Подкрепа в адаптацията на детето в ясла, детска градина, училище

Новите ситуации, с които все още не сме свикнали и не знаем какво да очакваме будят тревожност при много хора. Колкото по-малък и неподготвен за новата ситуация е човек, толкова по-тревожно подхожда към нея. Това важи с особена сила за малките деца, които все още нямат опита и им липсват познания и умения за лесна адаптация. Как да подкрепите детето си в тези моменти:

Говорете за това, което го тревожи.

Ако детето е съвсем малко и още не може да се изразява с думи, кажете му вие, че може да се притесни, когато остане в градината без мама, но там ще бъде хубаво и ще има много забавни игри, дечица, с които да играе и добри учителки, които ще му помагат за всичко, с което не може да се справи самичко. Ако има проблем, да каже на учителката. И да знае, че мама ще дойде и заедно ще отидете обратно у дома. Много важно е да говорите за това спокойно и уверено, а не с тревога, тъга и опасения, защото за детето излъчването и тонът ви са по-важни от това какви думи изричате. Ако има разминаване между вербалната и невербалната комуникация, водеща е невербалната – езикът на тялото. Затова ако самите вие се тревожите от тръгването на ясла/детска градина/училище, то първо поработете със собстевените си чувства и едва, когато сте спокойни, ще можете да успокоите и детето. Ако не успявате да преодолеете сами тревогите си, потърсете консултация с психолог, който ще ви помогне да изразите и преработите негативните си емоции.

Ако детето е по-голямо и виждате, че тръгването на детска градина / училище го тревожи, попитайте го да кразкаже какво го притеснява и поговорете за това. Попитайте го какво според него е нужно да се направи в такава ситуация. Нека детето първо предложи решения. Ако не знае, окуражете го, че ще се справи, че като дойде ситуацията, само ще усети какво е добре да направи. Важно е да не учите детето все да разчита някой друг да му дава акъл, а първо да се допитва до себе си, да си вярва, че може и че ще измисли добро решение. Ако детето е неуверено и твърди, че не знае и не може да измисли какво да направи, тогава заедно обсъдете няколко подходящи варианта. Винаги има начин и всяка ситуация има решение – на това е важно да учите детето си.

Например: Ако детето сподели, че се тревожи от това, че никого не познава там, попитайте го може ли да се запознае и да си създаде приятели. Ако отвърне, че може, то насърчете го да го направи още първия ден и така няма да бъде самично. Ако детето се притеснява и не знае как да си намери приятели, поговорете си заедно как може да стане това. Ако е нужно тренирайте предварително как става запознанството – първо “на ужким” у дома, а след това в реални ситуации, например навън на детската площадка.

Работете така за всеки страх или тревога, които детето сподели, че има. Това, ще го накара да се почувства уверено и способно да се справи.

2. Помогнете му да изрази себе си си чрез игра.

Много пъти не можем да кажем какво точно ни мъчи, защото проблемът е подсъзнателен. Играта е естественото средство, чрез което децата изразяват себе си и на игра ще е по-лесно за детето да изрази страха си и да го преодолее, отколкото на думи.

Рисуване

Дайте на детето лист хартия и боички и го оставете да рисува. Помолете го на нарисува детската градина / училището и да нарисува това, което го притеснява там. Ако откаже, тогава го оставете да рисува, каквото то реши. В рисунките детето ще даде неволен израз на тревогите си и така може да му олекне. Понякога децата рисуват много ясно това, което ги притеснява, докато друг път връзката между рисунката и тревогата е неясна, но това не е проблем. Изкуството говори на езика на подсъзнанието ни, а този език понякога е неясен и неразбираем за съзнанието. Ако темата на рисунаката е ясна, това може да е повод да се върнете на стъпка 1 и да поговорите за рисунката, тоест за страховете и тревогите на детето и да потърсите решения за тях. Ако темата на рисунката не е ясна, то няма да ви даде насоки какво съзнателно да изговорите, но самият акт на рисуването ще помогне на детето да извади поне част от вътрешното си напрежение навън и да се освободи от него, така че насърчете да рисува и още, и още, докато иска.

Дори при най-малките, които още не могат да рисуват, драскането по листа помага да освободят напрежението си, така че дайте безопасни за малкото дете боички и го оставете да маже по листа на воля.

