Родителската тревожност

Родителска тревожност – що е то? Това е явление, с което всеки от нас се е сблъсквал, но за което малко се говори. Да си родител е най-голямата отговорност, която човек може да поеме – отговорност за живота на друго човешко същество, което да създадеш от две клетки, да отгледаш и възпиташ така, че да бъде здрав, успешен и щастлив човек – доста сложна задача, нали! Хората, които осъзнават сложността на тази задача и които се стремят да я реализират по най-добрия начин са най-склонни да изпаднат в състояние на родителска тревожност.

Тревожността като термин в психологията означава нормална реакция при стрес, безпокойство или заплаха, но когато е тежка, продължителна или не съответства на обстоятелствата се превръща в тревожно разстройство.

Родителската тревожност е тревожност, която човек проявява в ролята си на родител и по отношение на отглеждането на собственото си дете. За родителската тревожност важи същото определение както за тревожността по принцип – нормално е да реагираш с тревога като родител, когато нещо стресово или заплашващо се случва с детето ти, но когато тревожността на родителя остане продължително време и без конкретни стресови фактори, тогава е важно да осъзнаем, че имаме проблем.

Например: Нормално е като родител да се разтревожиш, когато детето ти падне лошо и да се чувстваш обезпокоен за неговото здраве. Дали не е изкълчило крачето си, дали има нужда да го заведеш на лекар, наистина ли толкова силно го боли или мъничето е просто изплашено от инцидента и затова плаче така безутешно? Всички тези въпроси, на които в първия момент нямаш отговори е нормално да събудят в теб тревога. Нормално е да си тревожен, когато трябва да вземаш решения, от които зависи здравето и бъдещия живот на едно малко човече, а те сварват неподготвен, защото в развитието на едно дете фазите се менят толкова бързо и постоянно се изправяш пред нови и неочаквани предизвикателства. Колкото и да се опитваш да си информиран, никога не можеш да си подготвен за всичко, което ще се случи. Затова е нормално за изпиташ тревога при неочаквано проблемно събитие.

Така, както е нормално да се разтревожиш при неочакван стрес, нормално е и да се окопитиш след кратък период на тревога и да вземеш трезво решение. Не забравяй животът и здравето на детето ти зависят от твоето умение да вземаш адекватни решения, а решенията взети под силен стрес и паника, обикновено не се явяват адекватни. Тоест, ако искаш да реагираш добре като родител, нужно е да имаш умението, да се отърсваш от стреса и да действаш като зрял и разумен индивид, а не като истеричен паникьор, от който нищо добро не може да се очаква.

Колко бързо успяваш да успокоиш тревожността си?

Така че първото нещо, на което е важно да обърнеш внимание е колко време те държи родителската тревога и колко силна е тази тревога. Нормално е да се разтревожиш, когато нещо притеснително и неочаквано се случи, но не е здравословно нито за теб, нито за детето ти да останеш дълго в това състояние на тревожност. Защото тревожният човек не може да мисли и действа трезво и разумно. А при проблемни ситуации най-важното умение е да се вземат адекватни решения и да се приложат тези решения на практика по най-добрия за ситуацията начин.

Ако се върнем на примера с контузилото се дете, след първоначалния момент на тревожност, който неминуемо ще изпиташ, важно е да можеш да се окопитиш, за да прецениш трезво до колко сериозна е контузията и има ли нужда да закараш детето в бърза помощ или е нужно просто да промиете раната и да гушнете детето и да го успокоите.

Знаем всички поговорката „На страха очите са големи“. В контекста на темата, за която говорим, хората, които не успяват да успокоят своята тревожност, виждат проблемите преувеличени и са склонни не само да драматизират повече от нужното, но и да вземат крайни мерки, които в повечето случаи нанасят сериозни вреди.

Изпитваш ли хронична тревожност?

Освен умението да успокояваме тревожността си в стресови моменти, друго често срещано явление, на което е важно да обърнем внимание е хроничната тревожност. Това е тревожност, която може да е възникнала при стресово събитие, но веднъж разтревожил се, човекът остава застинал в това състояние хронично, понякога завинаги или това е тревожност, която няма конкретна причина за възникването си, тоест няма стресово или заплашващо събитие, което да я отключило, но човекът я изпитва хронично.

