Двете най-важни родителски умения

Да си добър родител понякога изглежда като мисия невъзможна – да обичаш безкрайно, но и да възпитаваш, да даваш свобода, но и да поставяш граници, да си нежен, но и сериозен, да си забавен, но и отговорен… Всички добри родителски умения си имат обаче основа, което ако овладеете, останалото само се подрежда. От срещата ми с множество семейства в годините на моята практика искам да обърна внимание на две основополагащи родителски умения, които ако прилагате, останалото ще си дойде само на мястото.

Безусловна любов

Това е умението да обичаш някого, независимо какъв е и независимо какво прави. Такава е здравословната любов на родителите към детето. Да обичаше независимо от всичко не означава да одобряваш всичко, което прави детето, напротив! Нормално е да си ядосан(а), да се натъжиш или разстроиш, когато нещо не е добре, но дори, когато си разстроен(а) или ядосан(а) да можеш да продължаваш да показваш на детето, че го обичаш, независимо какво се случва.

Как става това? Като начало започни да се наблюдаваш за това как общуваш с детето и извади от речника си всички фрази от рода на: „Ако не ме слушаш (или ако не направиш ………), няма да те обичам!“ или „Много те обичам, когато …..“ Това са фрази, които изразяват условна любов и показват на детето, че то е обичано само, ако отговаря на определени условия – ако се държи еди как си, ако прави еди какво си и респективно, ако не отговаря на тези условия, няма да бъде обичано.

Можем да изразяваме подобно отношение не само с посочените по-горе фрази, но и с други думи или без думи – с поведението си. Например: Ако детето не се държи, както ти се иска, да му се разсърдиш и да му покажеш с поведението си, че повече не го искаш и не го обичаш или да му се разкрещиш яростно и цялото ти поведение да излъчва омраза към него само, защото не е такова, каквото на теб ти се иска да бъде… Невербалните канали за общуване са по-силни дори от най-тежките думи.

Такова отношение е отношение като към вещ – обичам блузата си, защото е модерна/защото с нея изглеждам слаба/защото е в тон с очите ми и т.н. и респективно спирам да обичам тази блуза, когато излезе от мода или, когато с нея не изглеждам добре …. Децата не са вещи и е изключително важно да ги научим на това. Дете не се обича само, когато се държи така, както очакваме от него. Детето има нужда да бъде обичано винаги!

Като първа стъпка започни да наблюдаваш себе си и изкорени всички думи и поведения, които третират детето като вещ.

Ако забележиш, че проявяваш подобни думи и поведения, то те са наследство от начина, по който самия ти си отгледан и те са виновниците към днешна дата да страдаш от неувереност в себе си и/или да оставяш другите да те използват (сам да третираш себе си като вещ), да страдаш от ниска самооценка или да срещаш проблеми в личен и/или междуличностен план. Няма как да си закърмен с усещането, че си вещ, която трябва да служи на другите и в същото време да си щастлив и животът ти да се развива пълноценно.

Така че да наблюдавай себе си ще е изключително полезно не само по отношение на това как се държиш с детето, но и как се държиш със себе си и как позволяваш околните да се държат с теб. Децата се учат от личния ни пример. Ако сам не можеш да третираш себе си като човек и се отнасяш към себе си като към вещ, то подобно ще е отношението ти и към собственото ти дете и така и детето ти ще се научи да се отнася към себе си.

Безусловната любов е умението дори, когато си тъжен, сърдит или огорчен да продължиш да обичаш. Това не означава да се примиряваш или да потискаш чувствата ти. Означава да се научиш да разграничаваш моментното си настроение от дълбоките си чувства. Чувствата са нещо трайно и дълбоко, а емоциите са нещо преходно и бързо променящо се.