Освен самото рисуване, полезен похват е, когато детето нарисува това, което го тревожи, после да надраска силно и плътно рисунката – все едно заличава нарисуваната тревога и да скъса листа на малки парченца и да го изхвлърли в боклука – така символично побеждава тревогата и се освобождава от нея. Докато детето прави това му кажете: “Виж колко по-голям(а) си ти от страха – можеш да го надраскаш и смачкаш и накъсаш и да го изхвърлиш в болклука. Ти си по-голям(а) от него и можеш да се справиш!” В много ситуации това носи голямо облекчение. Когато детето нарисува това, което го тормози (без значение колко красива е рисунката и дали си личи ясно точно какво е нарисувано, важното е детето да си знае какво изобразява картината му, ако след това успее да надраска, смачка, хвърли – това му дава силата, че и на яве ще може да се справи със страха, който е нарисувало. Може да практикувате това многократно, колкото пъти детето иска. Можете да ползвате тази техника за всяка ситуация, от която детето се тревожи.

Ако детето откаже да надраска и смачка и изхвърли и дори се разстрои от самата идея за това и настоява да запази картината си непокътната, то не настоявайте – в някои случаи детето има друга нужда – не ритуално да смачка страха, а напротив, да помни страха, да пази рисунката за него, за да му напомня тази рисунка, че това е просто страх и той може просто да бъде изваден на листа и да спре да владее живота ни. Затова в някои случаи полезният ход е нарисуваната картина да бъде сложена на видно място и детето да може да я гледа и да така да преодолява страха си. Самото дете интуитивно усеща от какво има нужда. Оставете го то да води. Вие му предложете и двата варианта – да задраската и да скъсате и изхвърлите картината на тревогите или да я запазите и сложите на видно място. Кажете на детето да направи с нея това, което ще му помогне най-много в този момент.

Куклен театър или ролеви игри

Друг полезен метод да извадите тревожните теми навън и да ги преработите е кукления театър. Вземете любими на детето играчки – плюшени животни или колички/камиончета и влезте в роли. Всеки от вас като кукловод ще управлява една играчка, а ролите на играчките и темата на играта ще е “Тръгване на ясла/детска градина/училище”. Оставете детето първо да избере която роля предпочита – да играе детето, което тръгва за първи път на ново място или да играе учителката или да играе друго дете, което вече е опитно в детското заседение и не му е запръви път и посреща новодошлия. Ако детето е съвсем мъничко и не може да играе още ролеви игри, то изграйте вие всички роли, а детето нека гледа като публика. На игра, през ролите можете да покажете тревогата на новото в детското заведение детенце и как тази тревога може да бъде продоляна – как детето се запознава с други дечица и му става весело с тях, как учителката се грижи за децата и им помага, когато е нужно. Да види всичко това нагледно ще помогне на детето да преодолее тревогите си.

Ако детето вече ходи на ясла/детска градина/училище и вече има реално случили се проблеми там, също през ролите в кукления тетатър може да ги отиграете и детето да се научи как да се справя – например, ако друго дете тормози вашето, през куклените фигурки да изиграете такъв сюжет и да разиграете успешен модел на справяне със ситуацията и накрая всичко да свърши добре. Като види как се случват нещата, детето ще има повече кураж да разбере как да действа и да приложи тези действия на практика. Ако самите вие не знаете как е добре да се действа в такива ситуации, направете си консултация с детски психолог, който да ви помогне да изградите добри стратегии за преодоляване на проблемите, с които се сблъсквате. Ако вие не знаете как по полезен начин да действате, то няма как да научите и детето си да действа полезно, затова научете си и после ще ви е лесно да учите и възпитавате и детето си, да го успокоявате и да гради от добри модели за справяне с трудностите.

Много често децата решават да изираят противоположната роля и това е нормално. На детето постоянно му се налага да е дете и на игра иска да е възрастен – затова често детето избира да играе учителката. Това му дава усещане за сила и баланс. Много полезна е за децата игра, в която те са възрастните, а възрастните са децата. Ако детето иска от вас вие да сте детето, а то да ви е учителка, съгласете се и играйте тази игра колкото често детето иска. Колкото по-често детето настоява за тази игра, толкова по-малко и безпомощно се чувствства в реалността и се нуждае от тази игра, за да гради усещане за увереност и сила. Съдействайте му. Ако детето играе много властна учителка, много сърдита и лоша, това е повод да си поговорите от къде се е научило на тази роля – дали учителката в градината/училище е такава или някой възрастен у дома се държи така с детето? – ще ви е полезно да видите кое всъщност стресира детето и с какви възрастни си има работа то. Ако детето се налага да общува с нездравословно реагиращи възрастни – вземете мерки. То самичко не може да се справи с големите хора в живота си. Ако не знаете как да се справите с това, отново конуслтация с детски психолог ще ви даде ценни насоки.

