За партньорските отношения очи в очи

Човекът е социално същество и не е създаден да живее изцяло сам. Интимното партньорство като една от най-близките форми на свързване между човецеите е източник на много щастие, пълноценни изживявания и взаимна удовлетвореност, но може и да се превърне в източник на едни от най-големите трудности, конфликти и неудовлетвореност, които човек е способен да изпитва. Как да си подарим щастлива и хармонична партньорска връзка и да излезем от капана на повтарящите се трудности и партньорски проблеми, как се променя връзката с времето и за какво е нужно да сме подготвени в отделните й фази и кои са най-често срещаните причини за трудности в партньорсктие връзки и как да ги преодолеем ще поговорим в долните редове:

Етапи от развитието на връзката

Влюбването – любовта е сляпа

Когато двама души се влюбят, между тях възниква магия на пълно сливане и обожествяване на другия. В този първи етап от връзката ни се струва, че няма по-прекрасен човек на този свят от партньора и че сякаш всичко в него е идеално, точно такова, каквото ни пасва. На практика сме слепи за недостатъците на другия. От тук е възникнала поговорката „Любовта е сляпа“, но това не е съвсем вярно, защото това не е любов, а влюбоване. Не е любов, защото за да обичаш някого е нужно да го опознаеш, а в този първи етап хората не се познават истински и с въображението си приписват на другия всички най-прекрасни качества, за които мечтаят. Ще познаете, че сте в тази първа фаза от развитието на връзката, ако изпитвате потребност да сте постоянно с партньора – спите с вплетени едно в друго тела, ходите постоянно хванати за ръка или прегърнати и игнорирате околния свят – искате да бъдете само двамата и всичко друго ви се струва досаден натрапник в живота, а партньорът имате чувството, че е най-прекрасният човек на света и колкото и време да прекарвате с него, все ви е малко.

Сблъсък с реалните качества на партньора

Постепенно обаче, хората излизат от този унес,  предизвикван от химията на хормоните и въображението и идва етапът на истината. Започваме да виждаме реалните качества на партньора. Започваме да опознаваме реално какъв е човекът до нас. Вече не си го представяме като рицарят на бял кон, нито той си ни представя като принцесата от приказките, а започваме да проумяваме, че и двамата сме просто хора със своите силни и слаби страни. Влюбването отслабва своята хватка и дава шанс за разгръщане на истинската любов.

Хората, които скачат от връзка във връзка

Това е етапът, в който много връзки приключват. За много хора да приемат партньора като нормално човешко същество се оказва непосилно. Много хора макар да се разхождат в тяло на възрастен, все още носят психика на дете и все още неистово вярват и търсят своя съвършен принц или неземна принцеса и отказват да приемат реалния живот, който освен позитиви, носи и неизбежно и негативи. При тези хора, след като приключи първоначалния етап на влюбването и  започнат да виждат партньора си като реален човек, а не като полубог, за какъвто са го смятали в началото, напускат връзката и започват да се оглеждат за нов партньор, в когото да се влюбят и на когото да припишат божествени качества, докато не го опознаят и не видят, че и той е просто човек. Тогава те си тръгват и от него и скачат в нова връзка и ще продължават да сменят партньор след партньор в търсене на „идеалния“, какъвто в реалността не съществува.

Хората от тази категория е нужно да си дадат сметка, че в този свят идеални неща съществуват само в детските приказки и детското въображение. За децата е трудно да приемат този факт, но с възрастта е нужно да порасне не само тялото ни, но и да съзрее психиката ни и да се научи да се справя с реалността. Защото реалността не е нещо лошо, напротив, тя е източник на всичко хубаво, което съществува в този живот и без адекватно отношение към реалността сме обречени на вечна самота и страдания. В реалността съществува истинската любов и зрялото партньорство, затова и реалността е за предпочитане пред която и да е въображаема приказка.

