Отношенията между бащата и децата минават през майката

Сравнително често в консултациите, които провеждам майки се оплакват от това, че бащата не участва достатъчно активно в грижите за детето, не проявява интерес към детето, все е зает с нещо друго. Често се среща и друго проявление на същия проблем – дете, което не иска баща си, вкопчило се е в майка си и иска само тя да го обгрижва и само мама да му обръща внимание и решително отхвърля опитите на бащата да се погрижи за него. Разбираемо и в двете описани ситуации майките са пренатоварени еднолично да полагат грижи за детето, било защото бащата не иска или защото детето го отхвърля. Още по-тежко проявление на същата ситуация е след раздяла на родителите бащата да не търси детето си и да не общува с него и бремето по отглеждането на детето/децата да падне изцяло върху майката.

Защо се случват всички тези ситуации и как можем да повлияем в добра посока?

На повърхностно битово ниво за всяка подобна ситуация можем да намерим съответните правдоподобни обяснения. Има хиляди битови фактори, с които можем да си обясним защо бащата и детето не общуват пълноценно – заетостта на бащата, неговият характер, характерът на детето, фактът, че детето е свикнало с мама, защото тя е по майчинство и прекарва повече време с него и т.н. Колкото и да се опитваме да променяме и подобряваме въпросните битови фактори обаче, нещата няма да се подобрят истински, защото за тези ситуации, проблемът не е битов, а се корени в нещо съвсем друго. Има хиляди семейства по света, в които бащите работят много, пътуват често по работа и отсъстват от вкъщи, прекарват малко време с детето и детето е свикнало да бъде повече с мама, но въпреки това връзката между бащата и детето е силна и двамата копнеят да са заедно и има връзка на взаимност, силна любов и хармония. Защо в други семейства тогава бащите и децата са отчуждени един от друг? Ето в кое се крие разковничето:

Връзката между бащата и детето минава през майката. Тя е свързващото звено между тях и от нея зависи ще има ли връзка между бащата и детето и ако тя позволи да има, каква ще бъде тази връзка. Отношението на майката към бащата е водещото в този процес.

Ако майката обича бащата, изпитва доверие към него и радост от близостта си с него, тогава майката ще го допусне до себе си и до детето в утробата си и след раждането до новороденото си бебе. Ако майката изпитва гняв или недоверие или обида или страх или друго негативно чувство към бащата, съвсем инстинктивно, за да запаси себе си и рожбата си от негатива, тя няма да допуска бащата, както до себе си, така и до детето си. Това е чисто несъзнаван процес. Дори външно да се опитва да изгражда добра връзка с бащата на детето си, ако храни негативни чувства към него, тази връзка ще бъде фалшива и на практика детето няма да има достъп до баща си.

Мъжът усеща отношението на майката на детето му към себе си и дори тя да се опитва да прикрива негативните си чувства, ако майката изпитва негативни чувства към бащата, той ще стои настрана от нея и от детето. Така е заложила инстинктивната ни природа. Ако майката счита бащата за вредна фигура в някакъв аспект, ако му е сърдита или обидена, тя без да си дава сметка несъзнавано ще го тласка към това той да страни от нея и от детето си. Защото детето, преди да се роди е част от майката, а след раждането е силно свързано с нея и ако тя не допуска партньора до себе си, то бащата няма да има достъп и до детето си.

Това е несъзнаван процес, в който често хората нямат осъзнато разбиране защо постъпват така. Ако питате един мъж защо страни от детето си, той или ще отрече и ще каже, че не страни или ще започне да търси битови обяснения като това, че е много изморен от работа или нещо подобно, но има милиони мъже, които работят много и след това тичат вкъщи да си гушнат детето и да поиграят с него. Работата не е истинският проблем. Проблемът винаги се корени във връзката между майката и бащата.

Ако между майката и бащата няма добра връзка, няма да има и добра връзка между бащата и децата. И нито бащата, нито децата могат да поправят това. Майката е тази, която ако иска децата й да имат баща е нужно да приеме този мъж и да му се довери, за да могат да направят това и децата и бащата едва тогава ще може да даде на децата си грижа и внимание.

Детето, докато е малко изживява емоциите на майка си като свои собствени. Няма как дете да обича баща си и да общува с него, ако майката не го обича и не иска да общува с него. Няма как баща да направи нещо за детето си, ако вътрешно детето го отблъсква. Дълбоко в себе си в такива ситуации бащата усеща, че е нежелан и за да не разстройва детето си, приема да бъде отхвърлен и не прави опити да общува. Така работят тези процеси.

Чисто биологично детето бива заченато от генетичния материал на майка си и баща си, но преди раждането си има пълен контакт само с майка си. Развива се в тялото й, живее 9 месеца обгърнато от нея, захранвано от нея. Чувства това, което тя чувства, храни се с това, което тя му дава. Детето по природа от първия миг, в който съществува е свързано с майката. Но не и с бащата. Природата е определила бащата да участва в този процес индиректно чрез връзката му с майката. Ако бащата се почувства отхвърлен от майката, то няма начин да изгради връзка и с детето си.