Ако в играта детето влезе в саботираща роля – например решава да изиграе другарче от градината/класа, което бие новото дете или отказва да ирае с него или пък изиграе ролята на зла учителка, която се кара и наказва – това е добре, не спирайте детето, напротив. Оставете го да изиграе ролята, която иска – чрез нея детето най-добре показва тревогите си и ни дава да разберем с какво е нужно да му помогнем да се справи. Ако детето играе лошо другарче, вие вземете друга играчка, която да играе добро другарче и покажете, че ако едно дете отказва да играе с новия, друго дете с радост ще се сприятели с него и драма няма, а също през играта подсетете детето, че има учителка, която може да се справи с лошия. Ако детето играе лоша учителка, а вие играете ролята на самото дете, то покажете на детето че дори учителката да се кара, нищо страшно няма да стане, защото детето може да си поиграе, докато дойде мама, а когато тя дойде, да й разкаже за всичките си проблеми и тя да вземе мерки. Театърът е добър повод детето да извади на яве истинските си страхове и те да бъдат отиграни чрез персонажите, които участват в театъра.Ако детето отказва да играе театър и отказва да рисува, то оставете го да играе на каквото то си избере. През играта рано или късно тревожните теми ще излязат – вие само наблюдавайте на какво играе детето и какво рисува и ще стане ясно какво тормози детето. Ако вие е трудно от игрите на детето да разберете какво го тормози, просто наблюдавайте игрите и след това споделете наблюденията си с деткси психолог, който ще знае как да разтълкува нещата и ще ви помогне да решите проблемите.

3. Развивайте емоционалната интелигентност в детето

Тръгването на ясла, детска градина, училище са ситуации, в които на изпитание бива поставено умението на детето да управлява и изразява по градивен начин своите емоции. Емоции като гняв и страх карат някои деца да се държат агресивно, а други да се свиват безпомощно или да плачат безутешно. Изискването пред детето да спазва толкова много правила и да се съобразява с толкова много хора около себе си поставят емоциите му отново пред голямо изпитание и се изисква добър емоционален баланс, за да запази детето и вътрешното си спокойствие и външно да спазва нужното за ситуацията поведение. Как да помогнете на детето си в развитието на неговата емоционална интелигентност вижте тук и тук. Ако е нужно потърсете детски и/или семеен психолог, който да работи с детето,а и с цялото семейство за изграждане на емоционална интелигентност. Хората, които избухват лесно или се свиват и потискат и не знаят как да реагират и правят и казват неща, които не водят до добър резултат има нужда от развиване на емоционалната си интелигентност. Да работите в тази посока може да е интересно, не само полезно и ще ви помогне за създаване на много по-щастлив и успешен живот и при децата и при възрастните в семейството.

4. Създавайте в детето самостоятелност и увереност

Помагайте на детето да развива реални умения и нека получава похвали за добре свършена работа. Ако детето е свикнали да живее като безпомощно бебе, ще му е много трудно се адаптира в градината или в училище, защото там с много неща ще трябва да се справя самичко и ако то не може или не е свикнало, ще му е трудно. Важно е детето да се облича само, да се храни само, да може само да се изпишка, да пие вода, когато е жадно. При най-малките разбира се има нужда възрастен да помага, но само до колкото е необходимо. Нека с всичко, което е по силите му, детето да се учи да се справя само.

Навици от рода на: “Мамо, носи ме!” или “Мамо, дай ми вода!” или “Мамо, обуй ме!” е важно да прекратите и да учите детето, че така се държат само бебетата, защото са малки и самички не могат. Ако детето ви отвърне, че и то е бебе и иска да бъде обслужвано, то обърнете му внимание, че бебетата не ядат шоколад, нито сладолед (или друго лакомство, което детето ви обича), не се люлеят на люлки, нито се пързалят на пързалки, нямат играчки, не гледат детски филмчета и т.н. (избройте тук всичко, което детето ви обича) и го попитайте наистина ли иска да е бебе, защото ако ще е бебе, то всички тези любими неща ще изчезнат от живота му. Ако детето въпреки това настоява, че иска да е бебе, вземете всичките му играчки и когато види, че му ги отнемате, веднага ще осъзнае колко по-добре е да си голям и да си има игрите и забавленията на голямо дете. Но с игрите на голямо дете, вървят и задълженията на голямо дете. Това е урок, който детето ви ще научи.

