Как да повлияем на поведението на детето?

Основното, което движи нас хората е инстинктът за оцеляване. Това е най-мощният импулс, по-силен от всяко друго желание, принципи, разсъждения или настроения. Всичко друго бледнее пред това да запази човек живота си. Децата не правят изключение от този принцип. При децата по същия начин, както и при възрастните инстинктът за оцеляване е водещ фактор в поведението им.

Децата обаче, за разлика от възрастните не могат да се грижат сами за своето оцеляване, затова всяко дете, несъзнавано, без да го мисли или прави нарочно, съвсем несъзнателно модифицира поведението си така, че да обслужва хората, от които зависи неговото оцеляване. Тези хора в нормалната ситуация са родителите, а често и баби/дядовци, които участват в отглеждането на детето.

И така стигаме до парадокс – възрастните често се оплакват от поведението на детето, от това, че то не слуша, прави бели, държи се агресивно или мързеливо или нещо друго, което те не одобряват, а излиза, че детето се държи така, за да обслужва именно тези, които се оплакват от него? Нима това е възможно?

Не само, че е възможно, но и примери за това, ако сте наблюдателни ще видите навсякъде около вас, във всяко семейство. Възрастните се оплакват от поведението на детето без да си дават сметка, че детето се държи така, както те несъзнателно го подтикват и както те всъщност имат нужда то да прави. А детето, когато бъде подтиквано от родителите си в една или друга посока, откликва безрезервно, защото пак казвам, за него най-важното е да направи това, което хората, които го отглеждат имат нужда да бъде направено, защото детето е напълно зависимо от тях.

Тук ще възразите знам, че не вие подтиквате детето си да се бие, да прави бели, да не си пише домашните… С разума си естествено, че не бихте го подтикнали в тази посока, но замисляли ли сте се какво става под повърхността и в каква посока се развива собственото ви поведение и от какво се нуждаете самите вие? Нека погледнем под повърхността:

Пример:

Едно момченце винаги, когато ходели на гости на родителите на майка му се държало буйно и непослушно. Въпросните родители на майка му били много принципни хора от старата школа и не понасяли по никакъв повод „непослушни “деца. Смятали, че децата трябва да са по-ниски от тревата в присъствието на възрастни. Дъщерята на тези хора обаче възпитавала детето си в принципите на новото време – в уважение към детето, в това то да съблюдава важните правила за поведение, но да има своята свобода за детско държание –да тича, да се смее силно, да експериментира…

Детето било добре възпитано и знаело прекрасно в кои ситуации как е уместно да се държи. Нямало никакви проблеми с поведението му нито у дома, нито в детската градина, нито навън или на гости. Проблеми имало само, когато ходели на гости на баба му и дядо му. При това всеки път. Точно там, където най-много внимание обръщали на неговото поведение и най-тежко възприемали детските своеволия, точно там детето се държало най-палаво и проявявало капризи.

Бабата и дядото упреквали дъщеря си, че не си възпитава детето и колкото и тя да се опитвала да обясни, че детето само пред тях се държи така, те не вярвали на това. Колкото и да се опитвала да говори на сина си да се държи прилично пред баба и дядо, нищо не помагало.

Защо детето се държало така? И защо точно пред баба си и дядо си, които толко много държали на реда и дисциплината? И защо поставяло майка си в толкова трудна ситуация, която будела недоволство в родителите й?

Именно, защото подсъзнателно детето с поведението си без да си дава съзнателно сметка какво прави, водено от инстинкта си за оцеляване се опитвало да оправи нездравословната семейна среда, в която било отглеждано. С поведението си тласкало баба си и дядо си да спрат да бъдат такива педанти и да отворят сърцата си за радостта, която едно дете носи. Да осъзнаят, че не спяпото възпитание в послушание е най-важното, а уважението между хората. Да си дадат сметка, че не бива да тласкат наследниците си към робско покорство, а да е по-добре да ги опознаят, да разберат що за хора са и да се научат да общуват с тях.

