Погрижи се за нуждите на детето, не за неговите капризи
0
13 минути
четене
Всеки родител се опитва да направи най-доброто за детето си. Без да си дават сметка обаче, някои хора правят на децата си „мечешка услуга“ и вместо добро, вредят на децата си. Това се случва най-вече, когато не можем да различим нуждите на детето от неговите капризи. Сега ще изясним тези две понятия и това вярвам ще внесе доста яснота във вземането на родителски решения:
Какво представляват детските капризи?
Капризът е нещо, което човек иска, но постигането на това нещо няма да допринесе за здравето и щастието на човека, тоест искаме нещо, от което няма да живеем по-добре. Например – искам да изям кутия с бонбони, защото вкусът им ми харесва, но това ще навреди на здавето ми. Или искам рокля, която съм видяла на витрината, но не се замислям, че ако я купя, ще похарча всичките си пари и няма да имам пари за храна утре. Всичко това са капризи, които не само, че няма да подобрят живота ни, но в крайна сметка ще го влошат.
Възрастните, благодарение на жизнения си опит в повечето случаи успяваме да отличим капризите от здравословните ни желания и нужди и да не се хващаме на въдицата им. На децата обаче им липсва опит и зрялост и не могат да правят това. Едно малко дете например е склонно да бръкне в контакта и да го хване ток, да изяде една кофа бонбони и да се разболее от вредните им съставки, да остане вечно залепено до мама без да си дава сметка, че това ще му провали живота… Детето не разбира и иска всичко, което му се стори приятно и любопитно. Затова и детето не може да бъде оставено само да се грижи за живота си, а винаги има възрастен до него. Защото желанията на детето понякога са такива, че биха му навредили и има нуждата от някой трезво мислещ, който да се грижи за него.
Възрастните, които се грижат за детето би следвало да осъзнават кои желания на детето са здравословни и следва да бъдат подкрепени и кои желания са нездравословни и трябва да бъдат стопирани. Например: Когато детето иска да тича, това е добре да бъде подкрепено и да бъдат създадени условия да се случва безопасно, защото развитието на моториката е важно и пряко свързано с цялостното развитие в ранна възраст. Затова вместо да казвате „Спри да тичаш, за да не паднеш или за да не тропаш на съседите или за да не се изпотиш”, по-добре изведете детето навън в градинка, където и да падне, ще падне на трева, не на твърдо, облечете го подходящо, така че да не се изпоти и го оставете да потича.
Ако обаче детето иска да седи пред телевизора с часове и силно се разстройва, ако спрете филмчетата му, това не е желание, което следва да подкрепите, защото вреди на здравето и развитието на детето. Когато иска да седи пред телевизора или таблета, детето не си дава сметка за вредите от тях. Възрастният обаче не е дете и би следвало да си дава тази сметка и да откаже да удовлетвори подобни капризи. Детето ще се разстрои, но ще му мине и ще се научи да живее по здравословен начин.
Задача на възрастният е да преценява кое е здравословно и кое не и на тази база да решава кои детски желания да удовлетвори и кои не.
Проблем настъпва, когато възрастният удовлетворява нездравословни детски желания, които тук наричам „капризи“. Това възрастните правят не защото искат нарочно да вредят на детето, а поради няколко причини:
Защо възрастните удовлетворяват нездравословни желания на детето?
- Защото възрастният има лабилна нервна система и не може да понесе детското недоволство.
Когато едно малко дете не получи, каквото иска, то започва да пищи, да се тръшка, да реве с пълен глас, да удря, да хвърля. Родителите с лабилна психика и лабилна нервна система не могат да понесат тези силни агресивни изблици и дават на детето, каквото поиска „само мир да е“. Това разбира се дава объркващи представи на детето относно това кое е уместно да иска и кое не и с времето детето започва да иска все по-неприемливи и нездравословни неща.
Ако се намирате в тази ситуация, проблемът може да се реши, ако започнете целенасочена работа със специалист, с помощта на който да изградите умения за балансиране на собствените си емоции, така че да станете в състояние да общувате здравословно с детето си. От опит мога да кажа, че едва, след като помогнем на родителят да реагира адекватно, можем да постигнем и баланс в поведението на детето. Родител, който умее спокойно, без да се ядосва да постави граници и не отстъпва от тях много бързо успява да научи детето си кое е приемливо и кое не и да научи детето си също да приема нещата без да се ядосва. Така бързо детето спира да иска неприемливи неща, а когато някое негово желание не бъде удовлетворено детето се научава да не изпада в истерия от това. Нужно е родителят да даде пример.
Ако самият родител започва да крещи, когато детето иска нещо неприемливо или дава на детето неприемливи неща, само за да има мир, то детето се научава, че с пищене или тръшкане всичко се постига и че е нормално хората да си крещят и с времето поведението му вместо да се подобрява, се влошава. Ако ви е нужна помощ, за да развиете умения за здавословни реакции в такива ситуации, насреща съм.
