Гневът при децата. Практични съвети

Гневът е една от основните човешки емоции. Той показва, че нещо не отговаря на нашите нужди. Гневим се, когато нещата не стават така, както ние искаме.

Тъй като малките деца са все още неспособни да се грижат сами за себе си, гневът е чест спътник на детето. Независимо дали детето проявява гнева си бурно или го крие, защото родителите не допускат прояви на гняв и в двата случая гневът присъства и винаги намира път да се прояви.

Някои деца бурно пищят, удрят или хвърлят предмети в пристъпи на гняв и недоволство. Други деца биват наказвани, ако проявят открито гняв и при тях гневът излиза скришом – ще ударят или ощипят малкото си братче/сестриче, когато никой не гледа или ще му издърпат играчката от ръцете, не защото я искат, а просто, за да навредят или ще откажат да се хранят и ще притеснят цялото семейство с това или ще се напикават или уж, случайно ще бутнат приятелчето си и то ще падне или детето ще се прави, че не ви чува, когато му говорите и вътрешно ще се забавлява като вижда как все повече губите търпение да повтаряте и започвате да повишавате тон – гневът може да има много лица и всичките действат в негативна посока.

През първите 7 години гневът е в своя пик във възрастта между 2 и 3 години, така нареченият бебешки пубертет. Бебето под 1 годинка все още реагира основно инстинктивно. На 1 годинка детето е във възрастта на активно опознаване на околната среда и лесно, когато не получи нещо можем да го заиграем с нещо друго и да отклоним вниманието му. На 2 години обаче Азът е вече достатъчно оформен, за да не се залъгва лесно и да настоява нуждите и желанията му да бъдат удовлетворени. Когато не получава своето в тази възраст детето изпада в гневни кризи, в истерия дори. Как да подхождате към емоционалните изблици във възрастта на бебешкия пубертет, вижте в статиите, посветени на темата.

От 3 до 5 годишна възраст детето е преодоляло от части бурната си емоционалност и е в състояние да се владее по-добре, макар все още на моменти да се гневи силно. На 5 години идва нова, макари по-лека криза, в която детето поради порастването си изграждането на все по-голяма самостоятелност и отделяне изживява стараха да не бъде оставено само. Този страх също може да доведе до емоционални изблици и държание подобно на бебешкия пубертет, макар и не толкова бурно. Важно е в този период да проявите подкрепа и да показвате на детето, че макар да пораства вие винаги ще бъдете до него. На 6-7 годишна възраст наблюдаваме период на емоционална стабилност.

Как да подходим, когато детето се гневи?

Най-важното е да НЕ се заразяваме от детския гняв и да НЕ реагираме самите ние гневно. Емоциите са прилепчиви. Когато някой е щастлив, ако прекараме малко време с него, започваме също да се чувстваме по-добре. Когато някой е гневен, този гняв се прехвърля и върху нас, като прекараме малко време заедно и започваме да се чувстваме и ние гневни. Нека съзнанието ти бъде бдително за това и когато усети, че започваш да чувстваш гняв, съзнанието ти може да те предпази от гневни реакции.

Вместо да се гневиш на това, че детето е гневно, реагирай насреща с любов и подкрепа. Прояви твърдост и не отстъпвай пред детските прищевки, само „мир да е“. Ако детето свикне да получава всичко, когато се разгневи, ще го разглезиш и ще го научиш да реагира на всичко с гняв. Не отстъпвай, ако така си преценил(а), но не се гневи. Спокойно и с любов и подкрепа към детето му обясни, че не може да получи, каквото иска сега, но много го обичаш и разбираш чувствата му.

Всички се гневим, когато не получаваме, каквото искаме. Това е естествена човешка реакция и е разбираема. Ако детето срещне разбиране и любов от нас, но и твърдост, много бързо ще се научи кое е допустимо и кое не и ще се научи да преодолява гнева си.

Нужно е да не се сърдим и да не се караме на детето, за това че се гневи. Всички хора се гневят. Детето е човек, не робот, лишен от чувства. Ти също се гневиш. Това е нормална част от човешката природа.

Безопасно изразяване на гнева

Нужно е да научим детето какво да прави с гнева си, как да се освобождава от него по безвреден начин. Има начини, които са здравословни и има други начини, които са вредни.

Важно е детето да НЕ бъде принуждавано да потиска вътре в себе си гнева. Да не изразя гнева и да се преструва, че го няма е вредно за детето. За всеки човек е вредно да потиска емоциите си. Рано или късно потиснатия гняв ще избие в деструктивна посока.

Да оставяме детето да удря или да пищи или да хвърля предмети в пристъп на гняв също не е полезно и не бива да го толерираме.

Да говорим за гнева

Изключително важно умение е да учите детето да говори за чувствата и нуждите си. Когато едно дете стане способно да изрече с думи „Адосан съм ти“, вместо да се разпищи или да удря, едва тогава детето вече може да не реагира с физическо насилие. Насърчавайте от най-ранна възраст детето да изразява какво преживява с думи и не го критикувайте и не се сърдете, когато с думи изразява гнева си. Всички се гневим понякога и най-много се гневим на най-близите си. Ако забраните на детето да ви казва, че ви е ядосано, това означава че го подстрекавате вместо да говори, да се държи като дивак, който удря, хапе и истерясва.

