Как да се избавим от чувството за вина?

Често в консултации с клиенти изскача темата за вината. Особено при жените. Явно в нашата култура на жените доста напоително им се внушава да се чувстат виновни за каквото и да било. От малки ни се набива в главите, че трябва да сме добри момичета, да сме послушни, да правим мама и татко щастливи… Темата за съжаление носят и мъжете, но вероятно по-малко си я признават. За щастие времената се менят и започваме все повече да учим децата си, че е важно те самите да са щастливи, но идеята да правим другите щасливи и да се чувстваме виновни, когато не го правим е пуснала дълбоки корени и все още присъства активно в живота и проблемите на хората.

Какво е вината?

Вина е чувството, което изпитваме, когато смятаме, че не сме постъпили, както трябва. Тоест имаме някакво разбиране как трябва да постъпваме в различни ситауции и ако не действаме съгласно това разбиране изпитваме вина. Много често правим неща, които ни вредят, само за да не изпитваме вина, защото някой някога ни е втълпил в главата, че е наш дълг да правим тези неща. Например, че е наш дълг да се грижим за майките си и т.н.

Проблемът на вината е, че тя е пасивно чувство – кара ни да се чувстваме зле и толкова – губим си съня, апетита, енергията, да изпълняваме чужди прищевки, но нищо градивно от това не се получва като резултат. Вината никога не води до добър резултат.

Отговорност вместо вина

Ако искаме активен и градивен подход добре е да заменим вината с отговорност. Отговорността има смисъл близък до вината, но далеч по-градивен. Отговорността е активно чувство. Ако се чувствам отговорен за нещо или някого, аз полагам грижи за него. Върша реални действия, така че то да е добре. Внимание: Не изпълнявам прищевките и капризите му, както правя, от чувство на вина, а върша полезни действия, с които да му помогна реално да се развива в живота.

Оновната полза от обръщанео на мисленето ни от посока на вина в посока на отговорност е да се запитаме: “МОЯ ОТГОВОРНОСТ ЛИ Е ТОВА?” – моя отговорност ли е дали човекът до мен е доволен или мрънка? – от чувство за вина бих му угодил, за да не мрънка, но от чувство за отговорност позицията ми ще е съвсем друга. Виновните родители отглеждат изпуснати, разглезени деца. Отговорните родители възпитават децата си така, че да развият нужните за живота им умения и да станат пълноценни, способни личности, независимо от това детето доволно ли е или мрънка.

Виновните хора вървят по свирката на всеки, за да избегнат чувство за вина, пренебрегвайки себе си, личните си нужди и принципи, докато отговорните хора съзнават, че тяхна отговорност е само собственото им благополучие и благополучието на децата им и остават другите хора да си носят тяхната отговорност за личното си щастие.

Ако родителите ви са ви втълпили, че е ваша отговорност как се чувстват те, то няма как да сте отговорни за живота на някой, който е на този свят много преди вас. Този човек сам си е ковал съдбата, при това е започнал да го прави много преди теб изобщо да те има. Как да носиш отговорност за нещо, случвало се, когато изобщо не си бил роден? Да помагаш на възрастните си родители с покупки, домашни задължения, посещения при лекар е нещо нормално и очаквано като помощ на най-близки хора, но да се чувстваш виновен, задето родителите ти не са доволни от живота, задето не си ги ощастливил живеейки по техния начин, задето са самотни и не искат да си намерят приятели например изобщо не е твоя работа. По същия начин не бива и ти да внушваш чувство за вина на децата си, задето не можеш да се справиш с живота си и изпитваш неудовлетворение. Или не карай партньора си да се чувства виновен, задето не си щастлив/щастлива. Щастието е лична отговорност. Да, то зависи от отношенията ни с околните, но околните не ти харесват, намери си друга компания, никой никого не е длъжен да търпи, вменявайки му вина.

“Ако не си доволен, направи нещо по въпроса, а не чакай аз да те карам да се чувстваш щастлив” – би казал отговорният човек, докато виновният цял живот ще тича по чужда свирка, изоставяйки себе си, децата си и личните си отговорности, заради чувство за вина.

Обикновено хора, които не могат да носят личната си отговорност се опитвят да я прехвърлят на другите, вменявайки им чувство за вина. Често безотговорните хора наричат другите “егоисти”, само защото другите отказват да поемат тяхната отговорност. Ако се опитват да ви вкарат в такъв капан, добре е да се измъкнете от него, защото поемайки чужди отговорности, оставяте все по-малко пространство за собствените си отговорности. Ако имате родители, които мрънкат, че не им обръщате достатъчно внимание и че не сте добър син/добра дъщеря, внимавайте да не паднете в този капан, защото ако решите да се грижите за това как се чувстват родителите ви, няма да има кой да се грижи за това как се чувстват децата ви, а децата са тези, за които всъщност следва да носите отговорност. Те са хората, които сте създали и за които имате отговорност да се грижите, докато пораснат. По същия начин, ако решите да обгрижвате партньора си от чувство за вина, кой ще се грижи за вашите собствени нужди?

Всеки е отговорен за себе си и за децата, които е създал, докато тези деца пораснат. И ако всеки се грижи за личната отговоност към себе си и децата си, всички хора по света ще бъдат обгрижени и доволни.

Не се товарете с чужди отговорности. В чисто битов план естествено е, че ще помогнем на немощните си родители или баба и дядо, на закъсал съсед или приятел, но не за сметка на личната отговорност към себе си и децата си. Човек, който изоставя себе си в тичане по чужда свирка е безотговорен човек и с времето ще стане и болен човек, отглеждащ по нездрав начин децата си.

Как да оправим нещата?

Да оправиш нещата означава да спреш да слушаш чувството си за вина и да започнеш да слушаш чувството за отговорност като всеки път се питаш кое е твоя отговорност и кое не и да не поемаш чужда отговорност. В началото вината ще те преследва, но като не й обръщаш внимание и всеки път следваш само собствените си отговорности, с времето вината ще те тормози все по-слабо, докато накрая съвсем не спре да се обажда. В живота се налага да правим промени. Налага се понякога да понасяме мрънкането и обвиненията на хора, които не могат да носят личните си отговорности и се опитват да ни натоварят нас като товарно муле да носим и техния товар. Винаги се питай кое е твоя отговорност и кое не и чужди отговорности не вземай, колкото и да се цупят или крещят околните и колкото и да ги обичаш и да ти е тъжно за тях. С времето не само твоето собствено чувство за вина ще се успокои, но и хората около теб, които са били свикнали да те товарят, ще се научат да не го правят и ще поемат личната си отговорност. Така ще помогнеш и на тях да не чакат вечно тревожни, гневни или мрънкащи някой да се погрижи за тях, а да се научат сами да си посрещат нуждите. Това ще донесе огромно облекчение в тях. Хората, които се чувстват самостоятелни са спокойни и щастливи от живота, а зависимите хора, които не могат да се оправят сами вечно се тревожат и напрягат дали някой ще се погрижи за тях. Помагайки на себе си, помагаш и на близките си по този начин.

Ако ти е трудно да се справиш сам(а) с тази тема, насреща съм за консултации, насоки и подкрепа в процеса.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!