Определете темперамента на детето си и вижте кои са най-подходящите подходи за възпитанието му

Темпераментът на човека е съвкупност от устойчиви характеристики, които човек носи по рождение и от които зависи как човек възприема света, как реагира в различни ситуации, как общува, как учи, какво го мотивира и др. Като родители е важно да разберем какъв темперамент има детето ни, за да знаем как да го възпитаваме, какъв подход за учене, развитие и общуване да изберем, така че да постигнем максимално добри резултати с лекота.

Няма човек (възрастен или дете), който да притежава стопроцентово характеристиките само на един темперамент. Всички притежаваме в себе си повече или по по-малко от всеки тип, но всеки човек има един водещ темперамент, който е важно да имаме предвид.

Какво е характерно за четирите вида темперамент и какви нужди има съответното дете?

Сангвиник

Жизнерадостно и ведро, детето сангвиник е винаги в добро настроение. Несполуките не могат да го разстроят за дълго, то бързо ги забравя и се връща към обичайното си състояние на оптимизъм. Общително и приказливо, детето сангвиник е душата на компанията. Умее винаги и навсякъде да намира нови приятели. Недостатъкът му е вечната разсеяност, непостоянство, склонност да си разпилява енергията между различни занимания, без да довършва нито едно от тях до край. Според Рудолф Щайнер, сангвиниците са ръководени от елемента Въздух, който им дава своите характеристики като лекота, непостоянство, изменчивост и др.

Когато възпитаваме дете сангвиник е важно да подхождаме добронамерено и приятелски, без излишен натиск, но все пак в посока придобиване на навици за постоянство и траен интерес. Детето сангвиник няма да ви слуша, ако решите да го командвате или заплашвате. Няма да успеете и ако ви възприема като безинтересни сухари. Важно е да се сприятелите с детето, да събудите интереса му и с добро и подклаждайки вроденото му любопитство да го подтиквате към изграждане на навици за концентрация, постоянство и ред през игра. Ако детето ви счита за приятел и успеете да измисляте забавни игри, с които да го учите да подрежда, да довършва нещата до край, да бъде постоянно в заниманията си – тогава ще успеете. В училище детето сангвиник е нужно да седи на предните чинове с пряк поглед към учителя и дъската и никога на задните чинове или до прозореца, където често ще се разсейва и ще губи концентрация. Споделете с учителя, че за детето ви е важно да бъде пред погледа му, така че да го вижда и подтиква да не се разсейва. Важно е и да намерите за детето си учител, който умее да вдъхновява децата, а не строг главнокомандващ, който ще буди в детето само съпротиви. Ключовите думи, които не бива да забравяте е приятелство и любознателни игри.

Холерик

Пълно с енергия и целеустременост, детето холерик е винаги „в движение“, винаги готово за действие. Емоциите му са бурни и невъздържани, често се ядосва, особено когато нещо попречи на плановете му. Притежава силна воля, смело е и е винаги готово да се притече на помощ на по-слабите. Според Щайнер, холериците са подвластни на елемента Огън, който ги дарява с пламенност, страст, сила и др.

Когато възпитаваме дете холерик ще се наложи да се проявим повече твърдост, която да му покаже ясно, че има правила, граници и авторитети, които трябва да се уважават. За разлика от детето сангвиник, което има нужда от приятелско отношение, детето холерик има нуждата от ясно и твърдо поставени правила и авторитет, който да изисква спазването на тези правила. Важен и тънък момент тук е, че детето холерик признава авторитетите само когато са заслужено спечелени. Детето ще ви счита за авторитет и ще ви слуша, само ако с качествата си показвате, че наистина сте достоен авторитет за подражание – детето ще наблюдава до колко уверени, постоянни и устойчиви сте самите вие, преди да ви възприеме за авторитет. С лабилна психика и неувереност, крясъци или умилквания, няма да успеете да възпитавате такова дете. Когато обаче веднъж е признал даден авторитет, детето холерик му съдейства с всичките си сили. С детето холерик трябва да се работи в посока то да разпознава и овладява емоциите си и да впряга по градивен начин неизчерпаемата си енергия. Тук ключови думи са заслужен авторитет и управление на емоциите и действията.