Приемете, че понякога детето ще ви се сърди, ще се ядосва и ще чувате думи като: „лоша мама“, „мразя те“ и т.н. Когато чувате такива силни думи, приемайте ги спокойно и в отговор отвръщайте: „Не съм лоша. Ти просто сега си ядосан, защото не ти дадох сладолед. Ще ядем сладолед, когато времето стане топло.“ Или „Сърдит си в момента, затова смяташ, че ме мразиш. Ние с теб се обичаме силно, но в момента не сме на едно мнениние.“

Питайте детето как се чувства, какво иска. Дискутирайте с прости думи и ясни за детето обяснения ситуацията. И каквото и да ви казва детето, не му отвръщайте, че не е вярно и не му се карайте. То има право да изрази с думи какво усеща и вие се научете да приемате чутото като независимо от ситуацията показвате на детето си, че го обичате и подкрепяте. Не оставяйте детето да решава вместо вас. Вие имате житейския опит да решавате, а не детето да ви води за носа, но то има право на своите тежки емоции, когато мнението ви противоречи на неговото. И това е нормално и скоро ще се научите как да се разбирате по-добре.

Недейте да държите речи и дълги тиради. Няколко изречения, казани простичко и с любов са достатъчно. Останалото нека става през действия. В ранна възраст детето не може да води дълги дебати и да стига до дълбоки мисловни осъзнавания. Говорете не повече от 5 минути. Направете останалото през игра:

Разтоварване на гнева през игра

Гневът може да бъде изразяван по здравословен начин през игра. Например като детето влезе в ролята на голяма страшна мечка или дракон или лъв и започне да имитира страшния звяр. Когато е ядосано едно малко дете, можем да го подтикнем да покаже как се държи страшната мечка – да стъпва тежко от крак на крак (вместо да тропа троснато с краче в яда си), да реве с пълно гърло като разярена мечка (вместо да пищи в истерия) и т.н. Всичко това води до облекчение на гнева, но през игра и детето знае, че играе и знае, че в момента се прави на мечка. Когато играта приключи детето знае, че да тропа с крак и да крещи не е приемливо поведение. Така то разтоварва емоциите си в играта, на в реалността се държи възпитано.

Друг начин за разтоварването на гнева е физическата активност – тичане, премятане, хвърляне или ритане на топка. Възрастните ползват фитнеса, за да се разтоварват от негативни натрупани емоции. На децата можем да предложим да потичат, да поскачат, да играем на гоненица, боричкане и т.н. За да изрази гнева си можем да предложим на детето да удари силно топката в земята и да видим колко високо ще отскочи (вместо да хвърля предмети или да тряска врати). Можем да му предложим да удря боксова круша.

Ако детето е ядосано на възрастните, за това, че не му позволяват нещо можете да върнете баланса, като играете заедно на игри, в които детето печели – например да се боричкате или гоните и да оставите детето да победи, без то да разбере, че му се давате. С по-големи деца в предучилищна възраст този ефект може да постигате и с настолни игри, на които оставяте детето да ви победи. Като му налагате вашите правила, детето се чувства победено от вас. Като го оставите после да ви победи в игра, връщате баланса и гневът се изчиства. Не остават лоши чувства. Квит сте. Човешката психика, особено, когато е още незряла, както е в детството има нужда от подобни механизми за връщане на баланса.

Разтоварване на гнева през рисуване и музика

Рисуването е друг метод за разтоварване на гнева. Оставете детето да нарисува това, което го ядосва – може да нарисува определена ситуация или определен човек. Може да нарисува родителите си. Не е важно дали рисува добре. Може да е само драсканица, важното е детето да знае какво е нарисувало. Има няколко подхода с подобни рисунки:

Понякога детето има нуждата да разказва по рисунката и да я гледа. Гледайки ситуацията, която буди гнева и говорейки за него помага на детето да се освободи. Ако детето е склонно да говори и показва по картината задавайте му въпроси и го насърчете да говори.

След като детето разкаже по картината или ако не иска да говори за рисунката, предложете на детето да надраска нарисуваното. Да надраска това, което го е ядосало – например нарисуваните образи на мама и татко или някаква случва, която детето е преживяло. Нека силно надраска всичко, така че да заличи картината. Да я премахне. Със сила, с енергия. Така детето показва, че не е съгласно със ситуацията и разтоварва гнева си заличавайки катрината с драскане. След това може да му предложите да смачка рисунката, да я накъса на парчета и да я изхвърли в кофата – така по символичен път детето премахва това, което го гневи и се успокоява.

Друг метод е музиката. Експериментирайте с различни стилове музика – рок със силен бас и барабани или класическа музика – успокояваща или концертни изпълнения с драматичен хор от цигулки или етно ритми или други най-разнообразни стилове. Запознавайте детето с различни видове музика и когато детето е емоционално, предложете му да пусне подходяща музика и да танцува или просто да послуша. Ако преди това сте запознали детето с различни стилове музика, оставете го, когато е гневно само да избере какво да слуша или да танцува, а вие само го подсетете, че музиката може да му помогне в този момент. Може детето да избере нещо успокояващо или обратното, да избере музика, на която дивашки да подскача в бурен танц, докато гневът му се разтовари. То само ще усети.

Катко стана дума и по-горе, емоциите са прилепчиви и когато детето се гневи, това често буди гняв и във възрастните. Как да преодолееш собствения си гняв, в ситуации на напрежение с детето, ще можеш да видиш скоро в статията, посветена на родителския гняв и практически насоки за овладяване на гнева.

Ако не успяваш да помогнеш на детето да преодолее гневните си изблици по градивен начин, на разположение съм за консултации, насоки и подкрепа. Работя както с родители, които имат нужда от насоки на тема възпитание и взаимоотношения с децата, така и с деца, които имат нужда от работа в посока изграждане на умения управление на емоциите.

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!