Детето е още малко и дори не осъзнава какво означава да си педант или какво означава да си безкомпромисен, но интуитивно децата усещат хората много по-добре от нас и много точно насочват поведението си така, че да извадят възрастния от нездравословната крайност, в която живее. Защото, ако не извадят възрастния от тази крайност, той ще възпита и детето в крайност и затова инстинктът за оцеляване сработва и насочва подсъзнателно поведението на детето, сякаш му казва: „Ако не искаш да станеш педант и строг сухар, промени хората, които те отглеждат, докато не е станало късно.“

Това момченце много добре е усетило, че баба му и дядо му имат нужда малко да смекчат подхода, за да водят спокоен живот. С толкова педантизъм, строгост и безкомпромисност тези хора вредят не само на детето, но основно на себе си. За да живее човек добре е нужно да може да си отпусне душата, а не само да критикува и строява. Затова и детето, понеже бабата и дядото са важни фигури в живота му се е нагърбило с тежката задача да ги научи да приемат живота по-леко и да не съдят тежко другите. За детето не е проблем да се държи послушно и да спазва правилата. То го прави успешно и у дома, и в детската градина, и навън и на гости. С баба си и дядо си не го прави, защото това са хора, от които пряко зависи неговото порастване и за него е важно те да се държат адекватно. Когато не се държат адекватно, интуитивно детето с поведението си, се опитва да ги тласне към промяна.

Детето с поведението си се е нагърбило и с друга тежка задача, този път насочена не да отвори очите на бабата и дядото, а да помогне на майка си да се отстои пред собствените си родители и да спре да им се подчинява. Майката на това момченце, възпитана в строга среда от дете е дресирана да се подчинява на родителите си и го прави без дори да се дава сметка за това, по навик. Когато обаче бабата и дядото започват да се карат строго на детето и да изискват от него безкомпромисна дисциплина, майката се чувства подтикната да защити детето си от прекомерната строгост на възрастните. Само че усеща, че й е много трудно.

Възпитана е от родителите си в духа на „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ и се оказва, че няма куража да се изправи пред родителите си и да им каже, че бъркат и че детето има нужда от уважително отношение и човешки обяснения, а не от дресировка. Сама признава, че това е изпитание за нея. Как обаче тази жена ще се отърси от авторитарното възпитание на родителите си, ако до гроб продължава да им козирува и не е в състояние да се изправи и да им каже в очите какво мисли? За нейното собствено развитие на зрял човек е нужно да надмогне потискането и да се научи да изразява и отстоява свое мнение. И хоп, изненада! Детето й, чрез палавостта си я подтиква точно в тази посока. Ако не беше поведението на детето, тази жена щеше да продължава да мълчи и да се подчинява на родителите си. Но сега е различно, тя е майка и детето й е най-важно за нея. Затова събира кураж, колкото и да й е трудно и се решава да защити детето си.

Здрава среда за отглеждане на едно дете ли е семейство, в което майката не се чувства възрастен, а е безгласна буква, подчинена робски на родителите си, а бабата и дядото са педантични и безкомпромисни тартори. Естествено, че не. Ако иска да порасне здрав, зрял и пълноценен човек, детето е нужно да расте друга среда. И то прави именно това. Без да си дава сметка какво прави и защо го прави, напълно инстинктивно детето тласка възрастните към здравословна промяна. По детски, със средствата достъпни за едно дете, то променя нещата към по-добро.

Много време минава, докато промяната се случи, но детето не се отказва. Колкото и да му се карат и да го строяват, колкото и да му говорят, то не се отказва, защото инстинктът, както казвам е по-силен от всичко. А инстинктът знае, че това не е здрава среда за развитието на едно дете и няма да се откаже, докато не подобри нещата.