Флегматик

Детето флегматик е от онези деца, които ни учат да спрем и да се порадваме на птичките и цветята наоколо дори в най-забързания ден. Притежава вътрешна хармония и спокойствие, огромна фантазия и богат вътрешен свят. Много наблюдателно, съсредоточено и методично, но действа бавно, дори мудно. Недостатъкът му е склонността да отлага, да си угажда, да се отдава на мързел. В критични ситуации обаче детето флегматик успява да запази завидно спокойствие и дори успява да помогне на другите за овладяване на ситуацията. Флегматиците са ръководени от елемента Вода и са като нея спокойни, ненатрапливи и мили.

Когато възпитаваме дете флегматик много важно е да имаме търпение и спокойствие и да не го насилваме постоянно да бърза, защото в такива ситуации детето блокира. Нужно е да предвиждаме и отделяме достатъчно време, за да може нещата да се случват без спешност, със спокойно темпо и спокойно отношение. Детето флегматик има нужда да бъде активизирано, но не директно чрез натиск, а чрез занимания и дейности в група. Включвайте го в групови занимания, в активностите на семейството, създайте ритъм на деня, в който детето да изпълнява различни дейности и да свикне да ги върши без да се напряга. Създавайте условия, в които детето да може да общува с други деца, но и ключово е да оставяте на детето достатъчно време за почивка, на тишина и спокойствие без суматоха около него. Ключови думи тук са: спокойствие и активизиране.

Меланхолик

Детето меланхолик е сериозно, сдържано и често пъти – срамежливо и затворено. Въпреки това обаче, то е способно да печели истински приятели със своята деликатност, добронамереност, отзивчивост и чувствителност. Не обича да вдига много шум около себе си, за това пък притежава завидна концентрация, дълбок интелект, чувство за отговорност и постоянство. Меланхолиците са представители на елемента Земя.

Когато възпитаваме дете меланхолик е нужно да заемем по-насърчителна, подкрепяща позиция, която да успокои вътрешната несигурност на детето и да подпомогне да действа и да се изявява във външния свят. Бъдете деликатни и окуражаващи, не действайте никога силово или заплашващо и помнете, че възпитавате много чувствително дете, което има нужда от подкрепа, за да се осмели да действа и развива потенциала си. Важно е да НЕ критикувате, да не осмивате, да не налагате силово, а с добра дума да показвате на детето силните му страни и да го окуражавате да ги изявява. В началото ще има нужда да сте до него, но ако съумеете да реагирате правилно, с времето детето ще става все по-самостоятелно и уверено в себе си. С детето меланхолик родителите и педагозите трябва да работят за развитие на чувството му за ценност и преборване с вродения му песимизъм, който го демотивира и го прави плах и неуверен. Похвали, насърчаване и ведро отношение от ваша страна могат да направят чудеса тук. Ключови думи са окуражаване, подкрепа, деликатност.

Често ще виждате в детето си смесица от няколко темперамента. Когато е нужно да прецените как да подходите, обърнете внимание в тази ситуация детето какви темпераментови особености проявява и подходете съответно на поведението на детето. В различни ситуации детето ви може да има нужда от различен подход, както и може да е нужно да съчетаете в подхода си насоките за два темперамента едновременно.

Темпераментът на родителя

Личният темперамент на родителя също има голямо значение. Нужно е родителят да е наясно и добре да познава своя собствен темепрамент и да се научи да го владее. Например, родител холерик трябва да внимава да не избухва гневно пред детето и да внимава да владее емоциите си. Родител флегматик трябва да се учи да не се изнервя от постоянното тичане и скачане на детето и да намери начин да се разтоварва от суматохата по добър за всички начин. Родителят меланхолик трябва да следи да не създава емоционална изолация между себе си и детето, да не потъва в свой собсвен свя, за да не се чувства детето изоставено в тези моменти. А родителят сангвиник да се опитва да поддържа дълбочина в отношенията си с детето, тъй като има склонност към разпиляване на вниманието си с различни странични дейности, да подържа постоянство във възпитанието и да не скача често от едни възпитателни модели и принципи към друг, както и да осъзнава, че е хубаво да бъдем приятели с децата си, но все пак родителят не е равен на детето и следва да носи отговорност за него и да бъде големият, на когото малкият човек разчита.

Най-важното и общовалидно е да не забравяме, че всички деца, независимо от темперамента си, имат нужда от любов и усещането, че могат да разчитат на нас и да ни имат доверие.

За повече подробности и индивидуални консултации по темата, можем да работим индивидуално върху темите, с които се сблъсквате в отглеждането и възпитанието на вашето дете и предизвикателствата, които срещате.

В статията са ползвани материали от: waldorf.bg

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!