Когато детето е послушно ти изпитваш доволство, спокойствие и удовлетворение. Когато детето върши бели и не се съобразва с това, което му казваш, изпитваш гняв, безпокойство, тревога. Това са просто емоции, това не са чувства. Чувството, което изпитваш към детето си ВИНАГИ, независимо от моментните ти емоции, е винаги ЛЮБОВ и е важно първо ти да си дадеш сметка за това и второ да го показваш и на детето си. То има нуждата да знае, че каквото и да става има близък човек, който винаги ще е до него и винаги ще го обича. Да обичаш някого винаги и да си готов цял живот, независимо от обстоятелствата да бъдеш до него е определението за родител. Да си родител, означава да си готов да дадеш сърцето си на малкия човек, който си създал, за да може детето ти да расте здраво, балансирано и подкрепено. Понякога ще се разстройваш, ядосваш или обиждаш, но независимо от това, детето ти винаги е нужно да получва твоята любов, дори когато си най-сърдит(а) и най-ядосан(а).

Родителската любов е най-важното нещо за детето. Дали си му купил маркови дрешки, детето изобщо не го интересува. Дали си му купил много играчки, също няма значение, защото и най-желаната играчка скоро омръзва и бива захвърлена в ъгъла. Единственото, което остава за цял живот и никога не омръзва е любовта, от която детето се нужда във всеки етап от развитието си, за да разгърне потенциала си.

Когато детето се държи по неприемлив или опасен начин, кажи му и му покажи, че така не бива, но продължи да излъчваш любов. Едно е да се караш на детето с омраза, а съвсем друго е да го правиш с любов. Когато си ядосан кажи и покажи, че си ядосан, но през цялото време показвай и любов. Децата се вслушват с лекота в думите ни, когато те са изречени с любов. Когато обаче говорим с омраза или с осъждане или с отчаяние, детето сякаш остава глухо и върши едни и същи бели до безкрай.

Чудим се защо не се вслушва в думите ни, но не от думите ни бяга детето, а от чувството, с което са изречени – чувство на отхвърляне, на обида, на отчаяние, на омраза. Кое дете би искало да се чувства отхвърлено, изоставено, мразено от собствените си родители? Всяко дете ще се опитва да се предпази от това. И детето се прави на глухо и ни игнорира. И родителите в такива ситуации още по-гневно и по-осъждащо и отхвърлящо започват да назидават и детето още повече игнорира. И така се завърта омагьосан кръг, в който нарая всички са нещастни.

Тръгвайки от безусловната любов стигнахме неусетно до второто най-важно родителско умение: умението да поставяме граници с любов.

2. Да кажеш „НЕ“ с любов

Мнозина бъркат любовта с глезене и пълното приемане с родителско абдикиране и свободия. Да обичаш детето си не означава само да го галиш с перце по главата и да му позволяваш всичко, което си иска. Защото живеем в свят, в който не всичко е полезно за детето и много често се налага да слагаме ограничения, за да запазим детето и другите около него, за да развиваме в него полезни навици и умения, които ще са му нужни в живота. Да оставим детето да се развива на самотек и да му дадем пълна свобода да прави, каквото си иска означава да абдикираме от родителската си роля и да оставим детето да се справя с живота самичко, сякаш е сираче. Децата поставени в подобна роля растат тревожни, невротични и силно изискващи.

Да си добър родител означава да даваш свобода на детето за всичко, което може, но за нещата, които са опасни или вредни да слагаш ограничения, за да предпазиш детето. Означава и да насочваш детето в нужната посока, за да развива то умения, без които няма да може да се справи с живота като порасне. Понякога детето ще следва насоките ти с желание и всичко ще бъде наред. Друг път детето няма иска да те слуша, защото това, което искаш от него ще му се струва трудно или скучно или неприятно (а всеки по природа предпочита лесното, забавното, приятното). Като възрастни обаче знаем, че понякога е нужно да направим нещо, което не е толкова приятно или забавно, но е важно и нужно за живота – като това да напазаруваме, да отидем на работа, да почистим дома си и т.н. Много по-забавно би било по цял ден да се излежаваме на някоя полянка или да пием кафе с приятели, но само с пиене на кафе, животът не може да се живее. Възрастните разбираме това, но децата са все още малки и не могат да го осъзнаят сами. Затова те опитват в живота им да има само забавление, а досадните задължения да бъдат пропускани. Ролята на родителите е да се намесват в тези моменти, за да върви живота на децата в градивна посока.