Ако се върнем на примера по-горе за родителя, който изпитва тревога за детето си, защото детето току що е преживяло контузия, то в ситуацията на хронична тревожност това би бил човек, на който детето се е контузило миналия месец и всичко вече е минало и забравено от околните, а този човек продължава да се тревожи за здравето на детето си след контузията или това е човек, чието дете никога не е преживявало опасна контузия, но този човек хронично, ей така без видима причина се тревожи за това детето му да не пострада от контузия. Това са всички хора, които подвикват на децата си: „Не тичай, да не паднеш!“

Много родители са в това състояние. Отидете на една детска площадка и обърнете внимание колко родители на площадката са в състояние на хронична родителска тревожност. Тези хора не стоят спокойно да наблюдават как децата играят и не насърчават наследниците си да изследват, да се учат, да падат и да стават, да пробват новости, да усвояват умения, да се забавляват – все нужни дейности, без които няма как да отгледаме пълноценен, смел, активен, инициативен и успяващ бъдещ човек. Напротив, тези хора постоянно стопират децата си, да не би нещо да им се случи. „Не пипай там! Може да се изцапаш!“, „Не тичай, бързо, ще паднеш!“, „Слез веднага долу, може да паднеш от там!“, „Не пипай това, опасно е!“ и т.н.

Как да предпазим детето от опасности

Безспорно има много опасни неща, които ни заобикалят, но за да се научи как да се справя в живота детето има нужда не от постоянни ограничения, а от адекватни насоки за това как да се справя. Вместо: „Не тичай да не паднеш!“, е нужно да насочим детето как да тича, така че да не се пребие, например: „Когато тичаш, гледай пътя, за да не се спънеш в някой камък.“, а докато детето е съвсем малко, тогава отговорност на родителя е да го остави да играе на равно, по възможност на трева, така че и да падне, да няма опасни контузии.

Когато детето се катери, вместо да му забраняваме да го прави, наша отговорност е да го научим как да го прави добре – да сме до него, за да реагираме в случай на опасност и ако видим, че детето не спазва нужните правила за безопасност, да го научим на тях – а те не са много: дръж се здраво, когато се катериш, за да не паднеш. Преди да преместиш ръчичката или крачето си на по-високо място, увери се, че можеш да стъпиш и да се хванеш стабилно там, че е хлъзгаво и ще можеш да се задържиш добре. Не разчитайте само на думи, а бъдете до детето, когато върши рискови неща, за да го насочвате практически, особено, когато е малко и все още трудно се ориентира. Например – стъпи тук – виж колко по-дебел е този клон и няма да се счупи. Дебелите клони са здрави, а тънките са крехки и ако стъпиш на тънкото клонче, може да паднеш.

Разликата между успешните и провалените хора в живота не е в коефициента им за интелигентност, нито във външния вид или вродените таланти. Всички имаме свои дарби – един е умен математик, а друг е сръчен в ръцете, трети има ораторска дарба, четвърти е музикален, а пети е добър в организирането и планирането. Всеки има с какво да блесне и умения, с които да печели добре, да придобие популярност и да изгради добър живот за себе си. Разликата между хората е в това, че един от малки опознават и развиват своите умения, докато на други от малки им е забранено да го правят и дори пораснали или не съзнават какви умения имат или не знаят как да ги ползват или им е внушено, че е опасно да ги ползват и „по-добре мирно седяло, отколкото чудо видяло“ или „преклонена главица, сабя не я сече“ и т.н. робски поговорки, които ние българите ревностно пазим и набиваме в главите на децата ни. А после на запад се живеело по-добре. Ми как няма да се живее по-добре в държави, в които от малки насърчават децата си на самостоятелност, инициативност и смелост, докато българският родител все още се хвали колко послушни и кротки са децата му.

Кротък означава неинициативен, пасивен. Означава „преклонена главица“. Означава робска психика.

Не визирам тук, децата с по-бавен и вглъбен темперамент, от които не можем да очакваме да вилнеят наоколо, а по-скоро съзерцателно изследват света. Но и тези деца, ако бъдат оставени да се развиват експериментират, макар да не го правят по буен начин. Всяко дете експериментира. Всяко дете има нуждата да бръкне в калта, да хване буболечка, да се покатери на високо, да се промуши през тясна пролука, да тича.

Без да се развие добре грубата моторика (катерене, тичане, промушване), няма как да се развие добра фина моторика, а без добра фина моторика, много трудно е овладяването на абстрактни науки в по-късна възраст. Природата го е измислила и стига да не стопираме естественото развитие на детето, инстинктивно то се развива в правилна посока. Нужно е първо да овладее тялото си, за да може след това прецизно да изпълнява по-фини действия, за да може след това да овладява абстрактни знания – от грубото, към финото до абстрактното – такова е движението.

Но да се върнем на нашата тема – родителската тревожност. Както казахме, нормално и естествено е да се разтревожиш, когато нещо стресово се случи с детето ти. Нужно е обаче да осъзнаеш, че така, както е нормално да изпиташ тревога в такъв момент, нормално и важно е да успокоиш тази тревога, за да вземеш адекватно решение как да действаш и да си в състояние да приложиш това решение на практика. Ако не можеш да направиш това и при стресови фактори, оставаш дълго в състояние на тревога, важно е да потърсиш психологическа помощ, за да се научиш да преодоляваш тревогата. Ти си отговорен за живота на едно малко същество и не можеш да си позволиш в състояние на паника и страхове да отглеждаш дете. Това е твърде опасно с дългосрочно тежки последици.