Бащата може да изгражда връзка с детето си само ако, както и колкото майката позволи.

Ако майката позволи бащата може да гали корема й и да говори на бебето, растящо в утробата, за да може то да свиква с гласа му и да получава ласки от него. Ако майката позволи бащата може да докосва корема и да усеща как детето му мърда вътре в утробата и така да общува с него. Ако майката не позволи, бащата и детето нямат шанс за връзка. Ако майката не позволява на бащата да се погрижи за нея, тя не му дава правото да се грижи и за нероденото си дете.

Всички тези процеси се задълбочават още повече след раждането на детето. След раждането детето и майката вече не са едно тяло, но остават силно емоционално свързани, докато детето не порасне. В тази силна емоционална връзка детето изживява емоциите на майката си като свои собствени и ако майката няма добри чувства към бащата, детето също няма да има добри чувства, дори бащата да се старае да изгради връзка с него.

Това, което се случва най-често обаче е, бащата дори да не се старае. Интуитивно той усеща, че каквито и усилия да положи, те ще са безрезултатни,защото не неговото старание, а отношението на майката към него определя връзката му с детето. Затова и ще видите как много бащи игнорират децата си, не им обръщат внимание, не се грижат за тях, не общуват с тях. Изглеждат безсърдечни, безчувствени, безотговорни. Във всички тези случаи обаче, ако погледнете под повърхността ще видите, че тези бащи имат насреща си майка, която отхвърля бащата и често дори не си дава сметка, че тя самата не дава достъп на детето си до неговия баща. Това е път без изход. Ситуация, в която и бащата и децата изпитват отчаяние и безизходица, независимо дали го показват или са надянали маската на безгрижие и непукизъм. Вътре в себе си са отчаяни, защото имат нуждата да се свързат един с друг, но не зависи от тях.

Ако усеща, майката изпитва негативни чувства към него, мъжът може изобщо да не прави опити за връзка с детето си, защото чувства, че каквото и да направи, то е обречено на провал. Няма как мъжът да достигне до детето си, ако майката го отхвърля. Той има нуждата майката да се отвори за него и да даде на детето си знак, че това е неговия баща и то има правото да се свърже с него. Майката трябва да покаже на детето си, че е безопасно да общува с баща си иначе колкото бащата да се старае, детето няма да общува с него и всички само ще страдат.

Ако майката таи негативни чувства към бащата, при всеки опит на бащата да общува с детето си, детето вместо да се радва на баща си и да се чувства закриляно от него, ще се чувства нападнато и уплашено в очакване този мъж да му причини нещо лошо. Затова и бащата ще страни от детето си, за да не му причинява подобни тежки чувства и страхове.

Детето познава коя е майка му, защото е живяло 9 месеца в утробата й и познава аромата на тялото й, тембъра на гласа й, ритъма на сърцето й повече от всеки друг. Детето познава безпогрешно майка си – такъв е биологичния ритъм. Раждайки се обаче, детето може и да няма идея кой е баща му, ако майката не е допуснала бащата да изгради връзка с детето, докато то е растяло в утробата й. Или дори да знае кой е баща му, детето не е имало никога възможността да общува директно с баща си, както е имало възможността да общува директно с майка си. Затова детето се доверява на майката и разчита на нея да му каже какъв човек е баща му и може ли да му се довери и да отвори сърцето си за него или не.

Жена, която обича партньора си, която с радост общува с него и се наслаждава на близостта му ще даде несъзнавано на детето си насоката, че този човек е достоен за обич, че може да му се довери и е хубаво да изгради близост с него.

Обратното, жена, която е обидена на партньора си или му е гневна или не го одобрява или му се сърди за нещо или се бои от него също несъзнавано, без да прави нищо нарочно, ще създаде нагласа в детето си да страни от този човек, защото този човек ще го нарани.

Затова, ако бащата не участва активно в грижите за детето си, ако не му обръща внимание или бащата се опитва да общува с детето, но детето го отхвърля, мили майки запитайте се вие самите какви чувства храните към бащата на детето си. Защото вашите чувства дърпат конците на връзката между баща и дете. Запитайте се не е ли време да простите старите прегрешения и да потърсите добрата страна в човека, на когото сте родили дете. Надали е чак такъв изверг, след като тялото ви е избрало да зачене от него и сте решили да износите детето му в утробата си и да свържете живота си с детето му за цял живот. Щом имате заедно дете, значи има нещо хубаво, което да ви свързва и заради което си заслужава да спрете да подхранвате обидата, страха, гнева си към този човек. Всички сме хора и всички грешим. Ако някой човек е нетърпим за вас и вие сторил огромно зло, не бихте родили дете именно от този човек. Щом имате дете, значи че каквото и да сте преживели в миналото, то може да бъде простено и има достатъчно хубаво, за което да се хванете.