Ако въпреки че му вземете игрите и привилегиите на голям, детето не се откаже и продължи да иска да е бебе, тогава значи имате нужда от консултация с детски психолог, за да видите какво не е наред, че детето е готово да се откаже от хубавите неща в живота си, само за да получава грижите ви по един бебешки начин? Темата е важна и ако влезете в такава ситуация, съветвам ви да не отлагате, а бързо да потърсите съдействие от специалист.

Да се справя самичко за детето е важно, но само с нещата, подходящи за възрастта му. Не го третирайте като възрастен и не очаквайте да може всичко като голям.Не бъдете перфекционисти и не очкавайте идеални резултати. Знам, че вас е по-лесно да свършите всичко сами и да го свършите добре, вместо да чакате детето да се справя само и да върши нещата с грешки и да създава бъркотия, но това не е здравословно и ще е нужно да се въоръжите с търпение, но да оставите детето да се учи и да го хвалите за всеки малък успех. Нищо, че е разляло малко супа, важното е, че се храни самичко. Ще купите мушама и гумирана престилка, така че да почиствате лесно след детето. Умението да бъдеш самостоятелен е сред най-важните умения в нашето общество и е важно да насърчавате детето си в тази посока. Провежданите изследвания сочат, че самостоятелните деца се адаптират по-бързо и изживяват по-малко стрес в нови ситуации, защото вярват в себе си и знаят, че могат да се справят. Ако ви е трудно да се ориентирате кои неща са адекватни за възрастта на детето ви и кои не, консултация с психолог ще ви помогне да подходите информирано и здравословно.

Ако детето не прави нещата точно по вашия начин, не му вгорчавайте живота за това, а и не вгорчавайте вашия. Всеки се справя в ситуациите по свой начин. Важното е детето да върши нещата, без никой да пострада, а не да ги върши перфектно и точно по вашия начин. Ако искате детето да бъде ваше копие – няма да стане. То е отделен човек, не е вас,а и ви делят няколко десетки години, така че го оставете да се справя по своя си начин и съобразно възрастта му. Ако не можете да преодолеете перфекционизма си, консултирайте се със специалист, който да ви подпомогне в преодоляването на нездрави модели, които вредят не само на вас, но и на възпитанието и изграждането на личността на детето ви. Личната терапия на родителя е с един коршум – два заека – ще отработите вашите лични теми и проблеми, но с това ще създадете и здрава основа за възпитаване на балансирана здрава личност в детето ви и вие и детето да живеете по-щастливо.

Кога да потърсим специализирана помощ?

Ако детето повече от 10 дни е безутешно в яслата/детската градина и ви казват, че изобщо не се успокоява, не се заиграва, не позволява на учителките да го успокоят и само плаче и страда, докато не дойдете да го вземете.
Ако детето повече от 10 дни проявява необичайно поведение извън яслата/детската градина/училището – твърде агресивно, нападателно и/или нетолерантно и неотстъпчиво или твърде унило, свито и притихнало до степен това да пречи на нормалното му функциониране – не може да играе нормално, да общува нормално, нормално да протича ежедневието ви.
Ако детето получи трайни нарушения в съня – под трайни се разбира повече от 10 дни под ред неспокоен сън или много трудно и мъчтиелно заспиване и/или чести будения и/или кошмари и неспособност за спокойно заспиване и спокоен сън.
Ако детето повече от 10 дни под ред проявява хранителни нарушения – отказва да се храни или яде много оскъдни количества или обратното системно преяжда и се разстройва, ако му отказвате да се тъпче с храна за успокоение.
Ако вие самите в ролята си на родители изгубите здравия си сън или страдате от хранителни нарушения или силна тревожност и безпокойство или емоционална нестабилност, свързани с тръгването на детето на ясла, детска градина или училище.
Ако вие като родител не знаете как да се справите как да посъветвате детето ви да се справи с трудностите и проблемите, с които се сблъсквате или идеите ви за справяне не водят до разрешаване на проблема.