Какво се случва с децата, растящи с тревожни родители

Детето отглеждано от тревожни родители се научва да бъде пасивно, да не действа, за да не тревожи с действията си мама и татко. За съжаление това остава модел не само в детството, но и в живота. Пасивните деца се превръщат в пасивни възрастни, които може да имат много дарби и таланти, образования и дипломи, но няма да ги реализират в живота и винаги ще гледат отстрани как другите се развиват и успяват, докато те си стоят послушно в ъгъла.

Детето отглеждано от тревожни родители става и самото то тревожно по примера на тези, които го отглеждат. За някои хора животът е магия и те смело черпят с пълни шепи от благата, които животът предоставя. Докато за други животът е страшно изпитание и те гледат със стиснати от страх очи да преминат през него без да пипат нищо, че може да е опасно. А после често се чудят защо съседът има еди какво си и колегата има също, а те нямат. Ми как ще имаш, като не вземаш, каквото ти се предлага, защото те е страх, да не те ухапе. Животът предлага възможности на всички, но някои смело грабват възможностите, а други подплашено се дърпат.

Докато е бебе, такова дете ще е неспокойно бебе, което често плаче, трудно се успокоява и трудно спи. Това е така, защото ако родителят е тревожен, то няма кой да успокои бебето, така че то да се почувства сигурно, защитено и да се отпусне спокойно. При някои бебета стресът от преминаването от живот в уробата към живот извън нея води до тревожност и е очаквано такива бебета да плачат повече и да имат проблеми с храненето и съня. Ако тези проблеми обаче продължат да се проявяват активно повече от месец, то знайте, че освен продилния стрес, бебето има и тревожни родители, които не могат да го успокоят, защото самите те са изтъкани от тревоги. Много млади родители, поради новата ситуация, в която попадат и липсата им на опит изпадат в състояние на тревожност. Ако разпознавате себе си в тази картина, то потърсете помощ, за да успокоите максимално бързо тревогите си и да бъдете добра обгрижваща фигура и за бебето си.

При децата, отглеждани от тревожни родители склонността към плачливост и нарушен сън обикновено трае дълго, много по-дълго от здравословно очакваното. Ще видите деца на 2-3 и дори повече годишна възраст, което се будят нощем и търсят родителите си, които плачат за щяло и нещяло по сто пъти на ден. Това е знак за тревожност, която идва от родителите.

Детето отглеждано от тревожни родители развива множество страхове, по примера на родителите си, които явно са изпълнени със страхове, щом основната тема в главата им е дали всичко е наред и нещо лошо да не се случи.

Детето отглеждано от тревожни родители няма да има уменията и като възрастен да се справя, защото не е се научило да се справя като дете, а напротив, било е стимулирано да не действа, да не развива умения, да стои кротко и пасивно. Детето на тревожни родители не гледа на риска като на възможност за успех и не знае как да проема разумни рискове, защото в рискови ситуации никой не го е учил как да действа и до къде да действа, а са го учили веднага да се откаже, щом усети и минимален риск. А в живота ситуации с нулев риск няма.

Някои по-смели деца, няма да станат пасивни и да се отказват, заради родителските си тревоги, а ще действат, въпреки родителските стопери. Но това са истинските опасни играчи, които се хвърлят с главата наред и пострадват, защото никой не ги е учил как да действат разумно в опасни ситуации. Това са хора, за които се казва: „Тича като отвързано куче“. Хора, които са под постоянен родителски контрол и родителска тревога и веднъж родителят да не е до тях и те ще забъркат хиляди каши. Това са деца, които пробват дрога, забременяват рано и вършат хиляди опасни и непремислени неща, защото през цялото си детство са чували само „Спри, недей!“ и в момента, в който останат без родителски контрол на практика нямат представа как да действат разумно. Никой не ги е учил да действат разумно. Затова деца, вършещи опасни неща, често са бунтари, отглеждани от твърде тревожни родители.

Детето, отглеждано от тревожни родители като малко по правило е болнаво. Знаете предполагам, че стресът е основният фактор за отслабване на имунната система. Дете, което живее постоянно под стрес е дете, което много боледува. Когато родителят постоянно се тревожи за детето, когато постоянно поставя пред детето спирачки и постоянно вменява на детето, че наоколо дебнат опасности, че нещо лошо може да се случи, тогава и без това крехката имунна система на детето рухва и се сдобиваме с постоянно боледуващо дете, а при наследствена обремененост и с дете с хронични заболявания. За да сме здрави, имаме нужда да сме спокойни и щастливи. Иначе няма как да стане. Физиката е здраво свързана с психиката. Когато психиката е напрегната, физиката реагира неминуемо.