Как да говорим така, че децата да ни слушат?

Отговорът е прост – да говорим с любов. Не с омраза, не с гняв, не с осъждане, не с обида и огорчение от детето. Помнете – детето не е ваша вещ, че да се засягате, обиждате, сърдите или негодувате, че не ви служи вярно. Когато възпитавате е важно да не манипулирате детето с най-ценното, от което то се нуждае – с вашата любов. Не бива нито на думи, нито невербално да отправяте посланието „Ако не ме послушаш, няма да те обичам“. Бъдете много внимателни за невербалните си послания. На думи може да звучите безупречно, но ако детето остава глухо и не ви чува, то обърнете внимание какво излъчвате – дали между редовете не се чете „Много съм ти ядосан(а) и не те искам!“ или „Разочарован(а) съм от теб и не те обичам такъв/такава.“…

Правилната стратегия изисква винаги да излъчвате любов. Ако правите това, детето ще ви тества разбира се, за да види дали наистина имате предвид това, което говорите, но ако издържите на теста, колкото и да не му харесва това, което го карате да прави, то ще го направи. Защото няма по-голяма сила тази, да се чувстваш обичан. Когато говорите с любов, детето с радост слуша, защото му харесва да се чувства така обичано и на доброто иска да отвърне с добро.

Например:

Когато детето след игра оставя разхвърляни всички играчки и вие го накарате да си ги прибере, то най-вероятно ще откаже. Ако вие се ядосате и се възмутите и вътрешно започнете да го осъждате за това, то без да си давате сметка ставате нападателни и започвате да третирате собственото си дете като враг или като някой неканен натрапник, който идва в дома ви, за да смути хармонията в него. Влезете ли в такава роля, детето вече се затваря и спира да ви слуша. То не може да понесе да го третирате като враг или като натрапник. То е вашето дете и няма да приеме нищо различно от любов. Затова, ако искате да ви чуе, кажете му за играчките без да му се ядосвате. Да, ядосани сте на бъркотията, но не и на детето. Нормално е едно дете да разхвърля и ако бъркотията ви дразни, то опитайте с цялата си любов да кажете на детето да съберете заедно нещата – с любов, с радост в погледа за това, че го има това малко човече в живота ви, с нежност към него.

Детето вероятно първо ще тества, както споменах и по-горе. Възрастните толкова често си противоречим и толкова често едно говорим, а друго правим, че децата са се научили никога да не възприемат за чиста монета всичко, което казваме. Затова първо тестват. Дори да кажете с цялата си любов на детето, че е нужно да съберете играчките, то първо ще се опита да мине метър, за да тества дали наистина трябва да се събират играчки или това е поредният случай, в който само така си говорите и после се отказвате от думите си. Нужно е в този момент да продължиш да говориш и действаш с любов и да не се подхлъзнеш да го третирате като твоя вещ. Мнозина ще си кажат: „Ето с любов му говоря, а то пак не слуша. Ах колко ме дразни само!“ – детето не е дреха, която да захвърлиш само, защото те дразни.

Когато детето тества, запази спокойствие и продължи с любов да напътстваш детето в нужната посока. Кажи му спокойно: „Виждам, че се пробваш дали може да оставим играчките така, но за съжаление, не можем. Хайде да събираме.“ – спокойно, с любов, с нежност, но без компромиси.

