Често родители с дечица над 2,5 годишна възраст, които все още не говорят се обръщат към мен с въпроса нормално ли е детето все още да не говори и нужно ли е нещо да направят или просто да изчакат. Тъй като все повече дечица в днешно време проговарят късно, ето накратко основното, което е нужно да знаете в такава ситуация, кои фактори показват наличието на проблем и кое е нормално и към кого да се обърнете, ако има нужда:
-
Детето има ли здрав слух?
Проблемът с липсата на проговаряне може да се дължи на факта, че детето не чува. Обикновено проблемите със слуха родителите откриват в много по-ранна възраст, тъй като им прави впечатление, че детето не реагира на силен стряскащ шум. Ако до момента обаче не сте обръщали внимание, можете да разберете дали детто чува като забележете детето реагира ли на шум и звукови сигнали – например, ако нещо силно изтропа, то ще реагира ли или няма да му направи никакво впечатление. Също, ако застанете зад гърба на детето и го повикате, ще се обърне ли или също няма да отчете, че нещо се случва. Ако детето реагира, значи поводи за притеснения в тази посока няма. Ако имате съмнения за нарушен слух, обърнете се към личния лекар да прегледа детето и при нужда да ви даде направление за изследване на слуха.
2. Детето разбира ли езика?
Ако детето чува, то следващата стъпка е да видите дали разбира, когато му говорите. Дете, което е навършило 2 годинки и не говори, но разбира езика е дете в норма, докато дете на две години, което не разбира езика има спешна нужда от диагностика и терапия с цел наваксване в развитието, ако това е възможно. Можете да разберете дали детето разбира езика като с думи го провокирате да извърши опреелени действия и ако детето извърши нужните действия, значи добре е разбрало думите ви, например: „Вземи чашата от масата и я донеси на мама.” или “Остави обувките в коридора.” Или “Покажи на тати тази книжка.” и т.н. Ако детето върши, каквото му казвате, значи добре е рабрало думите ви.
Показването по картинка, ако детето е склонно да показва също е индикатор до колко детето разбира думите, например: “Покажи ми на коя картинка детенцето гушка котенце” или “На коя картинка мечо спинка” и т.н.
Важно е да не бъркаме неразбирането с инат. Има дечица, които от малки не дават някой да ги командва и нарочно няма да се подчинят да направят, каквото им казвате или да показват по картинка, въпреки че добре са разбрали. Ако детето откаже да последва инструкциите ви, не бързайте да се тревожите, а просто наблюдавайте, когато говорите, без да му давате изрични инструкции реагира ли адекватно на казаното от вас, разбира ли думите ви или не.
Ако имате съмнения, че детето не разбира езика, консултирайте се първо с личния лекар или с психолог и ако наистина детето има проблем с разбирането на езика, ще е нужно да бъдат направени изследвания. Направте консултация, колкото може по-рано, не чакайте, ако имате съмнения. Колкото по-рано реагирате, толкова по-голям е шанса при правилно диагностициране на проблема, развитието на детето да бъде подпомогнато.
Ако детето разбира езика, тогава обърнете внимание следните неща:
3. Детето умее ли да дъвче добре?
Ако на възраст над 2 години детето все още не може да дъвче добре и предпочита пасирани храни, това има връзка и с проговарянето. Може мускулите в устната кухина да не са развити и затоваза детето да е трудно да изговаря думи. Ако има такъв проблем, започнете да учите детето да дъвче добре като му давате храни, които е нужно само да дъвче. Ако детето отказва и не може, консултирайте се с логопед.
4. Социално и поведенчески как реагира детето?
Обърнете внимание на следните неща:
- Прави ли детето очен контакт, когато общува – гледа ли в очите или винаги гледа някъде в страни и избягва погледа на отсрещния? – Ако ви прави впечателение, че детето постоянно избгва очен контакт е нужно да направите консултация с психолог.
- Настоява ли детето всичко да следва определн ред – винаги да яде от определена чиния например и да се разстройва силно, ако сложите друга чиния; играчките да стоят на определено места в определен ред; да се храни в определен ред по определен начин; винаги по един и същи маршрут да стигате до детската площадка или нещо подобно? – Всички малки деца настояват на спазването на определени ритуали, но ако детето изобщо не е склонно да допуска ред, различен от вече установения и особено, ако това е съчетано с някой от другите фактори, описани тук, консултирайте се с психолог.
- Социално активно ли е детето, търси ли да общува с хора или предпочита да се занимава самичко? – Дете, което страни от околните и предпочита предмети пред хора, особено, ако това е съчетано с някой от другите фактори, описани тук е нужно да консултирате с психолог.
- Откликва ли детето на емоциите на другите? – Когато някой му прави шеги усмихва ли се? Когато другите се смеят, започва ли да се смее с тях или не реагира? Когато някой е тъжен детето показва ли и то угриженост или не реагира? – Ако детето не отазява чуждите емоции, консултирайте се с психолог.
- Има ли детето определени ритуални движения, подобни на тикове? – Има дечица, които пърхат с ръце, други правят други движения. Ако детето ви има подобни движения, които извършва редовно, консултирайте се с психолог.
Ако в някоя от посочените категории наблюдавате проявления, нужно е да се обърнете към психолог. Колкото по-рано го направите, толкова по-добре. Не отлагайте, ако имате съмнения.
5. Ако всичко по-горе е наред
Ако в никое от описаното по-горе няма проблем – детето чува, разбира като му говорите, дъвче твърди храни, общува с желание с хора – прави очен контакт, реагира на емоциите на другия, може да приема промени и няма ритуални движения/тикове, то значи всичко е наред и е въпрос на време детето да проговори. За да му помогнете в тази посока е нужно да спрете да го разбирате без думи. Тъй като отглеждате детето от раждането му вероятно го познавате вече много добре и само по погледа и жеста му можете прекрасно да разбирате какво иска, но ако реагирате без думи не му правите услуга.
Когато дететоиска нещо вместо да откликвате без думи, кажете му, че не го разбирате като не ви казва нищо и да опита да каже, ако например предполагате, че иска да го гушнете, кажете му: “Не разбирам, като не ми говориш, ако искаш да те гушна, кажи „гуш“ и отакажете да го гушнете, ако не се опита да ви каже с дума. Започнете да подхождате така с с постоянство, за да стимулирате детето да говори. В началото сигурно ще се сърди и ще настоява да го разбирате и обслужвате без думи, но ако проявите постоянство ще осъзнае, че е нужно да започне да комуникира с думи. Дори и думите в началото да са неправилни, „по бебешки“, няма проблем – не настоявайте всичко да е казано правило и не поправяйте на всяка крачка детето. Важното е първо детето да започне да си служи с думи, а следваща стъпка ще е да коригирате тези думи да бъдат произнасяни добре. Ако започнете от самото начало постоянно да го поправяте, това може да го откаже.
Добре е детето да общува с други хора, не само с мама и татко. Разширяването на кръга от хора, с които детето общува също помагат в проговарянето. Външните хора не разбират детето без думи и за да може да общува с тях, детето усеща нуждата от това да говори и по-бързо развива речеви умения. Ходенето на детска градина е много полезно за късно проговарящите деца, общуването с други деца и възрастни също.
Ако имате съмнения за проблем, можем да направим конултация, в която да проследим различните фактори, както и цялостното развитие на детето до момента.
С радост ще бъда до Вас, когато е необходимо. На разположение съм за информация, консултация и подкрепа!