С времето майката събира кураж и заявява твърдо позицията си пред родителите си. От потиснато дете, тя успява да се научи да се държи като възрастен, който няма да се остави да бъде потискан. Прави го, за да защити детето си. Детето успява да й помогне да порасне и по този начин успява да се сдобие с истинска майка, която реагира като зрял човек, а не като подплашено момиченце. След като виждат дъщеря си в ролята на зрял възрастен, който не се подава на дресировки и потискане, бабата и дядото си дават сметка, че нямат как вече да изискват дъщеря им да играе по тяхната свирка и да им козирува и смекчават подхода. Започват да я възприемат по нов начин и отношението им към нея и от там и към детето й се променя. Така детското поведение успява да промени тежки дълбоки нездрави модели в едно семейство. Пак казвам, детето не си дава сметка какво прави, инстинктът му за оцеляване го тласка и то няма да се откаже, защото по-силно нещо от инстинкта няма.

Ситуацията при това дете се разви успешно, защото майка му събра кураж да се противопостави на родителите си и да заяви, че са прекомерно строги и детето й има нужда от друго отношение. В момента, в който майката на детето спря да се държи като свито дете и застана в позицията на възрастен и бабата и дядото осъзнаха, че е минало времето да се разпореждат с това семейство, както те намерят за добре и е нужно да се научат да се съобразяват, тогава детето спря да се държи непослушно. Започна и при баба си и дядо си да се държи нормално, както навсякъде другаде. Но възрастните вече се държаха по нов начин.

Колкото по-силно психически е едно дете, толкова повече ще тласка семейството си в добра посока. Слабите характери клякат под напора на възрастните, а силните се противопоставят. Но не, защото са „лоши“ или „непослушни“, а защото се опитват да поправят нездравословните модели в семейството, които мачкат хората и им пречат да се развиват.

Ако всичко в семейството се развива добре, детето ще е спокойно и никакви грижи няма да създава. Няма да има причина системно да се противопоставя. Естествено, както при всеки човек ще има дни, в които е по-кротко и дни, в които е по-палаво, но нещата ще са в баланс. Ако детето ви проявява системно нежелано поведение и колкото и да му се карате или наказвате или да му обяснявате, то не се отказва, означава, че поведението му не е „каприз“, а стремеж да промени семейството към добро. Нещо в семейната среда не е наред и поведението на детето е провокация за промяна. Ако видите към какво е насочена тази провокация и се потрудите да осъществите реална промяна, то всичко ще се оправи. В противен случай, колкото и да се карате на детето или да му говорите, ефект няма да има. Докато има сили, то ще се бори, защото инстинктът му го тласка да се стреми към здравословна среда за живот.

Още един пример, на кратко:

Семейство се оплаква, че четиригодишният им син ги бие и никого не слуша. Момчето си прави, каквото иска – пресича само улицата без да се хваща за ръка, взема си в магазина, каквото иска и го слага в пазарската кошница без да се съобразява, че родителите отказват да купят някои покупки. А като не получи своето момчето започва да пищи в истерия и да ги удря.

Първото нещо, което попитах логично в такава ситуация е какви са реакциите на бащата в тези ситуации. Мъжката фигура в семейството е тази, която би следвало да всява най-голям респект. Очевидно това дете нямаше респект към нищо и никого. Какво прави бащата? Какъв човек е той? На тези мои въпроси самият баща, а и майката отговориха, че бащата внимава да не се кара на детето, да не бъде строг с него, да е внимателен и да щади чувствата му. Бащата сподели, че той самият е имал баща тиранин, който много строго го е отглеждал и сега внимава да не бъде и той такъв.

Явно толкова много внимава, че е отишъл без да си дава сметка в другата крайност. А крайностите винаги водят до негативни последици. Добрите решения са в „златната среда“. Как детето да се научи на правила, като баща му много внимава да няма правила, да не изисква нищо от детето си? Детето ще се научи как да се държи, ако възрастните го учат. И има много начини да се научи едно дете. Не е нужно да бъдете тирани и строги родители. Има много начини по мек и уважителен за детето начин то да се учи как е добре да постъпва и как не. С поведението си на крайни капризи това дете се опитваше да подтикне баща си да се държи мъжки. Защото е момче и има нужда от мъжки модел, а баща му се държеше като ощипана девойка. Колкото по-мекушав ставаше бащата, толкова по-истерично и агресивно се държеше синът. Сякаш с поведението си искаше да каже: „Дръж се като мъж! Кой, ако не ти ще ме научи на мъжко поведение. Спри да се държиш като уплашена мишка!“.