Психичното съзряване се случва постепенно с порастването, когато в живота на човека съществуват нужните фактори, които да подкрепят неговото развитие. Ако обаче човек и в зряла възраст продължава да отхвърля реалността и да търси идеалното, то значи в развитието му са липсвали нужните фактори и то не е се случило оптимално. Тогава има нужда от терапия, която да му помогне да съзрее, за да бъде в състояние след това да живее ползотворно и щастливо живота си не само в партньорски план, но и в личен, служебен и всяко друго отношение.

Партньорски конфликти

Друга част от хората, когато отмине първоначалният ефект на влюбването и започнат да опознават реалните качества на партньора си, не напускат връзката, но изпитват разочароване от сблъсъка между илюзиите, които са градили до сега и реалността и се чувстват разочаровани. Осъзнават, че партньорът им не е онази съвършена фигура, за която са си мислели, а е просто човек и се чувстват естествено фрустрирани от това осъзнаване. През такива моменти минава всеки човек и са нормална част от процеса. Важното е да не зациклим в тази фаза и вместо да градим връзка, основана на любов, разбирателство и взаимно развитие, да внимаваме да не се впуснем в постоянни партньорски конфликти, опити за превъзпитание на партньора и борби за надмощие.

Хората, които не могат да приемат слабите страни на партньора и се впускат в борби с него също, както и тези, които скачат от връзка във връзка, имат все още незряла психика и им е трудно да се справят с реалността. Чувстват се неуверени и слаби и затова виждат слабостите на другия като лична заплаха, но пред себе си и пред околните градят имиджа на Супермен, като се правят на всичко знаещо и всичко можещи, а всички проблеми приписват на партньора си. Голяма част от хората живеят в подобно състояние. От такива хора никога няма да чуете реплики от рода на: „Сбърках“ или „Не мога да се справя с….“, но често ще ги чуете как упрекват другите за грешки и недостатъци.

Има едно простичко правило: „Колкото по-способен е човек, толкова по-леко може да поеме затрудненията. Способният може да се покатери по всякаква стълба. Колкото по-неспособен е човек, толкова повече претенции и изисквания има. Ако човек е неумел в катеренето, ще има куп претенции към стълбата – точно каква да бъде, че да успее да се покатери на нея. И няма лошо да сме неспособни или неуверени. Лошото идва, ако започнем да обвиняваме стълбата, за това, че ние самите не можем да се покатерим на нея. „Гледай, каква смотана стълба, не може човек да се качи“. – Същото е и с партньорството. Най-лесно е да обвиняваме партньора тогава, когато на нас самите ни липсват умения за справяне със ситуациите, най-лесно, но този подход освен до тормоз и конфликти, нищо друго не води.

При такива хора партньорските отношения са постоянна борба за надмощие. Хората постоянно се нападат, упрекват се един друг за всевъзможни неща и се опитват постоянно да докажат, че те са прави, а другият греши. Постоянно се опитват „да поправят“ или „да превъзпитат“ партньора, в опита си да превърнат другия в идеала, за който бленуват. А идеални неща има само в детските приказки. Да се опитваш да поправяш другия означава само, че вътрешно си още дете и не си готов за истинско партньорство. Да се мислиш за по-знаещ от другите и да не можеш да си признаеш грешките също говори за липса на зрялост и все още детска психика. За да имаш щастлива и хармонична партньорска връзка не е нужно да променяш партньора си, а просто ти самия да пораснеш и да започнеш да се държиш зряло. Само тогава ще дадеш шанс за истинска зряла любов, разбирателство и хармония в партньорските си отношения.

Видове партньорски конфликти:

Двойки идват на консултации при мен с всевъзможни теми, които се превръщат в ябълка на раздора между тях. Често темите са изцяло битови и маловажни, но стават причина за ожесточени спорове и пораждат омраза и ненавист между партньорите. Самите хора недоумяват как може да реагират така за дреболии.