- Защото възрастният се бои, че детето ще се почувства необичано и отхвърлено, ако не угоди на желанията му.
Истината тук е, че когато обичаме някого, ние искаме той да е добре. Родители, които не могат да отказват желания на детето се опитват детето винаги да е доволно, но не си дават сметка, че с поведението си постигат точно обратното – позволяват на децата си нездравословни неща, които нанасят вреди на детето. Преди време едно семейство ми сподели как детето им настоявало да се вози право в пазарските колички в супермаркета и макар родителите да съзнавали, че може да падне от там, за да е доволно детето го оставяли да се вози право и цялата история завършила с тежко комоцио и хоспитализация, след като веднъж детето наистина паднало на глава.
Дълбоко в себе си детето усеща, че не може да разчита на родителя си да се погрижи за него и такива деца растат тревожни, без здрава опора. Ако давате на детето часове пред таблета само, за да е доволно и каквито иска храни, независимо, че са вредни за него, знайте, че не давате любов и детето не е толкова глупаво и го усеща. Често такива деца си гризят ноктите или страдат от нощно напикаване или показват други признаци за тревожност.
Детето вижда как другите родителите се грижат за децата си, а вие го оставят да прави вредни неща. За да ви провокира да се погрижите истински за него и да не го оставяте на произвола на съдбата такова дете започва да става все по-„палаво“ и „трудно“, а с годините, ако не се коригирате в грижата си за детето ще се сдобиете с хулиган, престъпник или наркоман, който с поведението си всъщност се опитва да ви призове да се погрижите за него. Лошото поведение при децата е зов за помощ. Това е знак, че родителят не дава адекватна грижа.
Децата имат нужда от това НЕ да угаждаме на желанията им винаги, а да преценим като хора с опит и знания кои желания е добре да бъдат реализирани и кои е нужно да бъдат стопирани за благото на детето. Да угаждаш за всичко не е любов, а точно обратното на любов. Това е безхаберие, абдикация от това да се грижиш за детето и детето усеща, че с поведението си сякаш му казвате „Не ми пука за теб, не ме е грижа дали ще пораснеш здрав или ще се затриеш.“ Това е силно деструктивно.
- Защото възрастният се страхува, че детето няма да го обича, ако откаже да задоволи желанията му
Тази ситуация се среща в семейства, в които възрастните са имали детство лишено от любов или внимание и макар вече да са пораснали, още треперят по детски да не бъдат изоставени и угодничат по всякакъв начин, за да спечелят любов. Иронията тук е, че любовта не се печели с угодничество. Детето ви обича, защото сте негови родители и няма да ви обича повече, ако му позволявате вредни неща. Да, на повърхността ще изглежда доволно, когато получи, каквото иска, но дълбоко в себе си с времето ще започне да осъзнава, че не се грижите добре за него, като му давате вредности и това ще го отдалечи от вас. Ако имате нужда от любов, потърсете я в партньора си. Детето не е дошло на този свят, за да ви обгрижва. То е тук, за да върви по своя път, а ваша основна задача е да му помогнете да се научи как здравословно да живее живота си.
- Защото възрастният е расъл в лишения и сега иска да компенсира чрез детето си
Ако вие сте расли във времена на лишения и сте копнеели за лакомства и играчки, то колкото и лакомства и играчки да дадете сега на детето си, това няма да компенсира вашата липса някога. Детето във вас завинаги ще остане лишено, няма как да се върнете в миналото и да го промените. Безсмислено е сега да вредите на детето си в опит да набавяте ваши си липси.
Презадоволеното дете спира да цени това, което има, пренаситено е и спира да се радва на живота. Подарявате му нова играчка и след яо мин. то я захвърля отегчено. Това е нещастно дете.
За да расте здравословно, детето има нужда някои неща да получава, а други да не получава. Така ще се научи и да получава и да приема откази и да се справя с неудовлетворени очаквания. Децата, които получават всичко, което поискат, порастват неудовлетворени и неспособни да се справят с реалния живот хора. Защото в живота не всичко става както го искаме и когато го искаме и човек трябва да се е научил да приема това и да може да преработва неудовлетворението си, без това да го съсипва или отказва.
За да се научи на това, детето има нужда от реален опит в реални малки ситуации, в които детето да не получава, каквото иска и родителите да го учат как да се справя с това. Понякога е нужно търпение, друг път е нужно да проявим постоянство и едва тогава ще получим, каквото желаем, не може винаги да идва наготово и веднага. В трети ситуации, просто е невъзможно нещата да станат, както си ги мислим и е важно да приемаме реалността, да извлечем позитивен опит и да насочим усилията си в друга посока, вместо да се инатим и тормозим цял живот. Всички тези умения не падат от небето, а за да ги има човек в зряла възраст е нужно да бъде учен на тях у дома като дете. Давайки на детето всичко наготово и веднага, прави невъзможно изграждането на важни умения, без които ще го обречете на нещастен живот като порасне.
