Индивидуален подход във възпитанието

Всяко дете се ражда с различен темперамент, потенциал и нужди в живота си. Ролята на възрастните около детето е не да насаждат в него своите принципи и да се опитват да го моделират по свой начин, а да разберат детето, да осъзнаят неговите нужди, неговите особености и да прозрат неговия потенциал, така че възпитавайки го да насърчават неговото развитие, а не да се опитват да го пречупят и превърнат в свое отражение.

Има много начини да опознаеш едно дете. Най-простият начин е да се освободиш от претенциите си, че всичко ти е ясно и ти си най-прав и просто да наблюдаваш детето и да се опитваш да го разбереш. Да влезеш в неговите обувки и вместо да съдиш дали това, което прави е добро или лошо, да се запиташ: „Защо ли го прави? Как ли се чувства? Какво го подтиква да се държи така?“ Да го видиш как реагира, да разбереш кое е важно за него, към какво се стреми, от какво бяга, кое го радва и какво го плаши или отблъсква. Не да се опитваш да го променяш, както на теб ти харесва, а да го опознаеш и приемеш такова, каквото е. Само, ако можеш да разбереш и приемеш детето си, ще можеш след това и да го възпитаваш.

Много родителите се опитват да възпитават без да могат да разберат и приемат детето. Кого възпитавате? – питам в такива случаи – И как възпитавате, като дори не знаете с кого си имате работа? Естествено, удрят на камък и се чудят защо не се получава. Или пък влизат в борби за надмощие. Детето обаче не приема съвети или напътствия от хора, които не го приемат и не го харесват. Затова се дърпа и противопоставя. А родителите му неразбиращи, че в тях е проблема, започват да го наказват, да крещят… И детето се затваря или държи и то агресивно. Атмосферата вкъщи ескалира все повече, всички са изнервени, нещастни и гневни и нищо добро не следва от това.

Вместо да се бориш с детето си, просто наблюдавай, без да съдиш и да се опитваш да променяш. Това е доста трудно за много от родителите. Защото голяма част от родителите живеят с нагласата, че това е тяхното дете и то е като тях или ако не е като тях, то тяхна задача е да го превърнат в такова като тях. Защото си мислят, че ако то е различно от тях, няма да знаят как да го отгледат или няма да се чувстват близки по между си – все ограничаващи убеждения, които нямат общо с истината.

Защото колкото и да се опитваш да променяш едно дете, няма да ти се получи. Не можеш да превърнеш едно коте в пиленце, колкото и да се стараеш, само защото не харесваш котки или не знаеш как да общуваш с котки, но пък за сметка на това харесваш пилета и знаеш как да се оправяш с тях. Ако се е родило коте, коте ще си остане. Ти не решаваш дали детето ти ще е коте или пиле. От теб зависи само котето, което си родил дали ще е смело и способно коте или ще се превърне в плахо и неспособно коте, защото някой си е решил да го превръща в пиленце и само го е объркал. От теб зависи дали котето ще има увереност и самочувствие или някой ще му внуши, че не струва, защото не е пиле. От теб зависи дали ще развие нужните за котетата умения или ще се превърне в неудачник, защото вместо да го учиш да лови мишки, цял живот го учиш да лети, щото си си въобразил, че е пиле…

В някои семейства детето с лекота може да прояви себе си, докато в други среща неразбиране и дори критика, когато проявява себе си, вместо да се държи така, както околните очакват от него. И тогава детето започва да се прикрива. Научава се да лъже и тайно да проявява себе си, когато няма опасност да срещне укор или по-страшното, напълно забравя себе си, в опит да угоди на близките си. И става непълноценен човек.

Коте, което се напъва всячески да се държи като пиле, колкото и да се напъва, никога няма да стане истинско пиле. Няма да стане и пълноценна котка, ако не му позволяват да се държи като котка. И ще се чувства сякаш е едно нищо – нито коте, нито пиле. И дори няма да знае защо е нищо. И няма да знае как да стане нещо. Уж има акъл и качества има, но не му се получава. Нещо в цялата работа е объркано, но дори не знае защо. И няма и как да знае, защото объркването и потискането на истинската му същност е станало още в най-ранното детство, в периода от който спомени няма и няма и идея какъв човек е бил и как са го накарали да не бъде себе си.

Затова родители, разберете първо какъв човек е детето ви по природа и едва след това възпитавайте в хармония с природата му. Не както на вас ви се иска, а така, както е нужно за детето. Ако детето е коте, учете го как да става все по-добро и способно коте. Ако детето е пиле, учете го на уменията и качествата нужни за едно пиле. Ако пък сте си родили рибка, учете я да плува и да се учи да бъде добра и способна риба. Всяко дете има различни нужди и ваша задача не е да се правите на Господ и да си мислите, че можете да превърнете детето си в каквото си поискате, защото нямате такива способности и само ще развалите всичко, а да осъзнаете какво дете е пратила съдбата в семейството ви и да го напътствате с любов и мъдрост, за да разгърне потенциала, който носи, да превъзмогне слабостите си и да бъде най-добрата версия на себе си.

Как да си помогнем?

Дайте пространство на детето да бъде себе си без да критикувате – темперамента на детето сам се проявява открито, ако не бъде критикувано детето и му бъде дадено правото да бъде себе си. Едва след като видите неговата същност със силните и слабите му страни, ще знаете кой е потенциала, който трябва да насърчавате и кои са слабостите, които да учите детето да превъзмогва.
Консултирайте се с психолог, ако се чувствате изгубени в превода и ви е трудно да възпитавате детето си – ако усещате, че водите борби за надмощие или детето няма уважение към вас или вие не може да разберете него и да проявите приемане към същността му.
Информация за различните темпераменти и подходящия подход към всеки темперамент, както и системи като Human design могат да ви дадат добри насоки в това да опознаете по-добре детето си и да разберете как да подхождате към него в различни ситуации, така че да не го потискате, но и да не го разглезвате, а да възпитавате в хармония с неговите нужди.

Ако търсите насоки и съвети мога да бъда полезна с консултация на живо или онлайн, за да видим обективно какъв е най-добрия подход към вашето дете. Можем и да направим Human design карти на вас и детето, за да видите и нагледно как е най-добре да общувате по между си, така че всички в семейството да се чувстват на мястото си и детето да бъде насърчавано да се развива в правилната за него посока.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!