В консултация с родителите, след като установихме от къде идва проблемът, поговорихме с бащата как да възпитава сина си без насилие и жестокости, с уважение и зачитане личността на детето. Говорихме за това как да поставя граници с любов, как да реагира в различни ситуации. Самият баща поради горчивият опит от неговия баща, не знаеше как да се държи мъжки, без да проявява жестокост и грубост. И това е голям проблем, който със сигурност му създава проблеми не само в отгледането на детето му. Един мъж има нуждата да се научи да бъде мъж. Няма как да се държи като плахо детенце и животът му да се развива успешно. Момчето с поведението си, успя да тласне баща си към важно осъзнаване и ценна промяна, която ще разкрие пред него огромен потенциал.

Скоро след това родителите ми писаха, че изблиците на сина са престанали и той се държи като другите деца. Естествено, че ще се държи адекватно детето, когато има адекватни родители. Тук подчертавам ролята на бащата, защото в основата си майчината роля е да дава нежност и грижа, а бащината роля е да учи на правила и да поставя граници. Но детето винаги има двама родители, защото ако единият бърка и не вижда, другият е нужно да е там и да го насочи. В този пример и майката е била сляпа за нуждата детето да бъде учено на правила и на това да владее поведението си. Когато си на 4 месеца е очаквано и нормално като се разстроиш да пищиш в истерия, но когато си на 4 години вече не е нормално и е признак за проблем.

Тази майка очевидно не успяваше самата тя да реагира адекватно в емоционален план към детето и затова и то се държи като бебе. Явно получава само грижа, но не и възпитание. В консултацията ни майката осъзна, че като постоянно жали детето и се стреми постоянно да му угажда без да се опитва да го възпитава, му прави мечешка услуга. Говорихме надълго и нашироко с конкретни примери какво означава възпитание с уважение в конкретната възраст как е уместно да насочваме поведението на детето.

Примери като тези можем да дадем безброй. Огледайте се и ще видите в почти всяко семейство как детето проявява определени поведения, които са в отговор на поведенията на възрастните, които го отглеждат.

Основното, за което е важно да бъдете наблюдателни във възрастта преди 6 години и прекомерната строгост (като в първия пример) и прекомерната свобода и липса на изисквания към детето (като във втория пример). В училищна възраст вече нещата се усложняват, но през първите години, ако детето се държи неуместно то или го потискаме или твърде го глезим или ние възрастните имаме свои неразрешени проблеми, на които детето реагира, в стремежа си да не се стоварят върху него.

Запомнете, няма лоши деца. Никое дете не се държи нетърпимо, защото е лошо. Детето реагира на поведението на възрастните, които го отглеждат и докато възрастните не се променят, никакви обяснения, наказания или шамари няма да помогнат. Ако си мислите, че всичко във вас си е наред, тогава и при детето ви всичко ще е наред. Ако нещо в детето ви тревожи или ви създава проблеми, значи има нужда вие да промените нещо в себе си и отношенията в семейството.

Относно това какво има нужда да променят възрастните – най-добре се консултирайте със специалист, защото ако има проблем, той съществува, защото или не си давате сметка за него, защото сте вътре в ситуацията и нямате обективен външен поглед, който да ви покаже как стоят нещата или виждате проблема, но живеете в него, защото нямате идея как може да се разреши. И в двете ситуации имате нужда от външен компетентен поглед на специалист, с опит в семейните отношения и детското развитие. Винаги помнете едно: Детето идва на този свят, за да го направи по-добър и дава уникален шанс на възрастните около него да подобрят живота си. От вас зависи дали ще се възползвате или ще превърнете ситуацията в бойно поле на късане на нерви.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!