Ако самите вие нямате търпение и умението да бъдете постоянни и бързо се разочаровате или отказвате, ако не получите веднага, каквото искате, то няма как да научите и детето си на тези важни за живота умения. Нужно е първо да научите себе си. Насреща съм за подкрепа и насоки в тази посока.
Какво представляват детските нужди и каква е разликата между капризи и нужди?
Нуждата е нещо обективно необходимо за живота и здравето на човека. Например жаждата е нужда. Без вода не можем да живеем. В нашето общество да се научиш да четеш и пишеш е нужда, защото без това не може човек да функционира адекватно и ще бъде обречен да стане клошар или нещо подобно, всички нормални професии изискват поне базова грамотност. Детето не познава този свят и няма представа какви неща са му нужни в живота. То само не преследва нуждите си. Отвъд инстинктивните нужди – жажда, глад, умора, студ и т.н. детето не осъзнава какви неща са му нужни в живота. Децата преследват желания – искат неща, защото са им приятни и любопитни.
Най-важната задача за възрастният, който се грижи за детето е да си дава сметка какви са нуждите на детето и да ги удовлетворява. За инстинктивните си нужди детето само ще даде сигнал (например, че е гладно или че му се спи), но за неинстинктивните детето дори не си дава сметка колко важни са (като нуждата да се научи да чете и пише или нуждата да се учи на постоянство и да не се отказва пред труднсоти) и възрастният е този, който трябва да обърне внимание и да се погрижи нещата да се случат по подходящ начин, независимо дали детето проявява желание или не.
Най-важното, което е нужно да направи един родител е да отгледа детето живо и здраво, а не да задоволява всеки негов каприз. Нужно е да намерите баланс – от една страна детето да има живот, в който да има приятни за него неща, но не всичко да бъде само приятно. Нужно е да има и полезни за детето неща, които може и да не са най-приятните, но са важни за неговото бъдещо развитие – като това детето да се научи да се справя самостоятелно, а не постоянно да мрънка мама да прави всичко вместо него, да се отбие от гърдата и да се научи да се успокоява и без нея, да тръгне на градина, за да се научи да се отделя от полата на мама и баба и да общува адекватно с връстници и учители; да ходи на училище и да овладява нови знания и умения, да тренира някакъв спорт, да се учи на постоянство, организираност и да се справя с трудности, да се учи да отстоява себе си, но и да подхожда уважително към другите.
За някои деца всички тези неща са изпълнени с любопитство нови предизвикателства и те се впускат в тях с готовност. Други деца обаче си търсят лекото и всяко ново нещо и всяко предизвикателство ги плаши и ги кара да се дърпат. Грешка е родителят да задоволява тези техни капризи и да ги щади прекалено. Да оставиш детето цял живот до полата си и ти да вършиш всичко вместо него, за да не му е трудно е инвалидизиращо за детето. Детето заслужава родители, които да го подкрепят да се превърне в можеш и уверен възрастен, а не в плах и неуверен, цял живот зависещ от мама инвалид. Затова мислете с главата си, преди да вземате решения за детето. Целта е не само да го щадите и да му е лесно и приятно. Целта е да се редуват приятни неща и предизвикателства и трудности, с които да се учи да се справя и това редуване зависи изцяло от вас!
Ако се стремите детето никога да не плаче, значи го инвалидизирате. Защото в живота има и сълзи и ваша задача на родители е не да създавате в детето фалшивата представа, че цял живот ще му е само приятно, а да го подкрепяте и учите как да минава през трудностите. Ако самите вие нямате представа как се минава през трудности или как да учите детето на това, работата с психотерапевт ще ви помогне да се научите. Ако нямате представа кои трудности са адекватни за възрастта на детето и кое би било травмиращо за психиката му, отново консултация със специалист ще помогне да се изясните, защото да оставиш детето да се успокои само на 2 месеца, като го оставиш да си плаче само в креватчето ще доведе до травма, но да оставиш 2 годишния да си поплаче малко, когато не може да получи, каквото иска е здравословно. Информирайте се и подхождайте осъзнато и здравословно за детето.
Превенцията е най-добрата грижа. Ако чакаме да възникнат проблеми и чак тогава да се замислим е вече късно. Много хора се питат “Защо синът ми е толкова умен, а не може да си подреди живота?” Или “Защо детето от беля на беля ходи?” Или “Защо синът ми е станал наркоман – аз всичко му давам в този живот, какво му липсва, че посегнал към дрогата?” – А може би отговорът е именно, че всичко му даваш, а това е нездравословно. И може би отговорът е, че и най-умният няма как да си подреди живота, ако още се държи за полата на мама и му липсва твърдост, кураж, издръжливост, търпение или някое друго качество, което щеше да е придобил в девството си, ако родителите му не се стремяха да задоволяват всеки негов каприз. Да правиш разлика между нужди и капризи е основополагащо за това какъв живот ще живее детето ти!
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
