, което са получили по-големите ви деца като отношение на неговата възраст.

Измъкнете го от капана на това да бъде вечно до полата на мама, защото на нея й е мило, да си гушка малко детенце. С порастването на най-малкото ви дете е нужно да се отделите от него, да му дадете самостоятелност и зелена светлина да върви по своя път, а вие намерете за себе си друга утеха и друг, когото да гушкате и глезите –може би е време да поглезите себе си или да обърнете повече внимание на партньора си или ако това не стига, то вземете си куче и глезете него.

В много семейства най-малкото дете несъзнавано остава впримчено в капана на родителското си семейство и не може да развие свой собствен живот. Съзнавано или несъзнавано родителите го манипулират и държат до себе си от страх, че ще останат самотни, ако и то напусне гнездото. Това е пагубно за детето и му пречи да съзрее и да живее свободно живота си, така че бъдете съзнателни и с порастването на най-малкото си дете, оставете го на мира, спрете да се тревожите как ще се справи и се заемете със себе си, а неговия живот, оставете на него. Дори да ви изглежда, че не може да се справи, то ще повика Неволята и ще се научи. Това е най-доброто за него!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!