Като няма къде да отидеш, ела на себе си!

Съвременният човек е като малко дете – свикнал е някой да се грижи за него и да го забавлява. Докато прабаба ти е ставала преди изгрев слънце, за да омеси хляба за семейството си, баба ти е живяла без хладилник и пералня, майка ти е перяла по десет комплекта пелени дневно, поради липсата на памперси, да не споменавам тук и минаването на месо през цедка, щото кухненски роботи също няма, ние живеем в битов лукс. И сме се разглезили. Свикнали сме всичко да е на един бутон разстояние и да се случва от само себе си, без усилия. И да се случва на момента. Как така ще чакаш автобуса 10 минути? На какво прилича това? Добре, че е телефонът в джоба ти, свързан със социални приложения и глобалната мрежа, че да ти помогне да издържиш тези 10 минути! Не чакаме, не полагаме усилия. Искаме всичко тук и сега на момента да дойде само. Добре дошли в живота на съвременния човек!

И не си даваме сметка, че най-важните неща искат грижа, усилия, старание и постоянство. Искат търпение, искат отдаденост, искат воля, сила и кураж, за да се случат. Който е отгледал човек знае за какво говоря. Знае какво се случва с тялото през бременността, как боли раждането и какви рискове крие. Колко безсънни нощи, колко тревоги, колко трепети и колко метаморфози коства създаването на един човек. И така е с всичко. Градинарите знаят колкото отдаденост и грижи иска отглеждането на един домат или една ягодка. Предприемачите знаят колко безсънни нощи, вълнения, идеализъм, смелост, знания и умения, здрав разум и здрава работа изисква реализацията на една бизнес идея… Хубавите неща искат да им се посветиш. Да работиш за тях. Да даваш душа, и сърце, и време и всичко, с което разполагаш, за да се случат.

И как да стане тов,а ако не можеш дори 10 минути да чакаш търпеливо автобуса?!

Пиша всичко това в ситуация на световна пандемия от един вирус. Един вирус, микроскопичен, невидим с човешко око, който покосява хора из цялата планета и доведе до масова парализа на съвременния живот. Затварят се бизнеси и ежедневно милиони хора по света, а също и стотици на ден у дома остават без работа. Без прехрана. Други милиони и милиарди треперят дали те или близките им ще оцелеят или ще влязат в нещастната здравна статистика. Трети нямат тревоги за здравето или финансовото си благосъстояние, но не издържат толкова дълго в социална изолация, четвърти страдат от лишаването си от основни човешки права, в някои случаи надхвърлящи здравия разум на карантинни мерки. Пети не издържат на напора да работят от вкъщи, докато гледат малките си деца, при затворени ясли и детски градини – как едновременно да си и съвестен работник и родител и детегледач на дете, затворено в клетка?!

Пиша всичко това в деня на професионалния празник на психолозите.

Сега, повече от всякога е важно човечеството да си извади поуки от случващото се. Да спрем да бъдем бебета, които чакат всичко наготово и да се научим да се грижим за живота си. Ако не го направим, виждаме какво ни се случва в момента.

Това е статия за връзката между психиката, начина ни на живот, и здравето ни. Това е тема, която ако повече хора бяха осъзнали и бяха направили всеки нужното му по отношение на психичното и от там и на физическото си здраве, в момента нямаше да се намираме в пандемия и всички съпътстващи страхове, трудности и негативи можеше да не ни връхлитат. Няма полза да говорим за това какво сме можели да направим преди, но в настоящата ситуация е от изключителна важност да си вземем нужните поуки и в бъдеще да не изпадаме в ситуация като днешната.

Какво определя здравето ни?

В момента в световен мащаб човечеството изживява риск за физическото оцеляване. Данните показват обаче, че не всеки е застрашен. Има възрастни хора, които не се разболяват или разболели се успяват да се излекуват успешно и има и по-млади, за които болестта е фатална. Защо за едни болестта е смъртоносна, а други дори не ги хваща или ако се разболеят оздравяват? В една от най-засегнатите държави от пандемията, Италия, новините показаха 97 годишна баба, която изписват от болницата оздравяла от заразата, а много млади хора починаха. Кое е това, което прави едни хора здрави, а други слаби и податливи на болести и как да бъдем от здравите? Това е важният въпрос, който може до доведе до по-добър живот, а не как по-успешно да се скрием от болестта зад маски, в изолация и т.н. Защото това, то което бягаме, рано или късно ще ни застигне. Не можем цял живот да бягаме.

