Имам нужда и от мама, и от татко!

Често в работата ми с родители виждам, че в нашето общество все повече скорост набира един проблем. Докато в миналото бащите не са вземали активно участие в грижите за детето и това се е считало за “женска работа”, днес все повече бащи се опитват да участват активно в отглеждането на детето си още от раждането, да общуват и да се грижат за него. И често това води до проблем – много майки не са готови за това. Искат бащата да помага, но не са готови той да участва пълноценно по неговия начин. Не са готови да допуснат някой да отглежда детето по начин, различен от техния. В психиката на жената това си е “нейното дете” – излязло е от нейното тяло и тя иска детето да бъде отглеждано така, както тя каже.

И тук започват патньорски конфликти. Обществото ни има много път да измине, докато мъжко-женските ни роли се наместят хармонично. Проблем е, когато бащата не участва или само “помага на жена си”, но оказва се проблем и когато бащата участва. Разбира се срещала съм не една и две двойки, при които родителството върви балансирано и добре споделено, но много често срещам проблема, за който споделям и затова и реших да пиша за това.

Много често ми се налага да казвам на майки, че детето им не е само тяхно и бащата не само, че има правото, но е важно за детето да участва и под “участва” не означава да бъде подизпълнител на майката и да следва нейните инструкции за това как да отглежда детето, а напротив, да обогати детето със своя мъжки модел.

Ако си от майките, които изнемогват поради факта, че сами отглеждат детето, а бащата не участва достатъчно, запитай се, дали бащата не участва, защото носи остарелия ориенталски манталитет, според който гледането на деца е “женска работа” или бащата би участвал и иска да общува с детето си, но ти не го допускаш в желанието си детето да получава грижи точно по твоя начин и да бъде възпитавано точно както ти смяташ за уместно. Ако е второто, вече знаеш, че топката е в твоето поле и от теб зависи нещата да се променят. Да искаш бащата да отглежда детето, както ти кажеш е нездраво за самото дете. Не случайно децата имат двама родители. За да расте балансирано детето има нужда от моделите и на двама ви. Всичко друго би било едностранчиво и осакатяващо психически. Не случайно има и нарицателно “мамино синче”. Всички знаем какво означава това.

Да възпитаваш дете значи да му даваш нежност, но и твърдост; да му се радваш, но и да бъдеш строг и да поставяш граници; да даваш, но и да го учиш да се справя само – ако един човек се опитва през цялото време да прави всичко това би изпаднал в шизофренна ситуация. Затова детето има двама родители.

Тревожиш се, че бащата не отглежда детето така, както ти смяташ за редно – нормално е да се тревожиш и е нормално бащата да не се държи като майка. Щеше да е вредно за детето да има две майки. Ако бащата се държи по мъжки – значи всичко е наред. Нужно е не да го назидаваш или командваш как да отглежда собственото си дете. Нужно е да работиш върху собствената си тревожност и да оставиш детето да има и майка и баща. Ти се грижи по твоя си начин и остави бащата да се грижи по неговия. Твоята тревожност не бива да пречи на здравословното развитие на детето.

Често чувам обяснението, че бащата не знае как да отглежда детето и как да подхожда в различни ситуации и етапи от порастването му. Ти също не си знаела в началото, но си се научила. Ще се научи и бащата, ако не се бъркаш и го оставиш. Някои хора търсят информация, други се учат от собствен отпит, но няма ненаучил се човек. Дори да не прави нещо по подходящ начин, детето достатъчно адекватно ще даде обратна връзка през поведението си и ще покаже, че нещо не е наред и има нужда от промяна. Можеш като мъдра жена да насърчаваш мъжа си да търси решения, но не е добра идея да се правиш и на баща и на майка едновременно и да изземваш от мъжа си неговата роля от страх, че той не се справя. Ще се справи, ако му дадеш пространство да действа и да се учи. Детето има нужда от това. Мъжът ти няма да се справя по твоя начин и това е добре. Детето има нужда от бащиния си модел така, както има нужда от майчиния.

Мили татковци, не е нужно да бъдете майки. Децата ви вече си имат майки. От вас е нужно да поемете родителската роля през мъжкия подход. Ако не знаете как, няма страшно. Всеки човек започва без да знае, но в общуването с детето си се учи. Гледайте детето, то най-добре ще ви показва през поведението си дали сте на прав път или има нужда нещо да промените. Времената се менят и е нужно да изграждаме много качества в децата си, за да могат успешно утре да се справят с живота. В миналото жените сами са се грижели за децата, но в миналото човек не е било нужно нито партньор да си намери (мама и тате са намирали за сина си жена, а за дъщеря си мъж). В миналото човек не е трябвало и да учи и да си намира професия и да гради кариера – порасналите деца започвали да помагат на родителите си на нивата или в семейния дюкян и без нужда от себедоказване са наследявали поминъка на родителите си. Днес е друго. И ако искате децата ви да успеят в живота, нужно е да участвате активно в развитието им. Да игратете с тях и през игрите да ги учите да са борбени, да се справят, да проявяват хумур, да не се предават, да минават през трудности. Нужно е и да възпитавате в детето ценностите и принципите, които на вас ви помагат да се справяте и да успявате. Майката сама няма да се справи. Детето има нужда и от своя татко!

Мили майки, това, че бащата не се държи с детето така, както вие искате е нормално и хубаво. Детето има нужда и от мъжкия и от женския подход. И двете са нужни. Ако правите само едното, ще е наполовина родителство. Оставете бащата да действа по неговия начин, а вие действайте по вашия и всичко ще бъде наред.

Ако се вкарвате в борби за надмощие и в спорове кой е по-прав по отношение на подхода си към детето, значи имате партньорски проблеми за решаване. Това не са родителски конфликти, а партньорски и е добре да не намесвате детето в тях. Дайте си сметка, че между вас нещата не вървят и е нужно да обърнете внимание на това, а не да прехвърляте проблема върху отглеждането на детето. Ако се обичате и си имате доверие и сте си близки, няма да спорите и да се карате как да отглеждате детето, а всеки ще допринесе по нещо и всеки ще се включва по неговия начин и с радост ще си партнирате и помагате във всичко, включително в родителството.

Ако има конфликти между вас, опитайте да извадите детето от тях, да не бъде то вашия бушон. Не го поставяйте между чука и наковалнята. Това е много тежко място за едно дете. Децата, които растат в таква тежка ситуация обикновено често боледуват и/или проявяват поведенчески проблеми или нервност и/или силна чувствителност. Детето има нужда и от мама, и от татко и от разбирателство между двамата, за да живее добре.

Ако не си вярвате, ако не се обичате и се борите за власт един над друг, дайте си сметка, че това е проблем за всички у дома и отравя атмосферата в семейството. Дайте си сметка искате ли да се обичате и да си вярвате и да общувате градивно и ако искате, започнете да се учите на това. Мога да помогна в процеса, ако е нужно. Само извадете първо детето от ситуацията. Спрете да се карате за него и за това кой как го отглежда. Оставете го да има и двамата си родители, да взема пример и от двама ви, защото не случайно се е родило дете именно на вас двамата. То има нужда и от мама и от татко, точно такива, каквито сте. Дайте на детето си правото да се развива здравословно и балансирано, а ако си имате ваши партньорски неразбирателства и трудности в отношенията, време е да се погледнете в очите и да решите какво ще правите по вашия си проблем, без да намесвате в него детето.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!