Дреболиите са на повърхността и те лесно биват забелязвани, но истинските причини за партньорските проблеми са далеч по-дълбоки и те биват няколко вида:

• Липса назрялост

Както стана дума по-горе хората, когато на хората им липсва зрялост те или скачат от връзка на връзка или водят войни с партньора си в опита да го променят и да наложат своята истина над неговата. И двете не водят до здрави, трайни и пълноценни хармонични партньорски отношения. Независимо дали скачате от цвят на цвят или упорито търпите партньора си, но вместо да го приемате и обичате воювате с него, за да му докажете, че вие сте прави и той греши и да го промените да стане такъв, какъвто вас ви устройва и двете са признак за липса на зрялост. Ако сте в тази ситуация, то вероятно сте и човек, който изпитва силен стрес и в други сфери от живота. Липсата на зрялост се отразява най-вече в това – човек или не успява да постигне това, към което се стреми или постига неща, но живее в огромен стрес. Няма как да си незрял и всичко да се нарежда хармонично и спокойно. Личната терапия е много добро решение на хроничния стрес, независимо дали стресът се изживява основно на работното място или в партньорските отношения или в други сфери на живота. Зрелостта е това нещо, което прави хората устойчиви, справящи се, спокойни и щастливи в живота си.

• Различия междупартньорите по отношение на нуждата от време заедно и време отделно

Някои хора се интроверти имат голяма нужда от неприкосновено лично пространство, време на саме, в което да заредят батериите си и да се свържат със себе си, а други хора са екстроверти и зареждат батериите си най-добре и се свързват със себе си най-пълноценно чрез общуване с други хора. Нормално е в една партньорска връзка единият партньор да има по-голяма нужда от време сам със себе си, а другият да има по-голяма нужда от общуване. И това може да бъде източник на неудовлетворение и партньорски конфликти, ако не сме в състояние да подходим зряло.

Опознавайки партньора е важно да си дадем сметка не само за нашите собствени, но и за неговите нужди и ако сме зрели хора ще сме наясно, че другият не е заместител на мама и не можем да очакваме от него да ни „дундурка“ и да се грижи само за нашите нужди. Нужно е да намерим баланс. Ако единият има нужда от повече лично време, то важно е да потърсите работещ за вас вариант, в който да го получи. През това време другият партньор, който има нужда от общуване може да общува с други хора – приятели, роднини и т.н., за да задоволи нуждата си от общуване. Ако постъпите така, след това, когато сте заедно ще бъде много удовлетворяващо и за двама ви – по-интровертният партньор ще е заредил вече батериите си и ще има енергия за пълноценно партньорско общуване, а по-екстровертният партньор ще се е заредил с много нови впечатления от общуването си с други хора и ще има какво ново да сподели с партньора си.

Ако партньорите прекарват цялото си време заедно като сиамски близнаци, бързо ще си омръзнат. Ако пък постоянно са разделени, ще се отчуждят един от друг. Нужно е да търсите златната среда, в която да има и време заедно и време отделно. Когато сте заедно трупате общи преживявания и това ви сплотява. Когато сте отделно трупате различни преживявания, които след това може да споделяте по между си и това ще ви прави интересни един за друг.

Важно е всеки от партньорите да има свои интереси, хобита, лични приятели и да има правото на лично време, без партньора постоянно да ревнува. Помнете, другият не ви е майка. Ако ви липсва зрялост и имате нужда някой постоянно да е до вас, то погрижете се за своето съзряване, вместо да впримчвате партньора си. Така само ще го отдалечите от вас. Ако другият иска постоянно да е далеч и не прекарва никакво време с вас, тогава е нужно като зрели хора да си поговорите и да разберете кое го отдалечава, кое във връзката е неприемливо за него/нея и го/я кара да бяга. Може би има нещо, което е нужно да хармонизирате или просто човекът е незрял и не може да вирее във връзка. Какъвто и да е отговорът е нужно да го разберете и да прецените как е най-добре да подходите според ситуацията. Консултирането със семеен консултант може много да помогне да внесете яснота за реалните проблеми, които спъват отношенията ви.

