Детето ти ще се държи добре само ако ти…
0
3 минути
четене
Ако искаш детето да не крещи, пръв ти като възрастен спри да крещиш. Ако не можеш да спреш, тогава не искай и от детето да спре. Няма един единстевн правилен модел на семейство. Няма страшно, ако вкъщи си викате, когато сте емоционални. Страшно има, когато ти крещиш, а на детето не позволяваш да го прави, когато мериш с двоен аршин и наказваш и се гневиш за неща, за които ти сам(а) даваш пример на детето си.
Ако не искаш то да удря, не удряй и ти. Ако не можеш да се спреш и удряш, то приеми, че и детето ще удря, защото така го учиш да прави.
Ако искаш детето да има балансирани емоции, научи се пръв(първа) ти да имаш такива. Научи се да изразяваш гнева си по уважителен за околните начин, да не потискаш тъгата си, да приемаш спокойно слабостите си и едва тогава детето ще спре да се тръшка, да крещи и да хвърля играчки. Само ако ти си спокоен и балансиран, ще можеш да научиш и детето да управлява емоциите си. Има разбира се и начин някой друг да учи детето ти – да го запишеш на психолог, да посещава терапевтични групи и различни работилнички, специалисти да работят с него, но тогава знай, че ефект ще има, но ще е половинчат, защото за детето основен пример и модел за подражание са родителите. Затова по-добре себе си запиши на посещения при специалист и ще се изненадаш колко бързо ще се промени детето, когато започнеш да се променяш ти.
Не очаквай от детето да бъде фокусирано, последователно, спокойно и балансирано, ако живее в небалансирана и неспокойна среда – ако мама и татко се карат или са отчуждени; ако баба и дядо се бъркат постоянно в живота на младото семейство и у дома се водят борби за надмощие; ако постоянно възрастните сте в напрежение заради работата си или финансови затруднения, ако….
Детето е огледало, което показва това, което възрастните носят в себе си, но се опитват да прикрият. Възрастните сме майстори в това да наденем маска и да се правим на успешн и спокойни, но ако само се правим и вътрешно в нас кипи борба, конфликт, страдание, тогава детето ще даде явен израз на това, което таим и ще е хиперактивно, нервно, непослушно, тревожно, свито… Не от шамари, нито от наставления има нужда едно такова дете, а от спокойствието на възрастните около него. Винаги има начин, ако сте готови да работите за това да го постигнете. Ако на този етап не можете, то поне детето може някой да подкрепи в това да се справя с напрежението, което възрастните изливат върху него, вместо да го набеждават, че е непослушно. Такова дете има нужда от помощ!
Ако четеш това и осъзнаваш, че не детето ти е лошо, а у дома и голямо напрежение, но си мислиш, че не е по силите ти да промениш това, че е свръх силите ти, че и без това си се натоварил(а) до дупка и не можеш да поемеш повече. Нямаш нито време, нито сили да работиш със специалист, да се учиш на емоционална интелигентност, да… нямаш сили! Ако така усещаш нещата, то помисли кое ти е истински важно, кое е по-важно – да си направиш ноктите или да се погрижиш за психиката си и психиката на децата си? Да си подредиш къщата или да се погрижиш да цари любов и спокойствие у дома? Време винаги има, но ако ти нямаш, значи си даваш времето за други неща. А за какво ще си даваш времето, парите и енергията избираш само ти. Давай ги за това, което е истински важно и усилията ти ще се възнаградят!
Няма идеални семейства. Всички сме хора със своите силни и слаби страни. Важното е да не набеждаваме децата за собствените си слабости и да не се дразним за това, че показват наяве това, което се опитваме да скрием от себе си и от света. Тревогата, болката, трудностите ни ще излизат винаги наяве през децата ни. В такива моменти вместо критика, дайте прегръдка и животът за всички ви ще тече по-леко!
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!
Автор:
Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца
