Преодоляване на гнева при родителите. Практически насоки

В предходната статия на тема гневът стана въпрос за това, че гневът е естествена емоция, която всички изпитаваме, когато не можем да получим това, от което се нуждаем. В предходната тема, говорихме за гнева при децата. Сега ще поговорим за гнева при родителите.

Когато родителят се гневи

Често гневно е не детето, а родителят. Или и детето и родителя заедно. Гневим се заедно, както казах, защото емоциите са прилепчиви и лесно можеш да попиеш в себе си гнева на детето и да се почувстваш самия ти гневен. Остави съзнанието си бдително за това и ако усетиш, че започваш да се гневиш на гневното дете или на това, че нещата не се получават по начина, който искаш, напомни си веднага колко важно е да се заемеш първо със собственото си успокояване. Няма как детето да се успокои, ако самият ти си гневен. Нужно е да има поне един спокоен в ситуацията, който да успокои и останалите. Ако всички сте гневни, гневът ще властва в дома ви и нищо и никой не може да ви помогне. Ще се въртите в омагьосан кръг.

Като човек с повече опит, зрялост и разум ти пръв е нужно да се научиш да се успокояваш и едва тогава по твой пример ще се научи и детето. Ако очакваш детето да стане спокойно, че да можеш да се успокоиш и ти – няма да стане. Възрастните възпитават децата, а не обратното.

Възрастният сам се грижи за нуждите си и НЕ очаква детето да се грижи за него

С гнева си детето показва, че иска нещо и е нормално да се гневи, защото то само не може да си подсигури това, което иска и гневът му е опит да накара възрастният да му даде желаното. Възрастният обаче не бива да очаква детето да се грижи за неговите нужди. Възрастният следва да може да се грижи сам за себе си и да не очаква детето му да се грижи за него. Нездраво е човек да очаква малкото му дете да се грижи за живота му. Няма как да стане това. Затова, ако се гневиш, че детето не прави това, което искаш, нека съзнанието ти е бдително и да те подсети, че не можеш да очакваш детето да се грижи за твоите нужди. Детето е малко и негова грижа е да опознава света и да развива себе си, а за твоите лични нужди трябва да се погрижиш сам. Ти си възрастният.

Ако имаш например нуждата от тишина, не се гневи на детето, за това, че вдига шум. То шуми, защото така правят децата. Твоята нужда е твоя грижа. Можеш да се погрижиш да ти е тихо като измислиш интересно тихо занимание, с което да впечатлиш детето и така да си получиш тишината или да намериш кой да гледа детето, докато ти почиваш на тишина насаме. Същото важи за всички твои нужди. Ако имаш нуждата детето ти да е отличник, намери начин да го мотивираш и подкрепиш да учи по-добре, а не му се гневи за лошите оценки. Това е твоя нужда и само ти като възрастен можеш да се погрижиш. Твоите нужди са твоя грижа. Нереалистично е да очакваш малко дете да се грижи за възрастен човек. Колкото и да иска, детето е неспособно на това. И колкото и да го караш, да се гневиш или да заплашваш, само ще предизвикаш в детето гняв, противоборство и ще живеете на бойно поле, не в уютен дом.

Дай си сметка и кои неща можеш да постигнеш с детето в различни възрасти, вместо да се гневиш, заради нереалистичните си очаквания. Например нереалистично е да очакваш прохождащото дете да не бърка в контакта или в коша за болкук и т.н. С гняв нищо няма да постигнеш. Детето в на 1 годинка пипа нявсякъде и всичко изследва. Нужно е да затапиш контактите, за да не пострада и да сложиш капак върху кофата за болкук, за да не пипа боклука, а не да се караш. Също нереалистично е да очакваш дете в детскоградинска възраст да седи мирно. Ако го прави, значи е или флегматично по природа или наплашено да кротува или е болно. Здравите деца, които не са флегматици са енергични в тази възраст и не стоият мирно. Прочети книги или статии за етапите в развитието на детето, за да си изградиш реалистични очаквания и да не се гневиш за неща, които са невъзможни.

Как да успокоиш гнева си:

Излез за малко от ситуацията, която те гневи и ще ти е по-лесно да овладееш емоциите си. Излез от стаята и смени за малко фокуса. Това ще помогне. Дай за малко “пауза” на случващото се и отиди например да простреш прането или да провериш дали е готово яденето на котлона или нещо друго различно. Като дадеш пауза даваш възможност на съзнанието да се пренастрои и да намери по-градивен подход за справяне с проблема. След това ще ти е по-лесно да се върнеш и да действаш по градивен начин.
Наплискай се с вода или подишай чист въздух. Отиди до банята и си наплискай лицето или изпий чаша вода или излез на терасата и подишай. Това помага да намалиш пика на емоцията, след което се върни обратно и се заеми с темата по нов по-свеж начин.
Направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания, като вдишваш бавно през носа и изпълваш не само гръдния кош, но и корема си с въздух, след което бавно и шумно издишай през устата. Направи го със затворени очи, най-добре вън от ситуацията, която те гневи. Излез от стаята, затвори си очите и дишай по описания начин. Направи 5-10 вдишвания и издишвания, а ако нямаш време дори само 3 да направиш, ще забележиш огромно облекчение. Можеш мислено да си представяш как вдишваш спокойствие, мъдрост и подкрепа, а издишваш натрупаното напрежение и негативни емоции.

Когато успокоиш гнева, ще ти е много по-лесно да говориш и действаш умно и конструктивно и да намериш решения на проблема.

Тези техники можеш да прилагаш разбира се не само за ситуации, свързани с детето, но и при конфликти с партньора, с други хора или проблемни ситуации на работното място.

Гневът е нормална човешка емоция и със сигурност ще имаш и занапред моменти, в които детето ти се гневи или ти самият се гневиш. Ако приложиш разбирането, което получи сега и техниките, описани тук, ще се справяш много по-бързо и градивно в такива моменти и ще връщаш хармонията у дома. Ако ти е трудно да излезеш от омагьосания кръг на гнева или прилагаш написаното тук, но нещо не се получава, на разположение съм за консултации, насоки и подкрепа. Успех!

Ако статията Ви е харесала, споделете я чрез бутоните по-долу, за да достигне до повече хора. Благодарим!