• Когато липсват здрави граници и външни хора вмешателстват в отношенията между партньорите

Всеки човек понякога има нужда да сподели свои преживявания или трудности с близки хора, но не е нормално всичко, което се случва в партньорската двойка да става достояние за хора извън партньорската връзка. Когато родителите или други роднини или приятели на някой от партньорите са изцяло информирани за всичко, което се случва в партньорската връзка и се месят във вземането на решения, касаещи партньорството, домът, децата или семейните дела, тогава нещата неизбежно вървят към провал. Тази ситуация отново е свързана с липсата на лична зрялост, когато човек физически е пораснал, но психически все още слуша мама или оставя някой друг да го „води за носа“. Когато човек влезе в партньорство, той/тя избира да споделя живота си със своя партньор, а не да сподели живота си родителите на партньора си, с родата му или приятелският му кръг.

Подобен проблем се среща при хора, които поради липса на вътрешна зрялост, не могат да се справят самостоятелно с личните си теми, съответно не могат да се справят самостоятелно и с партньорството си. Тези хора нямат ясно разбиране за лични граници и не осъзнават до край коя тема е лична и не бива да бъде обсъждана публично и дори не разбират защо партньорът има нещо против личните им теми да бъдат обсъждани пред други хора и други хора да оказват влияние при вземането на решения, които касаят партньорската двойка.

Много партньори се натъкват на този проблем, когато се родят децата. Докато партньорите са само двама, понякога нещата вървят добре, но когато се родят деца, бабите и други роднини неудържимо започват да се бъркат и да дават акъл на младото семейство и ако на партньорите им липсва зрялост не знаят как да сложат по уважителен начин здрави граници и да отстоят личното си пространство и правото да живеят и отглеждат децата си, както сами преценят.

Проблемът става особено голям, когато единият партньор отстоява правото на самостоятелен живот, но другият партньор се е вкопчил в рожденото си семейство и не може да порасне, да се отдели от роднините си и да заживее самостоятелно. Темата тук е въпрос на зрялост, която единият или и двамата партньори е нужно да изградят, защото докато човек се чувства вътрешно незрял, няма как живее самостоятелно. Отново лична и/или семейна терапия може много да помогне за разрешаването на проблема.

• Когато партньорите са твърде различни

Често хората идват при мен със заявката, че са твърде различни, за да живеят в хармония заедно. Ако това е така, нямаше да са се събрали, отговарям аз. На дълбоко ниво, ние се свързваме само със сходни на нас хора. На повърхността може и да сме много различни, често дори противоположни, но различията в такива случаи са само повърхностни. Ако наблюдавате с отворени очи, ще забележите, че народната поговорка „Търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака“ е съвсем вярна. Всеки влиза в партньорство с човек, който му пасва, от който има да се учи на нещо, който го допълва. Случайни неща няма.

Ако се гневите на партньора си, то знайте, че той/тя е просто ваше огледало. Щом сте с този партньор и не се разделяте, значи сте си лика прилика. Ако единият е много контролиращ, то обикновено другият е много нерешителен, отлагащ, непоемащ отговорност. Вместо да се гневите, че ви контролират, поработете върху себе си и започнете да управлявате по-добре себе си и живота си сами и едва тогава ще може и партньорът ви да спре да контролира толкова. Ако единият е садист, то другият е мазохист. Вместо да се оплаквате, че другият ви тормози, научете се да отстоявате себе си и да не влизате в ролята на жертва. Тогава няма другият да има възможност да проявява садистично отношение към вас.

Партньорството е огледало, което показва какви хора сме самите ние. Ако нещо в партньорът ви не е наред, това означава и във вас нещо не е нерад. Не можете да промените другия, но можете да промените себе си. По-лесно да се гневите на другия и да го обвинявате, но върху другия нямате контрол. Имате контрол само над собственото си поведение. Работете върху себе си.

Ако не можете да влезете в хармонични дългосрочни партньорски отношения, значи ви липсва зрялост. Ако ви е трудно да излезете от този омагьосан кръг сами, обърнете се към специалист, който да ви подпомогне и насочва в процеса на личното ви съзряване и това ще доведе не само до удовлетворяваща партньорска връзка, но и до хармоничен, спокоен и ползотворен живот във всичките му аспекти и проявления.  Успех!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!

Автор:
Нели Василева-Стефанова Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца

За консултации:

info@babysling-bg.com

0882 597485

Изпрати запитване

С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!