Тръгване на училище

При тръгването на училище важи всичко от написаното по-горе + факта, че в училищна възраст от детето не се очкава вече само да се социализира и да спазва правила, но и да е готово да полага труд – да пише домашни, да си учи уроците и да спазва много по-високо ниво на дисциплина, в сравнение с яслата и детската градина. Дете, което среща сериозни трудности в това да се адаптира в училище има нужда първо от това да бъде диагностицирано от къде идва проблема – дали детето е тревожно, защото не се е отделило още от мама и не може да се фокусира в учебния процес, защото страда за дома и близките си или за детето е трудно да се справя с промени и да се социализира и новата среда и новите деца предизвикват срес в него, който срес избива поведенчески или детето има други затормозяващи фактори и/или емоционални причини или липса на зрялост, за да прояви воля и дисциплина в учението и поведението си. Да се опитате строго и категорично да обясните на детето какви са правилата на играта в училищна възраст има смисъл като първи ход, но в повечето случаи с това не се решава проблемът. Дори да разбере, че сте сериозни и от него се изисква постоянство и дисциплина, ако детето е емоционално незряло или му липсват умения за адаптация или социализация, то със строгост не само, че няма да решите проблема, но и ще го задълбочите.

Да се преструвате, че проблем няма и да обвинявате за всичко остарялата образователна система, също няма да помогне. Че системата е остаряла и неадекватна е факт, но и че пораствайки детето е нужда може да прояви воля, да се адаптира и социализира и да се учи да се справя с трудностите, също е факт. Децата, на които им липсва зрялост и умения за справяне, колкото и да са интелигентни винаги в живота нещо ще ги саботира точно, както сега ги саботира в това да бъдат добри ученици. Затова не неглижирайте проблема, а потърсете методи за справяне. Приложете първо у дома всички стъпки описани по-горе и ако ситуаицята е момента, вероятно ще преодолеете кризата и детето ще се нормализира. Ако не можете да се справите сами у дома, потърсете детски психолог, който да поработи с детето при нужа и да посъветва и вас като родители как да подходите.

Ако за детето е трудно да се адаптира в детска градина и го спрете от градина и го оставите да го отглеждате у дома, за да не се тормози, така му правите мечешка услуга. Детската градина е периодът за изграждане на базова емоционална интелигентност, за социализация и за базово приучаване към правила и норми. Ако детето не направи това в предучилищната си възраст, тръгвайки на училище вече е в сериозен проблем – академични знания ли да овладява или да се учи да владее поведението и емоциите си и да общува с другите или пък да се учи тепърва да спраза групови правила и ред или пък да свиква да бъде далеч от дома в непозната среда и да се отдели от близките си – кое по напред?! За деца, на които им се стоварва всичко това накуп на главата, няма как да не проявяват проблеми, неизбежно е и нуждата бързо да влязат в крак и да наваксат пропуснатите умения и да успокоят бързо тревожността си, за да не изостанат от връстниците ги притиска и прави задачата още по-невъзможна. Такова дете има нужда от специална помощ, при това дългосрочна, докато не успокои тревожността си, не навакса пропуснатите умения и изгради нужната за годините му зрялост.

За много родители е трудно да си признаят, че има проблем и предпочитат да се преструват, че нещата са наред. Затова спират децата си от градина, вместо да помогнат на детето да изгради нужните умения и да се адаптира успешно с градината, с раздялата с мама, с новите умения, общуването с нови хора и спазването на правила. И тогава проблемът лътсва с нова сила и още по-голяма криза в училище, когато детето е още по-неспособно да се справи, защото ситуацията е още по-трудна. Затова вместо да се преструвате, че всичко е наред, ако на детето му липсват умения, помогнете му да ги изгради. Ако и на вас ви липсват умения и не знаете как да научите детето си и не успявате да му помогнете, потърсете помощта на детски психолог, който да подпомогне и детето и вас в този процес.

В България все в някои среди битува схващането, че на психолог ходи само, който е ненормален. Напротив – психиатрите са за хора извън норма. Психолозите са за хора в норма, които изживяват трудности и искат вместо да задължават в трудностите си да ги решат. За съжаление незрялото разбиране води до това много психоемоционални проблеми вместо да бъдат разрешавани бързо и лесно и децата да бъдат подкрепяни в това да развиват градивни модели, много често проблемите им биват неглижирани или потискани или преодолявани по нездрав начин, който създава по-големи проблеми в бъдеще. Ако имате честоболедуващо дете или дете, което страда от нощно напикаване или си гризе ноктите или реагира агресивно или твърде плахо и срамежливо или не може да спи самичко или заеква и т.н. тогава значи детето ви е срещало проблеми, с които не сте се справили адекватно и тези проблеми са хронифицирали в една хронична тревожност или хроничен стрес в тялото. Колкото по-рано вземете мерки, толкова по-добре.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!