Психосоматика – холистичният подход

Човекът е единна система от душа, ум, емоции и тяло. Проблемите на едно ниво като верижна реакция се отразяват и на другите нива. Затова например, когато се уплашиш (емоция), сърцето ти започва да бие учестено (физическа реакция). Виждаш как една емоция нарушава работата на жизненоважен орган. И ако за миг изживееш страх, ще ти се ускори пулса, ще затупка сърцето, но след малко ще се успокои и проблем няма. Какво обаче се случва, когато живееш в постоянен страх? Или в постоянно напрежение? Или в постоянно чувство на мъка, обида, огорчение? Може би вече се досещаш защо сърдечно-съдовите заболявания са водещ тип заболяване в световен мащаб и основна причина за преждевременна смъртност. Това важи и за всички други хронични болести. Може би започваш да си даваш сметка и защо автоимунните заболявания – тези, които сам човек си причинява са втория по смъртност фактор в света.

Хроничните болести са нелечими от гледна точка на конвенционалната медицина и лекарите само подържат състоянието на болните в определени норми, без да могат да повлияят на болестта. Нелечими са, защото коренът на болестта не е в тялото. Наричат ги психосоматични заболявания. Психо – защото се причиняват от проблеми в психиката ни (от нашите мисловни и от там житейски модели и съпътстващите ги емоции) и соматични, защото се проявяват през тялото. Ако не лекуваме психиката, няма как да излекуваме и тялото.

На достъпен език сме свикнали да наричаме тези болести „причинени от стрес“ и също възникнали поради „генетична предразположеност“.

Болестите причинени от “стрес”

Съвременната наука вече е достатъчно развита, за да докаже това, което холистичните подходи знаят от векове – стресът е водещ фактор за спад в имунната система. И под “стрес” разбирайте всички негативни преживявания и усещания. По-горе дадох и кратък пример за това как една негативна емоция може да доведе до нарушения във функциите на важен орган. По същия начин негативните емоции могат да доведат до нарушения в обмените процеси в тялото и до различни физиологични или структурни изменения. Някои от тях силно патологични. Начинът по който живеем, как гледаме на живота, как реагираме, какво преживяваме води до болест или до здраве.

Генетичната предразположеност към болести

Генетичната предразположеност някои смятат, че е фактор, върху който нямат възможност да въздействат. Просто, защото са се родили с определени гени, означава, че ще развият определени заболявания и нищо не може да се направи – така мислят мнозина. Доста хора смятат, че няма как да повлияят на високото си кръвно налягане например, защото и баща им и дядо им са имали високо кръвно и явно в техния род се предава по наследство. Или имаш диабет, защото и майка ти и баба ти са имали и явно просто сте изтеглили късата клечка. Тази логика е проста, но непълна. Специалистите по генетика ще ви кажат обаче, че ние се раждаме с множество гени, само част от които ще активираме и проявим в хода на живота си. В зависимост от факторите от външната среда, едни гени ще бъдат активирани и ще се проявят, а други не. Тоест на генетично ниво имаме много възможности и с начина си на живот решаваме ще избегнем ли или ще проявим генетичните патологични предразположености, които носим.

Всички знаем, че хроничните заболявания водят до нарушаване качеството на живот и до риск от преждевременна смъртност, но в наши дни сякаш да живеят с хронични заболявания хората започнаха да приемат за норма. Изглеждаше нормално, докато не доведе до пандемия.

До скоро можехме да се преструваме, че сме здраво и процъфтяващо общество. Днес обаче, суровата истина лъсна. И колкото и да си крием лицата зад маски, от истината не можем да се скрием. Днес е време обаче болните да сменят подхода. Който не е готов да предприеме реално лечение вече вижда, че е застрашен и не само той е застрашен, а наличието на множество хронично болни доведе днес до пагубни въздействия върху цялото човечество, страдаме заедно всички и последиците от днешната ситуация ще носим дълго време.

Отдавна холистичният подход към здравето е доказан със стотици хиляди излекувани хора от заболявания, за които конвенционалната медицина не предлага лечение. Отдавна има информация и подготвени терапевти, които да помогнат в лечението на хроничните болести. Отдавна лечението е налично, но малцина се обръщат към него. Ако се питате защо е така, отговорът е банално прозаичен – защото да пиеш хапчета, с които не се излекуваш, но тушираш симптомите е по-лесно, отколкото да преодолееш психо-емоционалните причини за заболяванията си.