В противен случай, ако решите да мразите до гроб или да страдате до гроб, обричате детето ви да бъде половин човек- сакат, сирак, човек, който има само една половина – тази, която идва от майката и който мрази или се страхува от другата си половина – тази, която идва от бащата. Защото това дете, дори да ви се иска, никога няма да бъде само ваше. То носи в себе си наполовина вас и на половина баща си и това е природен закон, върху който ние хората не можем да повлияем. Детето, за да стане цялостна личност има нужда както от майка си, така и от баща си. Каквито и хора да са те, детето има причина да си избере точно тези хора за родители. Дори да има майка наркоманка или баща престъпник или алкохолик или дори по-лошо, детето се нуждае еднакво и от двамата, за да се чувства цялостно.

И тук не говорим за възпитание. Има хора, които биха оказали вредно възпитателно въздействие върху едно дете, но когато става въпрос за родители, колкото и да е вредно едно въздействие е по-здравословно от никакво. Детето без досег до родителите си расте с травма, която го прави половин човек, инвалид в психичен план. Нито едно дете не заслужава това. С майка си детето се свързва още в утробата, но от майката зависи ще има ли детето шанса да се свърже и с баща си, какъвто и да е той, в името на това детето да има цялост и право на пълноценно бъдеще.

Ако си жена, която храни обида или гняв или страх или какъвто и да е друг негатив към бащата на детето си, знай, че има начин това да се поправи. И тук не говорим да заобичаш този човек и да искаш да бъдеш негова партньорка. Това, което се е случило между вас може да е непростимо и да е прерязало пътищата за добра интимна връзка помежду ви. Има обаче голяма разлика между интимна връзка и родителска връзка. Да обичаш партньора си и да го допускаш до себе си е едно и изисква дълбоко доверие и интимност, но да имаш добра връзка с бащата на децата си е съвсем друго и не изисква да допускаш този човек в интимното си пространство. Изисква обаче друго – да допуснеш този човек близо до децата си и да си дадеш сметката, че това, че между вас не се е получило не означава, че няма да се получи и с децата. Връзката между мъж и жена е едно, а между родител и деца съвсем друго. Може да нямате уменията да градите добра партньорска връзка, но това не означава, че щом не се е получила партньорската ти връзка щастливо с този човек, трябва да пазиш и децата си от него – може като партньор да е сбъркал, но като баща да се справи добре. Бащинството е съвсем различно нещо от партньорството. Дай му шанс, не заради него, а заради децата си. Повярвай, че може да се получи и детето ще усети твоята надежда и ще даде знак на баща си, че е готово да общува с него. Тогава и бащата ще започне да се интересува от детето си и да се грижи за него.

Ако си мъж и нямаш добра връзка с детето си, то знай, че връзката с детето минава през неговата майка. Ще ти се наложи да поработиш върху връзката с майката, за да имаш връзка с детето. Това не значи задължително да бъдете в добри интимни отношения. Ако не ви се получава, не е нужно. Нужно е като хора, като баща и майка на вашето дете да се уважавате и да покажеш на тази жена, че може да ти има доверие, че няма нищо лошо да сториш на нея или децата й. Едва тогава тя ще даде правото на детето си да те допусне до себе си. Ако мразиш или презираш или унижаваш майката на детето си, знай, че така си прерязваш пътя не само към нея, но и към собствените ти деца. Детето няма да приеме до себе си баща, който тормози или мрази майка му. Колкото и да ти се струва, че тя си го е заслужила, в името на бъдещето на детето си струва да положиш усилия и да видиш доброто в тази жена, да й засвидетелстваш уважение, за това, че те е дарила с дете и едва тогава нещата ще могат да се наредят добре.

Понякога разбираме, че сме сбъркали в избора си на партньор. Човешко е да се греши. Имаме правото да прекратим връзката си с партньор, когото не обичаме. Имаме правото да изберем за себе си нов партньор. Да не забравяме само, че децата имат един баща и една майка и това не подлежи на промяна. Добри, лоши, детето има нуждата да общува със своите родители. Има нуждата и от двамата, защото и двамата носи в себе си, от двамата е произлязло. И никакви доведени бащи и доведени майки не могат да заместят родните. И ако родителите отхвърлят едни друг, отхвърляйки партньора си волно или неволно ще прережат пътя и на детето си до него. И детето в душата си ще остане сакато – половинчато. Няма да може да завърши себе си без контакта с родителите си.

И това е по-страшно от лошия пример, който може да му даде родителят. По-добре лош пример, отколкото никакъв пример, поради липса на връзка. Лошият пример подлежи на възпитание и промяна. Това е малък проблем. С липсата на връзка с родителя е тежко да се направи каквото и да било в бъдеще. Човекът просто не е цялостен и колкото и да му се е подредил добре животът, нещо фундаментално важно винаги ще липсва и ще къса душата му. В душата си ще носи пропаст, която няма запълване. Не го причинявайте на децата си. Ако не знаете как да подредите нещата, консултирайте се със семеен терапевт. Насреща съм за насоки и подкрепа по пътя.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!