Симптоми и поведенчески проблеми при детето (част 1)

На всеки родител му се иска детето му да е безупречно, винаги здраво, винаги възпитано, весело и за пример. Иска ни се, но е важно да си дадем сметка, че децата ни са живи хора, а не музейни образци и няма как винаги да са съвършени. Нормално и очаквано е детето понякога да се държи по не най-добрия начин или в някой момент да се появи симптом, подсказващ, че нещо не е наред. Нормално е в някои етапи от развитието си децата да срещат трудности и тези трудности да водят до появата на определени симптоми – физически, емоционални, поведенчески. Когато детето е под стрес имунитета пада и може да боледува често или да започне да се напишква, да гризе нокти, да се държи хиперактивно или твърде палаво или да се появят страхове, заекване и др.

Симптомите и нарушенията в поведението са знак за стрес

Хубавото при децата е, че не задържат трудностите в себе си, така че да се саморазрушават отвътре, а веднага опитват да се разтоварят от трудностите през поведението си или през появата на симптом. Когато това се случва, не бързай да се караш на детето, затова че не се държи добре или за това, че си гризе ноктите и т.н. Детето не прави това, защото е лошо или защото ви ходи напук. Когато едно дете не се държи добре или започне да проявява някакви симптоми, това означава, че детето е в стрес и напрежение и този стрес и напрежение избиват през поведението или симптома.

Не бързай също така да се тревожиш. Ние хората не сме супер герои, детето ти също не е. Като нормален човек, естествено е понякога на детето да му е трудно, да е под стрес и не бива да правите от това голям проблем. Най-добре е да изчакаш, да запазиш спокойствие, да дадеш на детето любяща и подкрепяща среда, в която то най-вероятно само ще успее да се справи с проблема.

От къде идва стресът при децата?

От позицията ни на възрастни е много лесно да кажем, че детето няма причини за стрес – нито за прехраната трябва да се грижи, нито на работа ходи, нито има отговорностите на големите. Ако мислиш така, то само си спомни как се чувстваш в периоди на големи житейски промени – когато започваш нова работа или ти предстои раждане на дете – стресово е нали? Децата постоянно живеят в големи промени – тялото, психиката и уменията им се развиват с темпо, което ако се случи на нас възрастните, няма да можем да го понесем. И като прибавим към това и пълната зависимост на детето от решенията на възрастните и липсата на каквото и да било самостоятелност, вероятно вече ти става ясно от къде идва стресът.

Има и друг много по-силен източник на стрес при децата, но за него ще стане дума в следващата част от статията. Този източник не идва от самото дете и личните му промени, а от средата, в която детето живее – когато възрастните около детето са кълбо от нерви или детето живее сред семейни конфликти или отчуждение. Този вид стрес е по-опасен и тежък, защото няма връзка с детето и то само не може да го преодолее. Но за това ще говорим в следващата част от статията.

Как да подходим, когато с детето нещо не е наред?

Първата стъпка е да запазиш спокойствие и да не правиш от мухата слон, да не наливаш масло в огъня, разпалвайки собствената си тревожност, че „нещо с детето не е наред“. Нужно е да си дадеш сметка, че детето ти не може да е винаги безупречно, защото е жив човек, а не музеен образец. Понякога в поведението му или развитието му няма нещата да вървят гладко, но това е нормално. Всичко е наред! Дишай дълбоко и се успокой.

За да преодолее детето трудностите, с които се сблъсква е нужно да среща спокойствие и любящо подкрепящо отношение от родителите си. Ако сте тревожни, ще напрягате детето и то няма да може да се оправи. Ако му се карате или постоянно му напомняте и го коригирате, ще внасяте допълнително напрежение и нещата не само, че няма да се оправят, но с времето ще се влошат. Затова не се карайте и не се тревожете, когато се сблъскате с проблем!

Важно е да покажете с поведението си и да кажете на детето и в прав текст, че всичко е наред, че в живота понякога човек среща трудност, но човек може да се справи с трудностите си и да продължи напред. Окуражете детето, че това е просто период, през който то ще премине и всичко ще се нареди.

Няма нужда да му давате инструкции как да преодолее проблема. Интуитивно детето само ще намери най-лесния за него вариант. Вие само може да го объркате, ако твърде много се бъркате и му давате наставления. Просто дишайте, запазете спокойствие и дарявайте детето си постоянно с любов, сигурност и спокойствие.Кжете му, че ще се справи. Останалото само ще се нареди.

В повечето случаи, ако семейната среда е спокойна и подкрепяща, детето самό успява да преодолее трудностите, с които се сблъсква в хода на порастването и симптомите отшумяват сами. Колики, никнене на зъбки, пробождане, проговаряне, тръгване на детска градина, спазване на базови правила, намиране на приятели, училище и задължения, преборване на скуката, креативност и забавления – всичко това са теми, с които някои деца срещат трудности, но тези трудности са изцяло по силите на детето да ги преодолее самичко по неговия си начин, в зависимост от темперамента и личностните му особености. От вас се иска само да вярвате в детето, да го подкрепяте, да чува от вас: “Ти можеш да се справиш!”, “Виждам, че не ти е лесно, но ще се справиш, вярвам в теб!” Детето има нужда от вашето спокойствие и окуражаване да се справи. Дори да е съвсем малко дете, дори бебе, то прекрасно разбира по тона на гласа и интонацията ви, когато излъчвате подкрепа. Говорете на детето!

Освен да запазите спокойствие и да давате подкрепа, особено важно е да давате личне пример. Това е най-важното. Ако си човек, който се огъва пред трудностите, който влиза в ролята на жертва и вместо да се бори, само се оплаква, то обричаш детето си на същата съдба. Няма как детето да преодолява трудности, ако родителите му клякат пред всяка трудност и се отказват. Детето ти следва твоя пример.

Кога да потърсим помощ?

Ако даден проблем или симптом продължи повече от месец това е знак, че детето не успява да се справи само и има нужда от помощ. Казвам месец съвсем ориентировъчно. Ако ситуацията се влошава с всеки изминал ден, добре е да потърсите помощ без да чакате цял месец. Очевидно, че вместо към справяне, нещата вървят в лоша посока. Също така, понякога е нужно повече от месец за преодоляването на даден проблем, но ако виждате, че ситуацията се подобрява с всеки изминал ден, то не бързайте да водите детето по специалисти, щом то само показва, че се подобрява. Изчакайте още да видите до къде ще стигне подобрението и търсете помощ само, ако в даден момент спре положителното развитие и не настъпи напълно преодоляване на проблема.

Например злоядо дете, което започне да се храни по-добре и стане склонно да пробва нови храни – изчакайте го и го окуражавайте да продължи да напредва с храненето без тревоги и свръх контрол от ваша страна. Или дете, което започне да заеква или започне да се напишква или възникнат страхове, но виждате, че ситуацията започне сама да отшумява и т.н.

В следващата част от темата ще поговорим за симптомите и проблемите, които с времето не отшумяват – злоядото дете, което хронично не се храни добре; детето, което редовно се напишква или гризе нокти или боледуващото често дете, хиперактивното дете или детето което заеква, страда от нощни кошмари или проявява поведенчески проблеми, които с времето не отшумяват.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!