По-лесно, но не върши работа! Заради стремежа ни да ни е лесно, удобно и да не влагаме никакви усилия днес живеем в болно общество, изпълнено със страх за оцеляването си. Заради стремежът ни да ни е лесно в момента стоим затворени у дома, мнозина хора останаха без работа и прехрана и затворихме и децата да се разболяват без право на игра на въздух и слънце. Бягайки от проблемите, вместо да ги решаваме и търсейки лесното стигнахме дотук. Дано повече хора осъзнаят нуждата от промяна!

Ако имаш болест в тялото, значи, че нещо в по-дълбоките нива на емоциите, психиката и връзката с душата е нужно да бъде излекувано.

Да се стремиш да потискаш и отричаш вътрешните си трудности и болки и да се правиш на щастлив, успешен, силен не води до здраве, а до болести в дългосрочен план. Ако се правиш на силен, успешен и щастлив и вътрешно преглъщаш тревогите, огорченията и страховете си в стремежа да не ти проличат отвън, се отравяш и разболяваш. Тялото е просто проявление на това, което носим отвътре. Както в примера когато изпитаме страх, сърцето ни започва да бие учестено, така и с всичко друго, което носим в себе си, през тялото се проявява навън.

В деня на психологическата помощ, във времена на световна пандемия, нека спрем да търсим лесното, консуматорското и животът наготово и да си дадем сметка, че истинските неща искат работа, отдаденост и старание, за да се получат. Хора, докато чакате магическото хапче да ви спаси, ще сте вечно болни и страдащи и всички ще страдаме, докато мнозинството живее в болест! Нужно е да бъдем искрени със себе си и да си дадем сметка какво в живота ни не е наред, с кое не можем да се справим, кое ни носи напрежение, огорчение, обида, завист, гняв или мъка и има нужда от промяна и да задействаме работа в посока преодоляване на проблемите и липсите. Това не е лек, нито кратък път, но си струва силно да бъде вървян!

Ако не знаеш кое създава проблеми в живота ти или знаеш, но не намираш сам решения за проблемите или ти липсва постоянство, кураж или други качества, нужни за да създадеш за себе си спокоен, балансиран и щастлив живот, потърси специализирана помощ. Множество специалисти – психолози, психотерапевти, енергийни терапевти, класически хомеопати и други холистични терапевти сме тук, за да помогнем на всеки, който търси пътя към здрав и пълноценен живот.

За истинско излекуване обаче не е достатъчно да пиеш хапче или да идваш на консултация. Нужно е активното ти участие. Нужно е желание за промяна и готовност тази промяна да се случи на практика. Да променяш мисленето и нагласите си. Да се учиш на нови житейски стратегии. Да изграждаш умения и да ставаш все по-зрял и осъзнат човек. Нужно е време и постоянство. Това не е бърз процес. Сам или с помощта на терапевт можеш да стартираш този процес и колкото по-рано го започнеш, толкова по-бързо ще започнеш да живееш в здраве. Не да се правиш външно на здрав, а наистина да бъдеш здрав!

Ти можеш. Ние всички можем. Заедно можем да изградим здраво общество, в което хората не зависят от хапчета и не изпадат в паника от наличието на микроскопичен вирус, а имаме силата и вътрешна и външна, и психична, и емоционална и физическа да живеем живота с всичко, което ни поднася, във всичките му проявления в здраве. Децата ни разчитат на нас. Те не заслужават да живеят в това, което им причиняваме днес! Вътрешната ни същност заслужава това. Всеки от нас заслужава спокойствие, щастие и здраве. Човеко, когато няма къде да отидеш, ела на себе си!

Следващият път, когато нещо в тялото ти не е наред, преди да изпиеш поредното хапче, с което да тушираш проблема без изобщо да се поинтересуваш от причината за проблема си и без да направиш нищо за разрешаването на тази причина водеща до дисбаланс и болест, спомни си за черната статистика, с която живеем днес. Спомни си и решавай умно, имай съвест към себе си и към обществото, в което живееш! Можем всички ние като общество да изберем здрвият път и да го живеем пълноценно и истински този живот! Ела на себе си!

Ако търсиш насоки и практики, водещи към здраве, на разположение съм за консултации и подкрепа! И аз и всички мои колеги терапевти чакамес готовност човечеството да узрее да пожелае да замени лесното със здравото. Защото помощ има, нужно е просто повече хора да започнат да я търсят. Дано с всичко случващо се, моментът на промяна дойде сега!

Споделете, за да достигне до повече хора!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!