Когато детето види, че не сте враждебни, а сте близки, любящи и наистина си държите на думата, тогава детето започва да съдейства и да ви слуша. Детето обикновено се опитва да договори максимално добри условия, но започва да върши нужната работа: „А ти ще ми помогнеш ли да събера играчките?“, на което е важно за пореден път ще повторя да не реагирате с враждебност и осъждане, а да откликнете с обич: не се сърдете, че детето иска помощ. То просто е умно и се опитва да договори максимално добри условия – това е похвално умение и ще бъде добре да го оцените и похвалите. Можете да кажете нещо от сорта: „От теб ще стане добър водещ на преговори.“ Независимо дали удовлетворите искането на детето или не, ако откликвате с любов и приемане, то и детето ще откликва с любов и приемане.

Ако ти отхвърляш поведението на детето и се държиш враждебно, то и детето ще отхвърля това, което му казваш и ще се държи враждебно. Ако ти каквото и да се случва, каквото и да правите откликваш с любов и помниш и показваш на детето си най-важното – че каквото и да става, каквото и да прави, го обичаш с цялата любов на света – то и детето по твой пример ще откликва с любов на границите, които слагаш и ще ги приема. Да, ще тества наистина ли го мислиш, ще се опитва да преговаря, но в крайна сметка ще те послуша, защото ти си най-близкият, най-любимият му човек и защото любовта по между ви е по-силна от всичко.

Да казваш „Не“ с любов означава да запазиш самообладание, да помниш, че каквото и да се случва детето е най-любимото ти същество и никога да не реагираш с неприязън и враждебност към него, независимо какво прави, да си постоянен и да покажеш, че думата ти има тежест – щом си казал нещо, трябва да го изпълниш и когато детето се пробва да мине метър и преговаря, да му се зарадваш на находчивостта и да похвалиш усилията му, но да му кажеш и покажеш, че което е нужно, ще трябва да го свърши, а ти си тук и го обичаш безкрайно и се радваш, че точно то е твоето дете и точно този спор водите сега. В този смисъл няма как да слагаш здравословни граници, ако не можеш да обичаш безусловно. Ако не ти се получава втората стъпка, то върни се първата и знай, че имаш проблеми с нея.

Знам, че вечер понякога си твърде уморен(а), за да водиш преговори и да показваш любов и постоянство, когато детето отказва да си легне или вдига твърде много шум или цялата къща в нагоре с краката, но вместо да губиш търпение и да заемаш враждебна позиция, помисли си само колко хубаво е всичко това, което ти се случва в момента. Защото много хора преминават безкрайни процедури по инвитро зачеване или по осиновяване, за да се озоват в твоята позиция, а на теб съдбата е дала този подарък. Защото много родители в този момент седят на ръба на болничното легло на детето си в безмълвен страх да не загубят рожбата си, а твоето диване вилнее здраво и всички сте си у дома. Защото малко хора по света имат твоя късмет!

Обичай го! Показвай му, че го обичаш с всяка фибра на тялото си и с цялата си душа. Но любовта не бива да се бърка с абдикирането от родителска отговорност, напротив! Любовта не е свободия. Любовта е ясни граници, поставени с любов, постоянство и близост. Покажи на детето, че думата ти си има тежест и не се отмяташ от нея. Щом си казал(а), че не може, значи не може. Щом си казал(а), че трябва, значи трябва. Но изисквай мъдро – само за нещата, които са наистина необходими и не забравяй никога, че детето не е твоя вещ и не можеш да се разпореждаш с него, както ти хрумне. Затова изисквай само това, което нужно за живота и бъдещето на детето, никога за твоя собствен хатър.

Да обичаш, означава да третираш като най-скъп гост, най-мъдър учител и най-свидна рожба. Винаги. Дори, когато си най-уморен и разстроен и дори когато детето се държи най-лошо. Бъди до него с любов. Не го оставяй да вреди на себе си и другите. Напътствай го с обич и нежност, с внимание и мъдрост и ще получиш най-голямата награда на този свят!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!