Детето отглеждано от тревожни родители често развива хранителни разстройства. Става или злоядо дете, което отказва нормално хранене или се научава да се тъпче и затлъстява от малко. Хранителните разстройства имат пряка връзка със стреса, който човек изживява. Неслучайно при стрес или губим апетит или имам сколнността да се тъпчем за успокояване. А за малкото дете основен източник за стрес са родителите му. Дори в детската градина нещо да не е наред, детето знае, че мама и татко ще дойдат и ще го вземат у дома и това го успокоява. Когато обаче у дома нещо не е наред, когато родителите са тревожни и семейната атмосфера е пропита с тревога, тогава за детето спасение няма.

Детето отглеждано от тревожни родители често страда от хиепрактивност и дефицит на внимание, без изобщо да има синдрома ХАДВ. Дова е на практика здраво дете, което обаче се държи като хиперактивно или не успява да се концентрира, защото под въздействието на родителите се е тревожно. Тревожността кара всеки човек да не може да стои на едно място затова детето може да изглежда хиперактивно. Тревожността, кара умът също да скача от тема на тема и да не може да се фокусира върху едно нещо, което прави детето с дефицит на внимание. Тревожният ум блуждае и се разсейва, тревожното тяло се щура напред назад. Затова не бързайте на база поведнието на детето да слагате диагнози, а първо обърнете внимание дали детето не живее с тревожни възрастни, които са причина за поведенческите му отклонения.

Ако разпознаваш себе си като тревожен родител

Ако разпознаваш себе си в образа на човекът с хронична тревожност, който постоянно се тревожи детето да не настине, да не се разболее, да не падне, да не пострада, да не му се случи нещо лошо или постоянно се тревожиш дали го възпитаваш правилно, дали си взел най-доброто решение относно нещо, свързано с детето, дали нещата са наред, дали детето ще се превърне в успешен възрастен, дали… – потърси помощ! Това е най-адекватното нещо, което можеш да направиш в тази ситуация. Защото иначе не само тревожиш себе си, но и вредиш на детето и със сигурност не го отглеждаш по добър начин. Има смисъл в тревогата ти нещо лошо да не се случи и неминуемо ще се случи лошо, ако отглеждаш детето в постоянни тревоги.

Дете, отглеждано в постоянни тревоги не може да развие потенциала си. То самото по примера на родителя си става тревожно и вместо да действа смело и да постига успехи, се свива и пропуска възможностите, които животът му предлага. Такова дете с порастването си се научава не да се радва на живота, а да се страхува и тревожи и изживява живота си със свито сърце.

Винаги има вероятност нещо неприятно да се случи. Никой не е застрахован. Но колкото повече сме се научили да действаме от малки, колкото повече са ни насърчавали от малки да падаме и да ставаме, да се катерим и да знаем как да се катерим, толкова по-готови ще сме за трудностите на живота като възрастни. Защото при възрастните вече няма тичане, но по цял ден ни се налага да „тичаме“ и да жонглираме с хиляди задачи и този, който от малък е научен да кротува и да не действа, го закъсва след това. Като възрастни не се катерим по дървета и не се дуелираме с пръчки, но ни се налага ежедневно да се „катерим“ по стълбицата на живота и да се съревноваваме с другите и тези, които са овладели умението от малки да знаят как да се катерят и как да играят безопасно с другите, ще успят и като възрастни да се изкачат в йерархията на живота до стъпалото, до което искат без да пострадат и без да нараняват хората по пътя си.

Детството е подготовка за живота ни на възрастни. Неслучайно се смята, че първите седем години са решаващи за това какъв живот ще живеем след това. Ти какво детство даваш на децата си и на какво ги учиш? Умееш ли да се радваш на живота или живееш със свита душа? Умееш ли да се изкачиш до мястото, на което искаш да бъдеш или се свиваш в ъгъла, роптаеш, тревожиш се и от страхове стопираш развитието и на децата си така, както някога са стопирали твоето?

Можеш да сложиш край на това. Пътят не винаги е лесен и невинаги става бързо, но ако решиш днес да направиш промяна, догодина детето ти ще има шанса да расте с родители, които насърчават развитието му, вместо да го стопират, с родители които се осмеляват да се радват на живота и да го живеят с отворена душа, вместо със свити, тревожни родители, които насаждат и в детето си страхове и пасивност. Днес решаваш бъдещето на детето си. Решавай разумно!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!